burpp
03-04-2013, 08:22
...Когато хората се опитват да заспят в прехода на случващото се и дълбокият сън, някои хора спят с отворени очи. Едни от тези хора съм аз. Може би не е това, което си представяте, а може би не знам какво е то, но бих си позволил да осветя пътя ви.
Не бих описал себе си, въпреки че за това пиша. Мен не ме измъчват наистина мислите вечер, както повечето хора твърдят, че се случва с тях, аз просто се преплитам в сложни сценарий с различни актьори, в различни сцени, които всъщност никога не са се случвали, не се случват и няма да се случат. Губя се някъде далеч, на път да намеря Алиса и да я предупредя никога да не се връща там от където е дошла. Раздвижвайки лентата напред след много изписани постановки без някакъв изявен (предполагам) интерес от читателя, стигам до кадъра където всичко е замъглено.
2013 година - дом за бъдещи проститутки, реализация за факири-крадци и сиропиталище за хора, останали верни на себе си. Наистина! Знам, че съм поредният, който се опитва да изясни/оплаче положението, което се случва в страната, но аз не искам да говоря за страната, аз искам да говоря за хората. За създадените стереотипи/шаблони/лъжи, които ние си МИСЛИМ, че сме принудени да следваме/вярваме/слушаме. Това не е така - не е вярно да мислиш, че не можеш да мислиш, защото ние сме различни, или поне трябва да знаем, че е така, да мислим индивидуално за да можем да бъдем сочени с пръст и да изграждаме една нова сцена от актьори, които знаят къде им е мястото (иначе казано изчадия).
Съжалявам, че пак се преплетох, грешно е че не мога да изразя с думи това, което искам да кажа и знам, че голяма част от тези думи са изкривени, но това е просто малка песъчинка. Призив да бъдем, такива каквито искаме да бъдем. Благодаря ако някой е отделил внимание да прочете мислите ми, аз се връщам да спя, защото нощта беше дълга и изморителна.
Не бих описал себе си, въпреки че за това пиша. Мен не ме измъчват наистина мислите вечер, както повечето хора твърдят, че се случва с тях, аз просто се преплитам в сложни сценарий с различни актьори, в различни сцени, които всъщност никога не са се случвали, не се случват и няма да се случат. Губя се някъде далеч, на път да намеря Алиса и да я предупредя никога да не се връща там от където е дошла. Раздвижвайки лентата напред след много изписани постановки без някакъв изявен (предполагам) интерес от читателя, стигам до кадъра където всичко е замъглено.
2013 година - дом за бъдещи проститутки, реализация за факири-крадци и сиропиталище за хора, останали верни на себе си. Наистина! Знам, че съм поредният, който се опитва да изясни/оплаче положението, което се случва в страната, но аз не искам да говоря за страната, аз искам да говоря за хората. За създадените стереотипи/шаблони/лъжи, които ние си МИСЛИМ, че сме принудени да следваме/вярваме/слушаме. Това не е така - не е вярно да мислиш, че не можеш да мислиш, защото ние сме различни, или поне трябва да знаем, че е така, да мислим индивидуално за да можем да бъдем сочени с пръст и да изграждаме една нова сцена от актьори, които знаят къде им е мястото (иначе казано изчадия).
Съжалявам, че пак се преплетох, грешно е че не мога да изразя с думи това, което искам да кажа и знам, че голяма част от тези думи са изкривени, но това е просто малка песъчинка. Призив да бъдем, такива каквито искаме да бъдем. Благодаря ако някой е отделил внимание да прочете мислите ми, аз се връщам да спя, защото нощта беше дълга и изморителна.