Кога една връзка ви задушава?

[SuNsEt]

Когато постоянно ви казват,че ви обичат, прекалено много ви ревнуват или е нещо друго?
Случвало ли ви се е вие да 'задушавате' някого по такъв начин?
И какво да направим,ако човекът, с когото сме, ни задушава?

[bloodyF]

Аз не мисля, че съм ''задушавала'' някого.
Но на мен ми се е случвало; постоянни комплименти, колко много ме обича, хиляда целувки, меченца и пр. в скайп ежедневно;
е, не издържах и се разделихме.
не само заради това, но и това повлия.

а пък ,ако не искаш да се разделяте помисли да поговориш с него;
кажи му ,че просто прекаленото внимание те кара да губиш интерес и пр. и може това да му повлияе и да го докара до ''нормална степен'' на ''задушаване''

[granger]

В първата ми връзка беше така...
Постоянно ми натякваше как ще ида да уча, ще го зарежа, ще си намеря по-добър. Затова и след време се разделихме, не бях срещнала друг,просто постоянното натякване и обвиняване в неща,които не съм давала и повод, за неща които са напред в бъдещето и не е гаранция дали изобщо ще се случат. Писна ми аз да съм силната в нашата връзка, уморих се да ме натоварва във всяко едно отношение.Опитах се...но нямаше смисъл, той си останал същия и докрай обвиняваше мен.

[Magnolia13]

Случвало ми се е да задушавам някой, защото много се комплексирах. Исках да съм навсякъде с него и той навсякъде с мен, след време се осъзнах и все още сме заедно. Влизала съм му и във Фейсбука, защото ме беше излъгал и от там не му вярвах за нищо, докато не го видя, но с времето поправихме всичко. Иначе нямам спомени да са ме задушавали, някак си просто не го позволявам :)

[li0n]

Ако някой ме задушава, не ми допада достатъчно и вероятно нямам кой знае колко силни чувства към него. Гледам да избягвам връзки с такива хора..

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Едно от нещата, които най-много ненавиждам е това. Ако човека е някъв обсебващ тип, просто няма шанс. А и принципно малко ми трябва, за да се почувствам така. Като цяло повечето връзки поначало са си задушаващи. Не съм и не бих действала така върху някого, особено щом не искам да изпитам същото на гърба си.

[ledenakrasota]

Ще поговорим. Самата аз ценя личното си пространство и се старая да не обсебвам когото и да било, дори нон-стоп да ми е в главата. Очаквам същото. Понякога нямам нищо против всичкото това внимание, защото имам нужда от него. Трудно говоря за чувствата си и трудно допускам някой прекалено близо до мен, но спечели ли ме, то е за цял живот. По принцип е плюс за този, който ме обгражда с внимание, защото аз правя същото с хората, за които ми пука. Трябва ми време да опозная момчето, а това да не се отказва е плюс, но не и да изпадаме в крайности. :)

[Amore-Mio*]

Да и не завършиха особено добре нещата.
Някак, прекалената ревност, непрекъснато да сме заедно или да си говорим често по телефона - някак си убива тръпката и по някакъв начин провокира едно мълчание, когато се видим, именно защото или вече сме го казала, или всичко сме изживели заедно. И така. Разбира се, ако имам все още някакви чувства - ще поговоря с човека и ще се опитам да оправя нещата. В противен случай ще зарежа човека и да сме си добре и двамата.

[Al3ksandra]

В началото на сегашната ми връзка,имах чувството че имаше такова едно обсебване. Понякога е желано,желаеш да усещаш постоянно че човека е само твой че те обича, че иска да ти го показва,и ти го показва..След време обаче след като чувствата са доказани вече,няма смисъл от такова обсебване и става досадно.. дори неприятно.. В момента и двамата сме някак си, противиположното на обсебени(немога да намеря думата). Но не е много хубаво нито да сте прекалено обсебени,нито пък някак си раздалечени.. А ако прекалено много го прави и продължава в един момент просто ще се отдръпна и толкова със връзката...

[UniCoWN]

Приятелят ми преди ми е казвал, че го задушавам с ревността си и въпросите, с които го обсипвах, че и се сърдех и не вярвах на отговорите. :D Радвам се, че ме изтърпя и изчака да се поправя, вече не съм такава.
И аз бих постъпила по същия начин - ще му обясня спокойно и ако видя, че разбира за какво говоря и как се чувствам, че има желание да направи усилие да се промени - със сигурност ще дам шанс. Не бих отрязала някого заради това.
Ако някой просто познат ми досажда и ме сваля, задушавайки ме - е това вече ще е друго, такава майна ще му тегля....... :D

[NambyPamby]

А и принципно малко ми трябва, за да се почувствам така. Като цяло повечето връзки поначало са си задушаващи.
Именно. Пример:
- ревността. патологичната особено - "с тоя не е възможно да сте само приятели, защо пиете кафе", "тоя какво го гледаш, що не му искаш номера направо" по повод отправеното "мерси" към сервитьора, носещ поръчката и пр.
- влаченето с теб, където и да си, с когото и да си, по всяко време на деня и нощта
- лудото звънене, когато сте разделени и си с приятели - "какво правите/кои сте там/защо сте там/няма ли да се прибираш вече"
- лигавите "котенца/зайченца/пухченца"
- обажданията през 5 минути дали си се наял/наспал/насрал(не се стърпях)
- "'що не ме запознаеш с ваш'те/май е ред да те запозная с роднините си", когато става въпрос за връзка, която е на такъв етап, че не се знае ще я бъде ли, няма ли да я бъде...
- гушкането. преди/по време/след секс. нон-стоп.
- тъпите разговори за бившите и бройките
- тъпите разговори, включващи "обичам те" и разни вричанки във вечна любов и съвместно бъдеще, което е гротескно при положение, че не знам мене утре дали няма да ме блъсне кола, ти ми говориш да те предвиждам като основна фигура в ЦЕЛИЯ си живот

Май е тва в общи линии, ако се сетя - ще дописвам. Като цяло трудно се хващам да играя на хорото, защото обичам да съм свободна и да не ми се натрапват(както и аз се старая да не го правя), пък повечето се лепят като пиявици в личното ти пространство.

[cyclops]

Имам нужда от лично пространство, имам нужда от време с приятели и имам нужда от лично време с хобито ми. Не мога да отделя цялото си внимание на една връзка. Но когато съм с него съм 100% с него. Задушавали са ме не веднъж. Разговорите не са повлиявали и сме стигали до раздяла. Затова важно от начало да се сложат граници. Защото мен като ме задушаваха преглъщах, усмихвах се и продължавах, но това е много грешен подход. Трябва от началото да кажеш как виждаш нещата и ако той го приеме ОК. Ако не...кофти. Да, може да се правят някакви малки компромиси, но не и прекалено много.

[tori]

В началото на връзката ни той много ревнуваше, но седнахме, говорихме си и всичко се оправи. Винаги бих избрала опцията със говоренето. Колкото до твърде многото внимание, ами и двамата сме малко задушаващи личности, така че нямам проблем с това. Гласувах за разговора в анкетата.

[xoxi]

Не съм се чувствала задушена в нито една от връзките си.
Единствено една приятелка ме задушаваше с присъствието си, обажданията, безбройните въпроси... дори ме ревнуваше от останалите ми приятели. Никога не съм говорила с нея за това колко дразнеща ми беше в онзи период. От време на време й намеквах, че прекалява и мисля, че с времето осъзна какво прави и спря. Сега нямам почти никакви проблеми с нея.
Ако се почувствам по същия начин заради човек, към когото имам чувства, най-вероятно ще намеря точни думи, за да му обясня кратко, точко и ясно, че трябва веднага да спре да ме задушава, защото не издържам на такива ''отношения''.
Аз самата съм човек, който уважава личното пространство на останалите и не обича да се натрапва. Смятам също, че разбирам и от намеци. Не искам до мен да е човек, с който разбиранията ни се разминават точно по тези въпроси.

[XTREMEFREERIDE]

Когато постоянно ви казват,че ви обичат, прекалено много ви ревнуват или е нещо друго?
Ами, честно казано, имала съм само един такъв случай, но бях във връзка прекалено кратко време. На вторият месец се разделихме под предтекст, че аз не мога да го обичам по начина, по който той ме обича и показва, че има нужда да бъде обичан. Аз тогава бях в един малко странен период точно в тези взаимоотношения и не мисля, че съм реагирала адекватно. Но точно тогава говорих с него за това, че ме обсебва. Излизаме в компания - той само целувки, прегръдки, държане за ръка. Аз не можех да говоря с друг човек, а точно тогава имах връзка. Но пък ако си със сериозни намерения, би трябвало първите месеци да са ви butterfly периода, в който облизването на сливици в компания и постоянното натискане си е първична тръпка, която желаеш. Хм. Знам ли. Не мисля, че съм имала такова нещо в живота си като "някой да ме задушава".


Случвало ли ви се е вие да 'задушавате' някого по такъв начин?

Не мисля. Пък и да съм задушавала, най-вероятно не съм се усещала, защото ако съм се усещала, съм щяла да се мразя тотално. :D

Какво можем да направим?! Хм. Отговорих в анкетата, че бих поговорила по темата. Особено при сериозна връзка. Това нещо може да се превърне в огромен проблем за поне една от страните. Тъй че, то затова сме хора и можем да мислим, та да си изглаждаме гънките в отношенията. А това нещо не е нещо повече от гънка в отношенията. Просто някакъв навик на единия, който дразни другия. Като как си стиска пастата за зъби. Не е като да е краят на всичко. Стига да можеш да поговориш адекватно за ситуацията и двамата да сте готови да работите върху това.

[ShtrudeL]

Когато ми казват какво да правя.
Когато се чувствам прекалено често виновна БЕЗ основание.
Когато плача прекалено често, след като знам, че не си заслужава.
И всякакви такива..


Радвам се, че не се чувствам задушена от много време..

[DisappointedDreamer]

Именно. Пример:
- ревността. патологичната особено - "с тоя не е възможно да сте само приятели, защо пиете кафе", "тоя какво го гледаш, що не му искаш номера направо" по повод отправеното "мерси" към сервитьора, носещ поръчката и пр.
- влаченето с теб, където и да си, с когото и да си, по всяко време на деня и нощта
- лудото звънене, когато сте разделени и си с приятели - "какво правите/кои сте там/защо сте там/няма ли да се прибираш вече"
- лигавите "котенца/зайченца/пухченца"
- обажданията през 5 минути дали си се наял/наспал/насрал(не се стърпях)
- "'що не ме запознаеш с ваш'те/май е ред да те запозная с роднините си", когато става въпрос за връзка, която е на такъв етап, че не се знае ще я бъде ли, няма ли да я бъде...
- гушкането. преди/по време/след секс. нон-стоп.
- тъпите разговори за бившите и бройките
- тъпите разговори, включващи "обичам те" и разни вричанки във вечна любов и съвместно бъдеще, което е гротескно при положение, че не знам мене утре дали няма да ме блъсне кола, ти ми говориш да те предвиждам като основна фигура в ЦЕЛИЯ си живот

Май е тва в общи линии, ако се сетя - ще дописвам. Като цяло трудно се хващам да играя на хорото, защото обичам да съм свободна и да не ми се натрапват(както и аз се старая да не го правя), пък повечето се лепят като пиявици в личното ти пространство.

Абсолютно.

Добавям:

- нуждата за постоянно споделяне
- нуждата за запълване на тишините

[Pedigree]

Повечето ми връзки са някак тегави, задушавали са ме.
Аз нямам нужда някой да ми повтаря постоянно колко много ме обича, как никой не ме е обичал и няма да ме обича повече. Не изпитвам нужда от постоянно внимание, от напомняне колко красива и прекрасна съм. Имам достатъчно самочувствие и не страдам от нужда за внимание, всички тези обичайни неща, от които повечето жени имат нужда, на мен не са ми необходими.
Достатъчно ми е да ми каже няколко пъти, че съм красива, а и на мен ми е ясно, че ме намира за такава, щом съм с него. Не е нужно всеки ден да ми казва, че ме обича, предпочитам да не го повтаря толкова често, няма да подсили тези думи с повтарянето им. Като цяло не съм почитател на лепкави изрази, харесвам действията.
Нещото, което най-много ме задушава е нуждата на другия да сме 24/7 заедно. Аз мога да съм много влюбена, мога да изкарам няколко дни с любимия, но не мога да съм така постоянно. Имам нужда от време само за себе си, има немалко неща, които върша сама, изпитвам удоволствие да ги правя сама, има и определен кръг от хора, с които се виждам често, а той някак не се вписва там.
Иначе казано... свобода : ) Тя не ми пречи да си обичам мъжа, напротив, мога да бъда много миличка и обичлива, но не бива личното ми пространство да се нарушава.
И това го обяснявам на мъжа до мен винаги, ако сметна, че ме задушава, просто му го казвам.

[qwertyuiop123]

Именно. Пример:
- ревността. патологичната особено - "с тоя не е възможно да сте само приятели, защо пиете кафе", "тоя какво го гледаш, що не му искаш номера направо" по повод отправеното "мерси" към сервитьора, носещ поръчката и пр.
- влаченето с теб, където и да си, с когото и да си, по всяко време на деня и нощта
- лудото звънене, когато сте разделени и си с приятели - "какво правите/кои сте там/защо сте там/няма ли да се прибираш вече"
- лигавите "котенца/зайченца/пухченца"
- обажданията през 5 минути дали си се наял/наспал/насрал(не се стърпях)
- "'що не ме запознаеш с ваш'те/май е ред да те запозная с роднините си", когато става въпрос за връзка, която е на такъв етап, че не се знае ще я бъде ли, няма ли да я бъде...
- гушкането. преди/по време/след секс. нон-стоп.
- тъпите разговори за бившите и бройките
- тъпите разговори, включващи "обичам те" и разни вричанки във вечна любов и съвместно бъдеще, което е гротескно при положение, че не знам мене утре дали няма да ме блъсне кола, ти ми говориш да те предвиждам като основна фигура в ЦЕЛИЯ си живот

Май е тва в общи линии, ако се сетя - ще дописвам. Като цяло трудно се хващам да играя на хорото, защото обичам да съм свободна и да не ми се натрапват(както и аз се старая да не го правя), пък повечето се лепят като пиявици в личното ти пространство.

Evala, moiata deistvitelnost! S moia priatel sme ot 2 godini zaedno, no toi "tolkova me obicha, che ne moje da si predstavi da buda s niakoi drug", az ne smiatam, che napulno sum se izcherpala ot chuvstva kum nego, a i vinagi se vrushtam sled kato sme skusali.. Ima li smisul da produljava tova? Ne znam, no mi e gadno nai-veche kogato toi strada

[AzTheUser]

Evala, moiata deistvitelnost! S moia priatel sme ot 2 godini zaedno, no toi "tolkova me obicha, che ne moje da si predstavi da buda s niakoi drug", az ne smiatam, che napulno sum se izcherpala ot chuvstva kum nego, a i vinagi se vrushtam sled kato sme skusali.. Ima li smisul da produljava tova? Ne znam, no mi e gadno nai-veche kogato toi strada
Звучи,сякаш ти е тъпо,защото го нараняваш,а не защото имаш чувства към него.Такава връзка няма бъдеще.Помисли много добре и си изясни за себе си кое от двете е.А и(зависи на каква възраст сте де)на фона на голяма част от връзките,2 години не е малко време и нормално да те обича и да вижда бъдеще с теб.Ако обаче ти вътре в себе си не усещаш нещата така,няма да я бъде.Кажи му,няма да му е добре,обаче явно ще стане и няма смисъл и двамата да се залъгвате.