JuSt Mimmiy
03-31-2013, 13:44
Здравейте!
Момиче съм на 16 (скоро на 17) години от малък град. Имам проблем, които ми съсипва живота и той е че съм АДСКИ МНОГО СРАМЕЖЛИВА, не знам от какво, но съм такава още от малка! Искам да се променя, опитвам се, но не се получава. Не излизам никъде, с никого. Седя с часове пред компютъра, общувам само чатейки из сайтовете, игрите и форумите. Срам ме е дори по скайпа да говоря и камерата да включвам, въпреки че доста пъти съм го правила и все са ми казвали че съм красива и имам хубав глас, хубави очи и т.н все хубави работи, но мен още повече ме е срам изобщо не смятам това което ми казват за истина. Не пия, не пуша, а ми се иска от време на време да пийна това, онова.. Родителите ми сякаш са много загрижени за мен, даже мисля, че е прекалено. Нямам приятели, имам един по-малък брат, но и той е почти същия като мен - срамежлив и седи страшно много време пред компютъра, от време на време се опитвам да го накарам да излезем някъде, където и да е, да правим нещо - далече от мрежата, но опитите ми винаги се оказват напразни. Запознах се с момче от една игра, пишем си малко повече от година, привързах се към него, опознах го, но пак ме е срам да говоря с него по скайпа. Пускам камерата, но само толкова. Имам смелостта да кажа, че го обичам. Обаче той е от друг град.. Майка ми знае за него, че го харесвам и т.н. и искам да го видя, но не ми позволява да отида, а и аз самата не знам каква ще бъде реакцията ми като го видя. Преди 2 години стана подобна история, с едно друго момче от интернет писахме си много, той дойде видяхме се, но мен ме беше срам и стоях безмълвно. Не можех да кажа и дума.. той след това си тръгваше, няколко пъти така и накрая, той престана да се занимава с мен. Ако покажа момче на баща ми или въобще му кажа нещо, свързано с момче, той казва "Още си малка за такива работи" или пък "Абе я не се занимавай с такива глупости, ами сядай да си учиш уроците", имам чувството, че ме мисли още за неговото много малко момиченце и се държи с мен по този начин. Искам да съм общителна а не срамежлива, да имам приятели, да излизам с тях и да се забавляваме а не през ваканциите да излизам само със семейството си или да си стоя вкъщи пред компютъра и телевизора. Та има и други неща, но в момента не се сещам да споделя. Въпросите ми са - Какво да направя, за да превъзмогна пустия срам и как да действам с родителите си?
Благодаря предварително!
Момиче съм на 16 (скоро на 17) години от малък град. Имам проблем, които ми съсипва живота и той е че съм АДСКИ МНОГО СРАМЕЖЛИВА, не знам от какво, но съм такава още от малка! Искам да се променя, опитвам се, но не се получава. Не излизам никъде, с никого. Седя с часове пред компютъра, общувам само чатейки из сайтовете, игрите и форумите. Срам ме е дори по скайпа да говоря и камерата да включвам, въпреки че доста пъти съм го правила и все са ми казвали че съм красива и имам хубав глас, хубави очи и т.н все хубави работи, но мен още повече ме е срам изобщо не смятам това което ми казват за истина. Не пия, не пуша, а ми се иска от време на време да пийна това, онова.. Родителите ми сякаш са много загрижени за мен, даже мисля, че е прекалено. Нямам приятели, имам един по-малък брат, но и той е почти същия като мен - срамежлив и седи страшно много време пред компютъра, от време на време се опитвам да го накарам да излезем някъде, където и да е, да правим нещо - далече от мрежата, но опитите ми винаги се оказват напразни. Запознах се с момче от една игра, пишем си малко повече от година, привързах се към него, опознах го, но пак ме е срам да говоря с него по скайпа. Пускам камерата, но само толкова. Имам смелостта да кажа, че го обичам. Обаче той е от друг град.. Майка ми знае за него, че го харесвам и т.н. и искам да го видя, но не ми позволява да отида, а и аз самата не знам каква ще бъде реакцията ми като го видя. Преди 2 години стана подобна история, с едно друго момче от интернет писахме си много, той дойде видяхме се, но мен ме беше срам и стоях безмълвно. Не можех да кажа и дума.. той след това си тръгваше, няколко пъти така и накрая, той престана да се занимава с мен. Ако покажа момче на баща ми или въобще му кажа нещо, свързано с момче, той казва "Още си малка за такива работи" или пък "Абе я не се занимавай с такива глупости, ами сядай да си учиш уроците", имам чувството, че ме мисли още за неговото много малко момиченце и се държи с мен по този начин. Искам да съм общителна а не срамежлива, да имам приятели, да излизам с тях и да се забавляваме а не през ваканциите да излизам само със семейството си или да си стоя вкъщи пред компютъра и телевизора. Та има и други неща, но в момента не се сещам да споделя. Въпросите ми са - Какво да направя, за да превъзмогна пустия срам и как да действам с родителите си?
Благодаря предварително!