Petrova_Bella
03-30-2013, 23:03
Моята мила Баба!!!!
Баба си отиде от този свят преди около 4 месеца.
Още не мога да го повярвам.
Струва ми се сън, лош кошмар, от който се опитвам да се събудя, но не мога. Защо стана точно сега ,се питам постоянно. Толкова важни неща ми предстояха и предстоят. Мина първият ми рожден ден, първата Коледа, първата Нова Година, без баба. Едни от най-хубавите празници, а теб бабо те нямаше. На 29 декември пазарувахме за поменът, който беше на следващия ден, чувах как хората ни пожелават весело изкарване, весело посрещане на Новата Година, а на мен ми се плачеше .Исках да викам, да викам много силно от болка. Но тази болка е душевна, нея можеш да излекуваш само ти, Бабче! Предстои ми бал, изпити, матури, а теб те няма. Питам се кой ще ми вдъхва сега кураж, че ще успея. Ти ми даваше сили, само ти вярваше в мен! Първата ми думичка е била „Бабо”. Спомням си, когато бях малка, колко стихчета научихме заедно.Хранеше ме, правеше ми вкусни попарки, показа ми как да държа лъжичката си. Научи ме на азбуката, да пиша, да чета , да смятам. В дългите дни, когато мама беше на работа и се трудеше, ти Бабо беше с мен. Мъката ми е голяма!! Прибирайки се от училище, все още се надявам да си у дома. Отключвайки вратата се провиквам : -Бабооо, аз съм!
Чакам отговор, но за жалост няма такъв. Колко ми липсваш , Бабо!!Последното нещо, което ти ми каза, беше : -„Лека нощ. „
Дори сега, пишейки това, аз не мога да го осъзная....питам се „Луда ли съм, да пиша за теб в минало време” . Знам, знам, че всичко е истина, реално е , но имам надежда ,че сутринта ще отворя стаята ти и ще те видя. Обещавам, ако си там на сутринта, ще те прегърна много силно, ще те нацелувам и няма да те пусна!! Обичам те, винаги ще си в моето сърце, ти си заела най-голямото място в него! Почивай в мир!!
Баба си отиде от този свят преди около 4 месеца.
Още не мога да го повярвам.
Струва ми се сън, лош кошмар, от който се опитвам да се събудя, но не мога. Защо стана точно сега ,се питам постоянно. Толкова важни неща ми предстояха и предстоят. Мина първият ми рожден ден, първата Коледа, първата Нова Година, без баба. Едни от най-хубавите празници, а теб бабо те нямаше. На 29 декември пазарувахме за поменът, който беше на следващия ден, чувах как хората ни пожелават весело изкарване, весело посрещане на Новата Година, а на мен ми се плачеше .Исках да викам, да викам много силно от болка. Но тази болка е душевна, нея можеш да излекуваш само ти, Бабче! Предстои ми бал, изпити, матури, а теб те няма. Питам се кой ще ми вдъхва сега кураж, че ще успея. Ти ми даваше сили, само ти вярваше в мен! Първата ми думичка е била „Бабо”. Спомням си, когато бях малка, колко стихчета научихме заедно.Хранеше ме, правеше ми вкусни попарки, показа ми как да държа лъжичката си. Научи ме на азбуката, да пиша, да чета , да смятам. В дългите дни, когато мама беше на работа и се трудеше, ти Бабо беше с мен. Мъката ми е голяма!! Прибирайки се от училище, все още се надявам да си у дома. Отключвайки вратата се провиквам : -Бабооо, аз съм!
Чакам отговор, но за жалост няма такъв. Колко ми липсваш , Бабо!!Последното нещо, което ти ми каза, беше : -„Лека нощ. „
Дори сега, пишейки това, аз не мога да го осъзная....питам се „Луда ли съм, да пиша за теб в минало време” . Знам, знам, че всичко е истина, реално е , но имам надежда ,че сутринта ще отворя стаята ти и ще те видя. Обещавам, ако си там на сутринта, ще те прегърна много силно, ще те нацелувам и няма да те пусна!! Обичам те, винаги ще си в моето сърце, ти си заела най-голямото място в него! Почивай в мир!!