Dizziness
03-08-2013, 12:40
Здравейте, може да ме наричате Виви. : )
На 20 години съм и пиша точно след раздяла с приятеля ми. Стана вчера сутринта /на 7 март/, днес дори не ми е честитил празника. Всичко започна прекрасно... и двамата сме от един град, но и двамата студенти и всяка седмица се прибирахме. Дори бяхме от една природо-математическа гимназия... какво нещо е съдбата? Явно няма нищо случайно. Засякохме се в билярдната зала. И двамата бяхме свободни и имахме жетон, затова започнахме да играем и се запознахме официално. Стана време да тръгвам... след една седмица, докато бях в Стара Загора /уча медицина там/, той ми беше пратил писмо във фейсбук. Върнах се в родния град, видяхме се пак и нещата се наредиха естествено. Всичко беше прекрасно, излизахме, забавлявахме се, запознахме двете компании. Дойде моментът обаче той да замине за Щатите на бригада... върна се след един месец, понеже имал проблем с договора и аз доста по-късно получавам една хронология, която е водил с някакво момиче, че е трябвало да се разделим още преди да замине. Така се стекоха обстоятелствата, че се влюбихме... Лошите му черти бяха, че нямаше цел в живота, че нямаше амбиции, че пиеше почти всяка вечер с компанията си в тях и доста често беше под масата. Опитах се да го вкарам в релси... казах му, че това няма как да продължава, че човек трябва да има цели, да се бори... Успях да го убедя. След време почти спря да пие, много по-рядко започна да излиза с компанията му и почна да се движи главно с моята. Сам ми каза, че вече усеща, че има за какво да живее, че е станал по-амбициозен и т.н. Дойде моментът на вторият семестър и той замина. Това се случва от 2 март ... той не беше същият човек. По принцип е абсолютно спокоен... а сега беше груб, студент, непукист... нито един път не беше седнал на скайп да се видим с камера, разговорите бяха кратки и главно спорехме за нещо. Той си изливаше всичко на мен и му казах, че ми е ужасно трудно така, че ми липсва и затова искам да говоря с него... и вчера ми написа смс, че явно е бъркал, че аз съм половинката за него и че трябвало да се разделим. Аз бях в шок... обадих му се... вдигна ми след 1 минута звънене и просто му казах да ми обясни смс-а си. Каза, че сме нямали нищо общо, че съжалявал за всичко, което е казвал от типа на: обичам те, ти си жената на живота ми, искам да създадем семейство някой ден... че съм му омръзнала. Ужасно ме заболя. Не съм някое зле изглеждащо момиче, не съм скучна, не съм злобна, не съм лигла... бях като простреляна... Каза ми, че не е трябвало да се пробваме изобщо, а да прекратим всичко още преди да замине за САЩ, че съм била по-амбициозна от него, а той искал прост живот. Още съм в шок, допреди няколко дни всичко беше наред! Прегръщахме се, гледахме филми, разхождахме се, играхме билярд, смяхме се... замина там и все едно в него влезе друг човек. Подобна случка беше станала пак доста отдавна и той ми се извиняваше и ми казваше колко ме обича и че никога няма да го позволи отново... явно всичко е било една огромна лъжа. Бях обичала преди него един път и естествено, както всяко момиче си мислих, че повече няма да мога да обичам така, но се случи... трябваха ми 4 месеца, за да се отворя, да му имам доверие, да го обикна... и за какво? Защо трябваше да влагам пак празни надежди и чувства и сега да ме боли. Не, не съм проронила нито една сълза... изплаках си очите миналия път, но сега нямам сили дори да се разплача като нормалните хора... Загубих човек, който обичам, загубих най-добър приятел, загубих опора ... и честно казано искам да го намеря пак. Не съм се предала, този път не съм си казала, че няма да бъда обичана, че никога повече няма да се влюбя... просто искам да е вече за последно, искам някой който наистина да ме обича, както и аз него, без лъжи, без фалшиви обяснения в любов. Стабилен човек, на който да мога да се доверя и се питам... кога ли ще го намеря, или кога той ще намери мен? ...
Благодаря на тези от вас, които отделиха време за мен.
На 20 години съм и пиша точно след раздяла с приятеля ми. Стана вчера сутринта /на 7 март/, днес дори не ми е честитил празника. Всичко започна прекрасно... и двамата сме от един град, но и двамата студенти и всяка седмица се прибирахме. Дори бяхме от една природо-математическа гимназия... какво нещо е съдбата? Явно няма нищо случайно. Засякохме се в билярдната зала. И двамата бяхме свободни и имахме жетон, затова започнахме да играем и се запознахме официално. Стана време да тръгвам... след една седмица, докато бях в Стара Загора /уча медицина там/, той ми беше пратил писмо във фейсбук. Върнах се в родния град, видяхме се пак и нещата се наредиха естествено. Всичко беше прекрасно, излизахме, забавлявахме се, запознахме двете компании. Дойде моментът обаче той да замине за Щатите на бригада... върна се след един месец, понеже имал проблем с договора и аз доста по-късно получавам една хронология, която е водил с някакво момиче, че е трябвало да се разделим още преди да замине. Така се стекоха обстоятелствата, че се влюбихме... Лошите му черти бяха, че нямаше цел в живота, че нямаше амбиции, че пиеше почти всяка вечер с компанията си в тях и доста често беше под масата. Опитах се да го вкарам в релси... казах му, че това няма как да продължава, че човек трябва да има цели, да се бори... Успях да го убедя. След време почти спря да пие, много по-рядко започна да излиза с компанията му и почна да се движи главно с моята. Сам ми каза, че вече усеща, че има за какво да живее, че е станал по-амбициозен и т.н. Дойде моментът на вторият семестър и той замина. Това се случва от 2 март ... той не беше същият човек. По принцип е абсолютно спокоен... а сега беше груб, студент, непукист... нито един път не беше седнал на скайп да се видим с камера, разговорите бяха кратки и главно спорехме за нещо. Той си изливаше всичко на мен и му казах, че ми е ужасно трудно така, че ми липсва и затова искам да говоря с него... и вчера ми написа смс, че явно е бъркал, че аз съм половинката за него и че трябвало да се разделим. Аз бях в шок... обадих му се... вдигна ми след 1 минута звънене и просто му казах да ми обясни смс-а си. Каза, че сме нямали нищо общо, че съжалявал за всичко, което е казвал от типа на: обичам те, ти си жената на живота ми, искам да създадем семейство някой ден... че съм му омръзнала. Ужасно ме заболя. Не съм някое зле изглеждащо момиче, не съм скучна, не съм злобна, не съм лигла... бях като простреляна... Каза ми, че не е трябвало да се пробваме изобщо, а да прекратим всичко още преди да замине за САЩ, че съм била по-амбициозна от него, а той искал прост живот. Още съм в шок, допреди няколко дни всичко беше наред! Прегръщахме се, гледахме филми, разхождахме се, играхме билярд, смяхме се... замина там и все едно в него влезе друг човек. Подобна случка беше станала пак доста отдавна и той ми се извиняваше и ми казваше колко ме обича и че никога няма да го позволи отново... явно всичко е било една огромна лъжа. Бях обичала преди него един път и естествено, както всяко момиче си мислих, че повече няма да мога да обичам така, но се случи... трябваха ми 4 месеца, за да се отворя, да му имам доверие, да го обикна... и за какво? Защо трябваше да влагам пак празни надежди и чувства и сега да ме боли. Не, не съм проронила нито една сълза... изплаках си очите миналия път, но сега нямам сили дори да се разплача като нормалните хора... Загубих човек, който обичам, загубих най-добър приятел, загубих опора ... и честно казано искам да го намеря пак. Не съм се предала, този път не съм си казала, че няма да бъда обичана, че никога повече няма да се влюбя... просто искам да е вече за последно, искам някой който наистина да ме обича, както и аз него, без лъжи, без фалшиви обяснения в любов. Стабилен човек, на който да мога да се доверя и се питам... кога ли ще го намеря, или кога той ще намери мен? ...
Благодаря на тези от вас, които отделиха време за мен.