за любовта, брака едно време и сега

[Dagichka]

тези дни ми се върти в главата тая тема, та реших да видя вие как мислите по въпроса
как в миналото (нашите дядовци и баби примерно) са ги женили без да се познават, обичат и тн. и въпреки това са създавали толкова устойчиви и хубави семейства (хайде да не са всички, но 90%)?
а в днешни дни, когато човек е свободен да избира човека до себе си, има примери за толкова разбити и нещастни семейства? наистина ли човек трябва да намери сродната си душа, за да се обвърже с нея или човек е способен да обикне и приеме всеки? не знам дали се изразих така че да ме разберете, чакам включвания :Д

[kalpazanka]

В миналото разводът е бил табу.

*Само минавам. Нямам време за чаршафи.*

[Amore-Mio*]

Смятам, че хората сме устроени така, че да можем да приемем даден човек и да го обикнем по някакъв начин, независимо какъв. "Подсъзнанието може всичко" - настроиш ли психиката си така, че да се накараш сама по себе си да се влюбиш в даден човек, си способен да го направиш. Особено ако този човек не действа само със сърцето си, но и проверява нещата чрез разума. Както може би сме ставали свидетели на действията и мислите на самите себе си. Кажем ли, че даден човек е такъв и онакъв, дори да ни смъкне звездите, ние виждаме само това, което сме си втълпили, че той е.Иначе едно време си е едно време. Както всяко нещо: а) си има недостатъци и предимства, това също ги е имало. б) всяко правило си има изключения. Не знам как са стояли нещата преди, но по моите възгледи - хората са били възпитавани по друг начин. Те трябвало да се съобразяват с желанията на родителите си, без да имат право на глас. По - скоро се гледало семейството и финансовото положение на отсрещния, за да живеят добре децата им. А те от своя страна с времето свикват с този човек, та дори след време е възможно да се влюбят. Но както казах всяко правило си има изключения - лично знам, че баба и дядо са имали уреден брак. Не са се познавали, нито нищо и в един момент заживяват заедно. Но е имало явно някаква тръпка, защото са създали семейство с две прекрасни дечица (едно от които е тате, хи хи ) и си ги виждах, че се обичаха, че се грижеха искрено един за друг. За съжаление и двамата починаха, и ми липсват. Но това е друг въпрос.

[Rebirthing]

Това, че двама души са заедно дори след 20-30 години, не значи, че се обичат все още. Пък и времената в, които са ги карали да се женят без да се познават или родителите са избирали младоженеца/младоженката са били малко по-далеч във времето. Все пак, моите баба и дядо, никой не ги е накарал насила.
Плюс това разводите не са били особено популярни. Една жена да се разведе е било по-скоро срамно. Баба ми веднъж ми вдигна кръвното с подобен спор, за нея, жена, която иска развод не можело да бъде свястна. Ходи й обяснявай за проблеми в брака и несъвместимост в характерите.

[anonymous708973]

тези дни ми се върти в главата тая тема, та реших да видя вие как мислите по въпроса
как в миналото (нашите дядовци и баби примерно) са ги женили без да се познават, обичат и тн. и въпреки това са създавали толкова устойчиви и хубави семейства (хайде да не са всички, но 90%)?
а в днешни дни, когато човек е свободен да избира човека до себе си, има примери за толкова разбити и нещастни семейства? наистина ли човек трябва да намери сродната си душа, за да се обвърже с нея или човек е способен да обикне и приеме всеки? не знам дали се изразих така че да ме разберете, чакам включвания :Д

Какви хубави семейства, девойко? Доста е наивно да го смяташ това. Всеки си е вършел неговата си работа, направили са си няколко деца и това е.

А сега... гледаме много повече неща, което си води до повече грешки.
Малко ми бяга мисълта в момента, но ще продължа скоро...

[Magnolia13]

Много хубава тема :) Не съм омъжена и не знам как стоят нещата, но много хора са ми казвали, че любовта е до време и накрая остава само уважението. Може би едно време това е било достатъчно, а сега не е. Хората се привързват към материята повече, отколкото към душата. Старите хора са живеели във времена, където, когато се е счупило нещо са го поправяли, не са го изхвърляли на боклука. А и разделите, разводите са били нещо срамно и позорно, за разлика от сега. Ако при липса на любов, едно време хората са си казали: "Ще остана с него, за да не разруша семейството, за да не се подиграват на децата ми, за да имат двама родители" и т.н., сега гледат първо себе си, защото почти всички вече са разведени :)

[marilyn]

Едно време е било много различно, не е казано, че като са имали устойчиви семейства, не са имали проблеми. Всеки си е гледал работата, а са знаели, че "изход няма", никой не се е развеждал.
Сега всеки търси личното си щастие, а не гледаме само как да продължим рода и да обработваме нивата.
Търсим човек до себе си, който да съчетава много качества, а всеки човек греши. И все пак знаем, има раздяла, развод...а едно време не са си и помисляли за това.

Иначе относно сродната душа моето мнение е по-различно. Не винаги "сродна душа" означава човек, който трябва да имаш постоянно до себе си, да създадете семейство и тн. Смея да твърдя, че моята сродна душа съм я срещнала, ама не сме се оженили, не мислим и да го правим. И връзка нямаме, не сме сгаджосани, не сме и били. Просто самото усещане да го имам около себе си, в обкръжението си, сред приятелите си, да ми е като ангелчето, което ме пази и ми грее, което ми отговаря на въпросите, когато съм объркана. Ама всеки си има път в живота, аз си гледам своя, той - неговия.

Вярвам, че човек се променя непрекъснато и ако към един момент ми е прекрасно с един човек, след N брой дни, месеци, години, може да съм се променила много, а той- не или да се е променил в друга посока и да не си пасваме вече. Тогава е редно човек да си тръгне. Да си запази хубавият спомен и да продължи напред.

[HollyGolightly]

Просто за много неща не се е говорило. Мъжът е бил главата на семейството, а неговата дума- закон, тоест жената не си е позволявала много много да мисли и да се разпорежда. Когато само единият има право на глас, другият си трае и нещата, поне погледнати от страни вървят. Ако отидеш в някой мюсулмански град или държава, ще видиш, че и там е така. Семействата изглеждат щастливи, женени са с години. Разводите са много рядко срещани, но какво става в домовете им, само те си знаят.

[Rebirthing]

сега гледат първо себе си, защото почти всички вече са разведени :)

Не е баш така. Развода е тежко решение, особено ако имаш деца, те най-много се травмират от това. Понякога е 50 на 50, особено ако има ежедневни скандали в семейството или дори насилие...трябва да избереш между това и развода. Ако единият родител въздейства зле на децата, по-добре да не участва изобщо във възпитанието им.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Нещо не е както трябва в конспекта на темата. Устойчивите семейства не зависят от това дали бракът ще е нагласен или ще имаш право на избор. Зависи единствено от принципите и ценностната система на хората, тоест преди никой не е захвърлял с лека ръка изградените отношения, а дори да е имало известни разногласия в повече хората са гледали да скрепят положението. А не както е сега - за няма и нищо да се откажеш от партньора си, с когото уж сте сключили клетва за цял живот. Като че ли в днешно време значението на някои понятия тотално се е размило и никой не се замисля за символиката.

[Rebirthing]

Устойчивите семейства не зависят от това дали бракът ще е нагласен или ще имаш право на избор.

Ако живееше в онези времена и те сватосат с някой, против твоята воля, навярно друга песен щеше да запееш.
Представи си да нямаш право на глас, мнение, та дори и на свобода.

[Tsukuda_Hiroshi]

За мен "любов" и "брак" са 2 различни неща, които не винаги (почти никога) вЪрвят рЪка за рЪка.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Хмм, rebirthing, странно къде видя да казвам нещо по въпроса за нагласения брак. Единственото, което казах е, че не съм на мнението, че от това зависи какво ще е едно семейство.

[Rebirthing]

Ако няма любов и взаимно привличане, бракът е просто договор. По това време жените не са се оплаквали, защото са нямали друг избор. Както писаха в предишни постове, развода е било нещо срамно и рядко срещано явление. Хората в днешно време не си зарязват брака с лека ръка, просто имат смелостта да се отърват от този, който вече не ги прави щастливи или по-лошото - тормози ги системно физически или психически. Едно време са търпели.

[gabi_94]

Както казаха и по-нагоре - има и плюсове и минуси. Аз лично също съм си задавала тези въпроси, пък и съм говорила със баби, дядовци... Прабаба ми, мъдра жена беше, казваше, че една жена е способна с времето да заобича един мъж, дори да не е по пламенен и страстен начин, докато мъжа не се ли влюби в една жена още в началото, няма как да стане, защото принципно мъжете са по-големи егоисти. Още повече по онова време, когато жената е била просто домакиня и майка... Аз лично вярвам в голямата, истинска, вечна любов, но също така смятам, че тя рядко се случва на хората и всичко останало е временно. Нататък вече какво ще се запази зависи от хората - уважение и привързаност или ненавист и безразличие.Много е важно възпитанието, моралните ценности и принципи въобще за изграждането на едно здраво семейство. Мисля, че най-здравите семейства са изградени не толкова върху свръх чувства така да се изразя, колкото върху сходни виждания и перспектива. Свидетелка съм на мнозина, чиято уж голяма, истинска, пламенна любов бързо преминава и се разделят грозно.

[tori]

Нещо не е както трябва в конспекта на темата. Устойчивите семейства не зависят от това дали бракът ще е нагласен или ще имаш право на избор. Зависи единствено от принципите и ценностната система на хората, тоест преди никой не е захвърлял с лека ръка изградените отношения, а дори да е имало известни разногласия в повече хората са гледали да скрепят положението. А не както е сега - за няма и нищо да се откажеш от партньора си, с когото уж сте сключили клетва за цял живот. Като че ли в днешно време значението на някои понятия тотално се е размило и никой не се замисля за символиката.
Това. Плюс, че никой няма своята перфектна половинка - хората се променят, а с тях и чувствата. Едно време приоритетите са били родителите и децата, днес - моите чувства и после тези на горепосочените. Не обвинявах майка ми когато се разведе с баща ми, нито когато се върнахме в къщи и бяхме пнинцесата на татко и кралицата на Гого. Важното е, че всички заедно сме намерили пътя към щастието и лекуваме раните си. Вервам, че някой може да остане завинаги с друг човек, но вярвам и че по света има ужасно много хора, с който също би ми било приятно.

[NomNomNom]

Нашите са били натискани да се женят в общия случай.
Сега не те натискат и имаш избор.

А и аз не мога да открия човек, който да ми реагира на темпото, с което се променям, може би като се позабавя или спра след години, ако се случи това.