Nana_12
05-11-2013, 18:53
Здравейте... Имам сериозен проблем с баща ми. Изобщо не се разбираме. Момиче съм на 17. Постоянно се караме по скоро, той ми се кара. Започна ли да му отговарям,започва да крещи и да вика още повече. Затова в повечето случаи гледам да не му обръщам внимание и си казвам ще го изтърпя още 1 2 години после ще се изнеса ... но като се замисля,това е най-лесното което мога да направя. Ако сега не се опитам да си оправя отношенията с него кога ? Преди си мислех е сега ще е така после като станеш на 18 малко или много ще се променят нещата. Но сега ... и на 25 да стана ако сега не се разбера с него той винаги ще се държи така с мен, няма изведнъж да почне да ме уважава повече само защото съм на 20 след като цял живот не го е правел.. Не може нормално да ми каже така и така, той винаги си крещи. Постоянно ме упреква. Това не съм правила онова не съм правила. Вкъщи помагам колкото мога, когато майка ме помоли за нещо или той винаги го правя колкото и да не ми е приятно или да не ми се ходи до еди си къде защото са ме пратили примерно. Стаята ми била разхвърлена... а винаги си я подреждам, има ли някъде 1 дреха и се почва... "каква си разхвърлена" Много пъти ме е обиждал... все ми обяснява как нищо нямало да стане от мен. Сестра ми е на 24.. избяга от вкъщи като беше на 18 заради момче което баща ми 6 7 години се минаха не одобрява. Излизам само когато него го няма вкъщи,тоест докато е на работа. Той се прибира към 5 така че и аз към 5 трябва да съм си вкъщи. Лято,зима няма значение. Оценките ми... не съм отличничка, признавам, но не съм и двойкаджийка успеха ми всяка година е 5,20 5,30 и аз самата не съм доволна от себе си. Опитвам се колкото мога...и не го правя заради тях, а заради мен самата. Както и да е. Баща ми е много консервативен човек.. на 17 съм и миналата година, като разбра че си имам приятел нещо което бях скрила тъй като знаех каква ще е неговата реакция .. не излизах 2 месеца от вкъщи в буквалния смисъл... и през цялото време не си говорихме. За него съм още малка да си имам гадже... беше видял една снимка в телефона ми на която с приятеля ми се целуваме... и до ден днешен ми го натяква. И всеки път тъй като вече с това момче не сме заедно именно заради тях ...ето днеска нещо в банята бях забравила и ми вика " за какво мислиш за А- (момчето) ли? Просто не се сдържах... беше ми страшно гадно след като се разделихме,мина година... беше ми трудно но го преживях и всеки път когато се напие или примерно е ядосан и си го изкарва на мен да чувам това? След тези неща със сестра ми .. колкото и да го разбирам този човек, не иска да постъпя като нея... но защо се държи така,вместо да се опита да се сближи с мен? Отивам на училище... не си слагам грим,само косата си я изправям леко и следва едно "цел ден си пред огледалото". Прибира се от работа и съм на компютъра стоя до по късно 1 2 гледам филми ... слушам музика "само на компютъра стоиш " Ако можех да изляза някъде може би изобщо нямаше и да го включвам... а като изляза за 2 3 часа "цял ден си по улиците" .... Опитах веднъж да говоря с него... да ми вярва.. да ме пуска за повече време.. че го разбирам че се притеснява за мен,защото аз на тяхно място сега като се поставя ако имам деца и аз бих се държала така.. но тяхното не е толкова от притеснение да не ми се случи нещо.. сакън да не изляза с момче. Промяна нямаше никаква. Започвам да говоря с него по... нормално и разбрано и ми вика "не ми говори така не ми се прави на умна" ... Само защото му казах "татко така и така не мисля че си прав или нещо такова ... правила съм се на умна. Сега ако говоря с него... ще последва "аз като ти вярвах ти какво направи (за това че съм си имала гадже) Окей прав е ... вече да ми няма доверие,проблема е там че той никога не ми е имал. Все ме обяснява как съм щяла да стана един боклук... Много пъти съм го чувала като се скараме или даже и да не сме се скарали да казва на майка ми "от тъй дете нищо няма да стане помни ми думите" ... И какво толкова не мога да проумея направих за да реши той че нищо няма да стане от мен? Цяла седмица от училище вкъщи и обратното излизам веднъж на 7 дена от 1 часа до 4, другия ден уча, кара ми се мълча му,въпреки всичко колкото и да ме е обиждал държа се добре с него, хубавото е, че бързо ми минава,бил е много пъти майка ми и въпреки това баща ми е и го обичам, на рождения ми ден ме изложи пред баба ми и дядо ми и пред една приятелка като ми каза "мърла" само защото беше се напил.. Никога не съм правила неща от което да се срамува от мен.. никога и не съм била от проблемни деца някой да се оплаква от мен в училище или където и да е. Толкова приятелки имам дето лъжат родителите си,купони, момчета на по 25 30 години, а пред него аз съм най-пропаднала неставаща за нищо. Аз му благодаря за това,че се държи така с мен че ми се кара и т.н защото точно това ме е направило човека който съм,но мисля че той мина всякаква граница и в момента се чувствам като човек който не става за нищо,няма да постигне нищо,не заслужавам абсолютно нищо от тях. Съжалявам,че не съм дъщерята-мечта .. а най-тъжното е че каквото и да стане и да направя пак няма да бъда. Как иска той да се държа с него.. Даже не си говорим.. прибирам се от училище казвам им здравей и толкова,после си отивам в стаята. Веднъж направи забележка защо съм вечеряла в стаята си а не с тях.. Започнах да вечерям с тях на масата при което и тримата мълчим и гледаме телевизия. Нито си говорим, някой да попита някой нещо или той мен как е минал деня ми нещо което съм виждала в семействата на мои приятелки.. няма такова нещо. А да тръгна да му споделям? Аз като разговарям с него за най-обикновени неща усещам едно такова притеснение все едно разговарям с бащата на съседката ми примерно. А той иска от мен да му споделям други работи е как да стане като даже не се и опитва да разговаря с мен? Ей веднъж в живота ми не помня да ме е похвалил за нещо. Ще стана на 18,ще завърша той мен не уважава а след време ако си имам приятел да очаквам да уважава избора ми? Изключено е. Като се има на предвид и колко ревнив е. Сестра ми много пъти ми е казвала "аз ако не се бях изнесла съм сигурна че до ден днешен нямаше да си имам приятел". Тя беше по- близка с него и винаги съм се чувствала така сякаш е по-обичана от мен. На село постоянно я хвалят а баба ми постоянно казва "а тя (тоест аз) няма нищо общо с сестра си. Как като била малка била много трудолюбива цялото село и се възхищавало. Да тогава времената са били други... и все пак какво да правя сега дали ако види че не му обръщам внимание ще се опита да говори с мен,тоест той ще го направи идва и започва да ми говори мило.. и аз винаги се връзвам защото просто ми е омръзнало да му се сърдя и да го игнорирам не мога така просто,но явно се налага. Как да се държа. Мисля следващия път като се скараме като е трезвен разбира се ... да не му мълча. Преди му казвах само едно "добре,защо трябва да ми крещиш така за да се разбереш с мен?" след което измрънкваше нещо, но спираше. Явно наистина трябва да му се сопна за да разбере,че няма да му мълча все въпреки че знам че така ще стане още по зле и после ще надува главата на майка ми,която постоянно ми казва да съм си мълчала. Аз хубаво ще мълча, но до кога? Не искам да мълча и да не се караме.. искам да се караме ако трябва всяка вечер но искам да види че имам характер,изразявам мнението си да види че и аз съм човек и колкото и "малка" да съм на 17 години трябва най-малкото да ме уважава.