View Full Version : РАЗДЯЛА БОЛКА И КОПНЕЖ - ВЪПРОСИ?
Dizziness
03-12-2013, 08:50
Продължавам темата и имам няколко конкретни въпроса. Нека пишат хора, които са били в моето положение на тежка раздяла.
1. Как сте преживяли раздялата?
2. Някога пили ли сте антидепресанти или успокоителни, /понеже го обмислям/ и какви бяха резултатите?
3. След колко време бяхте пак щастливи?
4. Как се концентрирахте върху ученето и важните неща?
Благодаря на отговорилите. : )
[QUOTE=Dizziness;10630619]
1. Как сте преживяли раздялата? Излизай повече, прекарвай повече време с приятелите си, спортувай.
2. Някога пили ли сте антидепресанти или успокоителни, /понеже го обмислям/ и какви бяха резултатите? Не се трови с такива неща, вземи се в ръце и си преживей болката, антидепресанти не се пият за щяло и нещяло.
4. Как се концентрирахте върху ученето и важните неща? Това зависи от тебе само. Утре като започнеш да работиш и имаш много по-сериозни отговорности... тогава при първия проблем.. какво?
Amore-Mio*
03-12-2013, 13:59
Искаш - не искаш, нещата се преодоляват. Това е живота - изправяш се, бориш се, но предадеш ли се веднъж, всичко отива по дяволите. Каквато и връзка да сте имали, каквито и взаимоотношения/и чувства да сте имали, явно не сте били един за друг щом се е стигнало дотук. И вместо да страдаш, и да си съсипваш живота - радвай се, че си имал шанс с този човек. Че сте прекарали прекрасни моменти заедно.
gimmesomemo
03-12-2013, 14:07
http://2.bp.blogspot.com/-EuosaB_DEhg/TwKmZZLVqrI/AAAAAAAAA2Q/UAMNjGXgUmY/s1600/nelson_haha.jpg
TROLLDADLOLCAKE
03-12-2013, 15:22
1.Излизай навън с приятели , ходи на кафета,дискотеки,хижи ... макар , че все още си имам едно наум и не съм я преживял напълно , дори след 5 години..
2.НЕ , имах проблеми (наскоро) и психолог ми изписа антидепресанти , но аз не ги пиех , защото знаех , че мога да се справя и без тях , а и аз самия не исках да завися от шибани хапчета.
3.Може би след около година , нова връзка и временно забравих за случилото се преди това.
4.Просто мислех за бъдещето ! Казах си , че не мога вечно да стоя и да мрънкам за някоя си , докато оценките ми в училище се занижават.
d.anny..
03-12-2013, 17:08
1. Как сте преживяли раздялата?
В интерес на истината в началото бях много спокойна и щастлива, но когато осъзнах, че наистина ми липсва (след месец) се депресирах, не исках да виждам никого, беше лято, а аз исках да си стоя постоянно вкъщи на пуснати щори и да гледам ревливи филми и сериали, спомням си, че бях забравила дори да общувам, бях напрегната и неспокойна,когато разговарях с някой.. дори и в махлянския магазин.. Беше ми още по-тежко, защото най-близките ми приятели са далеч от мен и се чувствах още по-сама. Един ден просто си казах, че не се харесвам такава, че това не съм аз, че светът не е свършил, осъзнах за какъв нестойностен човек тъжа и постепенно се изправих на краката си. Започнах да спортувам, да се виждам с хора, да правя това,което обичам и да обръщам внимание на себе си. Постепенно кризата отмина и сега съм отново един лъчезарен и позитивен човек,какъвто винаги съм била! Научих се да обичам на първо място себе си.
2. Някога пили ли сте антидепресанти или успокоителни, /понеже го обмислям/ и какви бяха резултатите?
НЕ! ТОВА НЕ Е РЕШЕНИЕТО! НЕ ПОКАЗВАЙ СЛАБ ХАРАКТЕР!
3. След колко време бяхте пак щастливи?
Не сме заедно и съм повече от щастлива и успяла!
4. Как се концентрирахте върху ученето и важните неща?
По време на връзката ми - много трудно. Спомням си как се въртях и не можех да заспивам вечер, не можех да се концентрирам да запомня дори едно елементарно изречение. Това се лекува като всичко отмине, въпрос на сила и търпение е да постигнеш резултатите, но според мен, когато си спокойна всичко се нарежда. Не си пропилявай ценните години от живота заради някакъв си там. Обичай себе си.. това е най-важното!!! :)
Tsukuda_Hiroshi
03-12-2013, 18:11
1. ПЪрвата я преживях много скапано. След това, всяка следваща беше по-нормална. Да, имаше го периода на депресия, на самосЪжаление и вЪпросите от сорта на "Какво ми има толкова", но когато дойдат и отговорите, всичко става 6.
2. Не, мамка му и няма да пробвам!
3. Няма точно определен период. Имал сЪм период от месец, имах и от 2 години.
4. Именно ученето и важните неща, както ги наричаш, са ми помагали да се разсея и да не мисля за глупости. Учене, работа, книги - колкото повече, толкова по-добре!
А след още 1-2... макс 3 такива историй, ставаш пластмасов отвЪтре и не ти дреме. ;)
d.anny..
03-12-2013, 20:13
А след още 1-2... макс 3 такива историй, ставаш пластмасов отвЪтре и не ти дреме. ;)
Всеки си намира майстора след време.. или поне вярвам в това, защото и аз съм се превърнала в една Ледена кралица.. след такива моменти.. : )
Мисля, че трябва спешно да си пренаредиш приоритетите в живота.
С антидепресанти няма да постигнеш нищо.
1. Как сте преживяли раздялата?-точно 1 път ми беше мнооооого гадно и тогава дори не бяхме ходили, но пак бях супер хлътънала
2. Някога пили ли сте антидепресанти или успокоителни, /понеже го обмислям/ и какви бяха резултатите?-да, не заради момчета; успокоиха ме, за известно време, спрях ги
3. След колко време бяхте пак щастливи?-субективно е, след като си намерих нов приятел и отидох на почивка в чужбина; после като се прибрах бях се разсеяла от него и ми беше окей всичко
4. Как се концентрирахте върху ученето и важните неща?-по време на-трудно; после вече като се посъвзех-всичко беше добре
Продължавай напред с гордо вдигната глава. Недей да съжаляваш за минали неща, ще дойде момент, в който ще съжаляваш не за друго, ами за похабените нерви
xXxPETYAxXx
03-13-2013, 12:47
1. Как сте преживяли раздялата?
Най-тежката раздяла(странно, но при мен не е първата) я преживях доста трудно. За съжаление това се дължеше на факта, че бях и без приятелите си, просто не бяхме в един град по него време. Запознах се с други хора, събирахме се и това ме разсейваше до известна степен, до момента, в който не остана сама и не се сетя за случилото се. Разбира се, плаках доста в самото начало, после вече се осъзнах. Според мен е нормално, щом на човек му е тежко - да си поплаче за да му олекне и после да започне да излиза с приятели/познати.
2. Някога пили ли сте антидепресанти или успокоителни, /понеже го обмислям/ и какви бяха резултатите?
-Не, не съм. Смятам, че човек трябва да позволи на емоциите си да излязат веднъж(както казах да се нареве), вместо да ги потиска с хапчета.
3. След колко време бяхте пак щастливи?
-Не знам с точност, но съм обедена, че за да се върне щастието, трябва да прекарваш повече време с други хора, вместо да се затвориш у вас и да нямаш социален живот.
4.Как се концентрирахте върху ученето и важните неща?
-Не съм. В гадни моменти не мога да се концентрирам върху нищо друго, след като свикнах с мисълта и започнах да мисля повече за "себе си сега", вместо за "себе си в миналото" - тогава, просто нещата се нареждат.
1. Само с помощта на времето - никак не я бях преживяла, но малко по малко всичко утихна. ''Далеч от очите, далеч от сърцето''
2.Не, никога не съм го обмисляла, не счетох, че въпросния човек заслужава да се натровя така. И ти недей.
3. Около година / година и нещо ми отне да забравя този човек и да мога да го погледна студено без чувства и болка.
4. Важните неща се случваха от само себе си, не правех нищо специално, просто работата/ученето са си задължения, които трябва да се правят, независимо какво ти е. Всички виждаха, че съм съсипана, с подути очи почти всеки ден, недоспала, уморена, затворена, но се старах да не смесвам чувствата и задълженията.
1. Не ми беше лесно, защото беше след 1 година връзка, в която вложих много чувства, компромиси и усилия от моя страна. Но така приключиха нещата, че реално ми беше по-лесно да осъзная, че този човек не заслужава нищо повече от мен - нито мисли, нито сълзи, нито молби, нито каквото и да било :) Щом веднъж преборих себе си, вече ми стана безразлично (да не кажа, че ми олекна от този товар) :D
2. Да, но това не беше по повод раздялата, а поради проблеми през самата връзка.
3. Прочети отговор 1. - беше въпрос на 2 дена след окончателната раздяла да стигна до този извод и да си продължа живота спокойно :)
4. Не оказа влияние. Бях зарязан точно в началото на изпитната ми сесия (медицина - първи курс - 4 изпита за 20 дни). Взех ги всичките с хубави оценки, без поправки.
Извод: въпрос на лична нагласа е ;)
Dizziness
03-15-2013, 10:37
1. Не ми беше лесно, защото беше след 1 година връзка, в която вложих много чувства, компромиси и усилия от моя страна. Но така приключиха нещата, че реално ми беше по-лесно да осъзная, че този човек не заслужава нищо повече от мен - нито мисли, нито сълзи, нито молби, нито каквото и да било :) Щом веднъж преборих себе си, вече ми стана безразлично (да не кажа, че ми олекна от този товар) :D
2. Да, но това не беше по повод раздялата, а поради проблеми през самата връзка.
3. Прочети отговор 1. - беше въпрос на 2 дена след окончателната раздяла да стигна до този извод и да си продължа живота спокойно :)
4. Не оказа влияние. Бях зарязан точно в началото на изпитната ми сесия (медицина - първи курс - 4 изпита за 20 дни). Взех ги всичките с хубави оценки, без поправки.
Извод: въпрос на лична нагласа е ;)
И аз уча медицина първи курс и ми е малко трудно, но и аз засега съм взела всички изпити.
bilqnavod
03-15-2013, 11:42
1. Как сте преживяли раздялата? Трудно, но успях...
2. Някога пили ли сте антидепресанти или успокоителни, /понеже го обмислям/ и какви бяха резултатите? НЕ!
3. След колко време бяхте пак щастливи? След 10 месеца, като се появи човека, за когото ще се омъжа след 2 месеца...
4. Как се концентрирахте върху ученето и важните неща? Чесно казано не ми е пречило, пак си бях отличничка
sexa_na_kompleksa
03-15-2013, 12:21
Имала съм две много тежки раздели. След първата не спрях да рева около 2 месеца сигурно. Нонстоп. Без значение, къде съм или какво правя. Бях развалина. Приятелите се опитваха да ме разсеят, отначало доста неуспешно, но накрая се получи. След втората плаках по-малко, защото вече си бях навлякла проблеми с очите от толкова плачене... Но това не означава, че ми е било по-малко неприятно.
Според мен, след раздяла, ако ти се плаче - поплачи. Но след това продължи живота си - училище/работа, приятели, забавления. А от училището/работата винаги ще си намериш, какво да те разсейва, важното е да не допускаш това да се случва.