За приятелите, когато сме във връзка

[valdesbg]

Сладурки и сладурковци,

Пак ще ви тормозя с дивотии на пръв поглед. Ама тва е щото с кака ви marilyn обсъждаме екзистенциални въпроси без да стигаме до някакви по конкретни изводи.

А аз обичам изводите, и вярвам че са полезни. Темата ще я направя с поредица от въпроси, на които при желание мога и аз да отговоря. Интересува ме мнението на отделните индивиди така както и мнението на масовката.

Питанката е следната - трябва ли гаджето ви да познава приятелите ви, вие трябва ли да познавате неговите/нейните?

Обяснявам, че ей сега форумните крокодили, примадони, броненосци и прочее фауна ще ме изядат с парцалите и бакенбардите.

Доколко е определящо дали Иванчо познава приятелите на Марийка и обратно? В смисъл.. влияе ли по някакъв начин на връзката им ако всеки е просто любезен с приятелите на другия като се засекат по улиците но нищо повече? В смисъл... знаят се по имена и физиономии, ако се засекат в бара/на улицата/в кафето ще си кажат две приказки... и толкова. Без да има някакво допълнително по дълбоко обвързване, и без да се търсят по някакви други поводи.

Защо се смята че ако Иванчо не излиза с Марийка и още 10 нейни говеда на бар/клуб/бира в парка значи това е лошо и задължително е проблем? В смисъл... задължен ли е Иванчо като гадже на Марийка да я ескортира навсякъде където тя излиза, и доколко адекватна е идеята да са физически на едно място, просто защото са двойка? Доколко изобщо е уместно Иванчо да ходи някъде, ако ще седи като кол за домати и ще брои мухите? Примерно в мола, сред змийска компания, обсъждащи гримове, червилца, коя с кого спала и коя какъв сутиен си купила. Или обратното Марийка да седи на някоя забутана паркова беседка, да слуша провлачените стенания на разцентрована китара, да слуша подвиквания, и да пие кофти бира сред торба кочове?

Задължително ли е Иванчо да харесва приятелите на Марийка и защо настава проблем ако това не е така? И преди да сте ме хвърлили на акулите нека поясня. Задължително ли е Иванчо да се чувства комфортно и на място сред приятелите на Марийка, и какво се случва ако това не е така? При все че Иванчо лоша дума не е казал за никой.. просто.. средата не му допада, но няма никакъв проблем Марийка да се вижда с тях. Толкова жизнено важно ли е ако Иванчо не излиза с нейните приятели, но не прави проблем ако Марийка си излиза, не ги обижда по никакъв начин и ще бъде любезен ако се засече на улицата с тях? С какво нежеланието на Иванчо да се вижда с приятелите на Марийка, ако приемем че той ги познава, е толкова жестоко провинение и защо винаги се стига до дилемата - аз или те?

А какъв е проблема ако Иванчо излиза с приятелКИ на Марийка без нея? Защо има разделение на моите приятели и нашите приятели? По кои критерии се определя нашия приятел? Защо се смята за подозрително ако Иванчо не вземе Марийка при среща с Пенка примерно? Защо хората се дразнят ако гаджето им почне да излиза без тях с "техните" приятели?

А какво се случва ако групата на Марийка учтиво избягва Иванчо и няма желание да излизат заедно?

Какво се случва при раздяла на Иванчо и Марийка? Как ще стане работата с общите приятели?

Говоря основно за Иванчо, щото съм от неговия пол.. за всички Марийки.. моля да обърнете местата на двамата :) Всички поставени от мен ситуации са били лично преживяни, не си ги измислям.

И тъй - разкършете пръсти да видим какво мислите.

[Amore-Mio*]

Не смятам, че трябва да знаем до един приятелите на другия.
Някак. Като се позамисля на моменти съм разделяла на мои и наши приятели, но все пак не смятам, че това, че си обвързан/а, би трябвало да ти попречи да си излизаш сам/а някъде с приятели. Даже ако това не може да се случи - то липсва свободата. Колкото до това какъв е проблема Иванчо да си излиза с приятелки на Мария, без нея - по-спокойно ще ми е тази приятелка да ми е добра и да съм наясно, че няма какво да се случи. Това е в случай, когато нямам доверие на единия. В противен случай проблеми няма.

[Cameo]

В моя случай, моя "Иванчо" познаваше моите хора; излизахме заедно даже, говориха...отначало малко беше неудобно то после се отпуснаха. Аз обаче не познавах неговите ...Мисля че е хубаво да запознаеш твоят човек с близкото ти обкръжение. Особено когато нещата вървят на сериозно. За да видиш с какъв човек се захващаш е добре да видиш с какви хора дружи. Така представата става ясна.
И какво по-хубаво от това като излизате на клуб, да си имаш кавалер/гадже до себе си, независимо от компанията ;)

[ShtrudeL]

Питанката е следната - трябва ли гаджето ви да познава приятелите ви, вие трябва ли да познавате неговите/нейните?

Защо пък да не трябва? Мисля, че трябва.


Доколко е определящо дали Иванчо познава приятелите на Марийка и обратно? В смисъл.. влияе ли по някакъв начин на връзката им ако всеки е просто любезен с приятелите на другия като се засекат по улиците но нищо повече? В смисъл... знаят се по имена и физиономии, ако се засекат в бара/на улицата/в кафето ще си кажат две приказки... и толкова. Без да има някакво допълнително по дълбоко обвързване, и без да се търсят по някакви други поводи.

В това също не виждам нищо ненормално. И си е хубаво. Ако пък приятелите на Марийка са приятели и на Иванчо (и обратното) ще е просто чудесно. Т.е.. Не единия от двамата да се чувства като изтърсак и 'доведения' приятел и т.н.

Защо се смята че ако Иванчо не излиза с Марийка и още 10 нейни говеда на бар/клуб/бира в парка значи това е лошо и задължително е проблем? В смисъл... задължен ли е Иванчо като гадже на Марийка да я ескортира навсякъде където тя излиза, и доколко адекватна е идеята да са физически на едно място, просто защото са двойка? Доколко изобщо е уместно Иванчо да ходи някъде, ако ще седи като кол за домати и ще брои мухите? Примерно в мола, сред змийска компания, обсъждащи гримове, червилца, коя с кого спала и коя какъв сутиен си купила. Или обратното Марийка да седи на някоя забутана паркова беседка, да слуша провлачените стенания на разцентрована китара, да слуша подвиквания, и да пие кофти бира сред торба кочове?

Ест, че Иванчо не е задължен да излиза с Марийка и 10те й приятелки, както и обратното.
За другото може и да се поспори. Т.е.. зависи от двамата.. от това дали би им било интересно ъм.. всмис.. От къде знаеш, че на Марийка няма да й хареса да пие бира, или пък на Иванчо няма да му е кеф да си държи Марийка за ръчичката, докато се разкарва из магазините?

Задължително ли е Иванчо да харесва приятелите на Марийка и защо настава проблем ако това не е така? И преди да сте ме хвърлили на акулите нека поясня. Задължително ли е Иванчо да се чувства комфортно и на място сред приятелите на Марийка, и какво се случва ако това не е така? При все че Иванчо лоша дума не е казал за никой.. просто.. средата не му допада, но няма никакъв проблем Марийка да се вижда с тях. Толкова жизнено важно ли е ако Иванчо не излиза с нейните приятели, но не прави проблем ако Марийка си излиза, не ги обижда по никакъв начин и ще бъде любезен ако се засече на улицата с тях? С какво нежеланието на Иванчо да се вижда с приятелите на Марийка, ако приемем че той ги познава, е толкова жестоко провинение и защо винаги се стига до дилемата - аз или те?

Разбирам те на къде биеш и помня какво ми разказва.. Не, не е задължително, но е уважително да се държи добре с тях. Ами ако те пък го харесват? Не, не.. остави.. дори да не го.. от уважение би трябвало да намерят общ език..

А какъв е проблема ако Иванчо излиза с приятелКИ на Марийка без нея? Защо има разделение на моите приятели и нашите приятели? По кои критерии се определя нашия приятел? Защо се смята за подозрително ако Иванчо не вземе Марийка при среща с Пенка примерно? Защо хората се дразнят ако гаджето им почне да излиза без тях с "техните" приятели?

8-) Защо, защо.. Защото е странно, защо.. Каква работа имам аз с приятеля на гаджето ми, докато то не е там? Т.е.. не че има нещо лошо.. Дори сигурно би било нормално, ако както казах по-горе приятелите на единия са наистина приятели и на другия, а не просто 'доведени' такива.. но би ми било странно да се обадя на негов приятел, щото примерно ми е скучно и имам свободно време, вместо да се обадя на приятелка..
И какво пък против има Иванчо да вземе Марийка (и обратното) на срещата с Пенка/Пешо? Не смяташ ли, че би било подозрително да ти кажат 'Не, не искам да идваш с мен. Искам да съм сам.'.. Защо?

А какво се случва ако групата на Марийка учтиво избягва Иванчо и няма желание да излизат заедно?

Ами значи Иванчо намазва от цялата работа, понеже и той не харесва групата на Марийка.. : > И някак двамата по между си се уговарят да не се карат заради приятелите си.. Абе.. какви са тез въпроси и долни истории?!

Какво се случва при раздяла на Иванчо и Марийка? Как ще стане работата с общите приятели?

Е пък какво да стане?

Говоря основно за Иванчо, щото съм от неговия пол.. за всички Марийки.. моля да обърнете местата на двамата :) Всички поставени от мен ситуации са били лично преживяни, не си ги измислям.

е пък добре, че в края го казваш.. ама нищо.. ^

И тъй - разкършете пръсти да видим какво мислите.

тадаммм

[ShtrudeL]

Мисля че е хубаво да запознаеш твоят човек с близкото ти обкръжение. Особено когато нещата вървят на сериозно. За да видиш с какъв човек се захващаш е добре да видиш с какви хора дружи. Така представата става ясна.
И какво по-хубаво от това като излизате на клуб, да си имаш кавалер/гадже до себе си, независимо от компанията ;)

ХАбсолютно вярно..

[marilyn]

Еййй, пуснал си тема :-)

Ще я следя с интерес. :)

[TheBeliever]

Редно би било да запознаеш "половинката" с най-близкото си обкръжение. Дали ще си допаднат и ще проявят желание да се сближат повече е въпрос на шанс. Да, хубаво е моите приятели да са и негови приятели, както и обратното. Ако обаче не се харесат - здраве да е. Стига да запазят добрият тон и да се уважават взаимно.

Не е възможно да се познаваш с абсолютно всички, с които гаджето дружи. Ако сте на 100% в една и съща среда, да, но реално никога не е така. Няма как аз да познавам всички колеги на приятеля ми от университа, с които си пие бирата след лекции, примерно. Както и няма как да запозная приятеля си с всички мои колеги от офиса, с които излизаме на по питие след работа. Не го и намирам за нужно. Следователно аз не очаквам да ме взима със себе си като излиза с неговите колеги и той не очаква да го викам когато аз излизам с моите. Хубаво е всеки да си има своя си среда, свое поле за изява, където да продължи да се развива като личност и извън контекста на връзката си.

Естествено имаме си и обща компания с общи приятели. Някои тях са били първоначално "мои", други "негови". Не е проблем той да излезе сам с тях, нито е проблем когато аз излизам сама с някой от тях. Все пак сме отделни личности.

Дали би ми било проблем приятелят ми да излиза насаме с моя приятелка? Случвало се е неведнъж и не ми пречи. Даже напротив, радвам се, че близките ми хора са намерили нещо общо помежду си. Бих се чувствала ужасно ако приятелите ми странят от гаджето или обратното. Не бих могла да взема страна и ще да се тормозя изключително много ако някога съм поставена в такава ситуация.

Сигурно изпускам някоя точка. Ако се присетя ще дописвам.

[LadyDi]

Нищо от това, което си изброил не е задължително, per se. Но повечето неща са пожелателни.
Да заходим от там - човек до голяма степен се определя от средата, в която се е поставил сам - разбирай приятелите. Важно е Иванчо да познава приятелите ми и за мен е важно да ги приема. Ако ще да ги харесва, въпросът е да не се опитва да ме настройва срещу тях. А това, дали трябва да се чувства комфортно сред тях? Не. Но е длъжен поне да направи опит. Като не му харесва - здраве да е, не сме зашити един за друг. Всеки може да има своето обкръжение отделно от другия. Това, което ми дължи е open mind в самото начало. И за мен важи, разбира се.
Въпросът с това дали е проблем Иванчо да излиза с Пенка. Тука има много "ако"-та. За мен би било притеснително, ако аз съм я довела в живота му и изведнъж си станат толкова близки, че да излизат без мен. Наречете го женска ревност. Все тая, въпросът е, че крачката до следващата стъпка е малка и винаги би ми светнала една лампичка.
В общи линии, най-добрият вариант е ако всички се разбираме и си живуркаме миролюбиво заедно. Но не това е случаят обикновено, така че за мен би било достатъчно да не ме реже грубо, когато настоявам да излезе с мен и моите приятели. Както аз, от уважение към него, не бих отказала да изляза с неговите дружки. Пък като не ни харесва, просто няма да се влачим непоканени.

[Stray]

Варианта, който е най-добър за един мъж, който обича приятелката си е да се запознае с хората от обкръжението на момичето, но да не задълбочава запознанствата си с тях. Важно е да се държи на дистанция, но да прави възможно най-доброто впечетление, когато е около тях. Моето правило е да излизам на около 60% от общите срещи, а другите 40% да ги отказвам. Много е важно да ги уважавате и да избягвате конфликтите с тях и да се държите ЕДИНСТВЕНО ПРИЯТЕЛСКИ с тях (никакви флиртове!). При жена е почти същото с изключение, че процентите са наобратно (мъжете ревнуват повече).

[3oPuTy]

Питанката е следната - трябва ли гаджето ви да познава приятелите ви, вие трябва ли да познавате неговите/нейните?

Не трябва,но аз лично предпочитам той да познава поне най-близките ми приятели,защото прекарвам страшно много време с тях.



Доколко е определящо дали Иванчо познава приятелите на Марийка и обратно? В смисъл.. влияе ли по някакъв начин на връзката им ако всеки е просто любезен с приятелите на другия като се засекат по улиците но нищо повече? В смисъл... знаят се по имена и физиономии, ако се засекат в бара/на улицата/в кафето ще си кажат две приказки... и толкова. Без да има някакво допълнително по дълбоко обвързване, и без да се търсят по някакви други поводи.

Разбира се,че влияе.Той си излиза с неговите приятели,тя с нейните,а като са двамата к'во?!Без компания ли ще стоят?!



Защо се смята че ако Иванчо не излиза с Марийка и още 10 нейни говеда на бар/клуб/бира в парка значи това е лошо и задължително е проблем? В смисъл... задължен ли е Иванчо като гадже на Марийка да я ескортира навсякъде където тя излиза, и доколко адекватна е идеята да са физически на едно място, просто защото са двойка? Доколко изобщо е уместно Иванчо да ходи някъде, ако ще седи като кол за домати и ще брои мухите? Примерно в мола, сред змийска компания, обсъждащи гримове, червилца, коя с кого спала и коя какъв сутиен си купила. Или обратното Марийка да седи на някоя забутана паркова беседка, да слуша провлачените стенания на разцентрована китара, да слуша подвиквания, и да пие кофти бира сред торба кочове?

Тази ситуация не мога да си я представя.Момчетата,с които съм ходила никога не са били коренно различни от мен и приятелите ми, => няма как на мен или на половинката ми да ни е толкова скучно в компанията на другия.



Задължително ли е Иванчо да харесва приятелите на Марийка и защо настава проблем ако това не е така? И преди да сте ме хвърлили на акулите нека поясня. Задължително ли е Иванчо да се чувства комфортно и на място сред приятелите на Марийка, и какво се случва ако това не е така? При все че Иванчо лоша дума не е казал за никой.. просто.. средата не му допада, но няма никакъв проблем Марийка да се вижда с тях. Толкова жизнено важно ли е ако Иванчо не излиза с нейните приятели, но не прави проблем ако Марийка си излиза, не ги обижда по никакъв начин и ще бъде любезен ако се засече на улицата с тях? С какво нежеланието на Иванчо да се вижда с приятелите на Марийка, ако приемем че той ги познава, е толкова жестоко провинение и защо винаги се стига до дилемата - аз или те?

Само идиот би стигнал до "аз или те" :?



А какъв е проблема ако Иванчо излиза с приятелКИ на Марийка без нея? Защо има разделение на моите приятели и нашите приятели? По кои критерии се определя нашия приятел? Защо се смята за подозрително ако Иванчо не вземе Марийка при среща с Пенка примерно? Защо хората се дразнят ако гаджето им почне да излиза без тях с "техните" приятели?

Нямам нищо против приятеля ми да излиза с приятелКите ми без мен.Дори ще се радвам,че е успял да намери нови приятели в компанията ми.
Моите приятели са хората,с които се разбирам и излизам,но гаджето ми не.
Неговите приятели са хората,с които той се разбира и излиза,но не и аз.
Нашите приятели са хората,с които се разбираме и излизаме заедно.



А какво се случва ако групата на Марийка учтиво избягва Иванчо и няма желание да излизат заедно?

Ами просто не излизат заедно ...



Какво се случва при раздяла на Иванчо и Марийка? Как ще стане работата с общите приятели?

Общите приятели не са вещ за да се дели :? Остават приятели и на двама ни.Разбира се ако някой от тях предпочете да си развали отношенията с мен заради вече бившия - окей,всеки има право да решава с кого да дружи.

[valdesbg]

Лейди... а ако наистина му е некомфортно да излиза с вас някъде... как да го представи така че да е социално приемливо за теб? Ясно е че да седи и да брои мухите от учтивост.. не е най-добрия вариант за никоя от страните. И надявам се разбираш че не е задължително да таи лоши чувстсва към компанията ти за да му е неприятно. И моята питанка е.. защо ще настояваш да излизате заедно? С какво това допринася за комфорта у теб? И защо е нужно да се стига до настояване?

И да, ясно е че преди да каже каквото и да е е добре да е излязъл поне два-три пъти. Не говорим за настройване срещу тях, пича няма нищо ама нищо против никой от свитата ти...просто не е успял да намери общ език.

Ако пази добрия тон и уважава хората ти.. не е ли това достатъчно за спокойно съществуване?

Зори - какво лошо има да излизат без компания двамата? И ако разбирам правилно - компанията ли е нещото което свързва двама човека? Какво ако не се видят един ден с компанията и няма да се видят с гаджето?

Не иде реч да сте коренно различни един от друг... има ситуации в които просто не ти е интересна темата и/или събеседника... ако ще търпението на фльонга да си вържеш. За теб е ненормално ако гаджето ти те харесва да не хареса и твоите хора, така ли? И ако има такава ситуация.. ти си оставаш в групичката, а Иванчо да се спасява?

Щруд... картинките нарочно бяха обрисувани така... за бирата и червилцата. И не иде реч да те отрежат като излиза с твои приятели. А просто самата ситуация той да излезе без теб с твоя приятелка. Щото ти си на уни, щото той е в друг град а твоята приятелка е от там, щото тя му се е обадила а теб те е мързяло да излезеш с тях, щото .... варианти много.

Все още чакам още малко мнения.. за да изкажа и аз позиция. Не че не е ясна де.

[shmatarok]

Не е задължително, но би било хубаво да имаш някаква представа какви са приятелите на половинката ти, малко или много по този начин си проличава част от характера му/ѝ и съответно ти дава възможност за опознаване. В същото време можеш да разчиташ на преценката на собствените си приятели спрямо нея/него, естествено ако човек е склонен да се вслушва в чужди мнения.

Колкото до останалите въпроси - в първите ми две връзки бяхме главно в една компания и приятелите ни винаги са си били общи и преди това. Естествено, и аз, и бившите ми сме имали и други приятели - отношенията между тях бяха формални просто. На "здравей-здрасти, как си?" и толкова. В последната ми връзка познавах само един от приятелите на бившия ми, той пък познаваше две от моите дружки и толкова. Наистина е по-добре когато сте горе-долу в една компания, много по-забавно е, пък и винаги може да си имате времето само за вас си, излизайки сами. В смисъл, не твърдя, че е задължително "моите приятели са и твои приятели" или нещо такова, просто понякога става по-забавно. 8-)

Иначе в случая с излизанията - аз, моите + той - не ми е абсолютно задължително той да се присъединява към нас, естествено че бих попитала дали иска да дойде, но не бих настоявала, знам че момчетата не са особено изгарящи от желание да обикалят магазини за дрехи, мога само да предполагам колко тъпо би се чувствал, ако е сред "змийска компания". Аз също не бих си натискала парцалите да излизам всеки път с неговата компания, всеки има нужда от малко лично пространство и свободно време с приятелите си. Колкото до това той да излиза сам с моите приятелки - зависи, ако е от случаите, в които сме били в обща компания не бих имала напротив. Но ако тръгне да ми обикаля наляво-надясно с приятелка, с която аз съм го запознала, няма да остана много очарована. Не бих вдигала скандали за такова нещо, но няма да ми стане приятно.

А ако моите приятелки не го харесват и той не ги харесва в отговор, изобщо няма да ги моля и да се събират заедно. Предпочитам в такъв случай да избегна лицемерието, отколкото да се мъча да завързвам някакви отношения, при положение че всичко може да се е оказало напразно, в момента, в който нещо стане между нас.
Което ме навежда на мисълта, че ако скъсаме и аз се разбирам с неговите хора и обратното, не виждам смисъл да си прекратявам отношенията с тях, ако те вече го чувствам като задължение да го подкрепят, прекъсвайки контакт с мен, тяхна воля.

[LadyDi]

Влади, казах, че е длъжен да направи опит. Това не значи, че трябва да се получи. За мен е важно да даде шанс. От там нататък, каквото стане.

[xoxi]

Да трябва, т.е. да е задължително - не, не мисля, че трябва задължително да сме запознати с компанията на половинката. Това е нещо, което рано или късно се случва и е напълно естествено. Ако той примерно не харесва моите приятели, няма да имам нищо против да не излиза с нас. Ако аз не харесвам неговите, няма да излизам с тях. Ще уважавам избора му, но няма да лицемернича. Няма да ми е приятно и ако той се преструва пред моите приятели или те пред него. Не е задължително в една връзка, единия да харесва компанията на другия. Ако се получат такива разминавания, всеки излиза с компанията си и няма повече главоболия. Човек да бъде каран да излиза с някой, когото не харесва, за мен е егоистично и ненужно.
За огромно мое щастие, ние сме в другата противоположност. Познавам компанията му много добре. С повечето от тях се разбираме чудесно и имаме общи теми, с останалите се разбираме, но ако няма човек между нас, който да поддържа разговора, ще си мълчим и ще се усмихваме едни на други. Излизала съм с тези хора, които не определям като 'негови', а вече като 'наши' приятели, дори когато той не е бил тук. Не виждам нищо лошо в това. Тази тънка граница между негови и наши е точно в това. Негови са, когато ги възприемам като хора, с които той излиза, забавлява се и обича да прекарва времето си с тях. Наши са, когато са и мои приятели, когато се опознаем достатъчно, за да видим дали си допадаме като характери. Когато започна да им се доверявам, да имам желание да излизам с тях и т.н., тогава за мен е напълно нормално да прекарвам времето си с тях, независимо дали той ще е там или не. Същото се отнася и за моята компания. Ако той се сприятели с някой от нея, ще е естествено да прекарва време с него, без да ми иска разрешение или да се притеснява от моето мнение. Моята компания е почти само от момчета/мъже, за това в началото очаквах той бързо да си намери приятели сред нея, както и стана. Ако бяха момичета, също нямаше да се притеснявам. Имам му доверие на него, би трябвало да имам и на тях. Предполагам дори би ми било радостно да виждам, че най-близките ми същества се разбират и харесват.

Ако се разделим някой ден, това не би повлияло на отношението с приятелите ни. Вярвам, че сме цивилизовани хора и ще запазим приятелски отношения, няма да правим цирк при скъсването и определено няма веднага да "насъскваме" компанията си срещу другия. Те ще разберат, че сме се разделили и ще е нормално в началото да избягваме да се засичаме с него в една компания. Той ще излиза с едни хора, аз с други, докато не отшуми чувството след раздялата. След това няма да е проблем отново да се събираме заедно. (Тези неща вече съм ги преживяла веднъж, говоря от личен опит) Далеч съм от мисълта, че ще караме приятели си да избират между нас. Вярвам, че и те са достатъчно разумни, за да знаят как да реагират и да не позволят приятелството да се развали с никой от нас.
Всъщност факт е, че в неговата компания е една от бившите му приятелки. Сега отношенията им са чисто приятелски. Аз бях много притеснена преди да се запозная с нея, но и той и тя реагираха съвсем нормално на срещата, което ме зарадва и отпусна. Откакто я опознах, виждам че е страхотен човек и приятел и въобще не мисля за нея като за негова бивша. Всичко е приключило между тях, продължили са напред и двамата имат сериозни хора до себе си и не се тормозят с излишно напрежение.

Давам конкретни примери със себе си, защото избягвам да говоря обобщено, още повече за ситуации, в които не съм била.

[DisappointedDreamer]

1. Трябва ли гаджето ви да познава приятелите ви, вие трябва ли да познавате неговите/нейните?

Не смятам, че това е нещо, което "трябва" да бъде направено. Но, естествено, се случва и е напълно естествено/нормално. Не изгарям от голямо желание да познавам всичките му приятели. Запознал ме е с най-близките, а аз него с моите.

2. Задължен ли е Иванчо като гадже на Марийка да я ескортира навсякъде където тя излиза, и доколко адекватна е идеята да са физически на едно място, просто защото са двойка?

Не ми харесва като идея. Две отделни личности сме, и той не е задължен да присъства там, където аз съм, и обратното. Преди няколко месеца най-добрия ми приятел се сблъска с тази ситуация. Беше с гаджето и общи приятели, правили каквото правили, въпросния си тръгнал, а гаджето му останала. И той беше адски наранен/разочарован/объркан за това защо аджеба тя не си е тръгнала с него? Ъх? Откъде накъде? Познава се с другите още преди да тръгнат, общи приятели са им, защо тя да е задължена да си тръгне, когато той го направи? На мен не ми го побира акъла. Да, двойка са. Но са и два различни човека, които трябва да си имат доверие. Не смятам, че в отсъствието на Иванчо, Марийка ще се метне на врата на другиго.

3. Задължително ли е Иванчо да харесва приятелите на Марийка и защо настава проблем ако това не е така?

С това се сблъска най-добрата ми приятелка и нейното гадже. Тримата сме в един клас. Моята групичка се състои от 4 момичета, заедно с мен. Та, гаджето на моята приятелка, Б. , не харесва едно от въпросните 3 момичета. Не я харесва до такава степен, че я игнорира, не общува с нея, а дори имаше и наглостта да си сложи слушалки и да слуша музика, когато сме били всичките заедно. В момента Б. не харесва въпросното момиче поради ред причини и постоянно споделя въпросните на гаджето си. Само дето той вчера и заяви, че не знае по какви критерии си избира приятелите, но да спре да му се оплаква постоянно.

Да отговоря на въпроса ти - не е задължително. Даже е напълно нормално Иванчо да не може да хареса всичките приятели на Марийка. Но откровенния и очевиден неприязън и нехаресването на Иванчо към Х приятел/ка на Марийка ще внесе смущения във връзката на Иванчо и Марийка. Тъпо, но е факт. Особено ако всичките дружат и излизат заедно. The tensions ще бъдат очеизвадни, и вечерта на Марийка, пък и на Иванчо, ще бъде развалена. Та, не е задължително, но е препоръчително.

4. А какъв е проблема ако Иванчо излиза с приятелКИ на Марийка без нея?

За мен няма проблем. Както по-горе казаха - ще ми е приятно, че се разбират. В пъти по-добре е от това, Иванчо да мрази приятелките ми. Нека излизат.

5. По кои критерии се определя нашия приятел?

Амиии, според мен по това колко време прекарват заедно и до каква степен се познават.

6. А какво се случва ако групата на Марийка учтиво избягва Иванчо и няма желание да излизат заедно?

а) Марийка спира да излиза с групичката си, защото обича Иванчо прекалено много

или

б) Марийка зарязва Иванчо, защото е осъзнала, че групичката и е права/ или пък държи прекалено много на групичката си, че да я остави.

7. Какво се случва при раздяла на Иванчо и Марийка? Как ще стане работата с общите приятели?

- Нищо. Продължават да си бъдат общи приятели. Защо трябва нещо обезателно да стане?

[3oPuTy]

Влади,не ме разбра :) Ставаше дума,че тези двама души не върви всеки път да излизат само двамата ... Да не са отшелници та да си ходят по кафета,заведения,разходки и прочие все двамата без други хора с тях.А такива няма как да има ако и двамата не харесват приятелите на другия ... Освен разбира се ако не си поставят за цел да търсят нови познанства,нооо това ми се струва глупаво в точно този случай.

Едит: Да,за мен не е нормално той да не харесва нито един човек от компанията ми,както и аз да не харесам нито един от неговата.Не мога да си го представя това нещо :? И не,не бих зарязала гаджето си ако подобно нещо се случи.По-скоро ще поговоря с него за да разбера к'во точно не харесва в приятелите ми и заедно ще опитаме да стигнем до няк'во решение.

[anonymous708973]

Тъй.
Темата е интересна, идват ми супермного неща наум, та вероятно ще съм леко хаотична.

Ще започна с предисловие:
Винаги съм познавала и излизала с приятелите на гаджетата си. Същото важи и за родителите, но това е друг въпрос.
Та, с приятелите на човека до мен сме се мъкнели навсякъде, излизания, домашни събирания, на лавката в даскало, покер вечери - кой по каквото си пада. Чувствала съм се комфортно, аз съм ги ебавала, те са ме ебавали, всичко на 6.
Тенденциозно обаче съм избягвала дори да запознавам своите приятели (и родители) с гаджетата. Дори не е било умишлено, просто не съм допускала вариант да ги събера и да си допаднат. Останало ми е като някаква...ъъ, психическа травма от детските рождени дни, когато събирах съученици, деца на семейни приятели и други деца и винаги бяхме на групички.
Ситуацията се промени едва със сегашния ми приятел, който намери за странно, че си празнувам рождения ден по 2-3 пъти с различни хора, защото избягвам да ги запознавам. Запознах го с доста от моите близки и с най-добрия ми приятел толкова си допаднаха, че въпросният като отиде студент, постоянно се канят по купони, излизат си и т.н.

Стана дума за очевидно броене на мухи и ненамиране на обща тема... Преди ми се е случвало да запозная гадже с едни хора от курс по английски на лятно парти на школата. Е, няма такова неудобство. Седи, пие си уискито и блее баирите, една приказка не казва. Голяма темерутщина, много ми беше криво. Този същият толкова проблеми ми създаваше с близък приятел, че няма такова нещо. Язвителни забележки, явно пренебрежение, умалителни именца към него... А дори не го беше виждал. Имаше известна причина, но това няма как да го е знаел тогава. Както и да е.
Сегашното мъж (:д) е прекрасен в това отношение. Общителен е, винаги ще си намери обща тема, нямам никакъв проблем да го запозная със света, ако пожелае. Случвало се е да намира някакви мои приятели за ... странни, защото са коренно различни от мен и от него. Най-много да направи някой коментар насаме, аз да му кажа любвеобилно, че е простак и да приключим темата.

Ако евентуално той да не си допадне с тях, няма да излизаме всички заедно или поне не на място, което изисква да стоят и да си говорят, тоест ходенето на дискотека си е окей. Би ми било криво обаче. Също би ми било криво аз да не се разера с неговите... е, никой не е казал да сме суперблизки и т.н., но наистина ли е възможно да не мога да си намеря тема с тях? Странно ми се вижда.

Преди да изкоментирам още нещо, ще внеса едно пояснение. МОИ са приятелите, които аз познавам преди него. НЕГОВИ са приятелите, които той познава преди мен. НАШИ са приятелите, с които сме се запознали поотделно или заедно. Това е условно разделения, не е задължително да се спази стриктно, но дава някаква представа.
Случвало се е да изляза с негови приятели насаме, ставало е веднъж. Той не беше в града, а негов приятел ходеше с момиче, с което аз се бях сприятелила. Обаче да си направя специално уговорка с негови приятели - странно ще ми е. Обратния вариант също. Това радване, че са си намерили обща тема... неразбираемо ми е. От какъв зор ще се обади моят на някоя съученичка да излязат?! Или аз на негов приятел? Нъц.
Тук има малко двоен стандарт, защото го разделям на полове. Абсолютно съм окей да излиза с приятелите ми момчета, както и аз бих излязла с негови приятелки. Но иначе... както каза ЛейдиДи, лампичката ми светва.

В случай на евентуална раздяла неговите приятели ще бъдат учтиво поздравявани на улицата, чат-пат ще им бъде писано по скайп/фейсбук - все още комуникирам с приятел на бивш по този начин, но разни излизания... не.
Единственото изключение в обратния вариант вероятно би бил въпросният ми най-добър приятел - все пак с моя приятел са в Студентски град, разбираемо е да се виждат след това и да се викат по купони.

При тръгване от парти, за което спомена Дриймърката, ако ще се прибираме заедно у тях или у нас, естествено е, че и двамата ще си тръгнем заедно. Ако ще се прибираме поотделно, бих могла да остана без него, ако в групата има и мои или общи приятели. Вариантът, в който една група негови познати купонясват, а аз съм там без него, ми се струва нереалистичен.

Не е задължително единият да ескортира другия навсякъде, разбира се. Всеки има нужда от глътка въздух и кафе със "своите приятели", дори и те да допадат на партньора. Това с магазините е крайно, разбира се, естествено, че няма да го взема с мен в този случай :д

[marilyn]

Да взема и аз да споделя мнение, че така или иначе темата е продиктувана от разговор между мен и Влади.

1. Трябва ли гаджето ви да познава приятелите ви, вие трябва ли да познавате неговите/нейните?


Не мисля, че може да се използва думата "трябва", но да, готино е да запознаеш приятелите с гаджето. Аз за един човек съдя и по обкръжението му. Предишният ми приятел ме запозна с неговите най-близки приятели и на мен те не ми харесаха. Излизахме заедно чат-пат, ама ми беше все едно, всъщност и без това с него имах някаква псевдовръзка. Докато сега с новия ми приятел ми е готино да се събираме и с неговите, и с моите приятели. Хубаво ми е да си контактувам с тях, защото са готини, умни и приятни. Уважавам ги като негови приятели. Запознах ги с мои приятелки и си допаднаха. Ние с него много се радваме по тоя случай, защото на мен ми е много уютно ако излезем с 2ма негови приятели примерно и аз си викна най-добрата ми приятелка примерно.

2. Задължен ли е Иванчо като гадже на Марийка да я ескортира навсякъде където тя излиза, и доколко адекватна е идеята да са физически на едно място, просто защото са двойка?

Естествено, че не е "задължен". Мен не ме кефи идеята да си мъкна гаджето навсякъде. Имам си университет, задължения, колеги и приятели. Не мога постоянно да съм с него, а и не искам. Хубаво е да излизаме понякога с неговите приятели или с моите, но не и постоянно. Имам нужда да си изляза по женски и да си полафим, да идем в мола ако щете и тн. Или да си се разходя в парка сама. Не мога да отделям толкова време и внимание на един човек постоянно.

3. Задължително ли е Иванчо да харесва приятелите на Марийка и защо настава проблем ако това не е така?


Няма как "задължително" да харесваш някой. Кофти ти е зададен въпроса, Влади. Не може да питаш така. :D
Всеки е свободен да има мнение кой харесва и кой не. Но все си мисля, че двама души, зрели, пораснали, които си допадат, ще си допаднат и с близките приятели на гаджето си. И ако не се харесват .. не знам, не съм мислила за някакви кой знае какви конкретни случки, но примерно, ако ми се ходи на бар, искам да се съберем компания, звънкам на тоя-оня.. взимам си и гаджето. Е, сега какво.. той няма да дойде на бар с мен щото Пенчо, който той не харесва ще е там. Или Пенчо няма да дойде, щото Иванчо ще е там?

4. А какъв е проблема ако Иванчо излиза с приятелКИ на Марийка без нея?

Аз под "приятелки" разбирам най-близките ми приятелки, които са в момента около 2-3 на брой. И да, нямам проблем ако реши да излезе с тях. Както каза Маги по-добре да им симпатизира, отколкото да не ги понася.

5. По кои критерии се определя нашия приятел?

По това колко го чувствам близък. Имам доста близки хора, които виждам рядко, защото са от други градове. Това не ги прави да са ми по-малко близки.
6. А какво се случва ако групата на Марийка учтиво избягва Иванчо и няма желание да излизат заедно?


Сложно. Ако приятелите ми не харесват гаджето ми, не бих им го натрапвала. Смисъл неизбежно е да не се срещат чат-пат, но не бих им го водила всеки път. Но няма да ми е хубаво. А и зависи колко са ми близки. Смисъл, ако са някви познати.. не ми пука. А близките ми приятели не биха се държали по тоя начин да "избягват" което и да е мое гадже.

7. Какво се случва при раздяла на Иванчо и Марийка? Как ще стане работата с общите приятели?

Нищо. Ако сме се сближили с тези хора, не виждам защо да си разваляме отношенията.

[Ospi]

Сладурки и сладурковци,

Пак ще ви тормозя с дивотии на пръв поглед. Ама тва е щото с кака ви marilyn обсъждаме екзистенциални въпроси без да стигаме до някакви по конкретни изводи.

А аз обичам изводите, и вярвам че са полезни. Темата ще я направя с поредица от въпроси, на които при желание мога и аз да отговоря. Интересува ме мнението на отделните индивиди така както и мнението на масовката.

Питанката е следната - трябва ли гаджето ви да познава приятелите ви, вие трябва ли да познавате неговите/нейните?

- Не е задължително, но е добре. Разширяваш кръга от познати, може да се сближиш с някой от тях, но в никакъв случай не "трябва". Ти решаваш дали искаш да се познаваш с познатите на гаджето ти, не е задължително.

Обяснявам, че ей сега форумните крокодили, примадони, броненосци и прочее фауна ще ме изядат с парцалите и бакенбардите.

Доколко е определящо дали Иванчо познава приятелите на Марийка и обратно? В смисъл.. влияе ли по някакъв начин на връзката им ако всеки е просто любезен с приятелите на другия като се засекат по улиците но нищо повече? В смисъл... знаят се по имена и физиономии, ако се засекат в бара/на улицата/в кафето ще си кажат две приказки... и толкова. Без да има някакво допълнително по дълбоко обвързване, и без да се търсят по някакви други поводи.

- Не мисля, че би влияло ако просто се засичат на улицата и не казват нищо, освен едно "здрасти", или пък казват две приказки на кафене. Та какво толкова?

Защо се смята че ако Иванчо не излиза с Марийка и още 10 нейни говеда на бар/клуб/бира в парка значи това е лошо и задължително е проблем? В смисъл... задължен ли е Иванчо като гадже на Марийка да я ескортира навсякъде където тя излиза, и доколко адекватна е идеята да са физически на едно място, просто защото са двойка? Доколко изобщо е уместно Иванчо да ходи някъде, ако ще седи като кол за домати и ще брои мухите? Примерно в мола, сред змийска компания, обсъждащи гримове, червилца, коя с кого спала и коя какъв сутиен си купила. Или обратното Марийка да седи на някоя забутана паркова беседка, да слуша провлачените стенания на разцентрована китара, да слуша подвиквания, и да пие кофти бира сред торба кочове?

- Не е проблем това. Не трябва да правиш едно момиче център на вселената ти и да стоиш залепен за нейния гъз. Марийка е харесала Иванчо заради характера му, който да речем включва грандиозната цел да стане известен баскетболист. Но в един момент когато са двойка и Иванчо започне да я следва навсякъде, заебава целите си и приема нейните интереси само защото са заедно. Тия неща, които са привлекли Марийка ги няма вече, нея ще и писне и ще го разкара. Не се отказвайте от целите си в живота заради момичета. Така че според мен, по-добре Иванчо да излиза с нея, но умерено. Да обръща внимание на себе си и на Марийка, да намери златната среда.

Задължително ли е Иванчо да харесва приятелите на Марийка и защо настава проблем ако това не е така? И преди да сте ме хвърлили на акулите нека поясня. Задължително ли е Иванчо да се чувства комфортно и на място сред приятелите на Марийка, и какво се случва ако това не е така? При все че Иванчо лоша дума не е казал за никой.. просто.. средата не му допада, но няма никакъв проблем Марийка да се вижда с тях. Толкова жизнено важно ли е ако Иванчо не излиза с нейните приятели, но не прави проблем ако Марийка си излиза, не ги обижда по никакъв начин и ще бъде любезен ако се засече на улицата с тях? С какво нежеланието на Иванчо да се вижда с приятелите на Марийка, ако приемем че той ги познава, е толкова жестоко провинение и защо винаги се стига до дилемата - аз или те?

- Не, не е задължително. Щом не му харесват да си каже мнението какви боклуци са тия нейни приятели. Нека тя се вижда с тях щом и допада средата, но в никакъв случай не е нужно и Иванчо да се мъкне. Ти се чувстваш комфортно когато ти е комфортно, не когато аверите ти са приятелите на гаджето ти.

А какъв е проблема ако Иванчо излиза с приятелКИ на Марийка без нея? Защо има разделение на моите приятели и нашите приятели? По кои критерии се определя нашия приятел? Защо се смята за подозрително ако Иванчо не вземе Марийка при среща с Пенка примерно? Защо хората се дразнят ако гаджето им почне да излиза без тях с "техните" приятели?

- Защото се появява едно ЧУВСТВО, наречено ревност. И не само това, вероятно Марийка е несигурна в приятеля си, или в приятелките си.

А какво се случва ако групата на Марийка учтиво избягва Иванчо и няма желание да излизат заедно?

- Тогава Иванчо не излиза с групата на Марийка. Ако все пак се пробва, ще се почувства нежелан и ще му стане некомфортно. Най-много да го разкарат грубо ако не си замине преди това. Марийка пък ще се подразни сигурно, което би довело до разправии и отдалечаването и от нейните приятели. Ако пък не се подразни, боли я патката за тебе. Може пък да видят и какъв пич си всъщност.

Какво се случва при раздяла на Иванчо и Марийка? Как ще стане работата с общите приятели?

- Зависи кой колко е близък с тях. Често става един неутралитет, при който приятелите нямат претенции и си излизат и с двамата. Ако са по-близки с един от двамата е възможно да разкарат другия. Има и такива, които си търсят интригите и разправят глупости. То пък те и едни приятели...

Говоря основно за Иванчо, щото съм от неговия пол.. за всички Марийки.. моля да обърнете местата на двамата :) Всички поставени от мен ситуации са били лично преживяни, не си ги измислям.

И тъй - разкършете пръсти да видим какво мислите.

Айде готов си.

[girlwithblueeyes]

Охх тая тема е дъвкана хиляди пъти и с приятелки сме я обсъждали и мяли до безкрайност . Истината е , че аз съм твърдо против това след като имаш гадже да си седиш залепен до него постоянно тъпо и скучно и най-веч бързо си омръзвате . За мен и момчето и момичето ако ще и от годин да са зедно са две отделни личности и всеки един от тях има нужда се излезне и разпусне без другият

Питанката е следната - трябва ли гаджето ви да познава приятелите ви, вие трябва ли да познавате неговите/нейните?

1Познавам само най-близките му приятели а той мойте . Не съм длъжна ,нито ми е длъжен да ме запознава или аз него с разни познати .

2Доколко е определящо дали Иванчо познава приятелите на Марийка и обратно? В смисъл.. влияе ли по някакъв начин на връзката им ако всеки е просто любезен с приятелите на другия като се засекат по улиците но нищо повече? В смисъл... знаят се по имена и физиономии, ако се засекат в бара/на улицата/в кафето ще си кажат две приказки... и толкова. Без да има някакво допълнително по дълбоко обвързване, и без да се търсят по някакви други поводи.


Не няма нито аз съм длъжна нито пък той е длъжен да се държи добре с компанията на другият . Негово право е да не харесва моите приятели и обратното .


Задължително ли е Иванчо да харесва приятелите на Марийка и защо настава проблем ако това не е така? И преди да сте ме хвърлили на акулите нека поясня. Задължително ли е Иванчо да се чувства комфортно и на място сред приятелите на Марийка, и какво се случва ако това не е така? При все че Иванчо лоша дума не е казал за никой.. просто.. средата не му допада, но няма никакъв проблем Марийка да се вижда с тях. Толкова жизнено важно ли е ако Иванчо не излиза с нейните приятели, но не прави проблем ако Марийка си излиза, не ги обижда по никакъв начин и ще бъде любезен ако се засече на улицата с тях? С какво нежеланието на Иванчо да се вижда с приятелите на Марийка, ако приемем че той ги познава, е толкова жестоко провинение и защо винаги се стига до дилемата - аз или те?

И двата с гаджето ми сме доста либерални в това отшение и двамата си имаме компании и да излизали сме общо всичките но това че аз съм предпочела да се видя с моята компания или той с неговите за по бира няма никакъв проблем . Иначе има приятели който той не харесва и много пъти ми е го казвал тях нито ги белези нито ги има за 2 стотинки . Но да спра да контактувам с тях никога не ми е казвал .Аз също не харесвам много от неговите приятели ама не съм си и помисляла да му пиля на главата да ги зарязва .

4. А какъв е проблема ако Иванчо излиза с приятелКИ на Марийка без нея?

Ами ако става дума за много близка приятелка нямам против иначе Да има проблем и то сериозен:D

6. А какво се случва ако групата на Марийка учтиво избягва Иванчо и няма желание да излизат заедно?

Не се събират и не излизат заедно не е кой знае каква болка за умиране .

. Какво се случва при раздяла на Иванчо и Марийка? Как ще стане работата с общите приятели?


Продължаме да сме приятели . Те са общи приятели а не мой ил негови.

[anonymous708973]

Аз също не харесвам много от неговите приятели ама не съм си и помисляла да му пиля на главата да ги зарязва .

А според мен това си е явен проблем.

[Chacho]

Предупреждавам, че ще се повтарям и може да ви се стори много неопределен отговора, но:

Първо общият ми отговор: "Какво трябва" е въпрос, на който Иванчо и Марийка имат собствени отговори. Ако искат да им е здрава връзката - компромиси. Ако не искат - здраве да е. В реалността - малко компромиси, малко караници, малко своеволия, малко прошки и посрещат заедно дълголетието.

С други думи, whatever works, щото понятието правилно се появява тогава, когато сме определили гледната точка. Ако сме определили две, все ще има неизясними конфликти.

Сега ще се опитам да отговоря на въпросите, изхождайки от горната предпоставка.

1. Трябва ли гаджето ви да познава приятелите ви, вие трябва ли да познавате неговите/нейните?

Стига сами да решите, че трябва - да.

2. Задължен ли е Иванчо като гадже на Марийка да я ескортира навсякъде където тя излиза, и доколко адекватна е идеята да са физически на едно място, просто защото са двойка?

Същият отговор. Но е по-безопасно да приемат и двамата, че няма такова задължение.

3. Задължително ли е Иванчо да харесва приятелите на Марийка и защо настава проблем ако това не е така?

То харесването не е съзнателен избор и няма как да бъдеш длъжен да направиш нещо, над което нямаш контрол. А е проблем, само ако Марийка го възприема за такъв.

4. А какъв е проблема ако Иванчо излиза с приятелКИ на Марийка без нея?

Проблемът е, че Марийка може да е проблемна.

5. По кои критерии се определя нашия приятел?

Копирах въпросите от Мерилин и нещо го не схващам. :D

6. А какво се случва ако групата на Марийка учтиво избягва Иванчо и няма желание да излизат заедно?

Пак зависи как ще го приемат Иванчо и Марийка. Тоест, до колко е значимо това за тях.

7. Какво се случва при раздяла на Иванчо и Марийка? Как ще стане работата с общите приятели?

Както си решат. Но приятелството се гради постепенно и не е нормално отведнъж да рухне. Отделно да си отговорят Иванчо и Марийка дали ще се виждат след това.



Колкото до мен - гаджето може да ме запознае с някакви хора. Оттук нататък аз си градя взаимоотношенията с тях. Проблемите не мога да ги разпростирам от връзката до приятелството. Или са в едната кошница, или са в другата и винаги търся индивидуална отговорност. Проблемите трябва да са конкретни и да се решават на място. Вади се извод за последиците от възможните решения, избира се "правилно" и не се търпят оплаквания след това, защото изборът върви ръка за ръка с отговорността.

[Auriss]

Проблемите трябва да са конкретни и да се решават на място. Вади се извод за последиците от възможните решения, избира се "правилно" и не се търпят оплаквания след това, защото изборът върви ръка за ръка с отговорността.
Типичен програмист. :D Как може така да се лишаваш от драмата, тцтц :s

[Chacho]

Как може така да се лишаваш от драмата, тцтц :s

Class Chacho{

public:

Chacho(){
m_isAllergicToDrama = true;
}

private:

bool m_isAllergicToDrama;

};

[AliceSw]

Питанката е следната - трябва ли гаджето ви да познава приятелите ви, вие трябва ли да познавате неговите/нейните?
намирам го за нормално след известен период, прекаран с човек, спецификации - по въпросите

Доколко е определящо дали Иванчо познава приятелите на Марийка и обратно? В смисъл.. влияе ли по някакъв начин на връзката им ако всеки е просто любезен с приятелите на другия като се засекат по улиците но нищо повече? В смисъл... знаят се по имена и физиономии, ако се засекат в бара/на улицата/в кафето ще си кажат две приказки... и толкова. Без да има някакво допълнително по дълбоко обвързване, и без да се търсят по някакви други поводи.
това е и като с другите хора, с които се запозная - харесват ми, общувам с тях, не са мой тип => поздрав, 2 приказки, но това е само едно

не ми допада идеята веднага да ме поставят в нечии живот изведнъж, не ми е нормално за месец примерно да познавам повечето приятели на някой и да ми изискват да знам неща да тях, чувствам го прекалено, тези неща се правят малко и постепенно...ако нещата са окей с човека, рано или късно ще се срещна и с тях, но такива "представяния" да ги наречем са ми некомфортни

Защо се смята че ако Иванчо не излиза с Марийка и още 10 нейни говеда на бар/клуб/бира в парка значи това е лошо и задължително е проблем? В смисъл... задължен ли е Иванчо като гадже на Марийка да я ескортира навсякъде където тя излиза, и доколко адекватна е идеята да са физически на едно място, просто защото са двойка? Доколко изобщо е уместно Иванчо да ходи някъде, ако ще седи като кол за домати и ще брои мухите? Примерно в мола, сред змийска компания, обсъждащи гримове, червилца, коя с кого спала и коя какъв сутиен си купила. Или обратното Марийка да седи на някоя забутана паркова беседка, да слуша провлачените стенания на разцентрована китара, да слуша подвиквания, и да пие кофти бира сред торба кочове?
при мен една двойка да се мъкне навсякъде заедно е тормоз, не е нормално, колкото и да съм влюбена, едно, че аз имам да си говоря определени неща с моето обкръжение, друго, че и той, трето, че повечето външни хора не разбират разговорите между дългогодишни приятели...мъж няма да накарам да излезе само с мене и приятелки примерно, ако изяви желание, може и да се опитам да се възпротивя, за ненужно го имам, на него ще му е скучно и некомфортно

но това моето пък е отзвук на човек, който ме мъкнеше почти насила по всякаквите му работи, излизания и тн, от което не веднъж ми се е случвало да стоя и да броя мухите, да не говорим по колко пъти съм била единственото момиче от 5-6 човека или съм гледала турнири по дота, или съм слушала разговори за игри, от които не разбирам и дума

Задължително ли е Иванчо да харесва приятелите на Марийка и защо настава проблем ако това не е така? Задължително ли е Иванчо да се чувства комфортно и на място сред приятелите на Марийка, и какво се случва ако това не е така? При все че Иванчо лоша дума не е казал за никой.. просто.. средата не му допада, но няма никакъв проблем Марийка да се вижда с тях. Толкова жизнено важно ли е ако Иванчо не излиза с нейните приятели, но не прави проблем ако Марийка си излиза, не ги обижда по никакъв начин и ще бъде любезен ако се засече на улицата с тях? С какво нежеланието на Иванчо да се вижда с приятелите на Марийка, ако приемем че той ги познава, е толкова жестоко провинение и защо винаги се стига до дилемата - аз или те?
аз си имам приятели, които винаги съм избягвала да запознавам с мъжете си, особено след като излязохме от тийнейджърските години...не намирам смисъл да се познават, тъй като подозирам, че няма да започнат да общуват по друга причина освен мене, или пък да се срещнат по какъвто и да е друг повод, да не говорим, че се чудя как точно ще се разберат, или пък дали ще е забавно на всички...последният път се бях побъркала като по повод на голям празник, щяхме да сме на гости на най-добрата ми приятелка от гимназията и приятеля и, доста подробно се оправдавах и обяснявах каква ще е атмосферата, но пък от друга страна трябва да призная, че човекът се държа и изкара доста добре, не разбрах така или иначе дали му допаднаха хората, или беше заради мене, но не се чувствах отвратително, при все че с всичкия си акъл го заведох при 3 дългогодишни двойки, едната от които семейна

имам си и приятели, които не ми пречи да запознавам с гаджето, като не се харесат - да се държат веднъж в годината /на рожденния ми ден/ добре един с друг и да са учтиви, ако се наложи да се срещнат, не смятам, че е огромна цена за никой

А какъв е проблема ако Иванчо излиза с приятелКИ на Марийка без нея? Защо има разделение на моите приятели и нашите приятели? По кои критерии се определя нашия приятел? Защо се смята за подозрително ако Иванчо не вземе Марийка при среща с Пенка примерно? Защо хората се дразнят ако гаджето им почне да излиза без тях с "техните" приятели?
аз разделението го смятам за нужно, в крайна сметка, аз повечето си приятели ги познавам от поне десетина години, тези приятели са си мой и толкова, с гаджето - да се харесват, да се разбират, всичко е 6+, но аз съм била част от живота им, преди той да знае, че съществуват такива хора

за другия въпрос отговор нямам, реално не веднъж съм пила бири само с най-добрия му приятел, без никакви други намерения, работехме заедно и беше нормално да излезем понякога след работа, не съм се замисляла, че може да се приеме по друг начин...в смисъл, ако двамата са прекарвали заедно достатъчно време в мое присъствие, не виждам защо като не мога/ не съм в града примерно да не се виждат

но аз си падам малко идиот, случвало се е и с бивши на младежът да се разбирам и да си пием бирите, дори с такива, с който той ме е запознал

А какво се случва ако групата на Марийка учтиво избягва Иванчо и няма желание да излизат заедно?
Марийка първо пита защо е така нейните хора, като и дадат причина - излиза сама с тях, после късно вечер минава през Иванчо да му се реваншира примерно...

Какво се случва при раздяла на Иванчо и Марийка? Как ще стане работата с общите приятели?
"разделянето" на общите приятели ме ужасява, пък и се опитвам дори и с бивши да имам човешки отношения, така че ,честно казано, ми е все тая - като искам да общувам с някого го правя, никога не бих спряла да се виждам с някого, защото е приятел на бивше гадже



here u go

[Tsukuda_Hiroshi]

Ако се отвори случай - запознавам ги. Ако не - няма да оговарям пресконференция,че да давам изявление коя ми е приятелката, на колко е и от къде е... Ай сиктир :)

[SunSetBeach]

Ами ако приятелите на Иванчо не се харесват не само на Марийка ами и на други :Д да речем са всеобщо мразени :Д Марийчето какво прави

[Tsukuda_Hiroshi]

Ами ако й е такъв голям проблем - търси си нов Иванчо...