Какво мислите за съвместното живеене преди брака?

[Magnolia13]

Днес колежката ми ме попита "А бе вие с твоя ходите вече над 3 години, защо не живеете заедно?" и аз и отговорих, че съм само на 19 и мисля,че ми е рано. Според нея е хубаво преди да се оженим някога да поживеем заедно, защото само когато двама души живеят заедно си изкарват на 100% "кирливите ризи". Аз не смятам така, защото ако един човек е решил да те заблуди за същността си, може да го направи дори да сте под един покрив, то е ясно,че все някога всеки си показва истинската същност, но защо да е веднага щом заживеете заедно. Вие какво мислите по тази тема. Не говоря за моя случай,аз знам какво искам, а просто за темата ?

[DragonLady]

И според мен е най-добре първо да заживееш под един покрив с партньора, преди да тръгнете да се жените. Не само заради "показването на кирливите ризи" ами за да видите, дали можете да съжителствате заедно, или битовите проблеми за сметки, храна, пране, чистене и тн. ще съсипят от караници връзката ви.

[scanadal]

Ами аз също мисля, че си все още малка за да живеете заедно. Та ти си си в най-хубавите години, трябва да учиш, пътуваш и да се забавляваш, а не да мислиш за сметки или какво да сготвиш за вечеря. Аз живея с моя приятел от 2 години, но аз съм и доста по-голяма от теб. Да, страхотно е да се прибираш и да те посрещнат влюбените очи на любимия, но, повярвай ми, битовизмите са доста повече :)
А и за какъв брак става въпрос? Той предлагал ли ти е да се жените? Сгодени ли сте? Ако е така, съгласна съм да живеете заедно преди Голямата крачка :P

[marin4itu]

Аз бях на 19, когато заживях с приятеля ми, но при нас беше по-различно, защото сме от различни градове.
Иначе да, и аз смятам, че съвместното съжителство показва дали наистина сте един за друг, определено не е същото като са да излизате и да оставяте от време на време да спите един в друг.

[3oPuTy]

Последната ми сериозна връзка приключи два месеца и нещо след като заживяхме заедно ... Битовизма ни разказа играта.
Според мен никой разумен човек не би встъпил в брак без да е живял поне 5-6 месеца с половинката си :?

[Chacho]

^ И 5-6 са малко.

[kalpazanka]

Поне година закрепете заедно под един покрив, преди да сключите брак. Така ще видиш доколко може да разчиташ на него за битовизми и дали няма да си вири краката на бюрото, гледайки Под прикритие, докато ти командваш парцала и надничаш да не загори яденето във фурната. Не казвам да се събирате на 19, но колкото по-рано се ориентирате ще ви бъде ли заедно или не, толкова по-добре. Останалото е загуба на време.

[Violenza]

Смятам го за абсолютно задължително. Или поне аз не бих тръгнала да се омъжвам за някого, без да сме поживели заедно и то не няколко месеца.

едит:

колкото по-рано се ориентирате ще ви бъде ли заедно или не, толкова по-добре.
Тук съм съгласна.

Да не говорим, че с годинките, колкото повече живееш и се устройваш сам, толкова по-труден става този 'преход'.

[Chacho]

Е на 19 не е късно за съжителство. Стига да не се ожените веднага. :D

[granger]

Смятам го за абсолютно задължително. Или поне аз не бих тръгнала да се омъжвам за някого, без да сме поживели заедно и то не няколко месеца.

едит:

Тук съм съгласна.

Да не говорим, че с годинките, колкото повече живееш и се устройваш сам, толкова по-труден става този 'преход'.
Съгласна съм на 100%

[anonymous708973]

Съгласна съм с Виоленца и Калпазанка на 100%, особено с това:


Така ще видиш доколко може да разчиташ на него за битовизми и дали няма да си вири краката на бюрото, гледайки Под прикритие, докато ти командваш парцала и надничаш да не загори яденето във фурната.

Щото... то може много да се обичате, ама тая любов ще престане в момента, в който осъзнаеш, че все ти си тая, която мие чиниите/чисти банята/подрежда/простира, защото Принцът е научен, че това е женска работа.

Авторке, не търси под вола теле. Никой не ти говори за маски, прикритие на същността и подобни неща във философско-екзистенциален контекст. Става въпрос за това дали мъжът до теб ще ти е равностоен партньор в дома и семейството, дали ще можеш да разчиташ на него или ще трябва сама да въртиш къща и кариера, та и деца един ден.
За съжаление, при едно съжителство на по-късна възраст е много трудно да се пребориш с наложения стереотип от собственото семейство и ако мъжо ти е свикнал от малък, че татко стои на дивана и ПОМАГА на мама, когато има време/желание... жална ти майка.

[DisappointedDreamer]

Изчисти си ЛС кутията, ПП.

По темата: това с битовизмите - :Д забелязвам го, само дето аз не живея с гаджето, а с братя. Може да търпиш първите 20 пъти, но на 21-вия ще ти писне, ще избухнеш. Ако не последва промяна и инициатива от негова страна, това може да доведе до раздялата ви.

Съвместното живеене преди брака е задължително!

[bilqnavod]

Абе не е лошо да опитате да поживеете заедно преди да сключите брак. Повечето хора правят така... И има защо :) ;)

[dimitar_ak]

Съвместното съжителство преди брак е абсолютна необходимост. Само при такова могат предварително да се изгладят някои конфликти, които несъмнено се появяват когато заживеете под един покрив.

[Amore-Mio*]

Аз също съм съгласна с това и одобрявам съвместното съжителство преди брака. Някак, тогава няма такава вероятност да прикриеш същността си, защото ще сте непрекъснато заедно и под един покрив. Още повече, че ще разберете дали може да заживеете заедно, защото реално е различно да имаш връзка с някой, но да живеете отделно и да живеете заедно.

[Naive]

Мисля, че съвместното съжителство е естественото продължение на една сериозна връзка между хора, способни да се издържат сами, и че бракът въобще не е задължителен, но да, хубаво е да имаш представа дали ще продължавате да се понасяте и в такива условия.

[Pedigree]

За мен съвместното съжителство е едно изпитание.
Едно е да се обичате и да сте заедно, друго е да живеете двамата заедно. Когато заживеете заедно, ще забележиш всякакви детайли, черти, навици, които не си забелязала или просто не си знаела. Някои от тези неща могат дори да те дразнят и отблъскват, даже и побъркват. Няма да го има момента, в който ще чакаш да се видите, защото ти ще се будиш и заспиваш до този човек. Има шанс да ти омръзне, да ти писне, да си помислиш, че си се объркала, че той не е човекът.
Ако успеете обаче да живеете в хармония и любов заедно, то това е супер. : )

[Tsukuda_Hiroshi]

Определено колежката ти е права! Аз живях с 1 момиче цяла година. На 5тия-6тия месец едва се понасяхме и добре, че беше работата да не сме постоянно заедно. Какво би станало, ако се НАЛАГА да живея с човек, когото не понасям? Наистина е по-добре да поживееш с половинката си преди брака, за да си свикнете. Да, за 3 години си видяла доста, но повярвай ми - има много, което не си видяла!!!

[sexa_na_kompleksa]

Присъединявам се към общия тон - ако имате тази възможност, по-добре поживейте малко заедно преди да сключите брак. Наистина е малко по-различно като заживеете заедно и по този начин ще разберете дали наистина сте един за друг.

[Chacho]

Само да вметна, че братовчедката се раздели с приятеля си, с когото имаха близо 7-8 годишна връзка, след като поживяха заедно малко повече от година.

[cyclops]

Живеенето заедно преди брак за мен също е задължително. Просто нещата са коренно различни. И не мисля, че си малка. Аз също живея в приятеля ми. Просто всеки си има някакви собствени навици и човек трябва да се научи да свиква с навиците на другия или пък част от тях трябва да се преодолеят. А тези битовизми ( и не само битовизми) не се откриват в началото. Понякога чак след една-две години.

[Josefinne]

Май всички сме на едно мнение.
Просто съвместния живот ти позволява да опознаеш човека още по-добре. Това може и да е за добро, но по-скоро изкарва някои навици, за които е добре да не научаваш едва след като се обвържете и по законен път.
Съвместния живот няма само негативи, има и доста плюсове. Най-вече повечето хора, пристъпвайки към живот с гаджето, за първи път се и изнасят от къщата на родителите си. Не всички, разбира се. Плюс е, че се виждате много повече, че се опознавате по-добре, че можете да съчетавате повече неща (като например учиш си и за почивка отиваш да си видиш милото в другата стая) и т.н. Лошото са наистина битовите въпроси, защото всеки малко или много си е свикнал с нещо вкъщи, което другия му нарушава. Най-често единият обича да му е по-чисто и подредено от другия и първия започва да се чувства така сякаш ходи и събира боклуците на втория (обикновено първия е жената, а втория мъжа, но си има и изключения). Ако един ден заживеете заедно, трябва да знаеш, че първите няколко месеца ( 2-3, може и повече) са критични. Много критични. После нещата малко се поуспокояват.
Аз лично много обичам съвместния си живот с моето гадже. Живеем заедно вече 3-та година. Когато той не е затрупан с работа ми е супер приятно, защото иначе не ми обръща толкова внимание и аз ходя след него да чистя и подреждам и се чувствам като някаква прислужница. Но в останалото време си делим работата. Не мисля, че бих се върнала към предишния начин на живот - срещи и гости :). Лошото е, че не ми дава да си взема куче.
Признавам си, че ако има следващ мъж, много време ще се опъвам , преди да заживеем заедно.

[kalpazanka]

Признавам си, че ако има следващ мъж, много време ще се опъвам , преди да заживеем заедно.
Съгласна.

[urlittlelady]

и аз съм за съвместното живеене преди брака. Не става въпрос за това, че може да те лъже или не... става въпрос, за това как двамата сте живеели по различни начини [или не толкова различни] и сте свикнали на различни неща, имате различни разбирания за някои неща.. общо взето...
ние не живеем заедно, но когато ходихме на море и бяхме 24/7 заедно... и честно да си кажа беше ми супер хубаво, но той има съвсем различни навици от моите, дори да са някакви минимални неща. Като например нещо изглеждащо съвсем странно - вкъщи, когато сядаме да ядем преди да започнем се изчакваме да седнат всички, докато при него нямаше такова нещо. Ние сме толкова различни по начин на живот и навици, че не е истина просто как сме изкарали толкова време под един покрив :D Но аз свиквам с някои негови, той с някои мои и гледаме да постигаме някакво равновесие [когато примерно си ходим на гости за 1/2 дни]...
Та все пак за мен е изключително важно да поживеем малко заедно преди подобни събития ^_^

[ForzaFelipe]

Не не е лошо да заживеете заедно преди брака.Много връзки приключват в момента в който се озоват под един покрив.Пък и не може да се зажените а да не се познавате напълно ;)

[Magnolia13]

Да, благодаря на всички :) Не сме тръгнали да се женим още,но сме си говорили,че един ден ще стане. Сега сме в периода на дребните каранички, той отделя малко повече внимание на приятелите си и на колата. Всяка неделя ходят на състезание, миналата бяхме се разбрали да гледаме филм-но останах сама вкъщи, а тази неделя,когато си взех почивен ден, той ми каза,че не трябва неделите да са ми почивни,защото иска да е с приятелите си :) Ако сега му заговоря за това,най-вероятно ще направя грешка, но няма да се женя за никого, без да поживея с него, благодаря за мненията ви :)

[cyclops]

Ето това е нещо,което също трябва да се обсъди. Ако на теб ти пречи и продължава да ти пречи със сигурност ще е повод за караници. Макар, че според мен не е лошо, че отделя време за приятелите си. Особено ако заживеете заедно това е хубаво даже. За мен времето с приятелите е супер важно и не позволявам да ми се бърка. Както аз на него.

[fenkaaa]

Хубаво е да поживееш с един човек известно време,преди да се ожениш за него,само тогава можеш да го видиш какво представлява наистина.

[Eskapel4o]

Според мен е като бомба със закъснител ...