този който няма за какво да умре,няма за какво да живее..

[nikoleta.bogoeva.3]

Здравейте! Имам да пиша философско есе на тема "Този който няма за какво да умре няма за какво да живее!" , а въобще не ме бива в писането на есета. Много ще сам благодарна ако някой ми помогне,защото и в интернет нищо не намирам.. :( Благодаря Ви,предварително!!!

[magneticfields]

Всеки човек има цели, кауза...които да следва. Хора, които обича. Това са нещата,които дават смисъл на живота му и, за които би дал живота си...

[Amore-Mio*]

Напълно съгласна съм с горния коментар.
Един човек би пожертвал живота си единствено за това, което много обича и което го прави щастлив, и би го направило именно в името на благото на другия. А който няма такъв човек/цел/кауза/мечта в живота си - то тогава няма и за какво да умре.

[psychopath]

Стига...сериозно ли?
Това е толкова елементарна тема, позволяваща огромна свобода и интерпретации, просто трябва малко акъл.
Защо ти е да намираш в интернет каквото и да е.

Почти съм убеден, че дори не си се опитала да помислиш, ами чакаш наготово.

[Chacho]

Напълно съгласна съм с горния коментар.
Един човек би пожертвал живота си единствено за това, което много обича и което го прави щастлив, и би го направило именно в името на благото на другия. А който няма такъв човек/цел/кауза/мечта в живота си - то тогава няма и за какво да умре.

Колко от близките хора ще им е благо да се жертваш за тях и да носят през остатъка от живота си тъгата и гузността?
Има неща, за които човек трябва да живее, които са по-важни от всичко, за което би умрял.

[psychopath]

Сега се сетих да добавя нещо, което ще бъде от полза на авторката, пък и на други, които се вълнуват от темата.

Когато пишете подобни есета (по обща тема и когато не се изисква научен текст) - бягайте от клишето!
Спазвайте структурата на есето, но бягайте от клишето, постарайте се да пречупите темата през вашия поглед и направете нещо нестандартно. Не пишете това, което си мислите, че проверяващия иска да прочете, ами това, което ви е на сърцето.

[irrationalDecision]

Темата на есето между другото е извадка от речта на Мартин Лутер Кинг.

Аз бих заложила на идеята за връзката между наличие на по-голяма цел(и) в живота и смисъл от съществуването . Ако не се стремиш към достигането на нещо конкретно и полезно в по-общ план , ако нямаш отправна точка, ако просто си караш по течението на живота, ей така живуркайки ден за ден, ако си безхарактерен и безличен в страховете си да отстояваш някаква позиция, то ти така или иначе от един момент нататък си "умрял" , макар и да си на практика жив физически. Та в този смисъл ще бягам от развиването на идеята за жертва в името на спасението на близък и обичан човек. Бих заложила повече на доразвиването на идеята за налична кауза, цел , в името на която да си готов да се жертваш и на постигането на която да посветиш пътя си. Тогава ще си заслужава пак да си жив, пък дори и до теб да няма любим човек.

ПП Не му е мястото тук, ама: Чачо, мерси със закъснение за отговора на лични.