Ilian_955
04-03-2013, 10:15
Здравейте! Трябва ми теза 3-4 изречения за всяка от темите. Питах в един друг форум, но не ми помогнаха. Дано поне тук ми помогнете!
Темите са:
1.Възрожденската патетика, видяна през призмата на народното забавление в главата "Представлението" от романа "Под игото" на Иван Вазов.
2. Хармонията на спокойствието в природата и душевния покой в "Спи езерото" на Пенчо Славейков.
3. Перущица - "сетне" и първа клада на бунта от "Защитата на Перущица" на Иван Вазов
4. Изгодата - новият господар на човека в трети фейлетон на "Разни хора, разни идеали" на Алеко Константинов
5. Губещият се национален идеал в стихотворението "Линее нашто поколение" на Иван Вазов
6. Възрожденският патетизъм, родната свръхценност и обожанието към българското в "Дядо Йоцо гледа" на Иван Вазов
7. Смърт и безсмъртие в "Хаджи Димитър" на Христо Ботев
Ще е хубаво да ги прочетеш. (:
Представлението "Под Игото" - Иван Вазов
Тази вечер е представлението на "Многострадателна Геновева", което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните - продават прежда, за да си купят билет.
„СПИ ЕЗЕРОТО” - ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ
В създадения двойнствен образ не е трудно да се разчете символичното описание на две реалности (на материята и на бляна), които се докосват и сливат в езерото (символ на душата). Това тълкование се подкрепя от следващото натоварване на образите с допълнителни признаци. Буките „треперат” и „шепнат” – тленното живее с тревогите и трепетите на външния свят. Езерото „замряло, нито трепва” - душата има своето пространство, устойчиво спрямо външните вълнения. Представата, създаденав това стихотворение, не веднъж е била сравнявана с нирвания покой.
Перущица/Кочо - Епопея на забравените - Иван Вазов
Апостолската смърт на Левски през 1873 г. не остава самотен, трагично изолиран акт на човешка саможертва в българската история. Само три години след националната загуба на великия син на България избухва Априлското въстание. Подвигът на Левски става пример за подражание. Хиляди българи намират смъртта си в дните на бунта. Особено трагична е съдбата на въстанала Перущица. Нейната защита е върховен миг на национално пробуждане. Духът на България, събран в колективната душевност на перущенци, избира свободата си. Предпочетена е смъртта пред робството. В инобитийните „прегръдки” на смъртта се оказват въстаналите перущенци, събрани в храма господен. Те жертват живота си за националноосвободителната кауза, но забрава обгръща паметта им след Освобождението. Защитниците на Перущица имат съдбата на всички „забравени”, пред чиято духовна памет се прекланя Иван Вазов в своята „Епопея на забравените”.
Разни хора, разни идеали (трети фейлетон) - Алеко Константинов
Тук се представя образът на лъжепатриота.Героят иска да стане чиновник на Солунската митница.Иска да се възползва от влиянието на своята партия.Крие се чисто материална изгода.Поставя се важния въпрос за освобождаването на Македония,но героят не желае да се дигат въстания,да жертва живота си ,а султана да реши този проблем по мирен път.
Линее нашто поколенье - И. Вазов
Болката е голяма, защото нравственият апокалипсис неумолимо настъпва. Когато цяло поколение е поразено от вихъра на ценностния хаос, се губи посоката в мрачната мъглявост на бездуховността. Отдаването на скверни занимания и низки страсти отнема градивната енергия на нацията. Разхищават се сили за безсмисленото въртене в кръговете на повтарящите се исторически нелепости.
Дядо Йоцо гледа - И. Вазов
Разказвачът изтъква, че зрящите не виждат големия смисъл на свободния живот: „В своите прости едноселци, в разговорите им, в мислите им, в грижите на всекидневния живот той (Дядо Йоцо) не усещаше нищо особено ново. Се същите хора със същите страсти, неволи и сиромашия, както и преди. Той слушаше същата глъчка и шум в кръчмата; същите селски крамоли, същите борби с нуждите и с природата в тая изгубена безплодна покрайнина, отдалечена от света.“ Единствен главният герой, лишен от физическата светлина, е в състояние да оцени значенето на свободата. Той я изживява пълноценно, имайки „зрение“ за нейната същност. Изживяването се извършва чрез субституиране на образа на свободна България върху спомените за черния робски свят и за неговата знаковост.
А за "Хаджи Димитър" няма да стане с 3-4 изречения. €.€
Ilian_955
04-03-2013, 11:31
Много ти благодаря :):):):)
п.п. Ще ги прочета ! ! ! :)