Teatime
04-03-2013, 10:50
Здравейте. Аз съм момиче на 15 (все още) години. Страдах от анорексия, но за щастие мога да използвам минало време.
Всичко започна съвсем случайно. Преди се тъпчех само заради самото удоволствие от храната и бях дебела - 68 килограма при ръст 1.70, но така се случи, че случайно отслабнах по време на едно пътуване просто защото ми беше забавно и нямах време да се тъпча, когато не съм гладна. И се почувствах невероятно - и физически вече издържах на по-големи натоварвания, и самочувствието ми се повдигна. И пожелах да отслабна още. Но не с диети - никога не съм пазила диети. Просто през лятото се движих повече и започнах да ям колкото ми се яде - по малко от всичко, като наблягах на плодовете. И всичко беше прекрасно. След това започнах да се интересувам и от здравословно хранене и в това нямаше нищо лошо до един момент, в който нещо се случи, границата се разми и от здравословно всичко стана много нездравословно - започнах постоянно да броя калориите, всяка хапка и дотолкова ограничих калоричните неща, че имах чувството, че дори от лъжичка мед в чая ще стана 100 килограма. За щастие по едно време сама се усетих, че съм твърде слаба и споделих с родителите си. Те много се притесниха - всички около мен ми казваха, че съм много слаба, но до този момент не го бях осъзнавала. Опитах се да се справя сама, но не стана - колкото и да се стараех коремът ми се беше свил, а страхът от храната беше твърде голям. За щастие открихме специалисти, които много ми помогнаха, постъпих в болница и там започна истинското ми лечение. Когато постъпих в болницата бях 41 килограма, а след първата седмица вътре, въпреки всичката храна, която изяждах бях спаднала на 39 - просто организмът ми до такава степен беше свикнал да не приема, че не можеше друго освен да слабее. За щастие процесът се обърна и след е дин месец в болница ме изписаха. След още няколко седмици тъпчене от вкъщи влязох в нормални граници и най-сетне не трябва да се тъпча. Сега с гордост мога да кажа, че съм 53 -54 килограма и имам здраво и добре изглеждащо тяло. Пожелавам на всички момичета като мен да се излекуват. Вече изобщо не ме е страх от храната. Но имам друг страх - сега толкова свикнах да се тъпча, че дори когато искам не мога да се спра - набивам всичко, което ми попадне докато не ми се доповръща и единственото, което искам е да се просна някъде. И продължавам да качвам главоломно - по около 2 килограма на седмица, въпреки че вече не трябва да напълнявам и 51 килограма са добре за мен. Моля ви помогнете ми с някой съвет как да спра да се тъпча и най-накрая да стана нормална - не искам пак да надебелея и всичко да се повтори.
Всичко започна съвсем случайно. Преди се тъпчех само заради самото удоволствие от храната и бях дебела - 68 килограма при ръст 1.70, но така се случи, че случайно отслабнах по време на едно пътуване просто защото ми беше забавно и нямах време да се тъпча, когато не съм гладна. И се почувствах невероятно - и физически вече издържах на по-големи натоварвания, и самочувствието ми се повдигна. И пожелах да отслабна още. Но не с диети - никога не съм пазила диети. Просто през лятото се движих повече и започнах да ям колкото ми се яде - по малко от всичко, като наблягах на плодовете. И всичко беше прекрасно. След това започнах да се интересувам и от здравословно хранене и в това нямаше нищо лошо до един момент, в който нещо се случи, границата се разми и от здравословно всичко стана много нездравословно - започнах постоянно да броя калориите, всяка хапка и дотолкова ограничих калоричните неща, че имах чувството, че дори от лъжичка мед в чая ще стана 100 килограма. За щастие по едно време сама се усетих, че съм твърде слаба и споделих с родителите си. Те много се притесниха - всички около мен ми казваха, че съм много слаба, но до този момент не го бях осъзнавала. Опитах се да се справя сама, но не стана - колкото и да се стараех коремът ми се беше свил, а страхът от храната беше твърде голям. За щастие открихме специалисти, които много ми помогнаха, постъпих в болница и там започна истинското ми лечение. Когато постъпих в болницата бях 41 килограма, а след първата седмица вътре, въпреки всичката храна, която изяждах бях спаднала на 39 - просто организмът ми до такава степен беше свикнал да не приема, че не можеше друго освен да слабее. За щастие процесът се обърна и след е дин месец в болница ме изписаха. След още няколко седмици тъпчене от вкъщи влязох в нормални граници и най-сетне не трябва да се тъпча. Сега с гордост мога да кажа, че съм 53 -54 килограма и имам здраво и добре изглеждащо тяло. Пожелавам на всички момичета като мен да се излекуват. Вече изобщо не ме е страх от храната. Но имам друг страх - сега толкова свикнах да се тъпча, че дори когато искам не мога да се спра - набивам всичко, което ми попадне докато не ми се доповръща и единственото, което искам е да се просна някъде. И продължавам да качвам главоломно - по около 2 килограма на седмица, въпреки че вече не трябва да напълнявам и 51 килограма са добре за мен. Моля ви помогнете ми с някой съвет как да спра да се тъпча и най-накрая да стана нормална - не искам пак да надебелея и всичко да се повтори.