Как да заобичаме живота повече?

[defender]

какво мислите по въпроса, вижте какво намерих:


Как да заобичате живта повече

Тайната на Свободата:

1. Не се измъчвай от тревоги какво мислят другите за теб.

Тайната на Реалността:

2. Всяка наша мисъл обезателно ще се материализира.

Тайната на Красотата:

3. Приемете и обикнете тялото си.

Тайната на Приятелството:

4. Не осъждайте и не критикувайте себе си и другите.

Тайната на Любовта:

5. Дарете Любов и не се опитвайте да променяте любимите си хора.

Тайната на Богатството:

6. Научете се първо да давате, а след това да получавате.

Тайната на Щастието:

7. По-малко мислете, повече обичайте и се радвайте.

manager.bg

[DoctorSatan666]

manager.bg

http://prikachi.com/images/800/5534800R.gif

Цялата ти работа е такава...

[defender]

кво се хващаш за това, ............. целта беше да има някаква тема да обсъждаме нещо, пък я виж се появи някой да каже нещо свестно.

[DoctorSatan666]

Хващам се защото "нивото" на "посланията" е точно на ниво мениджър.бг. Всъщност цялата същност и на твоите послания е горе-долу на същото ниво - прекопирани, комерсиални, общи приказки и нищо съществено. Дори самата идея "да заобичаме живота" (което намеква, че по дефиниция живота е гаден) е предназначена за масовия човек, който постоянно има нужда от подобни "съвети".

[defender]

на тебе Бог ти дал-дал-дал, а на нас пък ни взел ...... хайде кажи ни тогава нещо съществено ............ да му се полюбуваме. .............

[Rebirthing]

2. Всяка наша мисъл обезателно ще се материализира.

Да бе да.

[npp]

това дето всяка мисъл уж трябвало да се материализира е голяма лъжа, ето например как Бог и Исус правиха досега лошите ми мисли и желания да не се сбъднат, което не е само едно от свидетелствата и доказателствата за това как злото не бива да се случва, докато онази теория за кармата е направо супер абсурдна, понеже ако наистина беше така че всяка лоша мисъл на хората се сбъдваше, тогава на тази планета сега нямаше да има останал нито един жив човек

[Mary_Jane_69]

Да бе да.

Всъщност е така, стига да имаш старателно изградена стратегия и здрава мисъл. Другото е до придобиване на знания, кое и как. Можем повече, отколкото си мислим.

[Rebirthing]

Всъщност е така, стига да имаш старателно изградена стратегия и здрава мисъл. Другото е до придобиване на знания, кое и как. Можем повече, отколкото си мислим.

Ами не е така. Доста дълго се занимавах с книги от този тип и филми като "Тайната" и мога да ти кажа, че ако човек не разчита на собствените си възможности определено няма да стане с "карти на желанията" и писане на мечти по новолуние. Някои хора могат да искат къща на плажа и Бентли, но колкото и учтиво да молят Вселената това няма да се случи. Не всичко е шанс, късмет или подарък от съдбата.

[Mary_Jane_69]

Ами не е така. Доста дълго се занимавах с книги от този тип и филми като "Тайната" и мога да ти кажа, че ако човек не разчита на собствените си възможности определено няма да стане с "карти на желанията" и писане на мечти по новолуние. Някои хора могат да искат къща на плажа и Бентли, но колкото и учтиво да молят Вселената това няма да се случи. Не всичко е шанс, късмет или подарък от съдбата.

Не ме разбра правилно.

[RagioL]

Директно на темата. Увеличаваме дозата.

А сега един спициален поздрав за феновете на аниме!

http://www.youtube.com/watch?v=LwkMgYZ8crQ


http://www.youtube.com/watch?v=2pZ-UpjtlXY

[NomNomNom]

Всъщност е така, стига да имаш старателно изградена стратегия и здрава мисъл. Другото е до придобиване на знания, кое и как. Можем повече, отколкото си мислим.

Искаш да ми кажеш, че ако имам натрапчиви мисли, че розово пони - еднорог ме пори в червата, и после изнасилва трупа ми -- това ще се случи? Ако придобия знания ? И мога повече, от колкото си мисля?? Т.е., мога да накарам розово пони да чука трупа ми ? Ав.

[Mary_Jane_69]

Искаш да ми кажеш, че ако имам натрапчиви мисли, че розово пони - еднорог ме пори в червата, и после изнасилва трупа ми -- това ще се случи? Ако придобия знания ? И мога повече, от колкото си мисля?? Т.е., мога да накарам розово пони да чука трупа ми ? Ав.

Дам. Толкова ще се обсебиш от тия мисли, че създаването на тъй нареченото програмирано изнасилващо пони ще ти бъде фикс идея. Въпроса е как можеш да го изградиш, какво би ти помогнало и какво биха ти дали. Развиването на този свръх-ум, за измислянето на направато му, е нищо повече от някакъв вид еволюция, която настъпва след определен период време и премеждия. Въпросът да достигнеш този времеви връх отново се явява в случая като идея, цел за постигане. Сложно и абсурдно обяснено, но какъв отговор да задам, на абсурдно-иронично зададен въпрос. Но идеята е същата, ако я схвана.

[NomNomNom]

Не всичко, което си мислиш, го мислиш с цел да го приложиш, или с цел да се спасиш от него.

[ledenakrasota]

Ами не е така. Доста дълго се занимавах с книги от този тип и филми като "Тайната" и мога да ти кажа, че ако човек не разчита на собствените си възможности определено няма да стане с "карти на желанията" и писане на мечти по новолуние. Някои хора могат да искат къща на плажа и Бентли, но колкото и учтиво да молят Вселената това няма да се случи. Не всичко е шанс, късмет или подарък от съдбата.

Само като каза тази книга и ме разся. Нищо лично към теб. Просто е тъпа самата книга. Става въпрос за Закона за привличането. Всеки достигнал до някакво знание го предава чрез своя опит и гледна точка. Повечето книги по темата са несполучливи. Важното е да намериш тази, която да ти пасне . И не, ако си мислиш, че си се занимавала "достатъчно" с подобни книги, си в грешка и допускаш първата, и най-голямата.

Първото правило е точно каквото споменаваш в поста. Ако не си дадеш сметка на момента за това, няма смисъл да се занимаваш и 100 години с подобна материя.

[anonymous708973]

Искаш да ми кажеш, че ако имам натрапчиви мисли, че розово пони - еднорог ме пори в червата, и после изнасилва трупа ми -- това ще се случи? Ако придобия знания ? И мога повече, от колкото си мисля?? Т.е., мога да накарам розово пони да чука трупа ми ? Ав.

Всъщност пропускаш частта с "подходяжа стратегия" - ако намериш стратегия да се пренесеш в Wonderland и да умреш там (което е странно, щото там никой не умира), а преди това си намерила розово пони - некрофил, що да не? Здрава мисъл трябва.

[Rebirthing]

Само като каза тази книга и ме разся. Нищо лично към теб. Просто е тъпа самата книга. Става въпрос за Закона за привличането. Всеки достигнал до някакво знание го предава чрез своя опит и гледна точка. Повечето книги по темата са несполучливи. Важното е да намериш тази, която да ти пасне . И не, ако си мислиш, че си се занимавала "достатъчно" с подобни книги, си в грешка и допускаш първата, и най-голямата.

Първото правило е точно каквото споменаваш в поста. Ако не си дадеш сметка на момента за това, няма смисъл да се занимаваш и 100 години с подобна материя.

Писах за филма, не за книгата, въпреки, че има и книга де, но не си заслужава. Дадох примера с "Тайната" , защото е може би е най-популярният филм на тази тематика. Иначе книги съм изчела десетки, а ти самата не можеш да знаеш, колко съм се занимавала с тази материя и колко книги съм изчела. Щом съм написала "достатъчно" значи наистина е било достатъчно. ОК ?

Познавам достатъчно хора, които устремено преследваха своите мечти, но колкото и да се опитват, еми, не става. Все удрят на камък, пък аз гледам отстрани и им се чудя на акъла. Закон на привличането - дрънци. Толкова хора са измирали с надеждата, че ще получат нещо по-добро. Е, защо "законът на привличането" им е обърнал гръб ?

[Котка]

Ля ля ля ля ля
Ля ля ля ля ля ля
Ля ля ля ля ля
Ля ля ля ля ля ля
Ля ля ля ля ля
Ля ля ля ля ля ля
Ля - ля - ля - ля
Ля ля ля ля ля

Обичам, обичам, обичам, обичам -чам, -чам.
Обичам, обичам, обичам, обичам -чам, -чам.

[klimatronik]

отг е в природата

[ledenakrasota]

Писах за филма, не за книгата, въпреки, че има и книга де, но не си заслужава. Дадох примера с "Тайната" , защото е може би е най-популярният филм на тази тематика. Иначе книги съм изчела десетки, а ти самата не можеш да знаеш, колко съм се занимавала с тази материя и колко книги съм изчела. Щом съм написала "достатъчно" значи наистина е било достатъчно. ОК ?

Познавам достатъчно хора, които устремено преследваха своите мечти, но колкото и да се опитват, еми, не става. Все удрят на камък, пък аз гледам отстрани и им се чудя на акъла. Закон на привличането - дрънци. Толкова хора са измирали с надеждата, че ще получат нещо по-добро. Е, защо "законът на привличането" им е обърнал гръб ?

Ти и мен не ме разбра. Няма какво да се разправям. И не става дума за прочетеното количеството, а качеството. Употребата на понятието пак е грешна. Когато не разбираш какво ти говорят, просто не се разправяй.

[Rebirthing]

Еми обясни на "непросветените" за какво става въпрос тогава. Коментирах конкретно изречението "Всяка ваша мисъл обезателно ще се материализира". Булшит. За да вярваш на това трябва да си или наивен или глупав.

[Mary_Jane_69]

Еми обясни на "непросветените" за какво става въпрос тогава. Коментирах конкретно изречението "Всяка ваша мисъл обезателно ще се материализира". Булшит. За да вярваш на това трябва да си или наивен или глупав.

Или умен?

[Chacho]

"Тайната" и подобните й булмачи винаги ще си има непоколебима аудитория. Просто защото всичко може да влезе в моделът на книгата, а нищо не е доказано.

1. Намисли си какво искаш
2. Визуализирай го
3. Трябва да разпознаеш шанса и да го грабнеш


Ако искаш нещо, може да го получиш, може и да не го получиш. Ако не го получиш, може да си бил на косъм, а може и изобщо да не си бил близо.

Ако без малко не достигнеш щастието си, ще кажем, че не ти се е дала възможност, но не си я очаквал. (Нарушаваш правило 3, значи законът си важи)
Ако си далече от целта си, то тогава не си го визуализирал и не си конкретизирал какво искаш. (Нарушено е правило 1 или 2)
Ако я постигнеш, то ти все някаква съзнателна мисъл си имал да я осъществиш. Ако не скоро, то отдавна и под някаква форма, може да си забравил, може и да не си. Законът за привличането важи.

Каква велика идея!
Ето обаче моята новооткрита тайна. Ако искаш да постигнеш някаква цел, трябва да я дефинираш ясно, да определиш начина, по който да я постигнеш, да се трудиш и ако успееш - успееш. Да го кръстим "законът за усилията, отплащането и малката доза шанс".

По същата схема по-горе доказваме, че законът работи постоянно.

Към кое клонят хората? Към възможността само да си представят неща вкъщи и ако са достатъчно позитивни, задължително ще достигнат мечтите си; или да бачкат здраво, да дадат най-доброто от себе си и да се изправят пред риска и това да не е достатъчно? Който го е страх, ще се спре на първият вариант.

Но не е въпрос на страх. Въпрос на сляпа вяра е. Може да си обясняваш неуспехите с тайната дълги години и да се мъчиш да се усъвършенстваш напразно, мислейки си, че просто не визуализираш и не улавяш възможности, а може и да следваш пътя, който отдавна се е доказал като работещ, а именно стандартният. Става въпрос за ценене на собственото ти време, което лесно можем да интерпретираме и като самоуважение.


Всеки сам избира през каква призма да гледа светът. Също така всеки има правото да е глупав. Но тези, които сами предприемат глупости, не е редно след това да реват от последиците.

[Rebirthing]

Или умен?

Ще го кажа така - сериозно ли мислиш, че всяка твоя мисъл ще се материализира ? Имаш ли всичко, което някога си желала ? Не ти ли се е случвало някога да не получиш това, което искаш, въпреки огромното си желание ?

[npp]

Ще го кажа така - сериозно ли мислиш, че всяка твоя мисъл ще се материализира ? Имаш ли всичко, което някога си желала ? Не ти ли се е случвало някога да не получиш това, което искаш, въпреки огромното си желание ?


това твое твърдение е вярно

[ledenakrasota]

Ще го кажа така - сериозно ли мислиш, че всяка твоя мисъл ще се материализира ? - Тя Тя се материализира. Но потокът от мисли не може да бъде контролиран. Контролират се емоциите. Имаш ли всичко, което някога си желала ? - Да! Не ти ли се е случвало някога да не получиш това, което искаш, въпреки огромното си желание ? - Има куп грешки и нередности в разбирането на нещата. Няма как да имаш всичко. И много хора си мислят, че разбират какво им се казва или е написано, но бъркат. Всяко нещо е пояснено защо. След време разбирам, че дадено нещо не е било за мен, но не може да не мина през това разочарование, за да го оценя. Това е урок. Така разбирам какво да променя в начина си мислене. За 12 години съм постигнала много и съм благодарна. Не случайно казват, че най-великите и щастливи моменти са най-тихите.

.

[Rebirthing]

Е, това вече е приказка ;д. Така е, нереализираните мечти са си част от урок на живота :).

[ledenakrasota]

Е, това вече е приказка ;д. Така е, нереализираните мечти са си част от урок на живота :).

Извинявай, но просто не ми се пише да се обяснявам и може да останеш с грешното впечатление от това, което исках да кажа по-нагоре. Защото това, което казваш е вярно, но също така то важи с пълна сила по темата. И всеки си мисли едно, че ще има вила на Хавай, но не става въпрос за това. Та изписано е достатъчно по въпроса. На когото му се чете, да чете. :D

[nosferatu23]

какво мислите по въпроса, вижте какво намерих:

Само да поясня относно тази статия че по голяма измишльотина през живота си не съм чел. Как ще станеш щастлив като си харесаш тялото :?: Ами ако си 500 кила толумб :?: Как ще си щастлив от не критикуването на другите :?: Мен това ме храни :smt077 Така да кажа , зарежда ме с огромно количество позитивна енергия :smt077 За мисленето също , нека се развиваме в елементарна насока , да не действаме с разум , ми първобитни като животните. Животното първо реагира по инстинкт. Аве заеби.

[julian8787]

Не можем да видим красотата в една картина, ако впиваме зорко поглед в платното. Когато обаче я погледнем от по далече, чак тогава ставаме способни да забележим красотата й. Нима с живота не е същото? Който гледа проблемите си под лупа не може да долови движението, а остава в застой. Вторачва се в дребните неща. Мисли в детайлност, развива перфекционизъм. Вместо да си помага, си пречи. Трябва да се издигнем над живота. Над дреболиите. Животът е развитие, той е движение. Всеки трябва да носи в себе си един велик порив, който да го тласка над земните дреболии, така че да не пуска корени, които да смучат, да смучат, докато не го изсмучат. Да е над корените, така да се каже, в короната на дървото.

[DoctorSatan666]

^
За дървото на планината

Окото на Заратустра бе съгледало един момък, който отбягваше срещата с него. И когато една вечер той бродеше самин из планините околовръст града, наречен „Пъстра крава“, ето че съзря този юноша, както седеше опрян на дънера на едно дърво, насочил морен взор в долината. Заратустра хвана дървото, до което седеше младежът, и рече тъй:
— Ако поискам да разклатя това дърво с ръцете си, не бих могъл да сторя това.
Ала вятърът, който не виждаме, го мъчи и огъва накъдето си иска. Ние биваме най-зле огъвани и измъчвани от невидими ръце.
Тогава момъкът се изправи смаян и рече:
— Аз чувам Заратустра, а току-що мислех за него.
Заратустра отвърна:
— Защо се плашиш тогава? Та и с човека е така, както с дървото.
Колкото по-високо се стреми той във висината и светлината, толкова по-здраво се вкоренява в земята, забива корените си дълбоко, в тъмните й недра — в злото.
— Да, в злото — възкликна младежът. — Как е възможно да четеш в душата ми?
Заратустра се засмя и рече:
— Някои души човек нивга не е в състояние да разкрие, освен ако предварително не ги изнамери.
— Да, в злото — възкликна младежът отново. — Ти изрече истината, Заратустра. Аз самият вече не си вярвам, откакто се стремя във висината, и никой не ми вярва вече — как стана това?
Аз се променям прекалено бързо: моето днес опровергава моето вчера. Често аз прескачам стъпалата, когато се качвам — това не ми прощава никое стъпало.
Стигна ли горе, намирам себе си винаги сам. Никой не говори с мене, мразът на самотата ме кара да тръпна: що диря аз тук във висината?
Моето презрение расте едновременно с моя копнеж колкото по-високо се качвам, толкова повече презирам тогова, който се качва. Що дири той във висината?
Колко се срамувам от моето изкачване и препъване! Как се подигравам на задъханото си пъхтене! Колко мразя аз тоя, що хвърчи! Колко съм уморен във висината!
Тук младежът замълча. А Заратустра разглеждаше дървото, до което стояха, и рече тъй:
— Самотно стърчи това дърво тук, в планината: израснало е високо над човеците и зверовете.
И ако поискаше да говори, няма да се намери никой, който да би могъл да го разбере: толкова високо е израсло то.
И сега чака ли чака — що ли чака то? То живее прекалено близо до чертога на облаците: може би чака първата мълния?
Като свърши Заратустра, младежът възкликна силно развълнуван:
— Да, Заратустра, ти говориш истината. Към своята гибел се стремях аз, когато исках да постигна висината, а ти си мълнията, която очаквах. Виж само какво станах, след като ти се появи сред нас. Завистта към тебе ме съсипа! — Така каза младежът и зарида горчиво. Ала Заратустра сложи ръка на раменете му и го поведе със себе си.
И след като повървяха малко, Заратустра рече:
— Къса ми се сърцето. По-добре от думите ти разкрива твоят поглед цялата ти опасност.
Още не си ти свободен, все още ти търсиш свобода. Търсенето гони съня от очите ти и те държи свръхбуден.
Да полетиш в свободната висина искаш ти, за звезди жадува твоята душа. Ала и твоите лоши нагони жадуват за свобода.
Твоите диви кучета искат да излязат на свобода, те лаят от сладостно предчувствие в дълбокото подземие, когато духът ти се мъчи да разчупи ключалките на всички тъмници.
Все още ти си за мене затворник, който се мъчи да измисли как да се добере до свобода: ах, изобретателна е на такива затворници душата, но коварна и лоша!
Освободеният духом трябва още да се очисти. У него все още има много тъмница и мухъл: кристално чисто трябва да стане и окото му.
Да, аз познавам твоята опасност. Ала заклевам те в своята обич и надежда: не захвърляй обичта и надеждата си!
Все още ти се чувствуваш благороден, благороден те чувствуват и другите, които те мразят и те стрелкат със зли погледи. Знай, че благородният човек е пречка на пътя за всички.
Също и за добрите благородният е пречка на пътя: дори и когато го назовават добър, с това те искат само да го отстранят от пътя си.
Нещо ново иска да създаде благородният и нова добродетел. Старото иска добрият човек и да се съхрани старото.
Но опасност за благородния човек представлява не това, че той ще стане добър, а че ще стане нагъл, присмехулник и унищожител.
О, аз познавах благородни люде, те изгубиха своята най-възвишена надежда. И от този миг те заклеймяваха всяка възвишена надежда.
И оттогава те живееха нагло в краткотрайни удоволствия и техните цели не надхвърляха нуждите на деня.
„Духът е също сладострастие“ — твърдяха те. Тогава се пречупиха крилете на духа им: сега той пълзи наоколо и замърсява с огризките си.
Някога те бленуваха да станат герои: сластолюбци са те сега. Героят им вдъхва само печал и ужас.
Ала в името на обичта и надеждата си аз те заклевам: не захвърляй героя в душата си! Пази свято твоята най-възвишена надежда!
Тъй рече Заратустра.