View Full Version : Помощ! Синът ми отказва да ходи на училище
Мили тинейджъри,аз съм майка на тинейджър и съм в безизходица, моля ви за съвет. Синът ми е на 16 години, преди 5 години преживя много голям стрес.От тогава се срина имунитета, получи анемия, започна да боледува много.
От отличник в осми клас в елитна гимназия с много изисквания и класна , която непрекъснато го караше да се чувства виновен, че боледува . Прекъсна годината, сега повтаря по здравословни причини, наложи се да се премести в друго училище на индивидуална подготовка. Получи пристъпи на паническа атака , при тръгване на училище, направо припадна първия ден и тръгна след 2 седмици на у-ще. Получаваше световъртежи, главоболие.След зимната ваканция го боля гърло, глава, последната седмица стана мн зле и се стигна до там да опита да сложи край на живота си, като изпие много хапчета и алкохол. Слава богу оцеля, и изживя някакъв катарзис, сега сякаш се разтовари, като ми каза това и сега е поуспокоен вече месец .но само стои на компа и не ходи на училище. Казва, че няма смисъл, че ще се занимава с нещо друго, за което не трябва образование. Каза, че търси своето място в живота. Висок, строен, неуверен , мн умен , с ниско самочувствие, мн чувствителен . С баща му сме разделени и той не подържа връзка с сина си.
Депресията се разви като по учебник, само дето ние разбрахме късно за това, а той е извънредно упорит и не иска да ходи на психолог . Колко сме говорили.Нямало смисъл да ходи, нямало смисъл да се оправя.Много е затворен не споделя, таи в себе си, и това се получи
Този цитат от книгата "Как да обичаме тинейджъра" описва случая точно.
1,Неустойчиво внимание. Първият симптом, очевиден в началната фаза на депресията, е намаляване на вниманието. Тийнейджърът не е в състояние да се концентрира продължително върху даден предмет. Умът му блуждае и той се отклонява от темата. Тази неустойчивост на съсредоточаването обикновено се забелязва, когато тийнейджърът се опита да напише домашната си работа. Той установява, че му е все по-трудно да се концентрира върху нея.
Разбира се, това води до объркване и тийнейджърът започва да се самообвинява, че е "глупав" и "тъп". . Представете си как това ще се отрази на самочувствието му.
2. Разсеяност. Неустойчивото внимание се проявява в клас. Първоначално тийнейджърът може би ще успява да се концентрира през повечето време. Докато обаче депресията се задълбочава и способността му за съсредоточаване намалява, юношата ще става все по-разсеян и невнимателен.. За съжаление, разсеяността обикновено се тълкува като лентяйство или пренебрежителност към училищната работа.
3. Лоши оценки. когато тийнейджърът е с неустойчиво внимание и става все по-разсеян, естественият резултат е понижаване на оценките. За съжаление, обикновено спадът на успеваемостта е така постепенен, че трудно се забелязва. По тази причина той рядко се тълкува като депресия. Всъщност, тийнейджърът, родителите и учителят обикновено заключават, че училищната работа е твърде трудна или че други неща са по-интересни от учението..
4. Отегчение. Докато все по-лесно се разсейва, тийнейджърът постепенно изпада в състояние на отегчение. Отегчението е нормално за тийнейджърите, особено в ранния пубертет, но само за кратък период от време. Обикновено то продължава час или два, понякога цяла вечер или ден, а понякога по изключение и два дни. Но когато досадата не престава няколко дни, това вече не е нормално и трябва да послужи като предупреждение за нас, че нещо не е наред. В юношеството и особено в ранния пубертет малко неща ме обезпокояват така, както дълготрайното отегчение. Обикновено симптом за това е, когато тийнейджърът желае да остава сам в стаята си за дълги периоди от време. Той прекарва часове като просто лежи в леглото, мечтае или слуша музика. Освен това той губи интерес към неща, които преди това е харесвал, например спорт, дрехи, коли, хобита, срещи, клубове, църква, социални дейности.
5. Соматична (телесна) депресия. Докато отегчението все повече се задълбочава, юношата постепенно изпада в умерена депресия. Тук той започва да страда от това, което наричам "соматична депресия". Използвам този термин, защото, макар депресията да е психологична и да има биохимично-неврологична база, в този случай симптомите започват да влияят на детето директно физически. Например при умерената депресия тийнейджърът започва да изпитва осезаема болка. Тя може да се прояви на много места, но най-често се чувства в областта на гърдите или като главоболие. Не са малко и тийнейджърите, които страдат от такива болки в резултат на развиваща се депресия.
6. Уединяване (затваряне в себе си). В това отчаяно състояние тийнейджърът често се оттегля от своите връстници. И което е още по-лошо, той не само ги избягва, но и прави това с такава враждебност, войнственост и грубост, че и те започват да го отбягват. В резултат на това тийнейджърът става още по-самотен.
Скоро се записа се да тренира боен спорт, но ходи няколко пъти, прекъсна за малко заради грип и сега се ослушва и не отива на тренировка.
Моля, посъветвайте ме нещо, как да го накарам да ходи на психотерапевт, защото така може да си помогне и да не се измъчва толкова. Аз вече ходя и се чувствам значително по-добре. Но той не иска и смята, че няма нужда. А как само има нужда!
Мисля, че не подхождаш правилно към него. Натискаш го да го вкараш в правия път. Детето сигурно си мисли, че е наистина сбъркано. Подкрепяй го като нормален човек, забрави малко че си му родител, бъди му приятел. Виж от какво се вълнува, стимулирай го в тая посока. Какво прави като седи на компютъра? Ако играе игри - кои игри играе? Какви са му целите в тях, с кого играе, какво е натрупал до момента? Изиграй някоя игра с него. Влез малко в неговия свят.Тогава ще разбереш накъде можеш да го насочиш и да му намериш алтернативна среда, където да може да се социализира.
Иначе на всички тинейджъри не им се ходи на училище. Щом не му се ходи, не го карай. Нека се опита с нещо друго. Щом ти е умно момчето, ще намери начин да се изучи. Пък и смятам, че е в такъв период, а не в безизходна депресия. В един момент сам ще поиска промяна. Засега се нагласи на темпото му. Накарай го да ти помага с нещо вкъщи, да поема някакви задължения. Като се научи да полага усилия рутинно, ще му е лесно да се навие и за себе си да направи нещо.
Мацките не го ли вълнуват? Аз за да впечатля момичетата и на учене налегнах, и на социализация, че дори и кариерното ми развитие повлияха.
Много благодаря за мнението!Той сигурно си мисли, че е различен от другите, казвал ми го е. Аз в последно време само го подкрепям, не го натискам за нищо, за да се успокои. Играе CS, много го обича. Сега гледам прави клипове от играта си. Много , ама много му се тренираше бойни спортове. А като тръгна и спря. Аз много разчитах на спорта, а сега....
Мацки го вълнуват, ама няма как да се намерят, като си седи в къщи. Пише си от време на време с едно момиче.
В къщи нищо не подхваща да свърши, не му се поемат задължения.Възрастта е такава, че е време да се завърши някак средното образование. Ако ще с 3.00. Вече не се вълнувам от успех. Въпроса е как да го стимулирам да тръгне на психотерапевт, ще му олекне и ще се освободи от огромен товар.
magimay.aika
03-06-2013, 13:21
Първо, изхвърлете "Как да обичаме тинейджъра". Тези книги са като "лекарски" мнения в интернет - водят само до ненужна паника. Вие сте му майка, знаете как да го обичате. Второ, не го бутайте да ходи при психолог. Ако не вярва, няма да му помогне. Повече желязо в диетата(за анемията) и...шоколад. Пробвайте социални игри, ММО жанрът помага с общуването. Колкото до игране с него...само ако той Ви иска в тази част от живота си и на Вас Ви е поне от части интересно. Покажете му възможности за образование в областта на компютърните игри...
Мисълта ми е да се сближиш с него. Възприема те като майка, затова е упорит срещу съветите ти. Разбирам, че се притесняваш много, всички родители са така, но ще се ориентира рано или късно.
Като за начало го накарай да върши малко работа. Аз не се хващах да върша каквито и да било задължения, щото ги усещах като възпитателни методи, а не и действителната нужда от тях. Само че и ти си човек, живеещ под неговия покрив и колкото си длъжна да се грижиш за къщата, толкова и той. А не да отработваш и за него. Така че постепенно му заявявай, че отсега нататък поема това, това и това. Първоначално по малко - боклука да изхвърля, по-тежките неща да ти ги носи той, да си оправя леглото сутрин. Пък ако потръгне, може да стигне до готвене, пране, гладене. Нека ги прави сутрин тия работи, после деня си е за него. Като свикне наведнъж да върши по много, ще му е лесно да свърши нещо по-дребно. Ако е свикнал да чисти по 3 стаи, няма да му е проблем да си лъсне обувките като му кажеш.
Ползвай и ти компютъра. Майка ми така успя да ме поразмърда малко. Аз седя по цял ден, затова се разбрахме, че като каже "искам да седна за 20 минути", да сяда за толкова. Дори да не е на момента, да ме изчаква по 5-10 минути да си изиграя играта, съм длъжен да й отстъпя. През това време мога да свърша нещо, което ме е помолила.
Идеята е, че в момента не прави нищо, защото не го намира за нужно. Накарай го да се почувства нужен. Че ако той не свърши работата, няма да има кой да ти я свърши. Няма да има как да ти откаже, а и ще му се отрази добре на самочувствието. И най-вече защото работата дисциплинира. Училището днешно време е много леко и ако свикне да се полага усилия за нещо, ученето ще му се стори детска играчка и приятно.
А щом обича комп. игри, можеш да го насочиш към програмирането. Всички сме били като него на тая възраст. Затворени в себе си, по цял ден пред компютъра, често депресирани и смятащи училището за безсмислено. В очите на мама си пропилях 4-5 години пред екрана, но ако не бяха игрите, нямаше да си избера специалността, която следвам в момента и нямаше да имам хубава работа. Сега правя игри в една известна фирма, тъй че бих могъл да му дам някаква насока, ако има интерес. (ако решиш, можеш да се свържеш с мен тук на лично съобщение)
Препоръчвам ти да седнеш една седмица и да поиграеш CS. Да видиш света през неговите очи, а той да види другар в теб; така ще проговорите на един език. После му дай някакви алтернативи, правете нещо друго заедно. Не само да отбиете номер, нещо което ще ви забавлява искрено - най-вече него. Филми, билиард, нещо. Дръж се с него като с равен, а не като с твое дете. Споделяй му проблемите си, давай му дума в семейните решения. Нека се почувства голям и да види малко отговорност. Избягвай да го наставляваш и възпитаваш директно, защото е минал възрастта за това и само ще го подразни. Повечето деца добре осъзнават грешките си. Но в момента не му е зор да има добър живот занапред. В момента му е достатъчно да е спокоен и да не се напряга. Затова няма смисъл да му обясняваш какво е добре да направи и същевременно да го подпираш всячески, а по-добре да се опари за малко, да види че сам трябва да си помогне и да се вземе в ръце.
Като цяло, колкото по самостоятелен го накараш да се чувства и му покажеш, че ти самата си отделна личност и имаш собствените си нужди, толкова повече ще почне да се вслушва в теб. Тогава ще ти стане лесно и за психотерапевта да му кажеш.
В заключение ще кажа, че според мен на синът ти му няма нищо. Тинейджърите правим глупости и сме с крехка психика на моменти. После минава.
Amore-Mio*
03-06-2013, 13:52
Прекалено задушаващо е това от твоя страна, въпреки че е разбираемо. И надали е в някоя депресия, а просто минава през един доста труден период за него, добавяйки този стрес и от миналото. В момента е нужно да усети една подкрепа и малка свобода, в която да забележи, че ти си не само майка му, но и приятел, на когото може да разчита, а именно това е важното. Говори си повечко с него, занимавай се с него и интересите му.
Иначе той ако не искаш - насила надали ще успееш да го накараш да отиде на психотерапевт. Освен ти да го доведеш у вас, под формата на някой семеен познат/приятел и така да се опиташ да оправиш нещата.
Освен ти да го доведеш у вас, под формата на някой семеен познат/приятел и така да се опиташ да оправиш нещата.
Това е много долна постъпка.
Домашно обучение иначе...приятели те му трябва да му помогнат ,ти си родител нямаш такъв авторитет.. ако някой приятел най-добре момиче ми каже ,че е хубав да му вдигне самочувствието ще се справи , пробвайте в частно училище (не съм чел цялата тема ) но най-главното е ,че той трябва да се почувства пълноценен
ronaldinio337
03-06-2013, 14:44
Вземи му една кака да го откара и ще се осъзнае в кой век е ;)
^ осъзнаваш ли колко плоско се изказваш , а? Жалко,ако не.
Съгласна съм с мненията на Чачо. Аз също имах подобен период, беше дори наскоро. Бях на почти същото дередже,нямах сила за нищо,не исках нищо да правя. Само ,че беше в момент,когато не ходехме на училище и в един момент просто , ден след ден,малко по малко го преодолях. С разговори с майка ми , с разходки напред назад с близки приятели, с разговори с нови хора.
Благодаря ви за мненията, интересувах се за специалисти, но ПРОБЛЕМЪТ Е ЧЕ ВСИЧКИ ПСИХОЛОЗИ ИСКАТ " ПАЦИЕНТА" ДА ИСКА ДА УЧАСТВА в тази терапия.А той не иска да иде, смята , че няма нужда. И в къщи да дойде терапевт не върши работа, защото се иска неговото вътрешно съгласие, а не съпротива. Аз затова питам вас вие като тинейджъри , какво би ви накарало ВАС да потърсите помощ от психотерапевт. Още повече, че проблеми има -9 клас, а стои в къщи , изпитва някакви страхове, от приемане от околните ли, не знам, не му се споделя на тази тема.
Аз затова питам вас вие като тинейджъри , какво би ви накарало ВАС да потърсите помощ от психотерапевт.
Това да ти не е котка, да я дресираш да прави каквото искаш? Може нищо да не го накара. Имаш син, не дъщеря. Мъжете не споделяме, не ходим по психолози, защото показваме слабост, решаваме си сами проблемите.
Ако искаш да се вслушва в тебе, сближи се с него. Стига си пилила за тоя психолог. Май не разбираш какво означава детето ти да иска да отиде. Не трябва просто да ти каже "съгласен съм", трябва да има собствена причина и очаквания. Явно няма такива и преценява, че психологът е ненужен. И аз съм на това мнение.
sexa_na_kompleksa
03-07-2013, 15:17
Не го карайте на сила да ходи на психолог. Чудесно е, че сте са интересували, по принцип е хубаво да се срещне със специалист, но щом той не желае, няма какво да се прави. Направете нещо сама по въпроса. Съветите на Чачо също са адекватни. Гледайте на него като на голям човек, като на човек с разум, мечти, идеи, чувства, въпреки че не ви ги показва. Много тинейджъри прекарват часове наред пред компютъра, играейки игри. Така че не си мислете, че Вашият син е единственият, не гледайте на него като на болен, като на пациент, нуждаещ се от лечение. Ако смятате, че ТОЙ се чувства тъжен и неудовлетворен от живота, помогнете му да намери някаква цел или нещо, което да го прави щастлив. Понякога и нещо елементарно, като грижата за кученце, е решение.
maaarietta
03-07-2013, 19:36
А защо вие не отидете на психолог? Имам предвид той ще ви каже как да се справите с него и най-вероятно ще ви каже по какъв начин да говорите с него и подобни. Знам го от едни наши приятели, чието дете също не искаше да ходи на психолог и те започнаха да ходят и когато говореха с него нещата бяха започнали да се подобряват. :)
Аз ходя вече месец и отношенията ни се подобриха доста, т. е. аз приемам нещата много по-спокойно, защото много се изнервях от неговото държание,/въпреки че се стараех да запазвам спокойствие/, а той още повече и така, но той почти не излиза от къщи, само на компа е , не събира смелост за училище.
Да ходиш на психолог изобщо не значи , че си болен, те помагат да се справи човек в трудни ситуации и състояния, в които сам е объркан и не може да се справи или ще изгуби много време. А защо човек да не се възползва от тази възможност, след като я има? Защо да се мъчи и да пилее хубави години за тоя, дето духа?!
Не забравяй, че мирогледът на всеки човек е различен. Ти мислиш колко е полезен психолога, а аз мисля, че човек, ако сам не си помогне, няма кой! Защо? Защото никой, абсолютно никой не може да те познава по добре от теб, самия себе си...
Чачо много хубаво е обяснил колко е важно да се сближиш със сина си, да го обичаш и разбираш би му помогнало много повече от колкото един психолог.
След като се сближиш с него разбери защо не желае да ходи на училище. Може някой да го тормози, или да е влюбен в някое момиче, което не го забелязва, причини хиляди. За да разрешиш даден проблем първо трябва да намериш коренчето..
За сближаването спор няма, вече работя по въпроса от месец.
Overkill_Teen
03-08-2013, 12:30
Разбирам, синът ви е в труден период. Преходът детство->зрялост често е труден.
Не е нужно да го карате на сила да прави нещо, което той не иска. Дори не е нужно и постоянно да търсите близост с него. Дайте му свобода!
Най-важното е да му показвате че го разбирате и подкрепяте.
Причините за едно такова поведение може да са много, но той едва ли би ги споделил с вас, още по-малко с психолог. Книгите със съвети са добро нещо, но има хора и хора, това не е цвете в саксия, за да четеш инструкции колко често да го поливаш и дали трябва да стои на слънце. Не знам какъв стрес е преживяло момчето преди 5 години, може би е трябвало още тогава да го заведете на психолог. (ако не сте...)
Аз също имах подобен период, и даже като се сетя сега ми става смешно колко глупав съм бил.
А знаете ли как са се отнасяли съучениците му с него?
sky.of.lust
03-11-2013, 12:36
Здравейте, ситуацията ви действително е доста сложна. Ами той сега би трябвало да е 9-10 клас нали? Искам да ви кажа че в тези години децата на тази възраст могат да бъдат много злобни и се случва да изолират " по - различните" от тях. Може да е преживял подигравки относно проблема му и т.н. Пък и от друга страна, сменил е училище, срещнал е нови хора - рязка промяна за човек с неговата история. Не мисля че психолога би мо помогнал още повече ако вие го накарате да отиде... може да звучи много глупаво, но ако обича животни може да му вземете малко кученце. В повечето случаи това помага. Надявам се да сме ви били полезни, успех! :)
Здравейте, ситуацията ви действително е доста сложна. Ами той сега би трябвало да е 9-10 клас нали? Искам да ви кажа че в тези години децата на тази възраст могат да бъдат много злобни и се случва да изолират " по - различните" от тях. Може да е преживял подигравки относно проблема му и т.н. Пък и от друга страна, сменил е училище, срещнал е нови хора - рязка промяна за човек с неговата история. Не мисля че психолога би мо помогнал още повече ако вие го накарате да отиде... може да звучи много глупаво, но ако обича животни може да му вземете малко кученце. В повечето случаи това помага. Надявам се да сме ви били полезни, успех! :)
Да , за класа.
Оказа се , че в 6-7 клас са му се подигравали "приятели'" от компанията, но аз не знаех нищо за това. Взел ги е за чиста монета, а те са били просто злобни. И са се натрупали много фактори. А стреса преди 5 години беше твърде голям, търсихме, но не получихме адекватна помощ. Имаме коте, знам че не е същото, но е любимо.
Horrificus
03-17-2013, 21:09
Трябва сериозен разговор, да му се обясни, че ако продължава така, няма да свърши добре. Какво го дундуркате 10 клас станал - злобни децата в училище??? Вие бъзикате ли се? Като не му се ходи на даскало, да ходи да бачка. Ама да бърка цимент и да носи трупи, гаранция, че след 2 дена ще почне да ходи на даскало... Ей това е проблемът на българина - щом е за детето трябва всичко да се направи... да се уреди изпита, да се плати на еди си кого да направи еди си какво...
И "НЕ ЗНАМ" се пише отделно........
Makenzi97
03-18-2013, 09:47
Мисля, че не подхождаш правилно към него. Натискаш го да го вкараш в правия път. Детето сигурно си мисли, че е наистина сбъркано. Подкрепяй го като нормален човек, забрави малко че си му родител, бъди му приятел. Виж от какво се вълнува, стимулирай го в тая посока. Какво прави като седи на компютъра? Ако играе игри - кои игри играе? Какви са му целите в тях, с кого играе, какво е натрупал до момента? Изиграй някоя игра с него. Влез малко в неговия свят.Тогава ще разбереш накъде можеш да го насочиш и да му намериш алтернативна среда, където да може да се социализира.
Иначе на всички тинейджъри не им се ходи на училище. Щом не му се ходи, не го карай. Нека се опита с нещо друго. Щом ти е умно момчето, ще намери начин да се изучи. Пък и смятам, че е в такъв период, а не в безизходна депресия. В един момент сам ще поиска промяна. Засега се нагласи на темпото му. Накарай го да ти помага с нещо вкъщи, да поема някакви задължения. Като се научи да полага усилия рутинно, ще му е лесно да се навие и за себе си да направи нещо.
Мацките не го ли вълнуват? Аз за да впечатля момичетата и на учене налегнах, и на социализация, че дори и кариерното ми развитие повлияха.
Ако проблемът е такъв, какъвто си мисля аз, подобни действия могат да бъдат възприети като навлизане в личното пространство и да доведат до още по-негативни резултати.
Съветът, който аз бих дал е към този момент да не предприемате нищо и да му оставите колкото се може повече свобода на действие и лично пространство. Не се опитвайте да го вкарвате насила в разговори, оставете на него да прецени кога и дали да ги проведе. Не му възлагайте задачи, които не желае да прави. Ако иска да стои цял ден на компютъра - нека стои, с времето ще осъзнае проблема си и сам ще започне да търси промяната.
Нямам нужда от уроци по граматика, никъде не съм писала " Не знам" слято, а "незная" в случая е набързо измислен ник.Ако това е толкова важно...