View Full Version : Как да го преодолея..
Здравейте.. Момиче на 16 съм. Може да ви се строи страшно тъпо, но и аз самата не предполагах че ще ми е толкова гадно. Може би защото даже не можех и да си представя, че може да се случи. Преди 1 седмица кучето ми умря. Може на някой да му се стори страшно тъпо, но за мен не беше просто куче. От няколко дена само рева, имам чувстово, че никога няма да ми мине. Усещам някакво много странно чувство в себе си, чувсто което даже не мога да опиша. Беше на село, преди живееше с нас от 10 години го имаме, 8 от които беше с нас. Другите 2 ги прекара на село.Беше болонка. Много бях свикнала с нея всеки път като ме видеше как си въртеше опашката, а колко пъти съм му говорила ;д и най-интересното беше че сякаш наистина разбираше какво му говоря. Или като го разхождах и като трябваше да го прибирам лягаше посредата на улицата то минават коли, а тя стои и ме гледа какво ще направя. ;д Беше толкова жизнено, сладко, умно, невероятно кученце! Успокоява ме това, че е имало щастлив живот, не е живяло затворено (имаме двор, то стоеше там през повечето време), давали сме му цялата си любов и от нищо не сме го лишили.Дали с времето ще ми мине, дали ще спре да ми е толкова мъчно? Ако си взема друго животинче дали ще ми е по - добре? И не, не за да заменя моето,никога не бих го заменила.На когото и да кажа кучето ми умря дори и на най-близките си .. "е какво едно куче" е да ама за мен не беше просто куче. Сега наистина разбирам какво е да загубиш някой който ти е бил близък.. не ми се е случвало, и винаги съм си мислела че бих го преживяла но сега осъзнавам колко наистина те боли. Само при мисълта, че никога повече няма да го видя, да си играя с него, да му говоря ;д ... просто не знам. Исках само да споделя. Ако някой е преживявал нещо такова, ще се радвам да го чуя.
dPa3HuTeJl
03-30-2013, 15:00
Спрях да чета на "кучето ми умря".. стегни се, шибана лигличка, и си купи хамстер.
Спрях да чета на "кучето ми умря".. стегни се, шибана лигличка, и си купи хамстер.
Рано или късно животът предлага специални уроци за такива като теб, малоумен профан.
ninaa12, времето действително лекува. Дай му време, болката от липсата на нещо, особено на твоята възраст е неразривна и нормална част. Ще дойде време пак да се радваш на някого или на нещо по същия начин. Както се казваше в една книжка "снегът е красив по планинските върхове, но когато се разтопи, изпод него ще пораснат красиви цветя".
Как,как? Шибана лигличка? Айде мери си малко приказките и се дръж така както би трябвало. Нито ме познава, а тръгнал вече да ми прави заключения. Пуснала съм тема и повярвай за мен това не е никак лигаво. Може би само този на който му се е случвало, би разбрал за какво говоря. След като за теб е лигаво, и на идея си нямаш за какво говоря и след като си прочел едва 3 реда от това което съм написала, просто напусни... и недей коментира.Благодаря все пак за тези 3 реда.. ;p Приятен ден.
Рано или късно животът предлага специални уроци за такива като теб, малоумен профан.
ninaa12, времето действително лекува. Дай му време, болката от липсата на нещо, особено на твоята възраст е неразривна и нормална част. Ще дойде време пак да се радваш на някого или на нещо по същия начин. Както се казваше в една книжка "снегът е красив по планинските върхове, но когато се разтопи, изпод него ще пораснат красиви цветя".
Много се надявам скоро да ми мине. Никога не съм предполагала, че може да ми е гадно за нещо такова. Все пак колко други по-лоши неща се случват. Но просто означаваше много за мен. Бях свикнала много с нея. Благодаря за написаното. ^^
Много се надявам скоро да ми мине. Никога не съм предполагала, че може да ми е гадно за нещо такова. Все пак колко други по-лоши неща се случват. Но просто означаваше много за мен. Бях свикнала много с нея. Благодаря за написаното. ^^
За нищо, беше от сърце :Р . Но както писах вече съвсем нормално е. В тази инак така ненормална околна среда и общество човек не рядко намира утеха и разбирателство дори в най-абсурдните неща. Важното е, че ти е носело покой и радост. Помни го така. Другото ти гарантирам, че ще мине от времето.
magneticfields
03-30-2013, 16:01
Спрях да чета на "кучето ми умря".. стегни се, шибана лигличка, и си купи хамстер.
Ти като нямаш домашен любимец си трай! Само да ти кажа кучетата са много по-верни приятели от хората. И много често ги чувстваме като такива!
Al3ksandra
03-30-2013, 16:52
Здравей:) Аз те разбирам, преди много време,когато бях ученичка ние вкъщи често си взимахме котки, и един ден баща ми беше докарал полу диво котенце такова мъничко,много сладко и ми го остави на мен и на брат ми да го храним и гледаме. То понеже не беше като питомните постоянно ни ядосваше, правеше пакости чистехме му акото,кво ли не,абе ядосвах му се,обаче и си бях свикнала с него много ама много.. Бяха се минали само няколко месеца,от когато почина и на мен ми беше мн тежко,някак си бях си го обикнала,бях свикнала да си го храня да ходим да му и чистим с брат ми,да си играем с него,(ръцете ми бяха издраскани от тва диваче),ала си го обичах някак си и като му се случи това ми беше мн кофти...тайно съм си поплаквала за него много... Само като се сетех и плачех.. И за това сега те разбирам много добре,но съм сигурна че ще намериш нещо или някой на който да се радваш пак по същия начин :) Сигурна съм!:)Ще премине всичко!
Amore-Mio*
03-31-2013, 06:42
Разбирам те и аз бях така.
Реално, времето наистина лекува, като заличава част от спомените и ти става по - спокойно. Свикваш да живееш с тая липса, но наистина ще се сещаш пак за нея. Радвай се, че си имало такова сладко кученце, което е държало на вас.
Колкото до друго животинче - вземи си, ако искаш. Аз, след като ми почина първото кученце, си взех друго, което беше досущ като него.