Да се боря ли?

[yoniaw]

Привет.Аз съм момиче.От половин година имам приятел.Не желая да споменавам възрастовата ни разлика...И двамата подръжаваме на субкултурата-емо.Обичам го!Цялото ми сърце трепери.Стана инцидент...беше глупаво от негова страна и...остана на инвалидна количка.Чатим си по скайп...Не знам как ще погледна тези невинни очи...Не знам как ще докосна тези коси...Не знам как ще погледна ръцете му...рани....белези.Той е най-милото нещо на този свят.Обичаше да тича...Щяхме да отидем в гората и да търчим...да бъдем щастливи и свободни.Той е моята първа любов.Изчезне ли ще отнесе със себе си и сърцето ми.Не искам да го оставям!Искам да се омъжа за него...да имаме деца.
Болен е от епилепсия, но аз си го приемам такъв какъвто е!Родителите ми не знаят за това, но все пак аз съм готова да се боря!Знам че сега очите ми са слепи и не виждам колко е опасна тази любов.Баща ми е много горд човек...винаги си е представял че ще заведа при него някой "див селянин", както се изразява той...Но не знае нищо...Не знае за белезите по ръцете ми...не знае колко чувствителна съм аз.Те са разведени и въпреки това са прекрасни родители, а аз не искам да ги разочаровам.Аз съм много наивна и няма да оставя любовта.Как ли ще протече живота ми оттук нататък?Как ли ще приемат родителите ми намеренията ми?Чувствам се тъжна, нерна , самотна.Няма кой да ми помогне с нещо освен да получа съвет и да предприема правилно решение.

[Amore-Mio*]

Живей в настоящето.
И си бъди с него.
Бъдещето го остави, то само ще покаже какво и с кого ще бъдеш.

[evolintendd]

Еми садвай,нали емотата имат перверзен кеф от тъжни дни,нз къв е проблема. :)

[tHe_COolEst_GIrl]

Бори се! По това, което прочетох, ми остана впечатлението, че много се обичате. Затова не спирай да се бориш и бъди с него!

[fenastz]

За твое собствено добро бих ти препоръчал да се откажеш от тая упадъчна култура, наречена ЕМО.