View Full Version : На кръстопът
Здравейте, всички!
С приятелката ми сме поставени пред труден избор. Аз съм от едно малко градче, а тя е от голямата София. Следва политология в Германия вече втори семестър. Много я обичам и не спирам да я търся по скайп или фейсбук, за да поддържаме контакт. Както и да е. Работата е там, че откакто е на новото място, намира все по-малко време за мен. И това е нормално, има много за учене, а и купоните нея чакат, живее й се. Работата е там, че чувствам как любовта между нас изстива. Като се връща в България, тя не вижда онова внимание и чувство, което би трябвало да има между двама влюбени. Затова я попитах: "Ти искаш ли да бъдем все още заедно или ще се стремиш да постигаш лични успехи в Германия?" Отговорът беше: "Обичам те, но не ме поставяй пред ултиматум!" Какво да направя? Не искам да живея с мисълта, че обичам човек, който обича себедоказването си повече от човека, с когото вероятно ще живее живота си. (Много сме говорили за бъдещето ни и искаме да е общо.) Това ме принуждава да сложа край на връзката ни макар че не ми се иска.
Какво е вашето мнение? Да продължа ли несигурната връзка от разстояние с човек, мислещ за собствената си реализация или да сложа край и да погледна за нещо по-реално и същевременно много трудно за постигане - да се влюбя в подходящо за мен момиче?
stOlen``EyEs
03-15-2013, 19:11
Здравей :)
Аз живея разделена от моя приятел вече повече от година (за една година той си беше тук за 2-3 месеца). Това не е за постоянно и понеже много го обичам не мога да му поставям граници в развитието (чисто интелектуално и т.н.), както и той на мен. В тоя ред на мисли искам да ти кажа, че всеки има нужда от обогатяване, самоусъвършенстване и прочие. Ако толкова много се обичате разстоянието не би трябвало да е пречка (клише за много хора, но съм се убедила напълно, че е така). В даден момент и двамата ще намерите правилната посока и ще продължите пътя си заедно, ако държите един на друг. В твоя случай по-скоро ме притеснява това, че казваш, че тя все по-рядко намира време за теб. Ангажиментите, купоните и т.н. за мен не са оправдание. Бих те посъветвала просто да изчакаш, за да видиш нейното отношение към теб за в бъдеще и да си дадеш още по-ясна сметка ;)
В твоя случай по-скоро ме притеснява това, че казваш, че тя все по-рядко намира време за теб. Ангажиментите, купоните и т.н. за мен не са оправдание. Бих те посъветвала просто да изчакаш, за да видиш нейното отношение към теб за в бъдеще и да си дадеш още по-ясна сметка ;)
Благодаря, че отговори на въпроса ми. Аз също съм убеден, че любовта не е чувство, което се подхранва само с това двама души да са физически заедно. Все пак момичето си има семейство и се обичат един друг, въпреки разстоянието. Тревожи ме това, че вече от 6 месеца е в чужбина, а докато беше в България преди да замине да следва, беше много по-скромна и раздаваща се в любовта. Намирах време и допълнителни финансови средства само и само да съм с нея. Но сякаш тя не оценява тези мои лишения. А в момента ще почва и работа, за да се издържа там, което още повече ще стопи общото ни "виртуално" време. Днес също така ми каза, че е много болна, има сериозни проблеми и може би ще я оперират. Всичко е толкова сложно... Нямам с кого да споделя за всичко това, защото съм адски труден характер и всичките ми приятели ми обърнаха гръб. Не знам колко време да изчаквам вече... откакто е там... е така. Вече съм отчаян!
Какво лошо има в това да търси реализация и себедоказване? В крайна сметка, живеем в 21 век. Ултимативната цел на една жена не е да се докаже като вярна съпруга и майка.
Amore-Mio*
03-15-2013, 19:59
"Невиждани очите се забравят" - жалко, но факт.
Още повече, че тя иска сама за себе си да постигне и да се докаже, иска да се развие в дадена посока, а ти само й пречиш. Това е бъдещето й, което ще бъде сигурно. Докато с тебе не се знае докога ще е, независимо от общите планове да заживеете заедно.
Намирах време и допълнителни финансови средства само и само да съм с нея. Но сякаш тя не оценява тези мои лишения. А в момента ще почва и работа, за да се издържа там, което още повече ще стопи общото ни "виртуално" време. Днес също така ми каза, че е много болна, има сериозни проблеми и може би ще я оперират. Всичко е толкова сложно... Нямам с кого да споделя за всичко това, защото съм адски труден характер и всичките ми приятели ми обърнаха гръб.
Според мен по-добре би било ако прекратиш връзката ви, ако може така да се нарече. От това, което си написал ми изглежда, че приятелката ти ти подмята намеци за това, че вече няма как да сте заедно. Човек, който не оценява действията ти и всички твои лишения, а уж се води най-близкият ти.
Ти си го усетил още когато си е била тук, че нещо не е наред и сега когато ти се оправдава по този начин... прави си сам изводите. Тя ако те обича без значение какво има да прави ще ти отделя време и ще те търси! Предполагам приятелите ти са ти обърнали гръб, защото ти си го направил, когато приятелката ти е била тук и не си им отделял време и внимание.
shmatarok
03-15-2013, 20:17
На мен така написани, нещата ми изглеждат като пред свършване. По принцип не съм привърженик на връзките от разстояние и в случая историята ви сякаш е пред своя край. Според мен изчакай още малко да видиш как ще се развият нещата, преди да предприемаш действия.
Предполагам приятелите ти са ти обърнали гръб, защото ти си го направил, когато приятелката ти е била тук и не си им отделял време и внимание.
Те нямат нищо общо с нея. Просто аз се отличавам с повечко морал и по-консервативни виждания за света. Затова и не съм особено харесван от "модерното" общество, което е хукнало да трупа печалби и да загърбва собствените си ценности.
Това е бъдещето й, което ще бъде сигурно. Докато с тебе не се знае докога ще е, независимо от общите планове да заживеете заедно.
Нищо от това да отиде да учи или да остане с мен не е сигурно. Може да учи и в България и пак да има работа, както всички други. Става дума за това дали е готова да сподели настоящето си с мен или да подхранва егото си за развитие.
Какво лошо има в това да търси реализация и себедоказване? В крайна сметка, живеем в 21 век. Ултимативната цел на една жена не е да се докаже като вярна съпруга и майка.
Предполагам като е толкова важно за една жена да се реализира в днешно време, не изключва факта, че и мъжете в същото това време, работят, а също така са и съпрузи и бащи.
Не искам да живея с мисълта, че обичам човек, който обича себедоказването си повече от човека, с когото вероятно ще живее живота си.
Какво му е лошото на себедоказването?
Така както описваш нещата, за мен вашата връзка е невъзможна. Така от толкова разстояние и по тоя начин.. не знам каква връзка имате изобщо? Вероятно пътищата ви ще се разделят тотално. Животът е сега и днес, а не в едната седмица по Коледа, когато се виждате. Продължи напред и си търси щастието другаде.
"Невиждани очите се забравят" - жалко, но факт.
Още повече, че тя иска сама за себе си да постигне и да се докаже, иска да се развие в дадена посока, а ти само й пречиш. Това е бъдещето й, което ще бъде сигурно. Докато с тебе не се знае докога ще е, независимо от общите планове да заживеете заедно.
+1
Някой се борят за бъдеще, стабилност и сигурност занапред.. в Германия има къде,къде повече шанс да се реализира някъде за разлика от тук. Може да се пробваш да заминеш при нея и да почнеш работа и да си помагате взаимно..
Те нямат нищо общо с нея. Просто аз се отличавам с повечко морал и по-консервативни виждания за света. Затова и не съм особено харесван от "модерното" общество, което е хукнало да трупа печалби и да загърбва собствените си ценности.
Тогава помисли колко са ти приятели. Звучиш точно като асоциален човек. Това, че се отличаваш от другите, не значи че няма хора със консервативни виждания и морал като твоите. Потърси средата, в която ще се чувстваш добре, хората ще те разбират и подкрепят.
Вече може да не давате мнения. Взехме решение да се разделим. Благодаря ви! Темата е затворена.
TheProblemIsChoice
03-16-2013, 00:31
главата горе
главата горе
Благодаря, ще се постарая! Всичко минава с времето. Но първата и толкова дълго изпитвана любов е трудно заличима. Добре, че си имам и други грижи на главата, че иначе не знам какво щях да си мисля.