ProstoObiknovenataAz
05-09-2013, 12:22
Здравейте, аз съм Ивета на 15 години. Не съм от хората, които споделят по форуми, но желая да чуя някой съвет. :)
Миналия вторник се прибирах с тролея след среща с приятелка. Качих се най-отзад където имаше две жени и едни младеж. Та думата ми е за младежа.Стоим един до друг на ръка разстояние, а той почти само в мен гледаше. Аз малко се притесних и се озъртах наляво-надясно, щом срещнех погледа му бързах да отместя своя встрани. Нека вметна, че аз съм малко под средния ръст докато той е високичък. Изглеждаше дооста добре, много симпатичен и усмихнат.
Е, може би някъде преди втората спирка от качването ми събрах смелост и се обърнах към него с думите "Защо не гледаш така?", а той се усмихна още повече и ми отвърна, че съм била красива, което ме смути. Аз съм малко притеснителна и напълно обикновено момиче, не съм свикнала да ми качват подобни неща. Завързахме разговор криво-ляво, той все така се усмихваше и се шегуваше леко и не беше дрънкало или натегач, което ми направи огромно впечатление. Когато вече наближаваше моята спирка се поинтересувах той къде слиза, изобщо не ми се искаше да му кажа чао. А той... каза, че неговата спирка била преди три. Изпрати ме до блока ми и си говорехме още няколко минути. Останах толкова очарована от него, че си разменихме скайповете. Той също е малко притеснителен и се оказа по-голям от мен, на 17 години е.
Пишем си вече цяла седмица за какво ли не. Разговорите вървят добре, споделяме си различни неща. Не се прави на интересен, вълнува се как е минал денят ми и ме подпитва това-онова за мен, шегува се много приятно и ме закача в най-добрия смисъл. Не е от най-разговорливите изглежда и ме подтиква аз да пиша повече. Прекарваме в чата по час-два следобед или вечер.
Колебанията ми вероятно са смешни, но са си колебания . Някак ми е странно усещането с тази разлика във възрастта ни, чувствам се малко глупаво. Отделно съм напълно наясно с намеренията му и ми харесва как лека-полека вървят нещата, не е настоятелен или нахален. Предполагам, че е или с повече опит, или е по-срамежлива натура от мен. Имала съм само една връзка преди година, трая пет месеца, но момчето ме разочарова много и от тогава избягвам да мисля за гаджета. Кога ли ще ме покани да излезем, сами ли ще сме или в компания, ще ме целуне ли още тогава... Някои казват, че само леките момичета твърде бързо се сближават и тн, та не знам как е най-добре да постъпя. Ако всичко продължи така добре току виж съм започнала да мисля само за него.
Ще съм благодарна за всеки един съвет по темата и се надявам да не ме хейтвате. :)
Миналия вторник се прибирах с тролея след среща с приятелка. Качих се най-отзад където имаше две жени и едни младеж. Та думата ми е за младежа.Стоим един до друг на ръка разстояние, а той почти само в мен гледаше. Аз малко се притесних и се озъртах наляво-надясно, щом срещнех погледа му бързах да отместя своя встрани. Нека вметна, че аз съм малко под средния ръст докато той е високичък. Изглеждаше дооста добре, много симпатичен и усмихнат.
Е, може би някъде преди втората спирка от качването ми събрах смелост и се обърнах към него с думите "Защо не гледаш така?", а той се усмихна още повече и ми отвърна, че съм била красива, което ме смути. Аз съм малко притеснителна и напълно обикновено момиче, не съм свикнала да ми качват подобни неща. Завързахме разговор криво-ляво, той все така се усмихваше и се шегуваше леко и не беше дрънкало или натегач, което ми направи огромно впечатление. Когато вече наближаваше моята спирка се поинтересувах той къде слиза, изобщо не ми се искаше да му кажа чао. А той... каза, че неговата спирка била преди три. Изпрати ме до блока ми и си говорехме още няколко минути. Останах толкова очарована от него, че си разменихме скайповете. Той също е малко притеснителен и се оказа по-голям от мен, на 17 години е.
Пишем си вече цяла седмица за какво ли не. Разговорите вървят добре, споделяме си различни неща. Не се прави на интересен, вълнува се как е минал денят ми и ме подпитва това-онова за мен, шегува се много приятно и ме закача в най-добрия смисъл. Не е от най-разговорливите изглежда и ме подтиква аз да пиша повече. Прекарваме в чата по час-два следобед или вечер.
Колебанията ми вероятно са смешни, но са си колебания . Някак ми е странно усещането с тази разлика във възрастта ни, чувствам се малко глупаво. Отделно съм напълно наясно с намеренията му и ми харесва как лека-полека вървят нещата, не е настоятелен или нахален. Предполагам, че е или с повече опит, или е по-срамежлива натура от мен. Имала съм само една връзка преди година, трая пет месеца, но момчето ме разочарова много и от тогава избягвам да мисля за гаджета. Кога ли ще ме покани да излезем, сами ли ще сме или в компания, ще ме целуне ли още тогава... Някои казват, че само леките момичета твърде бързо се сближават и тн, та не знам как е най-добре да постъпя. Ако всичко продължи така добре току виж съм започнала да мисля само за него.
Ще съм благодарна за всеки един съвет по темата и се надявам да не ме хейтвате. :)