Makenzi97
03-11-2013, 17:03
Реших да си пиша тук глупостите, за да не флуудя другата тема.
И ето че намирам се понесен
от бързеите пенести на буйната река.
И впил ръце отчаяно в изсъхналия плавей
последен поглед аз отправям към брега
осеян със спаружените скелети
на някога величествени дървеса
А някъде сред тях порутена колиба
лежи прегърната от сивата мъгла
на спомени, на мъки и сълзи,
оказваща със сетните си сили
отпор на непрогледната тъма.
А там на пода на прогнилата колиба
обречен на вековна самота
лежи трупът ми стиснал здраво
бръснача остър в дясната ръка.
*******
Прозират изпод сухите листа
оголените скелети на птиците,
докоснати от черната ръка
на сбръчкана блудница
с име Смърт.
Но не! Аз няма да заплача,
ще има време за тъга
когато вляза в мраморната зала
и крача за последен път сред урните
тъй нежно осветявани
от хладния пламък на вечността.
*******
Странник от години за мене е смеха,
сърцето ми е пълно със тревоги
напусна ме отдавна радостта
и мъка черна ме отрови.
Останах вече сам. Това е моята трагедия.
Под ноктестите пръсти на живота
потрепват струните на моята елегия.
О, мислех си, че съм намерил изхода,
но мисълта строши оковите:
лъжи били са всички истини,
единственият изход гроба е!
*******
Странник в нощта,
под пълна луна,
крача към мрачния замък.
Писък в нощта,
шум от крила,
сенките милват черния камък.
Красива жена,
с черна коса,
кожата бяла, очите й - пламък.
Болка в врата,
непрогледна тъма,
падам безжизнен на черния камък.
Студена ръка,
отпивам кръвта,
ще летя и аз, скоро, над мрачния замък.
*******
Изсъхва цветето в ръката ми,
превръща се на прах,
тресе се под тежки стъпки земята,
учудващо - не чувствам страх.
Зная какво ще се случи,
такава ми била съдбата.
Аз си избрах този път
и аз ще платя цената.
Зная, че днес ще умра,
моето време изтече.
Обръщам се бавно, поглеждам назад,
поглеждам, но късно е вече.
*******
Стените са иззидани от кости
и гниеща човешка плът.
А хоросанът е примесен с кръв.
Там червеите са еднички гости,
в палатите на властелина Смърт.
И ето че намирам се понесен
от бързеите пенести на буйната река.
И впил ръце отчаяно в изсъхналия плавей
последен поглед аз отправям към брега
осеян със спаружените скелети
на някога величествени дървеса
А някъде сред тях порутена колиба
лежи прегърната от сивата мъгла
на спомени, на мъки и сълзи,
оказваща със сетните си сили
отпор на непрогледната тъма.
А там на пода на прогнилата колиба
обречен на вековна самота
лежи трупът ми стиснал здраво
бръснача остър в дясната ръка.
*******
Прозират изпод сухите листа
оголените скелети на птиците,
докоснати от черната ръка
на сбръчкана блудница
с име Смърт.
Но не! Аз няма да заплача,
ще има време за тъга
когато вляза в мраморната зала
и крача за последен път сред урните
тъй нежно осветявани
от хладния пламък на вечността.
*******
Странник от години за мене е смеха,
сърцето ми е пълно със тревоги
напусна ме отдавна радостта
и мъка черна ме отрови.
Останах вече сам. Това е моята трагедия.
Под ноктестите пръсти на живота
потрепват струните на моята елегия.
О, мислех си, че съм намерил изхода,
но мисълта строши оковите:
лъжи били са всички истини,
единственият изход гроба е!
*******
Странник в нощта,
под пълна луна,
крача към мрачния замък.
Писък в нощта,
шум от крила,
сенките милват черния камък.
Красива жена,
с черна коса,
кожата бяла, очите й - пламък.
Болка в врата,
непрогледна тъма,
падам безжизнен на черния камък.
Студена ръка,
отпивам кръвта,
ще летя и аз, скоро, над мрачния замък.
*******
Изсъхва цветето в ръката ми,
превръща се на прах,
тресе се под тежки стъпки земята,
учудващо - не чувствам страх.
Зная какво ще се случи,
такава ми била съдбата.
Аз си избрах този път
и аз ще платя цената.
Зная, че днес ще умра,
моето време изтече.
Обръщам се бавно, поглеждам назад,
поглеждам, но късно е вече.
*******
Стените са иззидани от кости
и гниеща човешка плът.
А хоросанът е примесен с кръв.
Там червеите са еднички гости,
в палатите на властелина Смърт.