fifito19
04-15-2013, 14:43
Опитвам вече почти година да се сближа с едно момче. Сядам до него, заговарям го, отивам на партитата, на които и той ходи, имаме поне два пъти седмично време, което прекарваме заедно. Усмихвам се, мила съм, услужлива съм, спазвам обещанията си...
И не е грешно да очаквам той да се задейства по някакъв начин, нали?
Но той прави толкова объркващи стъпки, че нищо не разбирам вече...
На единия ден ме прегръща, изпраща ме, играе си с косата ми, стои близо, говори с мен и всякакви такива ужасно сладки неща, от които направо ми се подкосяват краката.
На следващия ден просто казва "оу, ти си била тук.. въобще не те видях." и заминава..
Веднъж ми се усмихва, шегува се с мен, смеем се, а после... Стои сякаш му е неудобно и се срамува от нещо...
Аз го харесвам безумно много. Наистина.!!! Не знам дали съм била по-хлътнала скоро... Просто всеки жест, всичко в него е невероятно. Изпитвам огромна нужда да го опозная, но ето го и най-големия проблем.
Аз също съм доста срамежлива, но това е друг въпрос.. Защото когато стане дума за онези дълги и задълбочени разговори... Той просто избягва темата някак си и замлъква... И това е. Когато знае, че говори с мен просто всячески го избягва. За това реших да му пиша анонимно в онзи сайт за анонимен чат. И започнахме да си говорим. И той ми разказа толкова неща, не се притесняваше, не мълчеше, нищо. Но не знаеше, че това бях аз... Преди един месец направих нещо подобно, но после му казах, че съм аз, той прати "..." и повече не си писахме. За това този път си замълчах...
Та въпросите ми са:
Защо се притеснява да си говори с мен? Мислех, че съм спечелила доверието му...
Защо се държи толкова различно всеки ден? Аз ли правя нещо?
Дали ме харесва поне мъничко... ?
Имам ли шанс да бъдем поне добри приятели.. или умишлено ме отбягва..
И не е грешно да очаквам той да се задейства по някакъв начин, нали?
Но той прави толкова объркващи стъпки, че нищо не разбирам вече...
На единия ден ме прегръща, изпраща ме, играе си с косата ми, стои близо, говори с мен и всякакви такива ужасно сладки неща, от които направо ми се подкосяват краката.
На следващия ден просто казва "оу, ти си била тук.. въобще не те видях." и заминава..
Веднъж ми се усмихва, шегува се с мен, смеем се, а после... Стои сякаш му е неудобно и се срамува от нещо...
Аз го харесвам безумно много. Наистина.!!! Не знам дали съм била по-хлътнала скоро... Просто всеки жест, всичко в него е невероятно. Изпитвам огромна нужда да го опозная, но ето го и най-големия проблем.
Аз също съм доста срамежлива, но това е друг въпрос.. Защото когато стане дума за онези дълги и задълбочени разговори... Той просто избягва темата някак си и замлъква... И това е. Когато знае, че говори с мен просто всячески го избягва. За това реших да му пиша анонимно в онзи сайт за анонимен чат. И започнахме да си говорим. И той ми разказа толкова неща, не се притесняваше, не мълчеше, нищо. Но не знаеше, че това бях аз... Преди един месец направих нещо подобно, но после му казах, че съм аз, той прати "..." и повече не си писахме. За това този път си замълчах...
Та въпросите ми са:
Защо се притеснява да си говори с мен? Мислех, че съм спечелила доверието му...
Защо се държи толкова различно всеки ден? Аз ли правя нещо?
Дали ме харесва поне мъничко... ?
Имам ли шанс да бъдем поне добри приятели.. или умишлено ме отбягва..