InloveAgain
04-11-2013, 16:18
Здравейте.От няколко месеца съм с един човек,прекрасен човек.Единственият,който ми показа какво е да обичаш и ме научи да обичам друго човешко същество.Историята има един проблем,който не мисля да споделям,но по един или друг начин връзката ни не се приема от страна на родителите.
Мислих много и достигам единствено до въпроса- Ами ако не сме заедно,все пак би могло да се преживеем нали?Човек е щастлив,защото е способен да забравя,все пак.Мисля за това 'решение' до момента,в който не погледна в очите му,докато не видя света си в тях,докато не почувствам близостта ни и колко много се сливаме заедно.А аз не искам да страда,положението е доста трудно,напрегнато е,има едно постоянно напрежение и аз лично на моменти не издържам.Та въпроса ми е,всяко нещо има край,знам го,не живея с розовите мечти,че ще сме заедно завинаги..,но кое е по добре да ни боли по-малко сега ,или после,когато нещата ще са станали още по сериозни.
Надявам се донякъде поне да сте ме разбрали,извинявам се ,че не мога точно да обясня.
Мислих много и достигам единствено до въпроса- Ами ако не сме заедно,все пак би могло да се преживеем нали?Човек е щастлив,защото е способен да забравя,все пак.Мисля за това 'решение' до момента,в който не погледна в очите му,докато не видя света си в тях,докато не почувствам близостта ни и колко много се сливаме заедно.А аз не искам да страда,положението е доста трудно,напрегнато е,има едно постоянно напрежение и аз лично на моменти не издържам.Та въпроса ми е,всяко нещо има край,знам го,не живея с розовите мечти,че ще сме заедно завинаги..,но кое е по добре да ни боли по-малко сега ,или после,когато нещата ще са станали още по сериозни.
Надявам се донякъде поне да сте ме разбрали,извинявам се ,че не мога точно да обясня.