View Full Version : Постоянното садване и мислите за самоубийство!
RammsTein!
03-22-2013, 14:14
Здравейте! Това е серия от така наречените от мен „Епизоди”, в които аз ще Ви споделям някои неща от живота и опита си, които се надявам да помогнат. За какво да помогнат ли? – ами напоследък все повече хора решават, че животът им е труден и понеже не могат да се изправят и да се преборят, решават да посегнат на живота си. Ето защо аз реших да Ви кажа до какви убеждения съм стигнал аз, минавайки през всички неща, които ще спомена след малко. Още от сега казвам, ако нямате такива проблеми, а просто се чудите какво да правите, спрете да четете тук!!!
Като за начало, няма да се представям, защото ще казвам доста лични неща, за които смятам, че могат да вдъхнат кураж и да възвърнат волята на един човек. Разбира се, някои от тези убеждения са станали при мен принципи, които въздействат на живота ми и ме карат да се радвам дори на най-малкото. Предполагам, че и при Вас тези принципи биха могли да помогнат поне до някаква степен. Ще видите, че ще Ви помагат в трудни и/или емоционални моменти и ще направят живота Ви по-щастлив.
Ами да започваме, а? Някога да сте имали преживяване, от което да стигнете до убеждениеи това убеждение да Ви накара да цените живота много повече след това? Замисляли ли сте се защо всъщност ценим своя живот, какво ни дава той? Особено в последно време има много хора, които преживяват нещо тежко (или поредица от тежки събития) и решават да сложат край на живота си. Това е безсмислено и веднага ще обясня защо. От една страна, да се самоубиеш е признак на слабост – в живота винаги има една малка вратичка, която само чака да бъде забелязана. Въпроса е, че има хора, които дори не искат да я търсят. Казват си „Ех, колко ми е трудно на мен, защо точно аз, защо само на мен” и т.н. Да де, но това не е така, защото винаги може да е и по-зле. Замислете се, живота е шарен, никога не можеш да знаеш къде може да се намери човек, който да е живял по-тежко от теб, но и да е по-силен (за тези от вас, които не го разбират, говорим за силна воля и сърце)! Ето защо хората са казали: „Най-добрите сърца са изпитали най-много мъка!” В живота винаги е така – когато се опиташ да направиш добро някому, получаваш шамар в лицето. И въпреки това, аз лично винаги бих подал ръка и съм готов даже и в най-тежкия си момент да зарежа всичко и да помогна на приятел. Няма да ви се оплаквам за това къде и как съм живял, но ще ви кажа, че няколко тежки или тъжни неща, които са Ви се случили, не значи, че животът Ви от тук на сетне е загубен. Това означава само, че някой някога е допуснал грешка, която Вие сега изкупвате. От друга страна, да се самоубиваш не ти дава нищо – да, спасява те от проблемите, които имаш, но пък ти отнема всичко останало заедно с тях, а именно: бъдещето, близките, приятелите, щастието, волята и не на последно място – живота с всичките му хубави и лоши страни!! Защо ще губите всичко това, когато всъщност ако се изправите, ако теглите една майна (съжалявам) на всичко и продължите да се борите, ще разберете, че мъките Ви са нещо, което с малко вяра, приятелство и щастие бихте могли да превъзмогнете (ще давам и примери по-късно). Мъдрите, от старото поколение, са казвали „Възможностите в живота понякога идват без да ги търсиш...” Това всъщност има подтекст - дори без да я търсиш, ще имаш една възможност да оправиш нещата, но трябва да я потърсиш, за да разбереш, че е там. Хайде сега край на теориите и да започнем с примери и факти!
Преди години, като бях на 3, ми откриха алергична и бронхиална астми, и от тогава се блъскам с какви ли не лекарства – колко инхалатора смених... Тогава казаха, че се очаква през пубертета едната да я израстна, а другата щяла да си остане. На старини, пък, щели евентуално да се възвърнат и да си ме мъчат до края на живота ми. Имам и други здравословни проблеми, но ще ги впиша в по-подходящи моменти по-късно.
При раждането ми, баща ми не е искал да подпише акта ми за раждане и изобщо не ме е признавал за свое дете, съответно бащиното и фамилното ми име са от майка ми. Освен това, когато съм бил на една година, баща ми ни е изоставил с майка ми сами и всъщност изобщо не съм го виждал, освен на снимки (а и не изгарям от желание да го виждам). През целия си живот до сега съм търпял подигравки от съученици и „приятели”, винаги съм бил шута на компанията.
През 2012 година открих много, дори без да съм търсил. Към края на годината, след всичко, което беше станало до тогава (което просто е по-маловажно от следното), майка ми влезе в болница. Откриха й тумор, а малко след това и диабет. Това направо ме съсипа, не знаех къде съм и какво правя. Ако беше починала, щях да остана сирак, само с баба си. Все още не съм пълнолетен, така че не можех да се оправям сам.
След всичко това, мислите ли, че не съм искал да си посегна на живота? Еми все пак, жив съм, за да съм написал това, така че да, спирал съм се всеки път. Честно казано, от сегашната си гледна точка, аз не разбирам защо изобщо опитах... Имало е моменти, в които ме спира страха, но има и моменти, в които ме е спряло едно друго, по-важно нещо – замислял съм се какво ще им бъде на хората, които ме обичат, тези, на които им пука за мен. Ами любимия човек – как ще го виждам, как ще преживяваме хубави и лоши моменти заедно, като мен ме няма. Все едно тя да се беше самоубила. Осъзнах, че при това положение, аз нямаше да мога да си намеря място от мъка, така че реших никога повече да не си го помисля дори!!!
Ние сме родени такива, каквито сме и никой никога не е можел да го промени. То и не е нужно. Животът ти е такъв, какъвто си го направиш, не трябва да му слагаш край! Живей го и му се наслаждавай, за да можеш наистина да го обикнеш! Пригодени сме да живеем в някаква среда и може на някои хора да им е по-тежко, но нали затова са приятелите – да ти подадат ръка, да ти помогнат и да те развеселят...
Надявам се с всичко това да съм успял да помогна поне на един човек там, който е имал нужда от това! Помнете: винаги има поне още едно нещо, за което да живеете, затова не слагайте край на живота си, а се стегнете и намере това, за което трябва да се борите, чао!
DoctorSatan666
03-22-2013, 17:24
Човек, тук няма никой със самоубийствени мисли(или поне не знаеш да има такъв). Ти обаче имаш(имал си). Замисли се за какво и защо си пуснал тази тема - някой друг ли убеждаваш в думите си, или самия себе си?
Интересно е как човек като загуби много от това, което нарича ЖИВОТ и БИТИЕ, и започва да си измисля подобни приказки и истории за вяра и надежда, с който да компенсира загубата. Вижда се че преди всичко, изказаното от теб тук, не служи на никой друг освен на самия теб. Изцяло в твои интерес е да поддържаш един положителен поглед върху живота, понеже само той те издига над другата страна от живота ти - онази страна на болезнени спомени и изживявания, на подиграваното момче и т.н.. С това обаче не правиш нищо - само градиш една лъжа, която да те издигне над чувството ти за малоценност и страдание. И така се обричаш, при определени условия, стената от лъжи да рухне и цялата помия, която си скрил зад нея, да нахлуе в теб. И тогава ще рухнеш напълно. А дотогава, ти си една тиктакаща бомба - и трябва постоянно да превърташ таймера - чрез истории за позитивизъм, чрез мечти, чрез вяра - чрез проекции за един по-добър свят - там, където можеш да избягаш от себе си. Точно затова си решил да се "изповядаш" тук - вътрешното ти изживяване има нужда да се проектира. Понеже никоя илюзия не може да съществува дълго без да се подхранва...
http://vbox7.com/play:8bf3bfe6
RammsTein!
03-22-2013, 18:53
Виж сега реших да го пусна в този сайт тъй като има доста такива на моята възраст които милят за това смисъл почти всеки се тръшка се цупи че нема най-новия IPhone, IPad и т.н. други имат проблеми в любовния живот понеже тоя не го харесва тва си онова си и мислят да си слагат край имало доста такива случай с доста мой познати и близки и не мога да им го кажа така или да им го пратя защото мисля че ще ме съжаляват за това реших тука под друго име да го кача да видя дали като цяло ще има десетина човека на които това да им помогне да не сажаляват за глупости а да видят че има хора много по-зле от тях. иначе сега като се замисля ти си доста прав но пак искам да видя дали на някой ще му помогне или просто съм си хабил времето днеска го качих ще видим за месеци и още много време може да се реши нещо! :)
Много вдъхновяващо. Браво!
Виж сега реших да го пусна в този сайт тъй като има доста такива на моята възраст които милят за това смисъл почти всеки се тръшка се цупи че нема най-новия IPhone, IPad и т.н.
Тук само че не те разбрах какво казваш. Имаш предвид, че си минал през куп ла*на в живота си, знаеш стойността на щастието и ти се струва тъпо хората да се тръшкат за някакви дреболии или ?
Ние сме родени такива, каквито сме и никой никога не е можел да го промени. То и не е нужно. Животът ти е такъв, какъвто си го направиш, не трябва да му слагаш край!
Тук също малко не те разбрах. Твърдиш, че човек сам кове съдбата си. Това, мисля си, означава, че изборите, които правим, ни превръщат в това, което сме, нали така ? Ти предприе ли нещо за да се избавиш от подигравкитеи фалшивите приятели или да опознаеш баща си, може би ?
RammsTein!
03-23-2013, 07:25
"Виж сега реших да го пусна в този сайт тъй като има доста такива на моята възраст които милят за това смисъл почти всеки се тръшка се цупи че нема най-новия IPhone, IPad и т.н." За тази част си разбрал правилно точно това искам да обсня.
А за "Ние сме родени такива, каквито сме и никой никога не е можел да го промени. То и не е нужно. Животът ти е такъв, какъвто си го направиш, не трябва да му слагаш край! " и да каквото решим да правим ни прави такива давам пример: Със какъвто се събереш, такъв ставаш! Ако си на 12 13 и излизаш с хора на по 15 16 ти почваш малко по малко да се държиш като тях а не да кажем с такива от класа ти ;) те мислят и се държат така както се държат хората с които те излзиат а ти така както с хората които ти излизаш.
Ми не предприех нищо за да се избава от подигравки и фалвиши приятели, все пак трябва да имам и добри приятели с които се разбираме не ме обиждат и така. Важното е да има поне един човек който винаги да е до теб да не те обжида и да те защитава ако има поне един такъв няма нужда да търсиш решения от подигравки и фалшиви приятели все пак при едни тъп,здухан,смотан... а при други си добър, мил и печен това е баланса на доброто и лошото в живота на един човек тука в социалния живот!
Тъй като в най-близката до нас поликлиника(от блока ми я виждам) работи леля ми тоест сестрата на баща ми.Ходил съм при нея питах дали ще ме опъти как да се свържа с баща ми и все ми казваше не, не, не.Най-накрая се отказах все пак той е решил да се откаже от мен, той трябва да ме потърси не аз него, поне до това обеждение аз стигнах. :) :)
DoctorSatan666
03-23-2013, 09:19
А за "Ние сме родени такива, каквито сме и никой никога не е можел да го промени. То и не е нужно. Животът ти е такъв, какъвто си го направиш, не трябва да му слагаш край! " и да каквото решим да правим ни прави такива давам пример: Със какъвто се събереш, такъв ставаш! Ако си на 12 13 и излизаш с хора на по 15 16 ти почваш малко по малко да се държиш като тях а не да кажем с такива от класа ти ;) те мислят и се държат така както се държат хората с които те излзиат а ти така както с хората които ти излизаш.
Значи ние сме такива каквито сме и никой не може да ни промени, но като се съберем с други хора (или като правим избори), ние се променяме?
Lrn2logic
RammsTein!
03-23-2013, 11:49
Ние сме такива каквито сме и никой не може да го промени, освен ние самите.Нас не ни променят насила тези с които излизаме щом сме избрали тази среда в която да сме ние просто се сливаме с тях ние самите се променяме по нашите мниение за среда.Просто попиваме обстановката и ставаме част от нея за да смевсе пак сами в живота.Трябва да има все пак няква промяна която неи самиет я правим а не ни кара някой !
Gery 1998
03-23-2013, 17:19
Vish sa DoctorStana666 tva koeto si napisal/a po nagore vsusnoet purvoto neshto mi spored men ne e taka toi kazva mnogo istini I da tova e tochnoto mqsto kudeto chovek moje da napishe takiva neshta . Toi e mnogo prav I spored men dymite my shte pomognat na mnogo xora.
RammsTein!
03-23-2013, 17:35
А и без това ако не ти помага на теб може да помогне на някой друг :) DoctorSatan666
DoctorSatan666
03-24-2013, 14:55
Ние сме такива каквито сме и никой не може да го промени, освен ние самите.Нас не ни променят насила тези с които излизаме щом сме избрали тази среда в която да сме ние просто се сливаме с тях ние самите се променяме по нашите мниение за среда.Просто попиваме обстановката и ставаме част от нея за да смевсе пак сами в живота.Трябва да има все пак няква промяна която неи самиет я правим а не ни кара някой !
Чакай сега, първо казваш че "Ние сме такива каквито сме", тоест ние сме нещо ОПРЕДЕЛЕНО - комбинация от външност, черти, способности, особености, спомени, опит и всичко останало, което наричаме идентичност. И цялото това нещо казваш, че никой не може да го промени - или иначе казано - Ние сме това което сме. После казваш че можем да се променим, самите ние, чрез избори....тоест казваш че ние НЕ СМЕ ОПРЕДЕЛЕНИ. Съжалявам, но в това няма никакъв смисъл.
Думите са ти оплетени, защото изобщо не разбираш за какво говориш - хванал си някакви повърхностни фрази и алегории за ЖИВОТА, в които си припознал себе си. Причината за писането ти тук, изобщо не е свързана с помагане на други хора, въпреки че така си го оправдал пред себе си. Истината е че ти си едно хлапе с комплекси за малоценност, (вследствие ударите на Живота) и си възприел един светоглед, който компенсира всичко това. Че не трябва да се самоубиваме, че трябва да се радваме на живота и т.н. Всичките тези идеи са много хубави, което всъщност е показателно за причината защо си избрал да вярваш в тях. Вижда се обаче че тези идеи служат преди всичко на теб, да удавят твоята несполука в живота. Подобни идеи обаче не можеш да запазиш за себе си, понеже те не са твои, ти си само техен приемник и предавател - тоест проектираш ги извън себе си, също както си ги приел. Всяка илюзия изживята като лична истина има нужда да се мултиплицира, понеже така се затвърждава, като се проектира извън своя приемник. Изживяването че помагаш на други хора е също част от този положителен светоглед, за който си се хванал. Това е проекция на същото изживяване..... Но няма нищо общо с истината. То е просто повод, оправдание.
Колкото и приказки да изприказваш, колкото и илюзии за положителен живот да си създадеш, пак под тази обвивка ще си останеш просто нещастното, подигравано момче. Всякакви други изживявания са просто компенсации на това. В крайна сметка подобни идеи биха полезни единствено на хора, които се чувстват нещастни, нали? По това много лесно може да се познае на кой служат тези идеи, защо се приемат, защо се излъчват.... Което пък автоматично унищожава всички претенции за житейски избори, личности, и т.н. глупости.
Колкото до връзката личност <-> група, ако имаше малко реални познания, щеше да си осъзнал че личноста и групата са различни проявления на едно и също нещо - те взаимно се определят. А промените и изборите в живота на всеки човек, които той приема като СВОИ, са също механизъм на колективния тип психика. Чувството за вътрешна реалност (за идентичност и личен избор) е именно двигателя на онази система наречена общество - където всеки преживява вътрешната си реалност. Това е най-лесния и естествен начин за манипулация, някой да прави нещо за други под предлог, че е негов избор (или поне илюзията за избор). Това е основата на обществото като цяло... но това е друга тема.
tl;dr Нямаш нито правописа, нито речника, нито познанията, нито наблюденията за да пишеш неща, които да помагат на другите. Оставаш си просто комплексирано дете, което компенсира нещастието си с илюзии за положителна страна в живота.
swiss.maestro
03-25-2013, 12:12
Не съм съгласен с теб, DoctorSatan666. Не знам кой си и какъв си (какъв опит имаш), но ще ти кажа нещо - може от твоя гледна точка неговите думи да приличат на оправдания и извинения, но от моя гледна точка, твоите думи са напразни, безпочвени и безсмислени обвинения на тема, на която не съм сигурен дали разбираш нещо изобщо. Човек, живял тежко и тъжно, не би говорил така (съжалявам, ако бъркам за теб, но мисля, че си водил лек и приятен живот и сега не смееш да признаеш, че има хора, които заслужават твоето уважение). Искам да знаеш, че аз самият живях трудно и имах много проблеми с какво ли не. Сам стигнах до там, до където и това момче - резултатът е явен при мен: сега водя смислен и забавен (до където е възможно) живот и успявам във важните за мен начинания, които всъщност не са малко. Не виждам смисъл да говориш против нещо, което той дава на готово (вмисто да го търсиш сам години наред). Също така, не разбирам какъв точно ти е проблема - казвайки всичко това, ти едва ли не се опитваш да го промениш (т.е. да му помогнеш, но ти сам каза, че е невъзможно да се промениш така) - защо говориш против себе си. Не ми е нужно да съм психолог, за да видя, че да мислиш позитивно не е оправдание за лош живот... Е, и аз ли не съм квалифициран за твоята висота???
^Авторът поне няма претенции, че има нещо между ушите.
Виж ти от друга страна .... ;д
Оставям Станчо да се забавлява. Мен ми стига да си чета.
DoctorSatan666
03-25-2013, 13:49
^
^
Първо да кажа, че подобни неща като помагане на някой не са ми потребни, нито пък са ми приоритет. Същото се отнася и за обвиненията. Всъщност реакция на първосигналния човек е че някой го обвинява, когато се разглежда истинността на думите му. Идеята ми беше единствено да разкрия същността на разговора - онова което стои зад думите. И с това да покажа некоректното им използване.
Зад твоите думи (не знам дали можеш да се "прочетеш") стои идеята че аз нападам някой, че го обвинявам, че искам нещо от него... А такова нещо няма. Все пак използвам някой паразитни фрази, заради които може да си се заблудил ... така че вината за това е моя, ако такъв е случая.
Типичната реакция, когато поставям под съмнение нечии истини и изживявания (там някъде в широкия свят, където човека преживява малката си реалност), е именно подобна на твоята. "Ама ти не си преживял това, следователно не можеш да говориш". Е твоето не е точно така, но под думите, посланието е същото. Обаче не е така. Животът ми съвсем не е лек. Майка ми почина преди 2 години, семейството ми се разпадна, живея горе-долу на ръба на мизерията. Забелязах че всички мои роднини, който "пострадаха" от това, нарочно търсеха постоянно хубави изживявания. Всеки се хвана за малките си идолни обекти (едни се хванаха за работата си, други се заобичаха още повече, трети дори напълниха мен с надеждите и мечтите си). Това е нормална компенсаторна реакция.
Трябва да разбереш че аз не подлагам на съмнение идеите на автора, нито общото му послание - тези неща не ме интересуват. Аз разглеждам мотива за появата им. Значи имаме човек, който е "преживял много", и той "съвсем случайно" е дошъл във форум да влиза в ролята на съветник и да разпространява идеи за хубавия живот. Нима не правиш връзка между двете?
Хората по принцип за проводници на такива идеи, защото те им служат - в такъв смисъл са и всичките приказки за мечти, хубав живот, любов... а при по-простолюдните - коли, жени, пари и т.н. Всички тези неща са необходими абстрактни проекции, който движат и мотивират човека - затова и такива идеи се "продават" толкова. Необходимата истина обаче не е никаква истина. Това се нарича "Консенсусна истина" и тя е измислена именно за да служи на човеко-мравуняка и всяка човеко-мравка, която има нужда от подобни истини. Понеже чрез мечтите за хубав живот се създава един "прозорец" във времето, където човека може да проектира всичките си желания. Там, в проекциите, живее Идеалното му Аз - онова което заглушава нещастното Аз.
Естествено аз отдавна спрях да се изживявам като малоценен и нещастен, което пък елиминира нуждата да се проектирам като пълноценен. Затова и смъртта на майка ми и разпада на семейството ми не ме нарани по никакъв начин. Пък и освен това семейството ми не ме определя като човек - то е просто обстоятелство - група хора, който обществото ме е накарало да наричам Мама и Тати и да им се кланям като богове-идоли. Тези идоли служат именно на "децата", та да могат те да определят стандартите си за живот спрямо тях, да прехвърлят отговорността за живота си на някакви образи извън самите себе си. А когато мечтите и идолите на човеко-мравката "умират", човека страда, понеже тези неща го определят - Той се е припознал в тях дотолкова, че те са станали част от него, и когато "умират", все едно и част от него умира. Характерно за еговия човек е че винаги се определя чрез някакви образи, защото те му дават изживяване че е нещо, че е част от нещо, че е "някакъв". Затова когато умре някакъв негов образ, настъпва депресия - егото се мъчи. Всеки после се справя според себе си. Някои хора се идентифицират с мъката си и тя става тяхното его, тяхната вътрешна реалност - това са онези вечно тъжни и недоволни от живота, които вечно проклинат света. ИЛИ! Както е в случая - търсят се нови идоли и прозорец за изживявания. Ето тук идва ролята и на авторовите идеи.
Другото ти обвинение, че аз се изживявам едва ли не като човек с високо мнение, е доста първосигнално, въпреки опита ти да звучиш интелектуално. Това е разбираемо и не те съдя, но да обличаш подобни реакции, в дрехите на интелектуализма, е просто смешно. Дали си ме видял през твоите очи като високомерен, си е само твоя работа и няма нищо общо с мен, още по-малко пък с валидността на думите ми.
Не ме интересува изобщо дали си съгласен или не с мен - съгласието ти не е решаващ фактор за мен. Фактор при мен в случая е коректността. Разбирам че думите на автора имат своя резонанс при него и при други подобни на него, и към това нямам претенции. Но подобни генерализации за живота, човека и вселената, които са предадени под формата на необходими истини, не са коректни. Да се изказва човек са подобни комплексни системи и механизми изисква голямо познание, което на автора очевидно не му е присъщо. Той просто си е вмъкнал разни псевдо-истини и негови си сънища, натъкмил ги е според това какво му е харесало, и е нарекъл всичко това Истина за живота. Но това не е истината ...
swiss.maestro
03-25-2013, 15:19
Разбираш ли, и на мен ми е все едно дали някой е съгласен с мен или не (плюс това изобщо не ми до интернет спорове). Забелязах, че имаш поглед върху нещата, но едно си пропуснал - това, което исках да кажа е, че от твоя гледна точка реалността е една, от моя е друга, а от авторовата - съвсем различна. Както ти не се интересуваш за моята гледна точка, така и авторът за твоята - тва е. Може би наистина неговата реалност е заблуда, но това е неговия свят, неговото бъдеще и неговото щастие - ти нямаш право да му го отнемеш! Остави момчето да си изживее живота! (а за всички останали, сори за спама :P).
Забелязах, че имаш поглед върху нещата, но едно си пропуснал - това, което исках да кажа е, че от твоя гледна точка реалността е една, от моя е друга, а от авторовата - съвсем различна. Както ти не се интересуваш за моята гледна точка, така и авторът за твоята - тва е.
То и той това казва.
DoctorSatan666
03-25-2013, 15:57
Може би наистина неговата реалност е заблуда, но това е неговия свят, неговото бъдеще и неговото щастие - ти нямаш право да му го отнемеш!
Не вярвам в концепцията за правата. Имам възможността да правя нещо, правя го (ако искам).
Ох, колко си лош http://www.teenproblem.net/forum/image.php?u=256070&dateline=1352415382&type=thumb
DoctorSatan666
03-25-2013, 16:22
I'll just leave this here...
http://www.vbox7.com/play:083a5e9c&start=262
Малко сбито, но ето 5 цента и от мен за правата.
Ако можеш да направиш нещо, значи ти е позволено.
Група властимащи се събират и тъй като могат да наложат правила над другите, като ги принуждават да ги спазват чрез наказания, тоест на база на страха им, те налагат тези правила.
Страхът е, че ще бъдат лишени от нормалните условия на живот, което ще ги направи нещастни. Спазването на законите също ги прави нещастни. Второто като цяло обаче ги прави по-малко нещастни, затова спазват законите. Ако надвиеш на животинската си нужда да си щастлив, тогава ще можеш да си практикуваш анархизма преспокойно. Но тъй като повечето не могат, а и не искат (визирам и себе си), спазват законите. Или поне ги спазват тогава, когато мислят, че някой действително ще ги накаже след това.
Според мен стремежа към щастие/задоволяване е единственото нещо, което кара хората да действат. Оттам нататък, всички норми, както и защитаващите ги философии, произлизат пряко или косвено от този стремеж.
RammsTein!
03-26-2013, 14:18
Chacho, поне до колкото те разбирам май излизам прав във смисъла, че трябва да мислим позитивно това ни подтиква, така де се изразя да живеем, да се забавляваме и като цяло да продължаваме напред.В смисъл такъв по-добре ли е да живеем както казва DoctorSatan666 в полижителен свят за да се чувстваме като хора или е по-добре да сме в жестоката реалност и да взимаме по малко от положителното и да се примиряваме се отрицателното в живота?
Не. Мислиш позитивно само ако това позитивно мислене ще те направи щастлив. А дали ще те направи щастлив, можеш да заключиш според ситуацията, но не и общо.
Виж как си задаваш въпроса. "По-добре ли е да живеем...". Търсиш това, което ще те кара да се чувстваш добре. Във всяка ситуация си определяй сам кое ще те направи щастлив. Така че не си налагай да живееш по един или друг начин, а се адаптирай към обстоятелствата. Можеш да си направиш някакви изводи, в общия случай какъв стил на живот е по-подходящ за теб, но винаги когато си изправен пред избор се питай в тази ситуация дали са адекватни убежденията ти или ще се преебеш.
А по-добро в общия му смисъл не е нито едното, нито другото. Кво значи по-добро? Дали човечеството ще е по-добре или по-зле е без значение за вселената.
Приятел, виж сега. Вместо да се вземеш в ръце след всичките тези сътресения в живота ти, ти си решил да следваш някаква философия на кьораво блеене "вижте ме колко съм щастлив, просто 'щото така ми каза Пенко дървения философ". Ако наистина това те прави хепи - ми окей, радваме се за теб всички, продължавай в съшия дух.
Съзряването обаче означава да се отърсиш от пасивното 'скърбене' по изгубеното и да започнеш да взимаш осъзнати, крайни и устойчиви решения за действията си. Затова те и попитах предприе ли нещо по отношение на случващото се. Защото, повярвай ми, каквито и гадости да ти се случват, ако най-малкото се опитваш да действаш по въпроса, вместо да си се садваш в някой ъгъл, последното, което ще ти дойде на акъла ще да е да се самоубиваш.
Станчо не го вземай много навътре иначе. Умно момче е и е прав в това, което каза, но пък е и доста циничен по отношение на смисъла (или липсата на такъв) на съществуването ни. Мен лично не ми пречи да си живея с и да си преследвам фиктивните представи за това какво искам от живота.
Както и да е. Мисълта ми беше, че е явно, че не си се отърсил напълно от всичко и се опитваш някак да утвърдиш илюзията, която те движи. Аз пък ще те посъветвам (пък и не само теб) да седнеш и да помислиш малко какво изобщо искаш, а след това да решиш и как ще го постигнеш.
Приятел, виж сега. Вместо да се вземеш в ръце след всичките тези сътресения в живота ти, ти си решил да следваш някаква философия на кьораво блеене "вижте ме колко съм щастлив, просто 'щото така ми каза Пенко дървения философ". Ако наистина това те прави хепи - ми окей, радваме се за теб всички, продължавай в съшия дух.
Съзряването обаче означава да се отърсиш от пасивното 'скърбене' по изгубеното и да започнеш да взимаш осъзнати, крайни и устойчиви решения за действията си. Затова те и попитах предприе ли нещо по отношение на случващото се. Защото, повярвай ми, каквито и гадости да ти се случват, ако най-малкото се опитваш да действаш по въпроса, вместо да си се садваш в някой ъгъл, последното, което ще ти дойде на акъла ще да е да се самоубиваш.
Станчо не го вземай много навътре иначе. Умно момче е и е прав в това, което каза, но пък е и доста циничен по отношение на смисъла (или липсата на такъв) на съществуването ни. Мен лично не ми пречи да си живея с и да си преследвам фиктивните представи за това какво искам от живота.
Както и да е. Мисълта ми беше, че е явно, че не си се отърсил напълно от всичко и се опитваш някак да утвърдиш илюзията, която те движи. Аз пък ще те посъветвам (пък и не само теб) да седнеш и да помислиш малко какво изобщо искаш, а след това да решиш и как ще го постигнеш.
The end. :D