sWeeX
03-23-2013, 18:40
Не очаквам съвети и отговори, просто исках да споделя с вас, защото си нямам никой друг на който да споделя. Предварително се извинявам за разбърканата ми мисъл, но съм в изключително труден момент. Благодаря ви..
Запознахме се във втори клас, все още малки... неспособни да изпитваме любов. Започна като невинно детско увлечение... всички сте изпитвали такова- предполагам. Както и да е.
Пораснахме... следователно и чувствата ми към нея. Тя притежава... някак си... нещо... което ме кара да я желая все повече и повече. Нещо, което ме караше да я обичам все по- силно. Всеки изминал ден, всяка изминала година, чувствата ми към нея се засилваха. Всичко в нея ми харесваше... никога през живота си и до ден днешен не съм изпитвал чувство- подобно на чувствата ми към нея. Нещо неописуемо.
В една красива априлска вечер, към 21,22 часа, в шести клас... някак си нещо ме накара да и кажа, за чувствата, които изпитвам към нея. Нещо, което не беше предварително обмислено, импулсивно. По най- глупавия, детински, недообмислен начин... за който дори ме е срам да си спомням. Беше SMS с нещо от сорта на "Iskash li da izlezem nqkoi put" ... сърцето ми препускаше, адреналин в очакване на отговора... някакъв коктейл от чувства- вълнение, любов, нетърпение, страх. Не знам. Детинска работа. Така и не получих отговор, будувах цяла нощ. На сутринта, влезнах в клас с единственото намерение да я видя. Седнах на чина си (който е зад нейният)... и борейки се със себе си и срамежливостта ми я попитах, дали иска. Тя дори не ми отговори, а ми написа бележка, съдържаща само и единствено...- Не.
Бях съкрушен, всичките ми мечти, чувства, мисли, очаквания се сринаха като тухлена стена. Нямах желание за живот, училище, приятели... нищо. НИЩО. Не спях, не се хранех. Тя бе смисъла на живота ми.
Опитах се да се отдръпна от нея,но уви. Безуспешно. В един клас, чин до чин, общи приятели... не можех да прекъсна контакт с нея. А тя се държеше сякаш нищо не е станало, а знае, че я харесвам. ЧЕ Я ОБИЧAМ ЗА БОГА. Смачка всичките ми чувства и ги хвърли в кошчето.
Последва един период от около 2-3 месеца, състоящ се в гореописаното състояние. Преживях го някак си. Но чувствата ми не угаснаха.
Отново, година след година... така до 11 клас. А тя е все по- прекрасна. Все още не съм обичал истински друг човек. Все още сме в един клас. Чин до чин. Чувствата ми сега са още по- силни. Като погледна към нея... забравям всичките си проблеми, неволи, ядове и лоши чувства. Всеки ден, в който тя отсъства е ужасен. Не мога без нея. Някак си се чувствам комфортно до нея. А тя, все така- безразлична. С една дума- "Friendzone".
Вече си имам приятелка. Момиче, което ме обича безрезервно, искрено. Самия факт, че тя ме обича и държи на мен, а аз не мога да отвърна със същите чувства ме съсипва. Всяко фалшиво "Обичам те" казано от мен ме убива. Самите обстоятелства, в които се запознахме, а именно загубата на неин изключително скъп човек не ми позволяват да я зарежа. Сърце не ми дава.
И така, ден след ден. Месец след месец. Година след година. Гасна по това момиче. Нека да я наречем млада дама. Опитвам се да накарам тези ми чувства да угаснат, като правя опити да излизам с други момичета, но уви. Не се получава.
Още веднъж, благодаря :)
Запознахме се във втори клас, все още малки... неспособни да изпитваме любов. Започна като невинно детско увлечение... всички сте изпитвали такова- предполагам. Както и да е.
Пораснахме... следователно и чувствата ми към нея. Тя притежава... някак си... нещо... което ме кара да я желая все повече и повече. Нещо, което ме караше да я обичам все по- силно. Всеки изминал ден, всяка изминала година, чувствата ми към нея се засилваха. Всичко в нея ми харесваше... никога през живота си и до ден днешен не съм изпитвал чувство- подобно на чувствата ми към нея. Нещо неописуемо.
В една красива априлска вечер, към 21,22 часа, в шести клас... някак си нещо ме накара да и кажа, за чувствата, които изпитвам към нея. Нещо, което не беше предварително обмислено, импулсивно. По най- глупавия, детински, недообмислен начин... за който дори ме е срам да си спомням. Беше SMS с нещо от сорта на "Iskash li da izlezem nqkoi put" ... сърцето ми препускаше, адреналин в очакване на отговора... някакъв коктейл от чувства- вълнение, любов, нетърпение, страх. Не знам. Детинска работа. Така и не получих отговор, будувах цяла нощ. На сутринта, влезнах в клас с единственото намерение да я видя. Седнах на чина си (който е зад нейният)... и борейки се със себе си и срамежливостта ми я попитах, дали иска. Тя дори не ми отговори, а ми написа бележка, съдържаща само и единствено...- Не.
Бях съкрушен, всичките ми мечти, чувства, мисли, очаквания се сринаха като тухлена стена. Нямах желание за живот, училище, приятели... нищо. НИЩО. Не спях, не се хранех. Тя бе смисъла на живота ми.
Опитах се да се отдръпна от нея,но уви. Безуспешно. В един клас, чин до чин, общи приятели... не можех да прекъсна контакт с нея. А тя се държеше сякаш нищо не е станало, а знае, че я харесвам. ЧЕ Я ОБИЧAМ ЗА БОГА. Смачка всичките ми чувства и ги хвърли в кошчето.
Последва един период от около 2-3 месеца, състоящ се в гореописаното състояние. Преживях го някак си. Но чувствата ми не угаснаха.
Отново, година след година... така до 11 клас. А тя е все по- прекрасна. Все още не съм обичал истински друг човек. Все още сме в един клас. Чин до чин. Чувствата ми сега са още по- силни. Като погледна към нея... забравям всичките си проблеми, неволи, ядове и лоши чувства. Всеки ден, в който тя отсъства е ужасен. Не мога без нея. Някак си се чувствам комфортно до нея. А тя, все така- безразлична. С една дума- "Friendzone".
Вече си имам приятелка. Момиче, което ме обича безрезервно, искрено. Самия факт, че тя ме обича и държи на мен, а аз не мога да отвърна със същите чувства ме съсипва. Всяко фалшиво "Обичам те" казано от мен ме убива. Самите обстоятелства, в които се запознахме, а именно загубата на неин изключително скъп човек не ми позволяват да я зарежа. Сърце не ми дава.
И така, ден след ден. Месец след месец. Година след година. Гасна по това момиче. Нека да я наречем млада дама. Опитвам се да накарам тези ми чувства да угаснат, като правя опити да излизам с други момичета, но уви. Не се получава.
Още веднъж, благодаря :)