kempinski
03-14-2013, 10:15
Добър ден :) Та ето я моята история: до преди около 6-7 месеца имах връзка с едно момиче, която продължи малко над година, но въпреки "малкия" период на връзката, както е на английски "she meant the world to me", бяхме съученици(различни паралелки но все пак съученици) тогава в 12 клас и както се очаква - прекарвахме много време заедно, преди да тръгнем се познавахме може би около година. Тук добавям,че наскоро един мой роднина беше починал, друг се подлагаше на операция (с възможност за неуспех), а трети страдаше от бъбречна криза, и както се очаква въобще не бях на себе си от притеснения за тях, страхувах се да нея загубя и нея, и естествено имахме малко караници със приятелката ми. Малко след "годишнината" от датата, на която тръгнахме аз разбрах че често се вижда с друго момче, с което се запознала на екскурзия малко преди горе посочената дата. Проучих малко и разбрах кой е, и по някаква странна случайност го знаех като физиономия и имах общи познати с неговата тогавашна приятелка, която в последствие разбрах, че е зарязал след тази екскурзия. Издействах си да се срещна с момичето, което заварих в меко казано "лошо" настроение и се виждах на няколко пъти с нея( на по кафе или нещо подобно ), за да разбера нещо повече за вече бившия й. Приятелката ми знаеше за това естествено, защото и казвах за какво точно излизам с нея - причината за това беше, че когато разбрах за мазния педал, естествено поисках да ме запознае с него, но това ми беше отказано с предлог, че няма от какво да се притеснявам и че тя иска той да е нейн приятел, а не наш, и аз се съгласих. Обаче все пак исках да разбера нещо повече за него и затова се срещнах с бившата му, при което в един момент аз бях обвинен, че имам чувства към нея и че един вид "изневерявам". И естествено започнаха скандали, последвани от искането за раздяла от нейна страна - аз се съгласих, не със особено желание, но имайте в предвид, че тогава всяка моя дума и действие бяха обръщани против мен и нямах особено голям избор. Тук да добавя един малък детайл - когато тръгнахме като малките деца си обещахме дори и да скъсаме да останем добри приятели. Като се има в предвид това, когато тя поиска да се разделим аз и напомних за това наше обещание и дали то значи още нещо за нея и дали иска да си го спазим. Тя отвърна да, и аз естествено направих усилия да поддържам приятелски отношения с нея, както преди един вид, като естествено избягвахме "някои" теми, по които се надявах тайно поне да спре да се вижда с него. Това продължи около месец-два, докато не разбрах от общ приятел, че тя и педалчето ходят, при което естествено я подпитах за това и тя потвърди най-самодоволно. Не ме разбирайте погрешно, щях да съм ок ако беше тръгнала с когото и да е било друг, но точно с него ми дойде в повече. Попитах я как си го мисли това - тя да ходи с него, а аз да съм там отстрани и да гледам ли? Тя не отговори естествено, но аз и казах да си гледа работата и я отрязох напълно за няколко месеца. При което преди около месец някъде тя ме потърси по skype, и аз си и отговорих - пописахме си малко и така в следващите няколко седмици на често отново. Последва и искане да излезем на кафе, на което също отидох за да я видя какво прави и как е. Прекарахме почти целият следобед заедно в приказки за това-онова, при което аз разбрах, че тя още ходи с онзи, но нейн си избор, нали? Когато чакахме автобуса й на спирката, тя спомена, че и липсвало да се вижда с мен и че и липсвам като близък приятел и че отново би искала да сме такива. За мое щастие автобуса и пристигна точно тогава и аз казах, че др път ще отговоря. Кафето беше преди около седмица и тя ме е търсела по тел и skype на няколко пъти, но аз съм я игнорвал или съм и казвал др път поради колебание какво да отговоря. как да отговоря. Таааа тук сте вие - как да отговоря според вас, и моля обосновете отговора си. Мерси предварително :)