vlubenata8
03-25-2013, 19:52
Много ми се иска да споделя чуствата си и това което изпитвам някъде и ще го направя тук....Аз съм момиче на 18 ,преди време бях влюбена в едно момче с което бяхме съученици от началното до гимназията.Може би ще се попитате как така на тези години съм изпитвала такива чуства...ами просто се случи.
В началото ми харесваше от началното после след време се влюбих в него дори мога да кажа че го обичах ,той ме караше да смея в час развеселяваше всички и беше душата на компанията с него никога не беше скучно.Той беше причината да се будя сутрин и да ходя всяка сутрин на училище.Само като знаех ,че ще го видя пак се усмихвах чак до ушите както се казва.Въпросното момче въпреки ,че знаеше за чуствата ми не му пукаше така да се каже или поне така показваше.По-просто казано любовта ми беше несподелена и аз го знаех ,но въпреки това си го исках тайно.Вечер или когато бях сама се измъчвах като тайно ревах за него ,като си мислих че ако беше до мен света щеше да бъде по-различен и не толкова мрачен.Хранех надежди нали знаете тя умира последна ,докато той не си намери друга.Това ме съсипа още повече.Дните и нощите се превърнаха в истиски ад.Обвинявах себи си ,че не направих почти нищо за да спечеля вниманието му.Те буха заедно пред очите ми той я показваше на всички и изглеждаха щастливи заедно ,докато сърцето ми се късаше.После се разделиха ,но той страдаше да нея и въпреки че се стараеше да не личи много ,аз го позвнавах доста добре и виждах тъгата в очите му.Незнам какво точно ме накара да утеша болката може би човека който срещнах когато смених училището ,също съученик но напълно различен от него.И аз го харесвам,обаче когато видя отново другия се връщат назад толкова спомени и не мога да разбера дали още изпитвам чуства към него или съм го превъзмогнала и искам новото момче...наистина дълга и объркана история....Само тези които са го преживели могат да разберат...Като видя новото момче усещам ток по цялото си тяло ,гледам го като хипнотизирана и незнам наистина какво става с мен...
В началото ми харесваше от началното после след време се влюбих в него дори мога да кажа че го обичах ,той ме караше да смея в час развеселяваше всички и беше душата на компанията с него никога не беше скучно.Той беше причината да се будя сутрин и да ходя всяка сутрин на училище.Само като знаех ,че ще го видя пак се усмихвах чак до ушите както се казва.Въпросното момче въпреки ,че знаеше за чуствата ми не му пукаше така да се каже или поне така показваше.По-просто казано любовта ми беше несподелена и аз го знаех ,но въпреки това си го исках тайно.Вечер или когато бях сама се измъчвах като тайно ревах за него ,като си мислих че ако беше до мен света щеше да бъде по-различен и не толкова мрачен.Хранех надежди нали знаете тя умира последна ,докато той не си намери друга.Това ме съсипа още повече.Дните и нощите се превърнаха в истиски ад.Обвинявах себи си ,че не направих почти нищо за да спечеля вниманието му.Те буха заедно пред очите ми той я показваше на всички и изглеждаха щастливи заедно ,докато сърцето ми се късаше.После се разделиха ,но той страдаше да нея и въпреки че се стараеше да не личи много ,аз го позвнавах доста добре и виждах тъгата в очите му.Незнам какво точно ме накара да утеша болката може би човека който срещнах когато смених училището ,също съученик но напълно различен от него.И аз го харесвам,обаче когато видя отново другия се връщат назад толкова спомени и не мога да разбера дали още изпитвам чуства към него или съм го превъзмогнала и искам новото момче...наистина дълга и объркана история....Само тези които са го преживели могат да разберат...Като видя новото момче усещам ток по цялото си тяло ,гледам го като хипнотизирана и незнам наистина какво става с мен...