Питанки/Чуденки (тема за обвързаните)

[ShtrudeL]

Конкретния ми въпрос без да овъртам, е:

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?


И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov_and_sex/40438-niakolko-vaprosa-koito-ne-biva-da-zadavash-na-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?


Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

[klimatronik]

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)

Ой, мен не са ме гушкали ,така че ни знам.

[FuCKkK13]

лелеее много дълго бе !

границата - зависи от моето човече и от човека срещу него.... ако е някоя дето директно взима нещата в ръце и видя,че иска нещо от него - много ясно,че ще я държа под око ( така де него,но покрай него и нея) и ще контролирам ситуацията ( с негова помощ естествено) .. а ако видя,че нещата са напълно приятелски - там гледам да не се бъркам и ако ми каже отивам на кафе с ( някоя си там с която са просто приятели и съм го видяла това) няма да му мисля мн мн ... а за общуването - зависи .. аз не обичам да се споделят твърде лични неща с приятели ( примерно) и не би ми било приятно ама пак е много общо казано.. абе мн зависи

като се запознавам с някой - всъщност не ... мисленето ми е такова,че дори и да е ''баси яката/якия '' както ти се изрази, директно си го причислявам към приятел т.е. нямам други мисли,а и по принцип съм срамежлива и може би и това играе роля ...

ако е в интернет - да,казвам си ако ме попитат или ако темата е свързана с това .. снимки -рядко ... ако ми се стори интересна личност мога да говоря на различни теми без да се ограничавам ( изключвам личните неща,защото както казах не обичам да се споделят на всеки 3ти) .. ъм ''обичаш ли да те гушкат'' по-скоро не бих го задала тоя въпрос ( може би точно за мен е там някъде границата) -абе едва ли.. сега ме накара да се замисля ...по принцип онлайн ли е - все ми е тая ама наистина такива въпроси не съм задавала ... странно.. добре,това за границата го пропускам щото ме хвърли в размисли...

тема секс - от времето което си дала по-скоро не .. ако познавам някой от повече време може нещо на ШЕГА!!! да се хвърля по темата,но сериозен разговор - НЕ !.. ако разбера - тъпо ще ми стане и ще изревнувам и ще го помоля да спре

зависи за какво става въпрос.. ако е само това,което си написала най-вероятно ще отида сама и после ще си викна приятеля.. за да разбера дали човека има проблем и просто иска приятел или има друг цели свързани с мен - ако е второто ще гледам по тактичен начин да вметна,че си имам приятел и че ще дойде при нас .. ако на него му се случи - бих искала да съм с него

даммм споменавам,че съм обвързана ! 8-)

лично пространство - за всеки значи различно .. за мен е всеки да има време за себе си ( ако ще и да е прекарано в лежане и мислене за нещо) ,време в което да е с приятелите си,семейството си.. абе общо взето да не се задушавате .... лично пространство е също ако някой не иска да ти сподели на момента нещо - също бих го разбрала.. а не другия да му надува главата и да драматизира .. абе такива неща .. естествено,че трябва да съществува,най-малкото защото иначе лесно си омръзват двама души,защото така разпускат,защото като седнат да си говорят ще има какво да си кажат ( нещо ново покрай двамата,което другия не е видял примерно,защото са били поотделно с приятели) ... зависи до каква степен е това ''лично пространство'' - да,може да е подозрително,но повечето пъти когато е наистина има за какво.. иначе мисля,че е в + за една връзка .. ако си готова да нямаш лично пространство,а той не е готов да споделя всичко с теб може да значи много неща.. при такъв момент се сяда и се разговаря,защото причините може да са хиляди : да иска още малко да се сближите,да го е срам/страх от нещо,просто да сте различни хора,единия да е по-привързан към другия и т.н.

за статията - НЕ БИВА,а не НЕ ТРЯБВА .. най-вероятно защото са предпоставка за скарване .. и да,по принцип би трябвало да можете да говорите за всичко,но някой въпроси и предпазват .. примерно : с колко си спал/а - може и да не искаш да чуеш отговора,но да не го осъзнаваш и естествено пак каране..

за тайните не мога да ти отговоря,защото съм човек,който се привързва много бързо и си казва всичко,но хората,които използват т.нар. ''благородни лъжи'' може би осъзнават по-късно какво всъщност са направили и как ще подейства истината на половинката им .. ако те са рядкост и не са за кой знае колко важни неща според мен не пречат кой знае колко на една връзка,но пак казвам да не са за важни неща и да са рядкост !

[marilyn]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Зависи колко е близък човекът.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..? Естествено, че си спомням, не се зарибявам с други.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?) Да, споменавам. И да, разменям снимки, интересувам се, щом си пиша с някой, значи ми е приятен.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? Да, с приятели, познати и бивши. Гаджето ми е много толерантен и ми има доверие. Аз на него също, да си говори каквото иска с който иска.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи? Ще ида сама. Нямам какво да крия от приятеля си, но не мога и да го водя навсякъде с мен. Наскоро излизах с човек, с който имах интимни отношения преди. Казах на приятеля си къде отивам, с кой съм и така.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак? Ако стане дума, дам. Не крия.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това? Всеки има право на лично пространство- не ровя в чужди компютри, телефони, не гледам кой му звъни, нито той на мен. Не го разпитвам, нито той мен, излиза си с приятели, аз с моите и такам.


защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко? Като си имаш комуникацията с човека до себе си... някак няма тема, върху която да не може да се говори.


Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим? Аз мога да му кажа всичко.. няма с какво да го нараня, не обичам да крия.

[ShtrudeL]

Наскоро излизах с човек, с който имах интимни отношения преди. Казах на приятеля си къде отивам, с кой съм и така.

странно..

[xoxi]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
- Граница реално няма. Където ние си я поставим, там ще е. С половинката трябва да се разберем какво може, какво не може.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
- На кафе може да излезем с абсолютно всеки. Дали си спомням, че имам половинка? Не мога да кажа, че мисля през цялото време за него, когато изляза да се забавлявам с приятели, но няма как да го ''забравя''. Обичам го и не изпитвам нуждата да се зарибявам с други, независимо колко яки са. По-хубаво от моето няма!

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
- В нета изрично споменавам, че бих се радвала само на приятелство. Рядко споменавам, че съм обвързана. Да ''разменям'' снимки - не. С хора се запознавам най-често в сайтове, в които вече имаме снимки и не е нужно да си пращаме допълнителни. Интересувам се от всичко за въпросния човек. Въпроса "Обичаш ли да те гушкат?" не съм го задавала дори на приятеля си, но не виждам нищо лошо в него. Е, ако се познаваме с някой от две минути и той ме попита това, няма да отговоря и най-вероятно няма да общувам повече с този човек. Ако става въпрос за между приятели, защо да не се поинтересуваме?

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
- За секс - да. За това какво обичам, какво съм правила и какво искам - не. Това са неща, които интересуват и са важни само за човека, с когото спя.
Ако разбера, че той го прави, ще поговоря с него. Ще държа да не разказва детайли за интимните ни отношения. Нека споделя нещата, които се отнасят за него, щом е преценил, че е окей да говори за това с приятелите си. Само мен няма да искам да ме вмъква в разказите си.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
- Ще отида сама. Ако взема половинката си, ще се чувствам сякаш той е там, за да ме наглежда. Ако е общ познат, няма да има проблем той да е с мен, разбира се. Ако на него се случи, аз също не бих отишла. Имаме си достатъчно доверие, за да не се следим и подозираме за всичко.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
- Това, че съм обвързана, не е нещо, което споменавам във всеки разговор с хора от другия пол. Ако някой се интересува, казвам.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
- Личното пространство е нещо, което ме кара да се чувствам като отделна личност. Не искам да съм зависима и да се "сливам" с човека до мен. Държа да имам такова, уважавам личното пространство и на другите. Вече кой колко държи на собственото си, мен не ме интересува. Ако някой е готов да сподели това с мен, няма да имам против. Ще имам против, ако очаква аз да направя същото.


И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
- Статиите тук са пълни глупости. Няма въпроси, на които не трябва да се отговаря. Има само хора, които питат, но не искат да чуят истински отговор. Искат да бъдат излъгани, за да се почувстват по-добре. Лошото е, че когато кажеш истината, ти излизаш виновен. В една двойка не трябва да има такова разминаваме. Ако искаш да знаеш - питаш. Ако не искаш - не питаш.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
- Какви тайни например?
Аз му споделям всичко. Научили сме се да си говорим и да се слушаме. Не крия нищо, дори ако знам, че ще го нарани. По-добре да го разбере от мен, отколкото от някой друг. Ако знам, че нещо ще го нарани, не го правя. Всички правим грешки, нормално е понякога да правя неща, които няма да му се харесат. Той също прави грешки, с които ме наранява понякога. Говорим, говорим, говорим, обясняваме си един на друг как стоят нещата, как го възприемаме и продължаваме напред, без да се връщаме към стари грешки и отрицателни чувства.

[3oPuTy]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Относително е.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Никога не съм забравяла,че съм обвързана за да се налага да си го спомням.И не мисля,че има нещо лошо в това да поканиш човек,който ти е приятен на кафе :?

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Не мисля,че на някой му пука дали съм обвързана.На мен също не ми пука дали човека срещу мен е,защото ако сме се запознали в нета,то е станало с цел простичко познанство.Ако случайно усетя,че новия познат очаква нещо повече е пределно ясно,че ще му кажа,че съм обвързана и е по-добре да не се надява.
И не,това с гушкането не е подходящ въпрос.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
Нямам проблем да говоря за секс с когото и да е,но не мисля,че някой (освен половинката ми) го интересува к'во обичам и как искам да го правя ... Моя като иска нека говори.Все пак това не е някаква тема табу,от която да трябва някой да се притеснява :?

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Естествено,че сама.След като е човек,с когото не съм се виждала отдавна ще искам да имаме време за да поговорим.Разбира се ако половинката ми го познава бих го взела,но в противен случай няма смисъл.
Нямам нищо против и моя да излиза със свои познати без мен.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
Не,но ако ме попитат ще отговоря.Не го крия,но и не мисля,че ако човека срещу мен е просто събеседник ще се интересува от това дали съм или не съм обвързана.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Личното пространство е това,в което половинката не присъства.И да,за мен е задължително да го има.Не искам да см 24/7 заедно.И двамата имаме личен живот,искаме да оставаме сами със себе си,да излизаме с приятелите си по отделно и прочие.Аз лично не познавам човек,който да няма нищо против половинката му да навлезе на 100% в личното му пространство :? Относно това к'во значи ако ти го правиш,а той не - ами значи,че имате различен начин на мислене и възприемане на нещата.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov_and_sex/40438-niakolko-vaprosa-koito-ne-biva-da-zadavash-na-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Ами глупаво е да питаш някой "С колко си спал/а преди мен?" (да не кажа крайно малоумно) :? Другите въпроси са ми по- ... не знам?!Простовати или такива,които едва ли бих задала.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
Не крия нищо от приятеля ми,но това въобще не означава,че му споделям всичко.Него въобще няма да му е интересно да слуша два часа как днес съм излязла с Марийка и Пенка и съм обикаляла магазините,след това съм видяла Иванчо и сме отишли на кафе където сме говорили за нещо си ... Разбира се ако ме пита ще му разкажа с най-големите подробности (винаги наблягам на тях :D).
Ако пък случайно се случи нещо,което би наранило другия то винаги ще си кажем.Предпочитам да си казваме такива неща директно,защото рано или късно се разбират и тогава нещата стават доста по-сложни.


Иии само да вметна,че според мен няма нищо странно в това,което е направила Мерилин.Аз поддържам отлични приятелски отношения и с бившите ми приятели и в това няма нищо лошо или странно.

[tori]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка? - ~ Твърде много фамилиарничене, целувки, секс. Общо взето неща, които не се вписват в моята идея за приятелство, а много над нея.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
~ Като се запознавам с някого, идеята е да се опознаем малко или много и да ми е забавно. Кафенце с някого също се вписва в забавлението ми. Казвам, че съм обвързана. Добре, споменавам го между другото. Но не, не ми е нужно да впечатля човека по този начин, за който говориш ти. По-скоро ми се иска да ме хареса като компания и да съм му интересна на този човек, да поиска да си приказваме заедно.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
~ Да, споменавам. Ами защо въпроса да не е подходящ? Проблема идва когато другите приемат това като "сваляне" или флирт примерно.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
~ Не го правя, не мисля, че ще ми е особено неприятно ако той го прави.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
~ И гаджето може би.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
~ Да, споменавам го.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
~Личното пространство е времето, прекарано със себе си, мойте си малки тайни, мисли и въобще такива неща. Трябав да съществува. Чак подозрително не мисля, че е. Не съм сигурна какво точно значи.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
~ Защото са изнервящи. И статията е глупост.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
~ Привичка?

[Slobbery]

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Зависи колко е сериозна връзката ми.Понякога поддавам.
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Когато съм обвързана рядко си пиша с други момчета,още повече да се запознавам с нови. В тези моменти поддържам връзка единствено със стари мои приятели(момчета).:)

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
С хора(момчета) ,които познавам от доста време единствено.
Няма да ми хареса определено.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Бих излезнала сама с него/нея. И на приятеля ми бих му дала това право-всеки има приятели,с които не е нужно да се прекъсва всякакъв контакт,защото сме обвързани.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
През повечето случаи-да.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Нещо средно м/у двете неща. Нищо не е хубаво когато е прекалено МНОГО или МАЛКО. :)

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Не ми го отваря.


Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
Споделям почти всичко.Рядко спестявам някоя истина.

[marilyn]

странно..

Човекът е много готин и в момента имаме приятелски взаимоотношения. Не сме правили нищо, пихме бири. Комуникацията с него е много приятна, имаме какво да си кажем. Познавам го преди да се запозная със сегашния ми приятел. Той знае за него, знае, че сега сме само приятели и не ревнува. Било каквото било, имало е тръпка, правили сме секс, забавлявали сме се. Сега сме просто приятели и такам. :)

[ShtrudeL]

Човекът е много готин и в момента имаме приятелски взаимоотношения. Не сме правили нищо, пихме бири. Комуникацията с него е много приятна, имаме какво да си кажем. Познавам го преди да се запозная със сегашния ми приятел. Той знае за него, знае, че сега сме само приятели и не ревнува. Било каквото било, имало е тръпка, правили сме секс, забавлявали сме се. Сега сме просто приятели и такам. :)

Странно.. 8-)
И аз познавам един такъв, ама не мисля, че бих излязла с него, т.е. само с него, т.е. само аз и той.. ;3

[marilyn]

Странно.. 8-)
И аз познавам един такъв, ама не мисля, че бих излязла с него, т.е. само с него, т.е. само аз и той.. ;3

Не обичам да си прекъсвам отношенията с дадени хора, само защото имам приятел. Даже с някои бивши си пиша по скайп. Този, за който ти разказах е много готин човек и не си струва да го загубя като контакт. Нищо не ме спира да си пием бирата от време на време заедно. Мен не ме притеснява това, което сме имали. Гаджето ми ми има доверие.

[klimatronik]

Не обичам да си прекъсвам отношенията с дадени хора, само защото имам приятел. Даже с някои бивши си пиша по скайп. Този, за който ти разказах е много готин човек и не си струва да го загубя като контакт. Нищо не ме спира да си пием бирата от време на време заедно. Мен не ме притеснява това, което сме имали. Гаджето ми ми има доверие.

Викаш .. подсигуряваш се :D

[marilyn]

Викаш .. подсигуряваш се :D

Нем. Просто не си струва да губя смислени хора от обкръжението си.

[klimatronik]

Нем. Просто не си струва да губя смислени хора от обкръжението си.
а я си представи ,че тоя те хареса сексуално ?

[ShtrudeL]

Не обичам да си прекъсвам отношенията с дадени хора, само защото имам приятел. Даже с някои бивши си пиша по скайп. Този, за който ти разказах е много готин човек и не си струва да го загубя като контакт. Нищо не ме спира да си пием бирата от време на време заедно. Мен не ме притеснява това, което сме имали. Гаджето ми ми има доверие.

Сладко.. И онзи за който се сещам е пич, можем да сме си дружки, не изпитвам грам нещо към него от тогава, ама въпреки това не бих излязла с него..
С бившия ми пък не сме в лоши отношения, ама не сме се виждали от както се разделихме (бая време вече). Мисля, че с него също можем да сме си дружки (наистина), защото се познаваме из основи, ама пак не искам и би ми било гузно..

А ако гаджето ти се среща с бивши?

[marilyn]

@klimatronik, сигурно щом сме спали нееднократно сме се харесвали.

@щруд, нямам против да се среща с бивши. Даже се е случвало последната му сериозна приятелка да му звъни, докато сме били заедно. Не ме притеснява по никакъв начин това.

[klimatronik]

нищо чудно пак да спите :Д

[3oPuTy]

@klimatronik,то лошо няма,но за целта се иска желание и от двете страни.
@ShtrudeL,отговарям на въпроса ти,защото и аз излизам с бившите си.Нямам нищо против моя да излиза с неговите такива,защото връзката ни се гради на доверие.

И да вметна,че освен 4-те ми сериозни връзки от по година-две съм имала и чисто сексуална връзка година и половина и с въпросното момче все още контактуваме чисто приятелски,излизаме и прочие.
Ясно е,че щом толкова време сме имали такава връзка и някога в бъдещето можем отново да имаме,но след като имам до себе си човек,когото обичам и с който ми е супер (във всяко едно отношение) няма причина да търся нещо от друг.Всеки има бивши и (според мен) е глупаво да ги избягва заради общото им минало.Ако човек е достатъчно умен никога не би направил нещо с трети човек.

[feikk]

Конкретния ми въпрос без да овъртам, е:

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка? Ми границата е там да се държиш добре с един човек, без да помисли че има нещо повече. В днешно време тва се случва постоянно.....

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..? Множество са ебати яките персони, с които съм се запознавала и много мисли са ми преминавали през главата. Но винаги... се сещам за гаджето ми и тия секундни еуфории "боже тоя колко е як" увехват веднага.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?) Напоследък в интернет почти не общувам, снимки също не разменям много, много. Като цяло не бих попитала някого това или пък нещо в тоя насока. За да опозная даден човек не мисля, че да ги знам точно тия неща ми е от първа необходимост. оО

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? Не говоря за това с други хора. Никой не го интересува кво правя и кво не. За мен секса все още е нещо лично и който иска да си разправя, аз говоря за това само с човека, с който го правя.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи? Ами.. ходила съм сама. За кво да го влача ? Кво ше прави там ? Не мисля, че има нещо лошо да се видиш с даден човек, дори някога да е имало нещо. Тия отношения са били отдавна и освен любопитство кво се случва примерно с бившия ми, друго няма какво да се появи. Приятеля ми също е излизал с негови бивши приятелки и... първо не ми беше приятно, след това ми стана безразлично. И той има право на живот.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак? Споменавам, ако ме питат. Принципно не ходя с табелка "обвързана съм". Дори да видя, че някой има мераци, пак не обявявам публично. Като не поддавам на разни свалки мисля, че е по-красноречиво от неква тъпа фраза "ми аз съм обвързана" или нещо такова. На доста хора това не им пречи все пак да си преследват дивеча.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това? Навлезли сме си абсолютно във всякакво лично пространство, даже той в моето повече. А когато единия дава пълен достъп, а другия крие, за мен това е само едно. От опит вече съм се убедила.


И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov_and_sex/40438-niakolko-vaprosa-koito-ne-biva-da-zadavash-na-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко? Тея статии не си правя и да ги чета. Пишат ги някви тотални малоумници за аудитория от още по-големи малоумници.


Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?Не, не споделям всичко с него. Не му казвам кой кога ми е намигнал или че някой ми се е усмихнал. Не казвам, когато някой нежелан тип ми досажда, освен ако съвсем не мога сама да го разкарам и някой трябва да му обясни. Не съм споделяла и когато някой от ония "супер яките" са ми галили егото и са идвали да ми дърдорят глупости и аз съм се усмихвала тъпо първите две-три минути. Тва са некви дребни тъпотии, които не ми пречи да кажа, но не мисля, че е необходимо. Както сто процента, Той не ми казва за всички дреболии, така съм и аз. А защо се усмихвам на други момчета, дори за малко или защо ми правят впечатление ? Хора сме. Но не правя нищо грешно. ``

[DisappointedDreamer]

1. Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

- Мех. Откъде да я знам. Не мисля, че има граница в общуването. Граници трябва да има в държанието.

2. Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?

- Разбира се, че си "спомням", че имам гадже. Но този факт не ми свети като досадна червена лампичка в главата. Ако персоната е "ебати яката" не се опитвам да впечатля лицето. По скоро бих станала по-разговорлива и заинтересувана от човек, но не до толкова, че да поискам да му бръкна в гащите да видя какво си отглежда.

3. Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)

- Споменавам, да. Винаги си казвам. Снимки си разменяме. Не виждам нищо лошо щом снимките не са някакви разголени, ами най-естествени докато примерно съм изкачвала Витоша през лятото/ранна есен. Интересувам се от интересите на човека и гледните му точки. От background-a му. Но няма да питам въпроси свързани с интимност - било то между въпросното лице и друг човек; или просто между въпросния човек и ръката му под душа/пред компютъра.

4. Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?

- Не. Говоря за секс, но не и в подробности. За пример - бях срещнала някакъв младеж, с който се заговорихме за секса между младежите днес, срамежливостта, етц. Но не обсъждам това какво искам аз, какво съм правила и какво искам да правя. Ако разберя, че гаджета ми го прави не бих се разсърдила или обидила. Не знам защо темата 'секс' трябва да е забранена.

5. Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?

Разбира се, че ще отида сама. Това е мой стар познат/а. От какъв зор ще взимам приятеля си? Да ме брани/защитава, да ни наблюдава, и т.н.? Отивам сама, независимо какви отношения сме имали с въпросния познат. Това да взема приятеля си при положение, че познатия е само мой, ми се струва малоумно. Ако на него се случи - не бих изявила желание да отида с него. Не бих се и разсърдила, ако той отиде без мен.

6. Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?

Ако се споменат гаджета - да. Ако виждам, че противоположния пол "бие на някъде" - да. Иначе, не го казвам. Защо да го казвам? Грозно е. Като че ли някой се е засилил да ме "такова" и аз се защитавам. Не смятам и за редно да го спомена от нищото.

7. Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?

Лично пространство = време за срещи със стари познати (насаме); време за практикуването на настоящи интереси/хобита и създаването на нови такива; време за самите нас. Лично пространство асоциазирам и с това половинката ми да не пита постоянно къде съм, с кой съм и кога ще се прибера. Всъщност, нека пита. В реда на нещата е да пита. Това, което имам предвид е, че не трябва да го "натяква" и не искам да се сърди, че въпросното лично пространство съществува/искам да съществува.

Не бих настоявала за нищо, защото мразя, когато някой мен да ме кара да споделям, когато не искам. Не смятам, че е подозрително. След време ще ме накара да се почувствам тъжна, защото аз обичам въпросното лице и споделям голяма част от това, което съм (и притежавам) с него, а той не може.


8. И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?

- Разбира се, че можеш да отговориш на всичко. Тук опира до това дали искаш или не. Статиите в тийн-а са боклук. Няма "трябва" и "не трябва".

9. Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

Аз споделям всичко с половинката си, когато съм в настроение. Нищо не прикривам тогава. Понякога просто не ми се говори и споделя. На настроения е. Не смятам, че е нормално да имам тайни, които да пазя, че да не нараня човека до себе си. И все пак, това че си се заговорил с Пенка в супермаркета и си го премълчал пред Драганка, няма да нарани някого.

[klimatronik]

@klimatronik,то лошо няма,но за целта се иска желание и от двете страни.
@ShtrudeL,отговарям на въпроса ти,защото и аз излизам с бившите си.Нямам нищо против моя да излиза с неговите такива,защото връзката ни се гради на доверие.

И да вметна,че освен 4-те ми сериозни връзки от по година-две съм имала и чисто сексуална връзка година и половина и с въпросното момче все още контактуваме чисто приятелски,излизаме и прочие.
Ясно е,че щом толкова време сме имали такава връзка и някога в бъдещето можем отново да имаме,но след като имам до себе си човек,когото обичам и с който ми е супер (във всяко едно отношение) няма причина да търся нещо от друг.Всеки има бивши и (според мен) е глупаво да ги избягва заради общото им минало.Ако човек е достатъчно умен никога не би направил нещо с трети човек.
аз съм на мнение,че когато имаш връзка с човек трябва да е до гроб без никакви изневери ! :Д

[AliceSw]

Конкретния ми въпрос без да овъртам, е:

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка? различна е границата, и то не според човека, а според партньора му...имам много близки приятели мъже от години, с които аз граници си нямам, но ми се е случвало тези отношения да притесняват партньор

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..? пфу, казва се за приятеля и се кани човека на кафенце, като е толкова очарователен/ приятна компания и се забранява физически контакт

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?) избягвам по принцип общуване в интернет

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? говоря, но в някакви бейсиг граници, все се отваря темата за секс при разговор...но какво обичам да правя и какво точно правя все пак държа да обсъждам само с човека, с когото правя секс...от общи наблюдения, жените сме много по-жестоки като коментираме такова нещо, мъжете говорят, но си оставят подробностите за тях, а като се съберем 4-5-6 момичета има моменти, в които всичко с пълните подробности се казва, но не би ми изглеждало като някакъв проблем

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи? според ситуацията, не ми пречи по принцип, притеснително става, ако е имало някаква история преди това, но ако се появя с някого очаквам прилично държание и неспоменаване на случката...по някакви места съм свикнала да ме влачат, нямам проблем, освен известна доза отегчение понякога

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак? ако имаш нормална връзка, би трябвало да се усети в един момент?!?

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това? личното пространство си ми е особено важно, имам вратички от миналото, които много време съм затваряла, и предпочитам така да си останат...всеки си има неговите неща, колкото и да е очарователна идеята за споделянето на всичко, има неща, които ще променят образа ти пред него, вярно е, може да е за добро, но може да разсипе всичко...


И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov_and_sex/40438-niakolko-vaprosa-koito-ne-biva-da-zadavash-na-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?


Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?


като цяло пазенето на тайни от половинката на всяка цена не е яко...това винаги ми е било с подобни истории - винаги може да кажеш нещата донякъде, за да задоволиш любопитството, но винаги има някой, който ще продължи да дълбае, тогава просто става ужасно, неприятно и напрягащо...

[Azoria]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Всичко до флирт е позволено.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?

Случвало ми се е някой да ми се хареса, но чак да забравя, че си имам гадже... :? Нямам желание да излизам с други, слава богу... :Д

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)

Принципно не отговарям добродушно на непознати,които ме зарибяват по интернет и не се стига до разговор за опознаване :D Но не изключвам възможността приятелски да си пиша с някое момче и в този въпрос , вметнат уместно, няма нищо лошо. :)

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?

Говоря си за секс с противоположния пол. Но с някой ,с когото сега съм се запознала... не се сещам такъв случай. Честно казано не знам как бих реагирала,ако разбера ,че гаджето ми го прави... наистина, обърках се :lol:

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?

Ако поиска да дойде с мен - ще го взема. Ако на него му се случи със сигурност ще поискам да отида ;D

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?

Ако стане дума. Все пак, за да не знае значи не ме познава. Супер нелепо е да изтърся от нищото "ама аз съм обвързана" и да чакам едно незаинтересовано "браво" :Д

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?

Личното пространство е удобната самота. Времето когато това, че си сам ти доставя удоволствие и не искаш някой да ти го разваля. Искаш да се видиш с приятели, искаш да се занимаваш с някакво хоби и т.н. без дори и любимия човек да ти виси на главата. Определено трябва да го има. Не мисля,че на някой нервите му биха издържали да няма 5 минути време за себе си.

Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?

Значи, че ти имаш по-малка нужда от време сама , отколкото него. Няма нищо нередно в това, защото всеки има право на лично пространство и това, че ти си готова да не го ползваш не значи,че той е виновен ,ако иска да го ползва.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov_and_sex/40438-niakolko-vaprosa-koito-ne-biva-da-zadavash-na-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?

Въобще не съм съгласна с тази статия. :lol:


Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

Обичам да си споделяме всичко, но наитина има неща, които минават границата. Например, ако се загледа по някоя мацка и ти ,както пише в статията - покажеш самочувствие и замълчиш, и той се обръща и ти казва "мило, загледах се по друга". Не би ли предпочела да го запази за себе си? Да не ти споделя чак всичко?

[r0073x]

Когато съм обвързан (а аз това не го правя е така, че да се намирам на работа, а го правя сериозно), възприемам всичките момичета просто като приятели и не мога да погледна на тях като на жени.

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Просто се държа с тях приятелски, но няма никаква близост.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Виж, какво съм написал в началото - момичето срещу мен може да е егати якото пи*е, ама просто не мога да я възприема като такава, когато си имам приятелка.


Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Да, споменавам, за да няма неприятни изненади и ситуации. Нека си знае, пък да си контролира действията и да не си дава някакви надежди :)

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
Говорил съм, но като цяло не ми е любима тема на разговор. Предпочитам това, което се случва между мен и приятелката ми (било то настояща, било то бивша), да си остава между нас.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Най-вероятно ще ѝ обясня, за какво става на въпрос, за да не стане после някоя интрига, че са ме видели да се шматкам с някое друго момиче. Ако приятелката ми е свободна и иска, ще е добре дошла с мен ;)

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
В един или друг момент на разговора - да.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
За мен понятие като "лично пространство" в една сериозна връзка няма. Има понятие "общо пространство" - всеки да знае всичко за другия, което го интересува, а останалите хора да не се врат в това пространство ;)

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
Щото това да правиш нещо, което знаеш, че би наранило половинката ти, а после да го криеш, за да не стане факт, е тъпа постъпка и даденото действие е било по-важно от взаимоотношенията ти с този човек. Много мразя такива неща

[xXxPETYAxXx]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Границата си е същата, както и когато си нямаме половинка, но не си и търсим, т.е. всичко до лек флирт, но не и по-нататък. Въобще "граница" и "не трябва" ми звучи, сякаш ще се съобразяваш насила с нещо, само и само защото така е редно, което пък не ми харесва. Всеки обвързан човек би трябвало да не целува/кани на срещи други хора, не защото там е границата, а защото самия той не изпитва желанието да го прави.
Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
Не забравям, държа се нормално. Но, ако се случи така, че да изпитам някаква тръпка, едва ли бих гледала в земята и да си мисля "Аз съм обвързана, не трябва да ме привличат други". Ако мислим така, това не е ли равносилно на "ще си стоя с питомното, няма да гоня дивото, въпреки че дивото ми харесва повече"?!
Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
Не обичам да контактувам с хората, задаващи толкова лигави въпроси. Аз пък не бих задала подобен въпрос на непознат не за друго, просто не ме интересува. А за разменянето на снимки - нали ги има качени повечето.
Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите? Зависи. 1-от настроението ми и 2-от човека насреща. Бих говорила за секс с някого, когото познавам от скоро(е, не чак минути или часове), ако обаче знам, че не би го приел като намек, а като обмяна на идеи примерно. Т.е., ако е обвързан, ако е много далеч и т.н., абе просто да ни е ясно и на двамата, че е просто разговор, а не флирт.
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? Ами, ако както при мен - да не е флирт, а просто споделяне на опит и идеи, то няма проблем. Обаче, ако се инрересува прекалено за момичето, момичето му прави намеци и т.н. - лошо.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
Да не ми е кученце, че да си го вземам навсякъде. Ако стария ми познаиник се опитва да ме зарибява, бих могла и сама да се справя със ситуацията, най-малкото да си тръгна. Ако пък иска просто да пием по кафе, то какъв е проблема. Ще му кажа, че излизам, ако прояви желание да дойде няма да го спра, но няма да настоявам. Същото важи и за него - ако му се случи такова нещо - да отиде, лично аз бих се почувствала унизително, ако му се натрапвам и едва ли не му нямам доверие.
Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
Ако стане на въпрос да, но иначе не. Не го крия, но е тъпо "Здрасти,...бла-бла-бла..., аз съм обвързана."
Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително? Ами да, подозрително би ми било, ако някой не ми споделя много, но пък държи да знае всичко за мен.
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?Или, че на него му трябва повече време, или просто си е такъв, или не си му толкова важна, колкото ти се иска. Вероятно има и други варианти.


И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov_and_sex/40438-niakolko-vaprosa-koito-ne-biva-da-zadavash-na-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
Статиите напоследък са много измислени...и тъпи. Вече се чудят какво да пишат. Не следвайте съвети от статия.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим? Защото би наранило нас, ако не си дадем шанс да разгадаем чувствата си? Защото не искаме да сме зависими на 101%, дори от човека, когото обичаме, искаме все пак да сме отделни личности? Една среща с бивше гадже например или с някой привлекателен индивид е показна за самите нас си, за това колко сме зрели, колко държим на половинката си и т.н., докато, ако във всичките си действия сме съпроводени от половинката си и тя ги знае, то тогава няма как сами да си "тестваме" чувствата.
.

[babity]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
Всичко е в главата. Но да кажем, че нещо което не правя с други хора докато съм обвързана е секса, примерно.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..? Ами ако ми е готин човека, 'що пък да не се видя с него по на кафе?

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?) Принципно много-много не се интересувам от хората, камо ли пък в нета.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите? За секс говоря спокойно с всеки, нямам задръжки в това отношение.
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? Зависи от контекста на казаното, но като цяло го намирам за нормално. Мъжете пък с тяхното его - двойно повече от нас!

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи? Зависи какво ни е разписанието. Наистина няма никакво значение за мен.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак? Ако се завърти разговора - да.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Личното ми пространство е мнооого важно. Ако човекът до теб не ти го оставя, значи става дума за мноооого гадна лепка.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov_and_sex/40438-niakolko-vaprosa-koito-ne-biva-da-zadavash-na-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко? Това, което не знаеш, не може да те нарани. Някои въпроси не са от съществено значение, ако не ги зададеш, но като чуеш отговорите им... да ти стане кофти. Защото винаги накоя от приятелките ти ще е по - хубава от теб, или все някъде там ще съществува панталон, който прави задникът ти да изглежда оргомен... а вие сте момичета и трудно понасяте всичко това.


Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим? Пороците ни по същество са част от нас. Ако ги изкорениш всички или въобще се напаснеш до 100% с половинката, за мен това е равно на обезличаване.

[bloodyF]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Излизане и общуване-окей. С мярка. Прегръдки, целувки и пр.-твърдо не.
Но по принцип, ако сме в ситуация на моментно разделяне (както лятото ще сме), му разрешавам да спи с някоя/и. Обожавам го, не деля, но ако е само секс съм по-склонна да го приема, отколкото ако е с чувства и пр.


Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?

Случвало се е да ''забравя'', но не се е стигало до нещо повече.
Иначе аз още на 5-тата минута и питам дали познават приятеля ми :D Особено ако ходят често в дискотеката, в която работи..

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)

Споменавам, снимки зависи. Ми то с тия въпроси се почва, така че не, не са нормални

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?

Зависи от човека. В подробности-не. С него съм окей, ако коментира с други, но въпроса е да се остане до коментарите. При положение, че ме има мен и съм до него ще говори с мен за това. Ако иска свирка, ще получи. Няма да ходи при разни парантии да им се обяснява какво му харесва и кво не.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?

Зависи. По-скоро бих отишла сама, т.к. искам да се наприказваме с познатия ми. На моя му е тъпо като сме с друг човек навънка, щото докато си говоря с другия и той седи като в небрано лозе.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?

Споменавам, да.


Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?

Ами да имаш и време за себе си. Сам , с приятели и пр. Не може да сте 24/7 и да се следите постоянно. Той знае като излизам, но ако плановете ми се променят в движение не му звъня , за да му съобщя. Нито пък той на мен. Но си казваме после де :D Подозрително е малко, да. Питай го и ще разбереш.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov_and_sex/40438-niakolko-vaprosa-koito-ne-biva-da-zadavash-na-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?

Не можеш да отговориш на всичко. Ти си преценяваш. Това са малко tricky questions , на който дори самият ти не си сигурен дали искаш да знаеш отговора. Така че по-скоро да, не трябва да бъдат задавани.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

Аз имам неща, които не бих искала той да научава. Те са от миналото ми основно. Има неща, които съм правила във връзката ни, които той също не може да ги разбира и не трябва. Обичам го прекалено много, за да му го причиня

[anonymous708973]

странно..

Що бе, Щруди? И при мен се случва чат-пат. Само трябва да кажа, че въпросното излизане ще се състои, за да няма неприятни изненади после.

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
- Знам ли. Всеки си има отделна. Целувка, да речем.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
- Какво значи "искам да впечатля"? Защо ми звучи като нещо лошо? Аз винаги гледам да се представя като себе си, но в най-добрата си светлина на всички - дали се запознавам с момче, момиче, бащата на приятеля ми, учител, президента, ако щеш, няма никакво значение. Ако някой ми е интересен - момче или момиче, предлагам да се видим на кафе. Не смятам, че е ненормално, честно.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
- Винаги излиза в разговора, не знам как. Дали по интернет, или очи в очи, ако се сетя за нещо, което е казал приятелят ми, споменавам: "приятелят ми еди-какво-си". Не го казвам специално, един вид като "СТОЙ ДАЛЕЧ!"
Нямам желание да задавам подобни въпроси вече. Обръгнах сякаш. Поне засега. Нямам проблем да отговоря на какъвто и да било въпрос обаче.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
- Започвала съм запознанства с доста откровения на тая тема, просто така е дошло. Не се е случвало напоследък. Сякаш спрях да изпитвам желание да обсъждам с почти непознати подробности от сорта на какво съм правила и какво обичам. С най-добрия ми приятел обаче (eдно от въпросните запознанства) почти кътните зъби си знаем на тая тема.
Приятелят ми не е такъв тип, че да го прави. Изобщо не споделя с непознати. А ако беше, хич нямаше да съм окей с идеята да обяснява на някви полупознати мадами как обича нокти по раменете, например. КАК ТАКА ще ги говори тия неща о.О Изобщо... никакъв шанс. Ако точно тоя човек го правеше, щеше да е с ясна цел. Ако беше с тая цел, нямаше да сме заедно.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
- Ще отида сама. Ако пак възвърнем по-близки отношения, ще поискам да го запозная с най-важния човек в живота си - какво по-естествено от това все пак? Приятелят ми има 2-3 човека, с които държи да си излиза насаме. Не ме кани.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
- Както казах по-нагоре, винаги се появява в разговора по една или друга причина.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
- Лично пространство - време за себе си. Всеки има нужда от различно количество и избира да го запълва с различни дейности. Не разбрах втората част от третия ти въпрос (след "и"-то). Аз имам нужда от малко. Мога да съм цял ден с него, накрая да имам нужда от час-два да си измия косата, сменя дрехите и прелакирам и съм готова. Като ходихме на почивка, бяхме около 2 седмици нон-стоп заедно. Стигаха ми 40 минутки да си изгледам сериала и то почти по принуда докато той си говореше с някого насаме. Не обичам да съм в нас, не обичам да съм сама. Това го определям като проблем, върху който обаче не изпитвам огромно желание да работя.
За съжаление, нищо не можеш да направиш. Един безплатен съвет: Не проектирай собствените си желания и очаквания върху хората, били те и близки - задължително ще останеш разочарована.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
- Не ми отваря статията. Имам бледи спомени, че имаше въпрос и за бройка. Всяка двойка преценя какво е важно. Лошото е, ако за единият е важно, а за другият - не. На мен/нас това ми е проблем. Моят изисква да знае и с изненада открива неща, които "не съм му казала" (о, ужас, как смея?!), чопли ме, мрънка ми, кара ме да се чувствам виновна докато не си кажа всичко, но той самият... избягва въпроса, мълчи ми... Мегадразнещо. Неведнъж сме се карали за това. Безкрайно нечестен двоен стандарт е. Тук мисля да замълча с ехидна усмивчица и да отбележа, че всичко се връща.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
- Аз нямам проблем да споделям, наистина. С ръка на сърцето го казвам. Чувствам нужда човекът до мен да е наясно с всичко, да му се отдам изцяло, един вид: "Ето ме, аз съм това и това, плюсове и минуси, била съм такава, сега съм такава. Прецени си." Той няма подобна нужда, скрит си е в черупчицата и трябва да подходя доста внимателно и в точно определени много редки моменти, за да се "изповяда". Аз не съм окей с това.

Впрочем, забавно ми е как двойки с някаква смешна като време връзка обясняват как си казвали всичко. Много моля, хората с повечко "стаж" зад гърба си знаят/знаем колко трудно се водят някои разговори - независимо по каква причина. Да не говорим, че за връзка месец-два-три просто е невъзможно да са стигнали до определени теми, би било ненормално, ако са. Не ми спори, само заключавам факта, че нещата, каквито се представят в този форум, често са коренно различни от действителността.

[SpiritInBlack]

Конкретния ми въпрос без да овъртам, е:

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..? Ако съм обвързан , това предполага да съм привлечен сериозно от приятелката ми. В подобни моменти не се запознавам с " ебати яката кака ". Никога не се старая да впечатлявам , държа се естествено и момичетата са привлечени от мен естествено. Няма лошо да изляза на кафе с приятелки ,но дотам.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?) Не харесвам запознанството в Интернет. Странни въпроси ,ябълков пай , странни въпроси.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате? Интересно. За какво говоря зависи от събеседничката ми и най-много от настроението , в което съм в момента на разговора. Естествено няма да споделя пикантни подробност как съм я ебал , как ми е духала и т.н. Определено няма да остана очарован , ако приятелката ми е водила подобни разговори.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи? Зависи от отношенията ни. Не приемам някой да ми се изтърси , обаче ако държа на приятелката ми , няма да имам проблем да дойде и тя. И не , ще и забраня.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак? Тс.

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
Значи , че си прекалено нелогична , за да те анализирам. Имам лично пространство , което изисквам да се уважава , но не позволявам приятелката ми да има тайни от мен.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov_and_sex/40438-niakolko-vaprosa-koito-ne-biva-da-zadavash-na-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко? Щото ако приемем , че случайно си харесам леко момиче ( при всичките им кусури , в честия случай са много големи пичове и знаят как да се забавляват ) , в момента , в който разбера, че пуска прекалено лесно , интересът ми ще умре. Не си правя илюзии и не обичам да задавам такива въпроси.


Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

Щруделче , не знам къв е конкретният повод да питаш глупави неща , но ти си странно момиченце с нерешени емоционални проблеми и каквито и отговори да получиш , едва ли ще ти помогнат.

[anonymous708973]

Имам лично пространство , което изисквам да се уважава , но не позволявам приятелката ми да има тайни от мен.
И хич не ти се струва леееееко нечестно?

Тва мъжете... хич не сте толкова сложни, ама с ей такива изказвания се чувствам като пълен малоумник в по-добрия случай.

[fUcKsMiLe]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
-Доста е тънка границата. Зависи от това какъв е партньора ти.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
-Не ми се е случвало да каня момче на кафе :D Мм, също така, когато съм във връзка, не гледам на другите момчета като на обект, който ме привлича.. някак си, а просто като приятели/познати.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
-Защо да не е нормален? Абсолютно нормален е, когато познаваш от по-дълго човека, разбира се. Да го питаш в момента, в който се запознаете.. за мен ще бъде неловко поне. Иначе да, ще спомена, че съм заета, ако ме питат за това.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
-Не бих го обсъждала с непознати, освен ако нямам някой познат, с който вече съм говорила за това. Ако се познавам с човека отсреща отдавна, тогава нищо не ми пречи да говоря за каквото и да било.
Ще се почувствам нормално.

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
-Мой/я познат/а е. Ако ме покани ще ида сама, ако спомене нещо за него, ще го питам дали иска да дойде с мен. Предполагам ще е същото и за него.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
-В момента, в който се стигне до този въпрос ще го спомена, но да го изтърся така.. изведнъж.. мм, ще бъде неловко :3

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
-Когато сте двама личното пространство, вече не е толкова лично, а по-скоро общо. Вие сте заедно, макар и две отделни личности. Ако има нещо, той е човек, на който мога да се доверя и мога да му кажа/покажа всичко. Общото лично пространство вече е нещо, в което никой друг, освен вас, не трябва да се бърка.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
-Можеш да отговаряш на всички въпроси, друга е темата, на кои от тях искаш наистина да чуеш отговора. Например въпроса със приятелките и коя харесвал най-много. Това никога няма да го питам, защото после ще го ревнувам от нея. Без причина.. ей така, просто защото ми е отговорил на въпроса.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
-Нямам тайни, които да пазя от него. Има неща, които още не съм му казала, но с течение на времето, най-вероятно ще разбере и без да ги казвам.

[UniCoWN]

Границата при мен е много строга.
Разбира се, че си спомням, че си имам приятел, когато разговарям с някого. Нелепо е да се захласнеш по случаен познат, когато обичаш някого. А ако се захласваш, значи не обичаш.
Когато говоря с човек от другия пол, винаги пазя някаква дистанция в думите. Но не защото се правя на много важна че си имам приятел, а защото морала ми не го позволява - пак казвам, недопустимо е за мен да проявявам какъвто и да било интерес към друг.
За запознанства в нета няма и да говоря - абсурдно е, дори необвързана не бих пращала снимки и разговаряла за лични неща с някакъв си от нета, дето не го знам какъв е.

За секс не говоря с никого, освен с приятеля ми. Говорим за цветущи подробности. С приятелка мога да подхвърля някое изречение по темата, което обаче не включва илюстриране на мен самата в еди-коя-си поза.

Ситуацията със стария познат: Вероятно ще отида сама. Зависи и за какъв човек говорим. Примерно някой, с когото сме били наистина приятели и по стечение на обстоятелствата не сме се виждали отдавна - да, отивам. Някой, с когото никога не съм поддържала близки отношения - вероятно ще си останем с разговор по телефона. И няма да направя проблем, ако приятелят ми излезе да се види с приятелка. Имам му доверие. Ще питам как е минало все пак.

Лично пространство в една връзка няма според мен. Говорим за сериозно обвързване и намерения, не хайманосване и леки връзки за по месец-два. Няма лично пространство, щом си решил, че ще споделяш живота си с някого. Този човек е личното пространство оттук нататък. Това не означава да сме в течение буквално за всяка минутка от деня, която не прекараме заедно. Това означава да си имаме доверие и без притеснение да допуснем човека до себе си толкова близо, колкото той поиска. Оттук се изгражда доверието за мен.

За въпросите от статията - не съм съгласна, с любимия човек трябва да можете да си споделяте всичко, всякакви въпроси да бъдат с честни отговори. Пак се връщаме на въпроса за доверието - трябва да се разкриеш пред този човек. Не той да се притеснява да те пита нещо, щото нали, да не се скарате.

[cyclops]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Границата е много тънка и аз самата не знам къде е точно тя, признавам си. Бих казала до флирт. И то до някаква степен на флирт. Нека не се лъжем и си признаем, че много момичета обръщат приятелските отношение с противоположния пол на лек флирт, без дори да го осъзнават. Природа, какво да се прави. Но не бива да се прекалява. Не бива да се пренебрегва половинката.

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?

Не забравям за половинката, но това не означава, че не обичам да ме харесват.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)

В нета много внимавам, особено с непознати. Но пък някои хора ме предразполагат да си общувам с тях на всякакви теми, в което не виждам нищо лошо и все пак се знае, че съм обвързана.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?

Случвало се е, ако си паснем с човека. Просто си говорим за всичко. Било то пред гаджето или не. Обикновено се случва в компания. Но не бих излязла насаме с някой, който познавам от скоро, за да си говорим за секс..

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?

Сама. Какво ще прави гаджето там, при положение, че не го познава. Ако завършем отново контакт с този познат. Следващия път ще взема и гаджето. Същото важи и за него. Ние сме доста самостоятелни в това отношение и не си дишаме във врата.

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?

Споменавам. Все в някоя темичка от разговора приплъзвам "приятелят ми". Например "с приятелят ми бяхме еди къде си".

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?

Трябва да има лично пространство при всички случаи, иначе връзката за мен върви към провал. Все пак преди да си се обвързал си го имал това пространство и то трябва да се спази поне малко. Не казвам, че не трябва изобщо да допускаш никой до себе си, но има моменти, в които искам да съм сама, моменти , в които искам да съм сама с приятелите или да отида някъде самичка.


И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?

Можеш да отговаряш на всичко, но трябва ли да досаждаш на човека до теб?

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

Аз нямам тайни от приятела си. И съм против лъжите от всякакво естество, но държа страшно много на личното ни пространство. Искам да излизаме и заедно и отделно. Все пак така запазваме и тръпката. Нали трябва и да си полипсваме? Довечера ако реша ще изляза с приятелки на клубче, ще се забавлявам, но накрая се прибирам при него, в нашето легло и ще съм най-щастливата! Не искам да си дишаме във вратовете, това би развалило нашите отношения. Понякога се е случвало със седмици да сме нон стоп заедно, но пък в следващия момент имам нужда и от нещо друго и това трябва да се знае. Свободни хора сме преди всичко и това не трябва да се забравя.

[girlwithblueeyes]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Не знам границата е доста тънка . Прекаленият флирт може би


Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?

Обичам да правя добро впечатление и да ме харесват , така съм научена от малка . Но това не значи автоматичон да се свалям . Не забравям че имам приятел но не го споменавам постоянно .

В нета много внимавам, особено с непознати. Но пък някои хора ме предразполагат да си общувам с тях на всякакви теми, в което не виждам нищо лошо и все пак се знае, че съм обвързана.

Не съм по този тип общувания не обичам да споделям лични неща с непознати . Но ако персоната ми допадне и съм я опознала можем да постигнем мноог хубав общ език . Пращам снимки, но не на всеки .

оворите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?

Аз за секс говоря основно с момчета . Допада ми защото вниквам и в тяхната гледна точка а пък и е мноог забавно и хубаво . Не с непознати а с момчета който са ми твърде ама твърде близки . Ако приятелят ми го прави няма да имам нищо против . Стига да не споделя чак потробности .

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?

Не си пропилявам стойностните познаства само защото съм обвързана . Ще отида сама и ще се видим като приятели и това е . Аз също не бих имала против ако той е в същата ситуация . И двамаат си вярваме достатъчно .

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?

Да споменавам ама после не започвам да говоря само за него защото става досадно за отсрещният да слуша само '" ами той приятелят ми това или онова"" доста е досадно .

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?

Обичам да имам време за себе си и моите лични нужди . Не обичам да съм с някой 24 часа в денощието стаав ми супер задушаващо и скучно . Оличам да излизам и да се забавлявам с приятели . Не съм от момичета който не излизат навън без гаджето си . Личното пространстов е нужно за да остаавш на саме със себе си и мислите си . Вревмето когато ще направиш нещо за себе си а не за някой друг . Приятелят ми също мисли като мене . Просто за мен еднавръзка в която двойката е като сиамски близнаци е супер тегаво и скучно .

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?

Защото някой от въпросите може да се твърде лични за другият . Попринцип съм си нагла и си питам всякакви въпроси . Но е факт че има и много личин неща . Аз също не обичам да споделям лични неща но пък обичам да питам за тях:D

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?

За мен като имаш приятел не значи да си знаете и кътните зъби . Имам тайни от приятелят си но те са свързани лично с мене и миналото ми . А и не са толкоав много . Научена съм да минипулирам от дете но не точно в тази връзка се старая да съм искрена защото държа на нея . Обичам да съм с него и държа на него но просто имам огромон его което понякога ми пречи . Но засега нещата са прекраснеи при нас и двамата се стараем много да си запазим хубавата връзка . И двамата си имаме трески за дялкане но си се обичаме .

[cyclops]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?

Излизане и общуване-окей. С мярка. Прегръдки, целувки и пр.-твърдо не.
Но по принцип, ако сме в ситуация на моментно разделяне (както лятото ще сме), му разрешавам да спи с някоя/и. Обожавам го, не деля, но ако е само секс съм по-склонна да го приема, отколкото ако е с чувства и пр.

Извинявай, че се меся, ама нямаше как да не реагирам на този отговор и да не полюбопитствам. Как би му позволила да спи с други заради някаква си лятна раздяла? Ума ми не го побира. Не е като да се разделите години. Освен това не отдавна беше споделила, че вие двамата още не сте правили секс, ако не се лъжа. Е как при това положение ще допуснеш да спи с друга? Не те упреквам, просто ми е интересна каква ти е гледната точка.

[girlwithblueeyes]

Ми за някой хора сексът ен е толкова голяма изневяра . За мен също стига да не е секс с чувства . Мноог повече боли от целувката вмесот от единят секс .

[cyclops]

Да, знам че има такива хора, макар че не го разбирам. Но при нея е странно, защото по мои наблюдения е доста ревнива в някои отношения. Освен това и отношенията й с приятеля й бяха до скоро много странни и сложни.

[girlwithblueeyes]

Аз също съм ревнива приятелят им и той . Но в това отношение сме малко по либерални един към друг .
Аз доколкото знам при тях вееч всичко си е наред .

[urlittlelady]

Къде е границата при общуване с противоположния пол, която не трябва да преминаваме, когато си имаме половинка?
--- За всеки човек границата е различна.. но и аз мисля, че е въпрос на държание...

Момичета/момчета, когато се запознавате с други момчета/момичета, спомняте ли си, че си имате гадже, или особено пък ако персоната е ебати яката, забравяте за тая подробност и се държите така, сякаш искате да впечатлите човека срещу вас, сякаш тъкмо ви е на езика 'може някой път да излезем на по кафенце'..?
---Много добре си спомням. Не се държа по някакъв начин за да впечатля човека отсреща.

Ако пък това се случва в нета, споменавате ли, че сте обвързани? Разменяте ли си снимки? До каква степен се интересувате от човека и до каква степен е нормално да се интересувате? (За пример...: 'Обичаш ли да те гушкат?' подходящ въпрос ли е за някой, който искате да опознаете?)
----Принципно гледам да отбягвам чатове с когото и да било, не разменям снимки, абе не съм аз тази дето се интересува :D И не, не мисля че е подходящ въпрос.

Говорите ли си за секс с противоположния пол, който НЕ е гаджето ви, а човек, който познавате от 10 мин, 5 часа, 2 дена..? За това какво обичате в секса, какво сте правили, какво искате да направите?
А ако разберете, че гаджето ви го прави, как ще се почувствате?
--- НЕ. Не мисля, че трябва да обсъждам това с други момчета освен приятеля ми. Ако той го направи.. ще ми стане може би гадно, но де да знам

Имаме следната ситуация: Стар/а познат/а ви звъни. Интересува се как сте, иска да се видите. Сам/а ли ще отидете, или ще вземете и гаджето си? А ако на него/нея се случи?
--- Ами може и по телефона да разбере как съм. А в случай, че приема, което е изключително рядко, ще взема кучето си :D

Изобщо, когато общувате с противоположния пол, който не знае дали сте обвързан или не, споменавате ли го все пак?
--- Eстествено

Какво значи 'лично пространство'? Трябва ли да съществува? Ако един човек прекалено много настоява за това пространство и не позволява на човека до себе си да не е чак пък толкова 'лично', това не е ли подозрително?
Аз ако съм готова да споделя личното си пространство с човека до себе си, а той не е, какво значи това?
---Личното пространство трябва да го има до някаква степен. Прекаленото настояване за такова би изглеждало подозрително, от там се появяват съмнения и т.н и т.н. Това значи, че не е готов/а да сподели личното си пространство и му трябва време.

И понеже видях тази статия http://www.teenproblem.net/a/1-lubov...a-gadzheto-si/ ..защо пък да не трябва да се задават тези въпроси? Защо изобщо има въпроси, на които не трябва да се отговаря? Не трябва ли да можеш да отговориш на всичко?
--- Понякога е по-добре да не се задават някои въпроси. Колкото до статията, аз съм задавала някои от въпросите, както и той на мен, и не виждам нищо лошо в това. Смисъл, може да зададеш всякакъв вид въпрос стига да подбереш внимателно времето, в което го задаваш.

Като цяло темата ми се върти около това дали споделяме абсолютно всичко с половинките си, или имаме някакви малки и безобидни тайни, който пазим само, за да 'не нараним' човека до себе си. И ако е така.. щом тези неща биха го наранили.. защо ги правим?
--- Ние си споделяме абсолютно всичко. Нямаме тайни. Нямаме лъжи. Решили сме, че така е по-добре. А и ако се лъжем, къде отива доверието?