bybrek
03-03-2013, 15:13
Точно толкова имах ,един час.Преди няколко месеца,видях едно момиче толкова красиво ,че веднага поисках да е моя.Но знаех,че няма как да стане аз не съм от нейният левел.Но все пак реших да се запозная с нея.Писах й във фейсбук,но просто съм си заключил снимките и тя нямаше представа кой съм и как изглеждам.Започнахме да си пишем редовно,да се чуваме по телефона,но сме от различни градове.Аз от София тя от Бургас,постоянно се чувахме ,пишехме ,не спирах да мисля за нея,за това колко е красива,но тя нямаше идея как изглеждам ,бях й пускал няколко пъти камера,но винаги беше тъмно,но все пак доби някаква представа за мен,но не явно реалистична.Тя е на 18 години и сега дойде да се запише за предварителни изпити в университетите,поиска да се видим,аз си казах добре ще се видим,тя ми казваше много хубави неща помислих си ,че всичко ще бъде наред.Аз съм на 21 ,не се приемам за грозно момче,имам самочувствие има доста момичета около мен,когато отидох пред СУ да се видя с нея,бях точно на подлеза на метрото и я видях ,толкова красива и истинска,стоях и не мърдах ,не можех да й се покажа,знаех че ще я разочаровам,знаех че тя очаква повече,знаех какво изисква от външният вид на едно момче и аз просто не покривах тези критерии и си тръгнах,обадих й се и й казах,че не мога да дойда и е по-добре повече да не се чуваме.Тя се побърка не спираше да ми звъни ,аз се прибрах вкъщи,чувствах се ужасно ,но не можех нямах смелост.Към 7 пак ми се обади ,започна да ме обижда,че съм страхливец и още какво ли не и беше права такъв бях,докато не чух една от нейните приятелки каза "Ако му пука за теб и държи на теб щеше да дойде" ,тогава усетих нещо и си казах,майната му ще отида да я видя ,знам че ще я загубя ,но държа на нея и заслужава истината и да не живее във разни фантазии.Веднага тръгнах имахме среща пред Съдебната палата в 8 ,влакът й беше в 10:40,имах около час с нея.Отидох там бях от едната страна на улицата тя от другата ,говорехме по телефона ,тя беше с гръб аз й казах обърни се и тя просто се стаписа,веднага разбрах,че е разочарована.Казах й да пресека ли да дойда и тя каза да.. сърцето ми щеше да изкочи отидох при нея ,усмихнах й се , и й казах ако искаш ще си тръгна веднага няма проблем ,ще те разбера тя каза ,че няма проблем ,казах й да се разходим и да седнем някъде ,тръгнахме към Театъра .Тя беше толкова прекрасна не можех да откъсна поглед от нея,гледах как си прехапва леко устната ,как леко се усмихва ,беше толкова красиво всичко,което правеше,не бях виждал нещо по красиво ,все едно светът спря не знаех какво да правя,какво да кажа.Но веднага почнахме да говорим за нещо,аз й подарих мартеница ,защото беше 28ми тя се усмихна и ми благодари.Седнахме пред театъра ,започнахме да говорим за какво ли не ,да се смеем,не можех да спра да я гледам ,как пиеше вода ,как се наместваше на пейката,как нежно си почистваше нещо окото ,бях влюбен ,исках я .. След малко нейните приятелки й се обадиха,казаха че се чакат пред Св.Неделя и тя ми каза, да пушим по цигара и да тръгваме ,не исках да тръгва ,исках да й се наслаждавам още ,усещах че я губя ,сърцето ми се сви ,исках да я докосна ,да я прегърна , но виждах в очите й че тя не искаше това.Тръгнахме нагоре,аз ходех възможно най-бавно не исках да си тръгва ,чудех се какво да й кажа много се смеехме ,закачахме се ,бутахме се ,радвахме се ,тя ме изпрати до метрото ,въпреки че аз исках да я изпратя ,но тя каза ,че няма проблеми все пак разликата беше 50м не повече, стояхме пред подлеза ,аз й казах остани още малко .. но тя каза,че трябва да тръгва ,подадох й ръка и тя ми каза "Стига глупости ела да те гушна " ,беше за около 2-3 секунди в прегръдките ми ,бях толкова щастлив имах чувството ,че летя .. след това тя се обърна и ми извика "Ще си пишем ,чат пат " .. стоях и я гледах как си тръгва и не можех да направя нищо ,гледах я 1-2 минути след това я изгубих между хората ,стоях и не можех да дишам ,единственото което имах от нея беше една носна кърпичка ,защото ми беше много студено и ми потече носа ,нищо друго нямах от нея ,а й бях дал сърцето си.Тръгнах си и към 10 и нещо й се обадих да й се извиня, за разочарованието и за всичко,тя каза ,че няма проблеми и че си оставаме приятели. "Приятели" та аз исках повече ,много повече ,но нямаше как не й се обадих повече ,тя ми се обади беше съсипана плачеше,казваше че съжалява ,че е повърхностна ,но имала други очаквания ,че е влюбена в характера ми ,не спираше да плаче ,сърцето ми се късаше ,но не можех нищо да направя.Липсва ми много,вече не се чуваме ,пишем си по няколко реда ,имах само 1 час с нея ,а имам чувството ,че съм бил с нея много повече.Влюбен съм в момиче,което няма да е мое.Но това беше най-хубавият ми час ,само един час ..