Chacho
04-25-2013, 11:17
Наскоро го изгледах и исках да ви видя мнението.
Като цяло получава повече негативна критика, отколкото положителната, но положителната обикновено е със безкрайни суперлативи и няма средно положение.
За мен филма беше жесток, защото ми погъделичка душата на много нива.
Филмът ни запознава в началото с водещата за него история - девойката, малтретирана от баща си, която попада в психиатрична болница. Тук се и повдига основният въпрос, който направи "Полет над кукувиче гнездо" класика, а именно "кой е лудият в цялата история". Това е филм за потъпканите права, за борбата на индивида срещу болното общество, за смелостта, саможертвата и свободата. Звучи възвишено, но тази песен не е ли вече изпята? Какво различава филма от останалите? Причината да гледам тези филми, преди всичко друго, е да видя интерпретацията на самата лудост, как е представена. Това е моментът, който изважда Sucker Punch от масата.
Сюжетът поема повратна точка, когато се потапяме в мислите на главната героиня. Един свят на танцьорки, марионетки на гангстерска особа, които по неволя са се превърнали в елитни проститутки. Филмът придобива още повече дълбочина, когато режисьора ни потапя в света на танца. Първото, което ни се набива на очи са екшънът и визуалните ефекти. Сами по себе си са жестоки, дори оргазмични и начесват крастата на всяко порасло и непорасло момче. Но защо са нужни? Танцът е изкуство и е свободен за интерпретация, освобождава фантазията, а тази идея е налице във всеки един кадър от нажежените бойни сцени. Но не само. Докато сюжетите в танците присвояват всевъзможни фантастични елементи, в тях е пропита онази момчешка страст към гърмежи, войни и полуголи момичета. Това за мен не целеше да задоволи аудиторията на филма. Това целеше да задоволи аудиторията на танца - богатите и пошли чичковци. Това е реалността, която е наложена на главната героиня, в която тя трябва да броди и да се бори, за да се измъкне от всичко. Компютърната графика и бойната хореография бяха просто черешката на тортата.
И това ли е великият филм? Разбира се, че не. Все още не сме подчертали, че измисленият свят е отражение на действителността в клиниката. След като се насладихме на интерпретацията на режисьора за лудостта, можем да се съсредоточим върху една друга силна символика. Проституирането на танцьорките в едната реалност отговаря на тяхното лечение в другата. И двете нежелани, и от двете търсещи бягство. Тази идея е предавана хиляди пъти, но да приравниш лечението на насилствена проституция, на едно от най-грозните робувания, беше най-оригиналната идея на този филм в очите ми.
Когато стигна до края на повечето добри, емоционални филми, макар и да го приемам, се разочаровам, че трябва да има край. На края на Sucker Punch бях преживял толкова, че да нямах енергия за повече. Точно тази умора ме накара да оценя щастието от развръзката за главната героиня. Почувствах борбата й усърдна и смислена.
В допълнение имаме готина кинематография и разчупена музика.
Може да съм още под въздействието на филма и затова да го поставям на пиедестал. Но ниската оценка, която получава, дори имайки едно наум, ми се струва незаслужена. Това със сигурност няма да му е последното ми гледане. От мен получава 9/10 само заради актьорската игра на моменти.
Вие сте!
Като цяло получава повече негативна критика, отколкото положителната, но положителната обикновено е със безкрайни суперлативи и няма средно положение.
За мен филма беше жесток, защото ми погъделичка душата на много нива.
Филмът ни запознава в началото с водещата за него история - девойката, малтретирана от баща си, която попада в психиатрична болница. Тук се и повдига основният въпрос, който направи "Полет над кукувиче гнездо" класика, а именно "кой е лудият в цялата история". Това е филм за потъпканите права, за борбата на индивида срещу болното общество, за смелостта, саможертвата и свободата. Звучи възвишено, но тази песен не е ли вече изпята? Какво различава филма от останалите? Причината да гледам тези филми, преди всичко друго, е да видя интерпретацията на самата лудост, как е представена. Това е моментът, който изважда Sucker Punch от масата.
Сюжетът поема повратна точка, когато се потапяме в мислите на главната героиня. Един свят на танцьорки, марионетки на гангстерска особа, които по неволя са се превърнали в елитни проститутки. Филмът придобива още повече дълбочина, когато режисьора ни потапя в света на танца. Първото, което ни се набива на очи са екшънът и визуалните ефекти. Сами по себе си са жестоки, дори оргазмични и начесват крастата на всяко порасло и непорасло момче. Но защо са нужни? Танцът е изкуство и е свободен за интерпретация, освобождава фантазията, а тази идея е налице във всеки един кадър от нажежените бойни сцени. Но не само. Докато сюжетите в танците присвояват всевъзможни фантастични елементи, в тях е пропита онази момчешка страст към гърмежи, войни и полуголи момичета. Това за мен не целеше да задоволи аудиторията на филма. Това целеше да задоволи аудиторията на танца - богатите и пошли чичковци. Това е реалността, която е наложена на главната героиня, в която тя трябва да броди и да се бори, за да се измъкне от всичко. Компютърната графика и бойната хореография бяха просто черешката на тортата.
И това ли е великият филм? Разбира се, че не. Все още не сме подчертали, че измисленият свят е отражение на действителността в клиниката. След като се насладихме на интерпретацията на режисьора за лудостта, можем да се съсредоточим върху една друга силна символика. Проституирането на танцьорките в едната реалност отговаря на тяхното лечение в другата. И двете нежелани, и от двете търсещи бягство. Тази идея е предавана хиляди пъти, но да приравниш лечението на насилствена проституция, на едно от най-грозните робувания, беше най-оригиналната идея на този филм в очите ми.
Когато стигна до края на повечето добри, емоционални филми, макар и да го приемам, се разочаровам, че трябва да има край. На края на Sucker Punch бях преживял толкова, че да нямах енергия за повече. Точно тази умора ме накара да оценя щастието от развръзката за главната героиня. Почувствах борбата й усърдна и смислена.
В допълнение имаме готина кинематография и разчупена музика.
Може да съм още под въздействието на филма и затова да го поставям на пиедестал. Но ниската оценка, която получава, дори имайки едно наум, ми се струва незаслужена. Това със сигурност няма да му е последното ми гледане. От мен получава 9/10 само заради актьорската игра на моменти.
Вие сте!