richa96
04-16-2013, 20:14
надявам се да ви хареса. написах го понеже госпожата ни накара да пишем по един проек "космоса минало и настояще". Ще приема всякакви критики но бъдете мили моля ви. предопреждавам може да има правописни грешки :ДД
Назад във времето
След дълги години на експерименти най-накрая успях да създам мишина която пречупва пространствено-времевия континуум. Тя проработи и пред мен се отвори портал към минали векове назад, бях на една ръка разстояние от там където до сега не беше стъпвал човешки крак. Щях да видя света в целия му блясък. Дори не се запитах как ли ще се върна, дали ще мога да оцелея през портала, как щях да оцелея там просто преминах.
Озовах се на сред огромна тропическа гора в средата на лятото предполагам. Беше толкова топло, по лицето ми започнаха да се стичат капки пот които се изпаряваха при допира им със слънчевите лъчи. След няколко секунди усетих как зeмята започна да трепери. До мен се приближаваха тревопасни динозаври. Бяха толкова изящни, начина по който се движеха, по който ядяха не мога да ги опиша с думи не можех да повярвам на това което виждам пред себе си. Бяха толкова големи. Дъхът ми спря за секунди. Около мен започнаха да се появяват различни животни. Започнах да вървя, изучавах всичко по пътя си, наслаждавах се на всяка секунда, а дните минаваха толкова бързо, толкова неусетно. Не знаех от колко време съм там, хранех се с каквото намеря, каквото си уловя и сготвя като първобитните хора, които все още не бяха се появили Спах под тъмното синьо небе осеяно цялото със звезди. Успях да видя съзвездия които никой повече нямаше да види. Те бяха толкова ярки и толкова много. Бях си създал нов дом. Живеех ден за ден, оцелявах секунда за секунда. Така минаха сигурно няколко месеца близо година.
Един ден усетих как всичко около мен се променя. Животните станаха неспокойни, те също усещаха нещо. Всичко замря, навсякъде настана пълен мрак, земята отново затрептя този път не от стъпките на животните. Започна да се пропуква и да се нагрява. От пропукнатините започна да излиза пара. Животните започнаха да бягат, започнаха да търсят убежища, но така и не успяваха да намерят. Повечето от тях пропадаха в земята. Аз успях да се кача достатъчно нависоко за да оцелея за сега. Цепнатините все повече растяха сякаш зeмята се опитваше да ни погълне. И успяваше.
Извенъж всичко утихна толкова бързо, колкото и започна. Не се чуваше нищо В този момент видях как ограмно огнено кълбо се разпеля на милиони парчета и изпепеляваше всичко около себе си. Как оцелях върнах се успях да натисна медалиона на вратът си който отвори отново портала и устях да вляза в него преди огненото кълбо да достигне до мен.
Отново си бях у дома там където бях израснал, или не. Времето през което бях оцъствал всичко се беше променило. Начинът на живот беше преминал през всичките си етапи и отново беше в началото. Към първобитния начин на вижот. Хората живееха в пещери, обработваха земите си, ходеха на лов сякъш светът им даваше втори шанс. Хората отново започваха да се учат да живеят. Всичко около тях беше толкова простичко и в същевременост и толкова сложно. Нещата които те сега започваха да учат аз вече ги знаех, но се престособих към тяхния начин на живот и започнах да откривам нови неща заедно с тях.
Изобретяването на машитана ми даде шан да опазная света по- добре. Оспях да го видя само в няколко етапа от своето осъвършенстване. Научих се как да оцелявам, как да се преспособявам и осъвършенствам към всеки един от етапите. Разбрах, че независимо какво се случва природата винаги ще ни кара да се осъвършенстваме и развиваме.
Назад във времето
След дълги години на експерименти най-накрая успях да създам мишина която пречупва пространствено-времевия континуум. Тя проработи и пред мен се отвори портал към минали векове назад, бях на една ръка разстояние от там където до сега не беше стъпвал човешки крак. Щях да видя света в целия му блясък. Дори не се запитах как ли ще се върна, дали ще мога да оцелея през портала, как щях да оцелея там просто преминах.
Озовах се на сред огромна тропическа гора в средата на лятото предполагам. Беше толкова топло, по лицето ми започнаха да се стичат капки пот които се изпаряваха при допира им със слънчевите лъчи. След няколко секунди усетих как зeмята започна да трепери. До мен се приближаваха тревопасни динозаври. Бяха толкова изящни, начина по който се движеха, по който ядяха не мога да ги опиша с думи не можех да повярвам на това което виждам пред себе си. Бяха толкова големи. Дъхът ми спря за секунди. Около мен започнаха да се появяват различни животни. Започнах да вървя, изучавах всичко по пътя си, наслаждавах се на всяка секунда, а дните минаваха толкова бързо, толкова неусетно. Не знаех от колко време съм там, хранех се с каквото намеря, каквото си уловя и сготвя като първобитните хора, които все още не бяха се появили Спах под тъмното синьо небе осеяно цялото със звезди. Успях да видя съзвездия които никой повече нямаше да види. Те бяха толкова ярки и толкова много. Бях си създал нов дом. Живеех ден за ден, оцелявах секунда за секунда. Така минаха сигурно няколко месеца близо година.
Един ден усетих как всичко около мен се променя. Животните станаха неспокойни, те също усещаха нещо. Всичко замря, навсякъде настана пълен мрак, земята отново затрептя този път не от стъпките на животните. Започна да се пропуква и да се нагрява. От пропукнатините започна да излиза пара. Животните започнаха да бягат, започнаха да търсят убежища, но така и не успяваха да намерят. Повечето от тях пропадаха в земята. Аз успях да се кача достатъчно нависоко за да оцелея за сега. Цепнатините все повече растяха сякаш зeмята се опитваше да ни погълне. И успяваше.
Извенъж всичко утихна толкова бързо, колкото и започна. Не се чуваше нищо В този момент видях как ограмно огнено кълбо се разпеля на милиони парчета и изпепеляваше всичко около себе си. Как оцелях върнах се успях да натисна медалиона на вратът си който отвори отново портала и устях да вляза в него преди огненото кълбо да достигне до мен.
Отново си бях у дома там където бях израснал, или не. Времето през което бях оцъствал всичко се беше променило. Начинът на живот беше преминал през всичките си етапи и отново беше в началото. Към първобитния начин на вижот. Хората живееха в пещери, обработваха земите си, ходеха на лов сякъш светът им даваше втори шанс. Хората отново започваха да се учат да живеят. Всичко около тях беше толкова простичко и в същевременост и толкова сложно. Нещата които те сега започваха да учат аз вече ги знаех, но се престособих към тяхния начин на живот и започнах да откривам нови неща заедно с тях.
Изобретяването на машитана ми даде шан да опазная света по- добре. Оспях да го видя само в няколко етапа от своето осъвършенстване. Научих се как да оцелявам, как да се преспособявам и осъвършенствам към всеки един от етапите. Разбрах, че независимо какво се случва природата винаги ще ни кара да се осъвършенстваме и развиваме.