yvi4ka99
04-17-2013, 13:47
Бялата лястовица, която се появява на сто години веднъж, носи изцеление на болните. Тя символизира надеждата, рядкото и появяване, особената и окраска /бялото винаги се свързва с представите за доброто/ - разкрива драматичната съдба на човека, който не намира спасение от злото в света и е принуден да го търси в невероятното, в чудото. Тя е символ на човешката надежда, на светлото начало в живота.
Не можем да живеем без Вяра,Надежда и Доброта!Те са нашата „бяла лястовичка”,към която е устремено цялото ни съзнание,целият ни живот!
В най-тъжния и най-оптимистичен разказ „По жицата” сърцеведът Йовков ни дава отговори на всички въпроси за човещината. Че човекът не живее само своя собствен живот- той живее за своето семейство, за цялата човешка общност.
Разказът е една мъдра притча за човешката болка и разбиране,и послание, че в добротата,Вярата,Надеждата и в братската любов и съчувствие се крие пътят към спасението и доброто.
Тази творба е оптимистична - защото това е разказ за човешката сила и вяра-разказ за това,че има хора като болното момиче,които се борят за щастието си,които изпитват жажда за живот,жажда за щастие,хора,които се борят въпреки всички трудности и които не дават да бъдат сломени от нищо,дори от булото на смъртта…
Животът е една телеграфна жица,отрупана с черни лястовици....,бялата лястовица е вътре в нас самите!
Единственото,което трябва да направим е да вярваме в нея, да не я пускаме да отлети от нас!
Йовков утвърждава идеята, че чудото е в душата на състрадателния, отзивчивия към чуждата болка човек, готов да даде от своята вяра дори когато сам не я е намерил. Оказва се, че в този самотен свят единствената надежда за спасение (бялата лястовичка) е в благородството на човешкото сърце, в милосърдието и отзивчивостта.
Бялата лястовица е символ на доброто, на надеждата и вярата в смисъла на живота. Писателят утвърждава хуманната идея, че чудото на спасението за човека е в другия човек. Това е отговорът на съдбовния въпрос, който човекът Петър Моканина си задава след срещата с болката и нещастието.
Той напълно съзнава,че момичето няма да види търсената бяла лястовица.Знае това,но е длъжен да дари вяра и надежда на момичето,защото какво е един живот без вяра?Какво е една съдба без вяра?Момичето може и да умре...но до последно ще живее с надежда,защото Нонка не е обърнала гръб на вярата си,тя отдавна е затоплила студенината от змията на гърдите си,тъй като надеждата е дълбоко в душата и и там никой не може да я победи.Включително смъртта...
С чувствителното си сърце мъдрецът Петър Моканина осъзнава, че човешката вяра се нуждае от подкрепа и престъпва собствения си морален и християнски принцип - „Не лъжи!“ И след като изпраща самотната каручка Моканина продължава да мисли за случилото се и да терзае душата си с въпроса: „Бяла лястовичка... - Има ли я?“
Аз вярвам, че съществува бялата лястовичка - символ на надеждата и чистотата на душата! Надеждата умира последна и трябва да бъдем силни. Винаги вярвайте само и единствено на себе си и на сърцето си!
Аз винаги съм се стремяла именно към тези три неща- да вярвам, да се надявам и да обичам! И ще продължавам да вярвам и да се надявам, че все по-малко мъка ще има по света. И може би ключът към всичко това е обичта! И както Йовков е казал: “С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго- любовта между хората.” Затова нека се обичаме.
Дори животът да отрича чудото, ние хората винаги ще вярваме в него, защото то ни прави хора. И пак в нас – хората - е ключът към изцелението и щастието, т.е. бялата лястовица е в самите нас – вярваме ли в нея, значи я има.
Има ли я днес ,според вас?
Не можем да живеем без Вяра,Надежда и Доброта!Те са нашата „бяла лястовичка”,към която е устремено цялото ни съзнание,целият ни живот!
В най-тъжния и най-оптимистичен разказ „По жицата” сърцеведът Йовков ни дава отговори на всички въпроси за човещината. Че човекът не живее само своя собствен живот- той живее за своето семейство, за цялата човешка общност.
Разказът е една мъдра притча за човешката болка и разбиране,и послание, че в добротата,Вярата,Надеждата и в братската любов и съчувствие се крие пътят към спасението и доброто.
Тази творба е оптимистична - защото това е разказ за човешката сила и вяра-разказ за това,че има хора като болното момиче,които се борят за щастието си,които изпитват жажда за живот,жажда за щастие,хора,които се борят въпреки всички трудности и които не дават да бъдат сломени от нищо,дори от булото на смъртта…
Животът е една телеграфна жица,отрупана с черни лястовици....,бялата лястовица е вътре в нас самите!
Единственото,което трябва да направим е да вярваме в нея, да не я пускаме да отлети от нас!
Йовков утвърждава идеята, че чудото е в душата на състрадателния, отзивчивия към чуждата болка човек, готов да даде от своята вяра дори когато сам не я е намерил. Оказва се, че в този самотен свят единствената надежда за спасение (бялата лястовичка) е в благородството на човешкото сърце, в милосърдието и отзивчивостта.
Бялата лястовица е символ на доброто, на надеждата и вярата в смисъла на живота. Писателят утвърждава хуманната идея, че чудото на спасението за човека е в другия човек. Това е отговорът на съдбовния въпрос, който човекът Петър Моканина си задава след срещата с болката и нещастието.
Той напълно съзнава,че момичето няма да види търсената бяла лястовица.Знае това,но е длъжен да дари вяра и надежда на момичето,защото какво е един живот без вяра?Какво е една съдба без вяра?Момичето може и да умре...но до последно ще живее с надежда,защото Нонка не е обърнала гръб на вярата си,тя отдавна е затоплила студенината от змията на гърдите си,тъй като надеждата е дълбоко в душата и и там никой не може да я победи.Включително смъртта...
С чувствителното си сърце мъдрецът Петър Моканина осъзнава, че човешката вяра се нуждае от подкрепа и престъпва собствения си морален и християнски принцип - „Не лъжи!“ И след като изпраща самотната каручка Моканина продължава да мисли за случилото се и да терзае душата си с въпроса: „Бяла лястовичка... - Има ли я?“
Аз вярвам, че съществува бялата лястовичка - символ на надеждата и чистотата на душата! Надеждата умира последна и трябва да бъдем силни. Винаги вярвайте само и единствено на себе си и на сърцето си!
Аз винаги съм се стремяла именно към тези три неща- да вярвам, да се надявам и да обичам! И ще продължавам да вярвам и да се надявам, че все по-малко мъка ще има по света. И може би ключът към всичко това е обичта! И както Йовков е казал: “С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго- любовта между хората.” Затова нека се обичаме.
Дори животът да отрича чудото, ние хората винаги ще вярваме в него, защото то ни прави хора. И пак в нас – хората - е ключът към изцелението и щастието, т.е. бялата лястовица е в самите нас – вярваме ли в нея, значи я има.
Има ли я днес ,според вас?