Cyandreamer
04-26-2013, 19:59
Голямо мрънкало съм днес, но се чувствам за пореден ден експлоатирана на макс от работа.
Имам чувството, че отиваш на работа - изнасилват те и накрая в 6 - не си човек и нищо друго не можеш да правиш.
Та, като цяло в момента съм вкисната, защото младежа, с когото излизам - приказвахме си преди малко с него и още една девойка, имаме идея да правим нещо съвместно, в насока бизнес.
Но, той просто погледна изпод вежди, обясни индиректно, че е безсмислено, и започна да обяснява как е смислено да си направиш data center ( и се опитвам да не му завра нещо в задника, докато му обяснявам, че само един климатик струва 200к лв минимум, а за една пълна зала ти трябват 3-4 + че инвеститори и бизнес план не се намират за 1-2 години, а и не е като да няма конкуренция).
Та, вероятно, защото е по-малък и не е работил все още, и не знае какво е да се бъхтиш за нещо чуждо и после да си смазан, и да не можеш да отделиш грам време за нещо свое.
Та просто индиректно ме понахрани, че съм проста, че искам да управлявам нещо свое, а не да се грижа в дълбочина за нещо готово.
Въпросът ми е- как да спра да го мразя и да отида в съседната стая, защото сега съм като вкиснато малко дете , стоящо само на леглото , ровейки за информация и разписващо график за идните 3 месеца.
Просто, супер тъпо се чувствам, не мога да си намеря адекватен мъж.
От месеци.
Излизам с всякакъв тип хора/мъже, но имам чувството, че те предпочитат да си живеят кротко и скучно, и просто до 1-2 седмици вече съм на друга вълна и не могат да ми смогват, и съответно спирам да им намирам място около мен.
Не ги упреквам, да си живеят хората, просто ми е тъпо, че съм такава.
И сега знам, че с това момче няма да станат отново нещата, защото не ме подкрепя ( знам, че правя глупости, обичам да си чупя главата) -- а аз постоянно го подкрепям и пред всички навсякъде разпространявам колко успехи има и не го подценявам никога, за каквото и да става дума -- за е успешен някой, трябва да си повярва, че е и да е уверен.
Ама от друга страна имам нужда и аз от така подкрепа, и сега като най-накрая съм се престрашила да направя стъпка за това начинание, той е безразличен + неградивно критичен/скептичен.
И се обезсмисля пребиваването ми с него, и предпочитам да си стоя сама намусена в стаята, и да се наспя.
Имам чувството, че отиваш на работа - изнасилват те и накрая в 6 - не си човек и нищо друго не можеш да правиш.
Та, като цяло в момента съм вкисната, защото младежа, с когото излизам - приказвахме си преди малко с него и още една девойка, имаме идея да правим нещо съвместно, в насока бизнес.
Но, той просто погледна изпод вежди, обясни индиректно, че е безсмислено, и започна да обяснява как е смислено да си направиш data center ( и се опитвам да не му завра нещо в задника, докато му обяснявам, че само един климатик струва 200к лв минимум, а за една пълна зала ти трябват 3-4 + че инвеститори и бизнес план не се намират за 1-2 години, а и не е като да няма конкуренция).
Та, вероятно, защото е по-малък и не е работил все още, и не знае какво е да се бъхтиш за нещо чуждо и после да си смазан, и да не можеш да отделиш грам време за нещо свое.
Та просто индиректно ме понахрани, че съм проста, че искам да управлявам нещо свое, а не да се грижа в дълбочина за нещо готово.
Въпросът ми е- как да спра да го мразя и да отида в съседната стая, защото сега съм като вкиснато малко дете , стоящо само на леглото , ровейки за информация и разписващо график за идните 3 месеца.
Просто, супер тъпо се чувствам, не мога да си намеря адекватен мъж.
От месеци.
Излизам с всякакъв тип хора/мъже, но имам чувството, че те предпочитат да си живеят кротко и скучно, и просто до 1-2 седмици вече съм на друга вълна и не могат да ми смогват, и съответно спирам да им намирам място около мен.
Не ги упреквам, да си живеят хората, просто ми е тъпо, че съм такава.
И сега знам, че с това момче няма да станат отново нещата, защото не ме подкрепя ( знам, че правя глупости, обичам да си чупя главата) -- а аз постоянно го подкрепям и пред всички навсякъде разпространявам колко успехи има и не го подценявам никога, за каквото и да става дума -- за е успешен някой, трябва да си повярва, че е и да е уверен.
Ама от друга страна имам нужда и аз от така подкрепа, и сега като най-накрая съм се престрашила да направя стъпка за това начинание, той е безразличен + неградивно критичен/скептичен.
И се обезсмисля пребиваването ми с него, и предпочитам да си стоя сама намусена в стаята, и да се наспя.