assd
05-04-2013, 19:18
Привет,
както си личи от ника ми съм много, много стар юзър. Регистрирах се преди доста години, когато бях студент първи курс и в живота ми се появи едно момиче в което се влюбих от пръв поглед. Никога не бях обичал толкова силно и още тогава мислех, че това е любовта на живота ми, беше още по детски някак, все още толкова млад, пък да я срещна..
Както и да е, тогава тя беше с друг, аз я откраднах. Бяхме заедно половин година някъде и беше много хубаво, писал съм няколко теми, свързани с нея тук, колко съм щастлив и така нататък. След лятото дойде зимата и точно през нощта на 10 срещу 11 януари тя ми написа един смс, който помня и до днес, както помня всички мигове с нея всъщност. Още имам този телефон с този смс, нито съм го изтрил, нито съм го изхвърлил самия телефон. Пазя си го, сигурно подсъзнателно нещо ме е карало да го запазя. Всъщност нищо от тогава не изхвърлих, всичко си е при мен и даже след 5 години нещата са и тук, играчката, която ми подари преди толкова години за коледа още си я возя в колата. Единственото, което направих, е че продадох веднага почти, след седмица колата, която карах по онова време - бяхме прекарали много моменти с нея и беше нещо, което ми напомняше много.
Та, заряза ме, бях съкрушен и 3 месеца бях като умрял. Приех го много зле и не вярвах, че просто така ще сложи край, не ми даде някакво обяснение, но това е добре за историята нататък. След половин година реших, че няма смисъл да си губя времето и си намерих работа, благодарение на експлоататорския график и скапаната работа я забравих бързо. Просто след 12 часа на ден нямаш много време да мислиш за несподелени любови... Така изкарах около 6 месеца и ми дойде до гуша от тъпата работа и всичко и напуснах. Реших да правя собствен бизнес, така и направих. Накрая изобщо не мислих за нея, почнах да печеля малко пари и момичетата започнаха да ме забелязват, бях верно доволен и щастлив. Но съм си глупав и се намериха няколко хитри, почнаха да ми мътят главата и ме използваха яко. Въпреки това ми харесваше да им купувам разни неща и да ходя с тях по някакви тъпи места или екскурзии, не мога да кажа, че не беше готино. Но въпреки това ми липсваше нещо - просто на някой да му пука за мен, без да трябва да си купувам вниманието му едва ли не. Точно както онова момиче, което ми разби сърцето, тя ме обичаше и преди когато нямах един лев, харесваше самия мен, а не портфейла ми, казано най-грубо. Започвах все по често да си спомням за нея след около две години мотаене с другите момичета и пълната загуба на време. Никоя не искаше нищо сериозно, някакъв вид сделки - материално-сексуални, макар да се влюбвах в една друга, която обаче беше много мъчителна работа. Просто момиче в което не трябва да се влюбваш. Доста време си загубих и с нея, докато се пробвам да я спечеля, голяма грешка. Много се карахме с нея, хем се разнирахме, хем никак не можехме да се разберем като хората.
И така живота си минаваше. Ставаше ми любопитно какво ли прави моята, така наречена голяма любов, бях разбрал, че се е върнала при онзи от когото я откраднах. Не изпитах някакво чувство. Беше ми интересно дали се е оженила, дали има деца, дали се справя добре с живота. Аз лично не бях постигнал нищо съществено, освен че се справях с лекота с нещата в живота, някак си беше лесно когато сам си си шеф и бях доста възхитен от успеха си, имах някак си самочувствие. И така няколко месеца се канех, дали да намеря някакъв контакт с нея, как и откъде. Нямахме никакви общи познати вече, защото прекратих отношенията си с там общия дето беше причината да се запознаем, но това беше чисто бизнес решение. И не знаех нищо - нямах и телефона, нито адреса, нито знам къде работи, нито къде мога да я засека, дали изобщо е в софия, защото не беше от софия по принцип когато беше и тя студентка. Имах само името и и реших във фейсбук да я потърся. Фамилията и беше специфична и първия резултат със сигурност беше тя. На няколко пъти писах и триех съобщението, не знаех какво да напиша, не знаех какво мисли за мен, дали и пука още, дали ме е забравила, дали изобщо ще отговори. Една късна вечер накрая и писах съвсем просто съобщение, добавих я в приятели и си легнах. Заспах като пън.
На сутринта първото нещо, което направих беше ясно, нямаше отговор. На другата сутрин също. Натъжих се. Макар да не исках нищо конкретно, исках поне да разбера как е и какво се случва около нея. По това време бях хлътнал по друга и мислех, че с другата може да стане нещо все пак.
На следващата сутрин съвсем рутинно си бях във фейсбука, нечакайки вече отговор и о, изненада. Приела ми беше приятелството и ми беше отговорила. По писането още веднага ми стана ясно, че го е прочела точно преди два дни и нарочно не ми е писала и самото съобщение беше толкова фалшиво. Това много ме зарадва. Цял ден бях като пиян, но и аз не отговорих един ден и написах нещо съвсем небрежно. Така не си писахме няколко дни. Стратегия яко...
Една вечер тя ми писа, била нощна смяна на работа и нямала какво да прави. Тогава вече стана ясно - тук има още нещо, направо още много. Писахме си както в първите ни пъти, до 7 сутринта. След това вече беше ясно, трябваше да я излъжа да и взема телефона и да се видим. В началото отказваше, но накрая и го взех и обещах да се обадя точно в 10 на другия ден. Бях като часовника в БАН - направо разцепих секундата. Уговорихме си среша и още първия поглед след пет години си каза всичко. Нищо не беше приключило, а тепърва започваше...
Тя все още беше с онзи, откогото пак я откраднах и сега. Няма смисъл да казвам, че и тя е искала да се срещнем пак, но съдба... Ако не бях го направил щях още да се занимавам с тъпи курви и да си губя времето. След тази среща всичко беше както първия път, беше меко казано граничещо с фантазията, безсънни нощи, звезди и абе знаете... На следващите срещи решихме как да спрем с другите, и как сме един за друг наистина, как щом след толкова време нишо не се е променило и че и двамата сме мислили един за друг трявба да не пречим на съдбата да си върши работата. Понякога грешки се допускат, но се научават много уроци от тях, може би това е един урок, кой знае, ще разберем след още пет години сигурно.
Мога с чисто сърце да кажа сега, че тя е моето момиче и явно всяко зло за добро. Вече не сме млади и глупави, ако не се беше случила онази раздяла никога нямаше да разберем както сега, че това сме ние - един за друг, половинки от едно цяло. Сериозно работя по въпроса да живеем заедно, да създадем свой дом, семейство и да се радваме на живота, без повече да си липсваме нито за миг. Тя е момиче на което искам да покажа целия свят, не, буквално и преносно, обичам да пътувам и това е мечатата ми от доста време и сега съм готов да я споделя с нея. Ще видим, времето ще каже дали до края на това приключение живота ще сме заедно както го искаме в момента и двамата..
Това е хора, мисля, че вече форума не е моето място. Мога само да благодаря за хубавите мигове, прекарани тук, многото съвети получени, когато съм имал нужда. Пожелавам на всички да са също така щастливи, както съм аз, ние или както искате го наричайте. Хубаво е да се обичате и да бъдете обичани. Дори понякога да ви се вижда, че е настъпил края на света заради една любов, никога не знаете - може да е само началото и да ви чакат много, много хубави неща :) Само търпение и нещата и живота се нареждат сами по някакъв свой невидим начин.
Бъдете щастливи и чао от мен.
както си личи от ника ми съм много, много стар юзър. Регистрирах се преди доста години, когато бях студент първи курс и в живота ми се появи едно момиче в което се влюбих от пръв поглед. Никога не бях обичал толкова силно и още тогава мислех, че това е любовта на живота ми, беше още по детски някак, все още толкова млад, пък да я срещна..
Както и да е, тогава тя беше с друг, аз я откраднах. Бяхме заедно половин година някъде и беше много хубаво, писал съм няколко теми, свързани с нея тук, колко съм щастлив и така нататък. След лятото дойде зимата и точно през нощта на 10 срещу 11 януари тя ми написа един смс, който помня и до днес, както помня всички мигове с нея всъщност. Още имам този телефон с този смс, нито съм го изтрил, нито съм го изхвърлил самия телефон. Пазя си го, сигурно подсъзнателно нещо ме е карало да го запазя. Всъщност нищо от тогава не изхвърлих, всичко си е при мен и даже след 5 години нещата са и тук, играчката, която ми подари преди толкова години за коледа още си я возя в колата. Единственото, което направих, е че продадох веднага почти, след седмица колата, която карах по онова време - бяхме прекарали много моменти с нея и беше нещо, което ми напомняше много.
Та, заряза ме, бях съкрушен и 3 месеца бях като умрял. Приех го много зле и не вярвах, че просто така ще сложи край, не ми даде някакво обяснение, но това е добре за историята нататък. След половин година реших, че няма смисъл да си губя времето и си намерих работа, благодарение на експлоататорския график и скапаната работа я забравих бързо. Просто след 12 часа на ден нямаш много време да мислиш за несподелени любови... Така изкарах около 6 месеца и ми дойде до гуша от тъпата работа и всичко и напуснах. Реших да правя собствен бизнес, така и направих. Накрая изобщо не мислих за нея, почнах да печеля малко пари и момичетата започнаха да ме забелязват, бях верно доволен и щастлив. Но съм си глупав и се намериха няколко хитри, почнаха да ми мътят главата и ме използваха яко. Въпреки това ми харесваше да им купувам разни неща и да ходя с тях по някакви тъпи места или екскурзии, не мога да кажа, че не беше готино. Но въпреки това ми липсваше нещо - просто на някой да му пука за мен, без да трябва да си купувам вниманието му едва ли не. Точно както онова момиче, което ми разби сърцето, тя ме обичаше и преди когато нямах един лев, харесваше самия мен, а не портфейла ми, казано най-грубо. Започвах все по често да си спомням за нея след около две години мотаене с другите момичета и пълната загуба на време. Никоя не искаше нищо сериозно, някакъв вид сделки - материално-сексуални, макар да се влюбвах в една друга, която обаче беше много мъчителна работа. Просто момиче в което не трябва да се влюбваш. Доста време си загубих и с нея, докато се пробвам да я спечеля, голяма грешка. Много се карахме с нея, хем се разнирахме, хем никак не можехме да се разберем като хората.
И така живота си минаваше. Ставаше ми любопитно какво ли прави моята, така наречена голяма любов, бях разбрал, че се е върнала при онзи от когото я откраднах. Не изпитах някакво чувство. Беше ми интересно дали се е оженила, дали има деца, дали се справя добре с живота. Аз лично не бях постигнал нищо съществено, освен че се справях с лекота с нещата в живота, някак си беше лесно когато сам си си шеф и бях доста възхитен от успеха си, имах някак си самочувствие. И така няколко месеца се канех, дали да намеря някакъв контакт с нея, как и откъде. Нямахме никакви общи познати вече, защото прекратих отношенията си с там общия дето беше причината да се запознаем, но това беше чисто бизнес решение. И не знаех нищо - нямах и телефона, нито адреса, нито знам къде работи, нито къде мога да я засека, дали изобщо е в софия, защото не беше от софия по принцип когато беше и тя студентка. Имах само името и и реших във фейсбук да я потърся. Фамилията и беше специфична и първия резултат със сигурност беше тя. На няколко пъти писах и триех съобщението, не знаех какво да напиша, не знаех какво мисли за мен, дали и пука още, дали ме е забравила, дали изобщо ще отговори. Една късна вечер накрая и писах съвсем просто съобщение, добавих я в приятели и си легнах. Заспах като пън.
На сутринта първото нещо, което направих беше ясно, нямаше отговор. На другата сутрин също. Натъжих се. Макар да не исках нищо конкретно, исках поне да разбера как е и какво се случва около нея. По това време бях хлътнал по друга и мислех, че с другата може да стане нещо все пак.
На следващата сутрин съвсем рутинно си бях във фейсбука, нечакайки вече отговор и о, изненада. Приела ми беше приятелството и ми беше отговорила. По писането още веднага ми стана ясно, че го е прочела точно преди два дни и нарочно не ми е писала и самото съобщение беше толкова фалшиво. Това много ме зарадва. Цял ден бях като пиян, но и аз не отговорих един ден и написах нещо съвсем небрежно. Така не си писахме няколко дни. Стратегия яко...
Една вечер тя ми писа, била нощна смяна на работа и нямала какво да прави. Тогава вече стана ясно - тук има още нещо, направо още много. Писахме си както в първите ни пъти, до 7 сутринта. След това вече беше ясно, трябваше да я излъжа да и взема телефона и да се видим. В началото отказваше, но накрая и го взех и обещах да се обадя точно в 10 на другия ден. Бях като часовника в БАН - направо разцепих секундата. Уговорихме си среша и още първия поглед след пет години си каза всичко. Нищо не беше приключило, а тепърва започваше...
Тя все още беше с онзи, откогото пак я откраднах и сега. Няма смисъл да казвам, че и тя е искала да се срещнем пак, но съдба... Ако не бях го направил щях още да се занимавам с тъпи курви и да си губя времето. След тази среща всичко беше както първия път, беше меко казано граничещо с фантазията, безсънни нощи, звезди и абе знаете... На следващите срещи решихме как да спрем с другите, и как сме един за друг наистина, как щом след толкова време нишо не се е променило и че и двамата сме мислили един за друг трявба да не пречим на съдбата да си върши работата. Понякога грешки се допускат, но се научават много уроци от тях, може би това е един урок, кой знае, ще разберем след още пет години сигурно.
Мога с чисто сърце да кажа сега, че тя е моето момиче и явно всяко зло за добро. Вече не сме млади и глупави, ако не се беше случила онази раздяла никога нямаше да разберем както сега, че това сме ние - един за друг, половинки от едно цяло. Сериозно работя по въпроса да живеем заедно, да създадем свой дом, семейство и да се радваме на живота, без повече да си липсваме нито за миг. Тя е момиче на което искам да покажа целия свят, не, буквално и преносно, обичам да пътувам и това е мечатата ми от доста време и сега съм готов да я споделя с нея. Ще видим, времето ще каже дали до края на това приключение живота ще сме заедно както го искаме в момента и двамата..
Това е хора, мисля, че вече форума не е моето място. Мога само да благодаря за хубавите мигове, прекарани тук, многото съвети получени, когато съм имал нужда. Пожелавам на всички да са също така щастливи, както съм аз, ние или както искате го наричайте. Хубаво е да се обичате и да бъдете обичани. Дори понякога да ви се вижда, че е настъпил края на света заради една любов, никога не знаете - може да е само началото и да ви чакат много, много хубави неща :) Само търпение и нещата и живота се нареждат сами по някакъв свой невидим начин.
Бъдете щастливи и чао от мен.