bijou
04-26-2013, 20:47
Играта на погледи е опасна. Тя поражда страх, несигурност. Страст и мистерия и желание и загадъчност и въпросителен и те предизвиква, предизвиква чувствата ти, емоциите ти. Мъчи те, иска да те изпие, да види докъде можеш да стигнеш, колко можеш да издържиш. Мотивира те, но и те плаши в същото време. Поражда този несигурен страх в теб, страх за неуспех, за напразна надежда, за слабост, страх те е че ще се пречупиш, че не си разбрала, че ще сгрешиш.
Играете си с погледи, подмятате ги, разменяте си ги. Тайни, почти незабележими погледи, а всъщност видими и от далече. Гледате се. Ти я гледаш, тя те гледа. Ти знаеш, че те гледа, тя знае че я гледаш, но и двете си правите оглушки.
Знаеш, че те гледа, знаеш че си мисли за теб. И от тук идват хилятата въпроси и причини поради които да те гледа. Чудиш се какво си мисли, какво иска, за какво желае. Вероятно същите мисли минават и през нейната глава. ‘‘Дали ме гледа? Какво иска? За какво си мисли? Защо ме гледа?‘‘ Милиони мисли и въпроси танцуват из главата ви, мозъкът ви крещи, вика, мъчи се, а вие тихо си играете на погледи.
Погледи, които носят послание. Забранено и тайно послание, което само вие разбирате. Там някъде из посланието е и желанието, страстта, любопитството, чувството. Желанието да изпробвате нещо ново, нещо вълнуващо, нещо чувствено, емоционално, приятно, искрящо, забавно, страстно, горещо, блестящо, може би дори незабравимо, безкрайно.
Това магично и забранено, но тъй желано послание влиза във вас, минава през цялото ви тяло и се шмугва в едно затънтето и скрито местенце вътре във вас двете. Там, то си намира място до всичките тези объркани чувства, които и двете тъй усилено криете.
Знаете, че и двете го искате. И двете жадувате за това.
Но никоя от вас двете не би го показала, нали? И двете сте прекрасни актриси. Инатливи актриси. Инатът понякога е добър, но е и доста коварен. Освен инатът идва и страхът. Страхът от неразбраност, от отблъскване. Страхът от незнанието и несигурността, страхът от това как едната ще реагира, от това какво ще каже. Целият този страх се върти на колело и когато стрелката спре и удари на думата, която най-много ви предизвиква, но и най-много ви плаши...тогава се побърквате.
Забранено.
Да, забранените неща винаги са най-жадувани. Знаете, че е забранено и това ви подлудява, кара ви да го искате все повече и повече, ядосва ви, натъжава ви... и ви мотивира. Мотивира ви да го направите, да следвате инстинкта си, желанието си, целта си. Мотивирате се! Искате го! Не можете вече! Трябва да го направите! И двете! Още малко! Съвсем малко!....
И замръква. Утихва и си отива. Това чувство... как да го опиша...като лека лудост. То отново се покри някъде вътре във вас.
Страхът отново надделя.
И вие тихо и мълчаливо, почти незабележимо продължавате да си играете на погледи.
И отново съдбата сяда и започнва търпеливо да чака моментът, в които и двете ще се пречупите и ще позволите на чувстата си да излезат от скритата бездна вътре във вас.
Рано или късно... и двете ще се пречупите.
Играете си с погледи, подмятате ги, разменяте си ги. Тайни, почти незабележими погледи, а всъщност видими и от далече. Гледате се. Ти я гледаш, тя те гледа. Ти знаеш, че те гледа, тя знае че я гледаш, но и двете си правите оглушки.
Знаеш, че те гледа, знаеш че си мисли за теб. И от тук идват хилятата въпроси и причини поради които да те гледа. Чудиш се какво си мисли, какво иска, за какво желае. Вероятно същите мисли минават и през нейната глава. ‘‘Дали ме гледа? Какво иска? За какво си мисли? Защо ме гледа?‘‘ Милиони мисли и въпроси танцуват из главата ви, мозъкът ви крещи, вика, мъчи се, а вие тихо си играете на погледи.
Погледи, които носят послание. Забранено и тайно послание, което само вие разбирате. Там някъде из посланието е и желанието, страстта, любопитството, чувството. Желанието да изпробвате нещо ново, нещо вълнуващо, нещо чувствено, емоционално, приятно, искрящо, забавно, страстно, горещо, блестящо, може би дори незабравимо, безкрайно.
Това магично и забранено, но тъй желано послание влиза във вас, минава през цялото ви тяло и се шмугва в едно затънтето и скрито местенце вътре във вас двете. Там, то си намира място до всичките тези объркани чувства, които и двете тъй усилено криете.
Знаете, че и двете го искате. И двете жадувате за това.
Но никоя от вас двете не би го показала, нали? И двете сте прекрасни актриси. Инатливи актриси. Инатът понякога е добър, но е и доста коварен. Освен инатът идва и страхът. Страхът от неразбраност, от отблъскване. Страхът от незнанието и несигурността, страхът от това как едната ще реагира, от това какво ще каже. Целият този страх се върти на колело и когато стрелката спре и удари на думата, която най-много ви предизвиква, но и най-много ви плаши...тогава се побърквате.
Забранено.
Да, забранените неща винаги са най-жадувани. Знаете, че е забранено и това ви подлудява, кара ви да го искате все повече и повече, ядосва ви, натъжава ви... и ви мотивира. Мотивира ви да го направите, да следвате инстинкта си, желанието си, целта си. Мотивирате се! Искате го! Не можете вече! Трябва да го направите! И двете! Още малко! Съвсем малко!....
И замръква. Утихва и си отива. Това чувство... как да го опиша...като лека лудост. То отново се покри някъде вътре във вас.
Страхът отново надделя.
И вие тихо и мълчаливо, почти незабележимо продължавате да си играете на погледи.
И отново съдбата сяда и започнва търпеливо да чака моментът, в които и двете ще се пречупите и ще позволите на чувстата си да излезат от скритата бездна вътре във вас.
Рано или късно... и двете ще се пречупите.