Антисоциалното изродче

[Floyd96]

Да, т'ва би трябвало да съм аз. В даскало поне... извън него имам страхотни приятели с които много се разбирам и кво ли не. Проблема ми е, че не мога да понасям училището, всеки ден е мъчение за мен, честно казано дори не знам как съм издържал до сега. Влизам в класната стая закъснял и се просвам на чина и умирам, на никой не му пука вече, свикнали са, интересното е че понякога толкова се отчайвам, че накрая се оказвам най-големият участник в учебният процес, само защото иначе мозъкът ми блокира и се треса като идиот и се чудя как да се махна от всичко. Хората в класът ми са отвратителни, не общувам с никой, просто защото всяка моя мисъл е на километри от техните и всеки път когато се усмеля да изкажа мнение ме изкарват идиот. Нямам абсолютно никой с които да говоря и макар, че взимам участие в часовете защото нали, това е единственото нещо което ми подържа психиката, оценките ми са зле и аз съм зле, ясно ми е, че няма да съм шеф на голяма фирма, нито ще изобретя новият Аипад или еди кво си. От както се помня искам да живея на остров сред океана и да карам сърф, да се занимавам с музика и изкуство, но всички в това скапано училище ме обезкуражават. Един път го казах и вече ми дотягна да ми натякват как имам празни, безполезни, неосъществими мечти, не искам да слушам повече как ще съм беден и никой няма да ме хареса. Не ми пука за тяхното мнение, аз не живея за тях, но просто вече не знам какви изводи да си правя, колкото и да не ми пука все пак като ми го натякват постоянно, почвам да им вярвам и в главата ми настъпва хаос и не знам какво да правя...

[nevermind...]

I know that feel, brah...

[DesireToFire]

Като не ти изнася там, премести се. Каквото и да ти кажем няма да ти помогне, защото ти вече си си затвърдил лошите отношения с всички. Ясно е, че като сте 20+ човека в класа ти, няма да сте събирани по интереси и характери. Но ако продължаваш така, училището няма да ти е най-големият проблем. Какво ще стане ако и в университета се паднеш с хора, които мислят различно от теб, или ако бъдещите ти колеги имат изцяло различни интереси. Идеята е в това, че взимаш каквото ти се е паднало и се опитваш да извлечеш каквото можеш от него. Приспособяваш се един вид. Никой не те кара да бъдеш приятел със съучениците си, но това не значи че не може да си имате обща приказка най-малкото за следващия предмет, за предстоящото контролно, за някой учител или за вафлите в близкия магазин. И аз дълго време не си харесвах класа като клас, защото не бяхме сплотени, не бяхме близки и общо взето бяхме на групи. Но после видях какво е положението в другите класове, и осъзнах, че ние дори и да не даваме вид на сплотен екип, не си въртим интриги, няма кой знае какво спорове и несъгласия, защото всеки гледа себе си и не закача другите. Свикнали сме помежду си и примерно знам че няма да отида с Пешо да си пия бирата в петък на концерта на любимата си група, но нищо не ми пречи да го питам как се е справил на контролното по биология. И аз обичам музика, и аз обичам изкуство, уча в математическа гимназия и не мога да се оплача. Имаш ли желание, има начин. Примерно записах архиктектура, именно защото го има елемента на артистичност. Интересна ми е и историята на изкуството, което също ще го изучавам. В университета, който съм си избрала, си има часове по музика, които мога да посещавам. Мисля да си продължа и с китарата, може след време и пиано. Ако не можеш да се преместиш или съвсем няма с кого да си оправиш отношенията, просто се стягай, не закъснявай, подготвяй се за уроците си, не само да взимаш участие, когато ти е скучно в час, изкарай си хубава диплома и замини където искаш после. Междувременно има толкова много места, където може да научиш нещо ново и интересно, това че училището те ограничава не е извинение. Виж примерно това http://coursera.org/

[Floyd96]

Благодаря ти много! Не казвам, че училището ме ограничава, просто хората в него ме обезкуражават, 10ти клас съм и ми е малко трудно да се преместя, от класът ми просто не мога да намеря начин да ги понасям и ми става тежко дори от идеята да побъбря с тях, предполагам просто съм такъв, мерси отново : )

[DesireToFire]

В нашия випуск имаше момиче, което дойде в 11. клас, защото се премести в нашия град, но си се оправи :Д И в 10ти клас имахме нова ученичка, и в 9ти :Д Като цяло не е толкова трудно. Може пък да пробваш с друга паралелка?

[joannalof]

Това описание е същото като на еднo момче от моя клас :D да не сме съученици :D

[nevermind...]

И аз адски много мразя повечето от съучениците ми, порадни простата причина че са тъпи, селски парчета, но напоследък станах адски лицемерното копеле и почнах да се държа добре с хора, които не понасям, за да ми подсказват и така почнах да изкарвам по-добри оценки. През другото време или седя от страни и се отчайвам как може толкова тъпи говеда да са се събрали на 1 място или им се смея на простотиите. И общо взето това обобщава 1 мой ден в училище... :D

[MonicaR]

"През другото време или седя от страни и се отчайвам как може толкова тъпи говеда да са се събрали на 1 място или им се смея на простотиите." - човек, прочете ми мислите :Д Имам чувството, че или съм някакъв гений, или всички останали са супер ограничени умствено... В началото на 8 клас (сега съм 9-ти), понеже познавах доста хора от новия си клас, ми беше много готино, нямах проблем с никой, а сега имам чувството, че всички са тотално изкуфели. Има 1-2 момичета, с които си лафя, останалите дори и не правя опити да ги заговоря, всички са разделени на групички. Извън даскало имам супер приятели, проблема е как да преживея 7-те часа мъчение на ден. Странното е, че всички по отделно са готини, но като се съберат не можеш да ги познаеш. Абе ...

[Auriss]

Благодаря ти много! Не казвам, че училището ме ограничава, просто хората в него ме обезкуражават, 10ти клас съм и ми е малко трудно да се преместя, от класът ми просто не мога да намеря начин да ги понасям и ми става тежко дори от идеята да побъбря с тях, предполагам просто съм такъв, мерси отново : )

Май месец е вече. Догодина си 11-ти клас, който де факто ти е последен. 12-ти дори не го брой. Сигурно много ти звучи, но бързо ще мине.
И мен в даскало ми беше страшно избушило и ако изобщо съм ходил е било единствено с намерението да се наспя. И моите съученици ми бяха убер безинтересни, но ако се шматкаш с тях с нагласата просто да убиеш малко време и да пиете по една бира голямото междучасие не е болка за умиране.
Т'ва че те ебават за ниския успех направо не го повярвах ;д Да нямаш само момичета в класа ?

[NeutralMilkHotel]

Имам чувството, че или съм някакъв гений

(сега съм 9-ти клас)

:) :) :)

Дръжте се добре с останалите. Дори и да не го чувствате - така е правилно.



Всеки има Буда природа и Буда качества, от които можете да се учите. Така че се опитайте да намирате по нещо интересно във всеки, когото срещате. Ако това е трудно, помислете за нещо, което харесвате в тях. Ако и това не работи, им бъдете благодарни за това, че ви учат на търпение. Ако и това не е възможно, помислете, че трябва да прекарате с тях само няколко минути или часа, а те са със себе си по 24 часа на ден. Ако все още имате трудности да се справите с тях, се опитайте да ги избягвате и им пожелайте да имат най-добрия късмет някъде много далеч от вас.

Think about this.

[Illusion772]

Аз лично не виждам какъв е проблема. Може би проблема ти е че не гледаш нещата от правилната гледна точка , имам предвид че това което описваш показва че си по-умен и по-порастнал от съучениците се с което можеш да се гордееш. А вече за това че едва ли не си сам в тоя клас - Какво му е толкова лошото? замисли се . Аз съм вълк единак от както си се спомням. Заобиколен съм от 2-3 макс човека , а другите игнор на макс....... Обществото и човечеството има нужда ренегати защото всичко гениално не се е появило от хора които са живеели по стериотипа на другите и са се затваряли в тяхната ограниченост.
Аиде със здраве :)

[ameli]

Ех, ама всички се изкарахте големи жертви.. той бил прекалено тъп, оня бил прекалено грозен, за вас правилен няма. Еми ок, като не ви харесва винаги можете да се преместите, да не им обръщате внимание и т.н., но не - избирате да се оплаквате.
През часовете би трябвало да се мълчи така или иначе. В междучасието отивай до тоалетна, чети книга, пиши си домашното, а и нищо няма да ти стане ако размениш 2 приказки с когото и да е - ето ти ги - 10 минути минават.. Друг е въпроса, че вместо да мислиш какви са другите, можеш да потърсиш вината в себе си ;)

[girlwithblueeyes]

Ех, ама всички се изкарахте големи жертви.. той бил прекалено тъп, оня бил прекалено грозен, за вас правилен няма. Еми ок, като не ви харесва винаги можете да се преместите, да не им обръщате внимание и т.н., но не - избирате да се оплаквате.
През часовете би трябвало да се мълчи така или иначе. В междучасието отивай до тоалетна, чети книга, пиши си домашното, а и нищо няма да ти стане ако размениш 2 приказки с когото и да е - ето ти ги - 10 минути минават.. Друг е въпроса, че вместо да мислиш какви са другите, можеш да потърсиш вината в себе си ;)


+1

[sToyAncHo]

Някой път и аз така се учудвам на себе си как издържам 6-7 часа покрай идиоти. 3 момчета от класа (ние сме 4) се състезават кой ще си задържи крака най-дълго във въздуха и който загуби ще си сложи анцуга на едно момиче на главата и ще се снима с него. O.o К'во да играя ;х Всички са на групи (кифли, зубърки, г/д нормални и момчета). И осъзнавам, че единственото, което ме крепи са междучасията. Слизам, пуша цигара и ако не ми се случи някой идиот покрай мен следващия час ми е по-лек.

[BloodyDreamer]

Аз си харесвам класа. Вярно, някои са доста тъпички, други са ограничени, трети са незрели, четвърти са от всичко по малко и съм сигурна, че почти никой от тях не ме разбира (с изключение на едно момче, което е на моя акъл), но поне са добри, честни и съвестни и нямаме никакви интриги. Най-добрата ми приятелка (един от десетината души, с които водя някакъв контакт, било то по интернет или на живо) е в съседния клас и повечето междучасия прекарвам там, ама понякога ме домързява да ходя и си оставам на чина. Гледам, около мен всички си говорят, закачат се, смеят се, става ми самотно. В такива моменти съжалявам, че съм умна. После ни връщат контролните и гледам как всички, които са си скъсали задниците да учат, имат по-ниски оценки от мен, при все че ежедневно си похабявам цялото свободно време пред лаптопа, и осъзнавам, че винаги ще съм пет крачки пред тях. Става ми леко на душата, отварям си книжката и мислено казвам "Ми майната му."
Не знам какво да те посъветвам, но както казаха преди мен - ако има желание, има и начин. Колкото до мечтите ти - не се отказвай. Запомни, че ако си дал най-доброто от себе си и си се провалил, няма да съжаляваш толкова, колкото ако изобщо не си опитал.
ПП. Нищо чудно да имаш ниски оценки, аз съм две години по-малка и съм два пъти по-грамотна. ;)

[Floyd96]

Аз не съм дошъл тука за да ми оценяват грамотността, пиша както ми падне, т'ва е интернета никой не ми пише оценки. Като съм допуснал няколко правописни, пунктуални, булшитови грешки, няма нищо общо с оценките ми по предметите освен БГ. Радвай си се, че си малко генийче евалата.
Но мерси за съвета : )