View Full Version : Съжителство с любимия човек
XTREMEFREERIDE
05-12-2013, 16:14
Привет! :)
Тъй като след месец ще се местим с приятеля ми, започва да ми става интересно как живеят други млади двойки. Ние откакто сме заедно почти не сме пропускали вечер да спим и свободно време вкъщи да прекараме заедно. Имаше един период от около половин година, когато живеехме заедно - само двамата си бяхме в неговия апартамент, от време на време се местехме за по седмица вкъщи или седмица в неговия офис, но сме си били самички. След това вече не сме имали този прекрасен шанс. Или сме вкъщи, където е и брат ми, защото последната година живея с него, или сме у тях, където той последната година живее с майка си. Та, просто нямам търпение да си имаме пространството двамцата. (:
Вие живеете ли с половинката си?
Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте?
Имате ли желание да живеете с някого?
Как си представяте/какъв ви е начинът на живот?
Как се промениха нещата между вас след нанасянето ви?
Нашите планове са да си вземем квартира в София и да изкараме следващите 5 години там, после да изкараме по една магистратура в чужбина (следователно да поживеем там), след което се надяваме да сме събрали парички да си вдигнем къщичката, че вече си имаме място. (:
Мисля, че нещата между нас ще си останат същите, само дето ще можем да се чувстваме свободни през цялото време, ще си имаме собствена кухня, в която да си готвим и цял апартамент за ежеминутно опорочаване. XD
Хайде, споделяйте, че ми е интересно. :'3
girlwithblueeyes
05-12-2013, 16:25
Ами ние с моят приятел също не живеем заедно но от края на Юли живот и здраве ще делим един покрив :D в Дания . На мен не ми притеснено но по-скоро умира от нетърпение да заживеем заедно и да си имаме големи кавги за дрехи и храна и много забавни моменти също така :D . Хубавото при нас е , че родителите му се местят в другата къща и едната къща остава изцяло за нас <3 и 3 ни кучета .
Вие живеете ли с половинката си? Не за момента
Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте? За жалост не
Имате ли желание да живеете с някого? Да с приятелят си
Как си представяте/какъв ви е начинът на живот? Ами при нас нещата ще бъдат сложни тъй като той е военен а аз ще уча паров и ще се виждаме саом вечери . Но пък си го представям не много розов да сме си само двамата да се борим и правим секс:D да гледаме филмчета и да ни е хубаво у дома . И още много други неща и ад се караме за типичните глупости но после да се сдобряваме . И да си гледаме заедно хокея . И въобще да ни е много хубаво и забавно заедно <3
XTREMEFREERIDE
05-12-2013, 16:29
Еее, браво! Аз те питах в дневник-темата какво ще правите като ти заминеш. (: Радвам се да чуя, че няма да водите някаква безсмислена връзка от разстояние. И всичко, което ви очаква звучи много добре! Много щастие ви желая. (:
Ние живеем заедно вече от почти година. Много е хубаво и същевременно много различно. Това е моментът, в който ще видите дали сте един за друг и под един покрив. Доста е различно. Разбра се е много хубаво, защото сутрин се събуждаш до него, а вечер се прибираш при него, вечеряте си, гледате си филмчета и какво ли още не Правите си дома така, че да ви е комфортно на вас и това си е вашето лично пространство. Естествено има и кофти моменти, битовизми. Трябва да се мисли за сметки. Аз преди бях свикнала да си купувам нон стоп разни неща и ми се наложи много бързо да се отуча. Трябва да се правят доста компромиси и да се научиш да преодоляваш битовизмите с лекота. Не си трува да се изяждате за една неизмита чиния. Но пък това са нормални неща. На мен ми е много хубаво да си живея с него и никога не съм съжалявала.
Пожелавам ви много щастливи мигове заедно!
TheBeliever
05-12-2013, 16:54
Цветя и рози е в началото. Готвите си заедно, разтребвате заедно, боричкате се като малки деца, правите секс на всяка удобна и неудобна повърхност. Подминавате с шега всякакви дребни битови проблемчета. После еуфорията отминава, страстите се успокояват и си влизате в ежедневните коловози. Битовизмите стават все по-дразнещи и по-дразнещи и докато в началото онази мазна чиния на бюрото му не ти правеше впечатление, вече ти бърка в здравето. Следват няколко спора и малко цупене. Ако се научите да решавате тези малки домашни дразги няма да ви е проблем.
По-страшното е ако тръгнете с нагласата, че сега той/тя си е само ваш/а и всяка свободна минута ще прекарвате заедно. Рано или късно единият ще излезе с приятели вечер без другият. После пак, и после пак. Ще покани гости без да се е допитал/а до вас, и ще уцели момент, в който наистина не ви е до купон. Ще закъснее за вечеря точно когато сте се постарал/а да приготвите любимото му/й ястие. Примерно. Тук вече е от значение зрелостта на връзката ви. До колко успявате да съчетаете характерите и животите си. Защото никой не е перфектен.
Но с търпение и усилия и от двете страни, ако наистина си пасвате, всичко ще се нареди.
За мен - от 4 години и живея с половинката. Минали сме през какви ли не периоди, спадове и възходи и т.н. Още и още изникват неща за доизглаждане, неща, които трябва да напаснем, компромиси, които трябва да направим. И това е напълно в реда на нещата.
От друга страна - мои приятели заживяха заедно след 4 годишна успешна връзка и преди края на първата им година съвместен живот се разделиха. Съвместното съжителство е един от финалните тестове за всяка една връзка. Едва когато сте под един покрив си проличава доколко си пасвате.
Вие живеете ли с половинката си? - Не
Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте? - Да, с бившата ми приятелка. Беше ми дошла на гости за 3 седмици у нас, в Испания (българин съм, но редувам България и Испания :D )
Имате ли желание да живеете с някого? - За момента нямам. Тогава имах и беше хубаво.
Как си представяте/какъв ви е начинът на живот? Беше ми хубаво да заспивам и да се събуждам до нея всеки ден, постоянно да сме заедно, да споделяме еднакъв начин на живот & etc :)
Как се промениха нещата между вас след нанасянето ви? Имахме после много теми на разговор, основаващи се на преживяното там и това, как бяхме неразделни.
Като цяло, заслужава си, стига да се чувстваш щастлив с този човек и да се познавате достатъчно добре - кой, какво харесва и не харесва, за да няма изненади от типа "ама аз не знаех, че това те дразни" ;)
ShtrudeL
05-12-2013, 19:59
TheBeliever мисля че даде най-точно и полезно мнение. :3 (и леко плашещо :3)
някакси мноого напред във времето гледаш. София променя хората ...
XTREMEFREERIDE
05-12-2013, 20:37
lipecek, преценил съм на базата на достатъчно основания, че мога да си позволя да гледам ТОЛКОВА напред във времето и ПО ТОЗИ НАЧИН. Затова го правя. ;]
TheBeliever, мнението ти много съвпада с моето и мисля, че е най-реалната преценка. Аз имам щастието да имам такава за нас двамата и съжителството ни. Изобщо не ме притесняват битовизмите и малките дразнения. Това е голям кеф - да не ти правят голямо впечатление точно тези малки неща.
anonymous708973
05-12-2013, 21:40
Че вие почти заедно сте си живели и досега, повечето от нас нямаме тази възможност.
Ще говоря хипотетично, защото не живеем заедно и не виждам подобна перспектива скоро. В момента той живее сам и сме оставали заедно за 3-4 последователни вечери/нощи заедно. Подозирам, че в началото бихме имали големи ядове в битов план, защото той няма навика да прави редовно определени домакински дейности, пък на мен винаги ми е мелено на главата да си оправям нещата и мръсни чинии, оставени тук-там, са табу. Друго нещо е ставането - за мен е абсурд да си проспиваш половината ден, съответно живота, за него е съвсем нормално да стане по обяд и да ляга по никое време. Това е тотално нездравословно като начин на живот. За храната бихме се разбрали - той ще си яде нормални неща, ако има кой да ги направи и да крие хляба :д
Ще узреем за тази идея и след някоя и друга година си го представям определено, но завиждам на тези, на които им предстои по-скоро.
Изобщо не ме притесняват битовизмите и малките дразнения. Това е голям кеф - да не ти правят голямо впечатление точно тези малки неща.
Бе и аз така си виках, ама не е точно така :) В началото е готино, чувстваш се домакиня, кеф ти е да "въртиш" къщата и да си я подреждаш по свой вкус. После, обаче, като му стане навик да си хвърля чорапите, където му падне, да си прави сандвичи и да ги разкарва из цялата къща, обилно украсявайки с трохи пътя си, точно след като си прекарала няколко незабравими часа с прахосмукачката и парцала... вече не е толкова кеф.
Не че не се преодолява, разбира се. Просто си се подготви психически, че ще се поскарвате за това и онова.
Особено несправедливо ще ти се струва, когато и двамата работите/учите по 8-10 часа на ден, но от теб ще се очаква да поддържаш и къщата спретната и масата -пълна ;)
Чак заедно не сме живяли, но сме седяли в апартамента на единия или другия до късна доба, както се казва. Той обича да седи по цял ден на компютъра и да си рови из програмите, аз обичам да кисна из роулплей форумите. Относно това ще се напаснем, мисля, стига да има два компютъра и всеки да успява да си свърши неговото. Откъм вършене на задължения няма да е трудно, той е трудолюбив и дори в нас или в тях като сме, чистим заедно. И двамата обичаме да се хванем,да направим нещо и чак после да изчистим безропотно. Такива малки неща като мизерни чинии няма да ни пречат, мисля. Имам ОГРОМНО желание след време да заживеем заедно, дано издържим на тези битовизми, за който говорите.
XTREMEFREERIDE
05-13-2013, 06:30
LadyDi, аз казах, че не ми е такъв проблем, защото за година и половина почти-живеене-заедно опознах навиците на момчето ми. Той е девичка и мнооого обича чистотата. Единственото, с което и двамата имаме проблем е миенето на чинии, но затова пък ще си харесваме квартира със съдомиялна. xD Винаги сме си разделяли домакинските задължения, дори си го обръщаме на игра - пускаме музика, той танцува с парцала, аз бърша прах в диско ритми... :lol: Абе, когато нещо наложително се превърне в нещо забавно става значително по-лесно.
Напълно наясно съм иначе, че ще има дразнене. Както той ще ме дразни с някои неща, така сигурно аз него също. Просто са ми прекалено мимолетни и прекалено лесни за решаване, че да им обърна внимание.
PinkPan7her, какво ви спира с твоето момче да заживеете заедно скоро? Нали той живее сам? Или ти ще учиш в друг град?
Pedigree
05-13-2013, 06:33
Оу, колко надъхано звучиш. Планове за бъдеще, вечност с любимия, много сте сладки :3 Ама нали знаеш приказката за плановете, нищо, аз ти желая успех все пак. :)
Аз живеех с бившия си приятел 6 месеца. Бях по-малка, а и за първи път живеех с някой, но не беше за мен, въпреки че се справях добре. 8-) Вие можете да си се обичкате, но съжителството не е лесно. Съобразяване с навици, свикване. Ти си правиш нещата по един начин, той по друг. Някои минимални неща започват да те дразнят, става ти тегаво на моменти. Филм. Въпреки това на мен не съжителството ми изигра лоша шега и не то беше причината да сложа край на онази моя връзка.
Със сегашния ми приятел прекарваме доста време заедно. Лятото се очертава да живеем само двамата, тъй като техните се изнасят на друго място. Не се притеснявам. Трудността на съжителството идва от това, че се събирате 2ма млади, налага ви се да се съобразявате с малко повече нови неща, което често поражда дразги, стига се дори до спорове. Това обаче не е фаталното. Фаталното е да си позволите да си омръзнете, да си тегавеете, бездействайки, да си отнемате личното пространство. Съжителствайте заедно, но не се натрапвайте, не си крадете глътките свобода.
Нямаме си собствено местенце, но прекарваме по някоя и друга седмица в нас или в тях, най-вече когато родителите ги няма. Въпреки огромните сходства в характерите ни, навиците ни се оказаха много различни. Хубавото е, че по характер и двамата сме доста гъвкави, а пък сме се научили и да се слушаме и съобразяваме един с друг. Винаги сме оправяли проблемите си с много говорене и обяснения, но когато сме под един покрив, не е възможно 24/7 да сме в настроение за дискусии. Това ни играеше най-лоша шега в началото. След като оправихме този проблем, всичко друго стана по-лесно. Разбира се, има някои битовизми, които все още имат нужда от изглаждане, но всичко с времето си. Най-важното за мен е, че видяхме, че можем да живеем заедно, въпреки всичко.
Много ще се радвам, ако си имаме наше местенце. Не сме го планували, защото бъдещето ни още не е ясно, за да правим такива планове.
anonymous708973
05-13-2013, 07:44
Особено несправедливо ще ти се струва, когато и двамата работите/учите по 8-10 часа на ден, но от теб ще се очаква да поддържаш и къщата спретната и масата -пълна ;)
E, тва е върхът. Българска работа просто. Такива несправедливости наистина ме изкарват извън равновесие.
Пири, радвай се, че ти е девичка наистина. После зодията нямала значение.
Аз ще заминавам да уча в друга държава и това живеене заедно не го виждам поне още 2 години.
E, тва е върхът. Българска работа просто. Такива несправедливости наистина ме изкарват извън равновесие.
Е, така си е. Мъжете все още раснат с мисълта за патриархален строй :)
Violenza
05-13-2013, 08:02
Вие живеете ли с половинката си? - Не.
Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте? - С бившия ми приятел сме прекарвали много време по домашно, но иначе и двамата си живеехме сами.
Имате ли желание да живеете с някого? - В момента не.
Как си представяте/какъв ви е начинът на живот? - Ох, трудно. Много си ценя моментите, в които съм сама. Обожавам ги и няма да ми е лесно да се разделя с по-голямата част от тях.
От много време си живея сама, което е колкото положително от гледна точка на това, че се оправям сама и не чакам никого, толкова и отрицателно, защото вече имам строго изградени навици, за чиято промяна ще трябва да положа много усилия. Но вече, реша ли, че искам да имам бъдеще с някого, не бих се колебала да делим покрив колкото се може по-бързо.
Violenza
05-13-2013, 08:06
Е, така си е. Мъжете все още раснат с мисълта за патриархален строй :)
Ууу, тези са ми една от най-противните породи.
Пропуснах да спомена колко хваля мъжете, които живеят сами.
anonymous708973
05-13-2013, 08:34
Недей така, Виоленца. (Колко ще ми е странно да ми кажеш, че се казваш по начин, различен от Виоленца :ддд)
Мисълта за патриархален строй невинаги се интерпретира с "краката на масата и ракията и салатата", това е ясно, че е отблъсващо.
Може да е просто в пропускането на факта, че няма да ти паднат ръцете, ако си прибереш чорапите/чинията с трохите/пепелника. Недосетливост... ама тая недосетливост ще захване да ти лази по нервите съвсееееем скоро. Израснала съм в семейство, в което баща ми работеше и пътуваше често, майка ми доскоро беше домакиня и понякога имаше проекти от вкъщи. В този случай е било напълно разбираемо тя да поддържа дома, но... в една ситуация, в която и двамата работят или учат, каквато спомена ЛейдиДи, е толкова долно и немъжко един уж мъж да чака жената да изчисти/сготви/изпере.
По подразбиране ли хвалиш тези, които живеят сами? Защото на голяма част от тях не им пречи да си живеят сами в хаос :д
ShtrudeL
05-13-2013, 09:25
Мисълта за патриархален строй невинаги се интерпретира с "краката на масата и ракията и салатата", това е ясно, че е отблъсващо.
Може да е просто в пропускането на факта, че няма да ти паднат ръцете, ако си прибереш чорапите/чинията с трохите/пепелника. Недосетливост... ама тая недосетливост ще захване да ти лази по нервите съвсееееем скоро. Израснала съм в семейство, в което баща ми работеше и пътуваше често, майка ми доскоро беше домакиня и понякога имаше проекти от вкъщи. В този случай е било напълно разбираемо тя да поддържа дома, но... в една ситуация, в която и двамата работят или учат, каквато спомена ЛейдиДи, е толкова долно и немъжко един уж мъж да чака жената да изчисти/сготви/изпере.
Абсолютно съгласна! С това което каза LadyDi също. И винаги ме е дразнело. Винаги.
Айде.. баща ми никога не го бях виждала да хваща парцал и да чисти прах, ама правеше много глуповати и не винаги успешни опити да готви и беше адски сладко. И това не е нито гейско, нито каквото и да е 'унизително' нещо, за каквото го мислят мъжете. ДОри е супер готино, защото ако са истински мъже, биха били супер очарователни, защото са непохватни и нямат нашия усет, но самите опити, че правят нещо, ще бъдат оценени високо.
Като цяло едно местене на чиния/пепелник, както каза, не е нищо сложно, или пък да си изхвърлиш боклука и т.н.
Мен честно казано малко ме плаши идеята (нищо че с човечето ми сме прекарвали около +-седмица заедно така), ноо по-скоро се плаша от точно теЗ търкания и евентуални условия за създаване на напрежение и т.н.. :3
Иначе като цяло мисля, че е много сладко и вълнуващо. ^_
anonymous708973
05-13-2013, 09:32
Щруд, не става въпрос за някви опити да се готви веднъж на 3 месеца. Не става въпрос за помагане, а за разделяне на задълженията поравно, защото и двамата обитават една къща.
ShtrudeL
05-13-2013, 09:38
Щруд, не става въпрос за някви опити да се готви веднъж на 3 месеца. Не става въпрос за помагане, а за разделяне на задълженията поравно, защото и двамата обитават една къща.
Е да де.. съгласна съм.
И проблема е там, че повечето мъже го мислят това за педалско. Което е тъпо. Много.
И проблема е там, че повечето мъже го мислят това за педалско. Което е тъпо. Много.
Както си го научиш, if u know what I mean ;)
anonymous708973
05-13-2013, 11:51
Само дето ученето не идва от половинката, а от семейството.
girlwithblueeyes
05-13-2013, 11:56
Пантерке а той твоичкият нали поне ще се премести в Германия с тебе ?
Тогава нищо не ви пречи да живеете заедно
Оххх аз моят кво ще правим не знам нито той нито аз готвим или сме по домакинството :D
Но пък той не от типа мъже които ще
чакат салатката на масата с бира в ръка . Мноог е самостоятелен както и аз но опредалено ще ни бъде весело:lol:
Само дето ученето не идва от половинката, а от семейството.
Много зависи.
В началото, когато се събрахме да живеем заедно с моя мъж, той не пипваше нищо вкъщи, защото така е виждал у тях. Баща му изкарва парите, майка му си стои у дома и се грижи за домакинството.
Няколко пъти се опитах да го накарам да ми помага, той се обърна и ми каза, че се опитвам да го превърна в домашна помощница. На което му отговорих, че докато работя като него и поемам част от сметките, той ще поема част от домакинството. Ако не желае, аз нямам против да си стоя у дома, той да ми дава джобни и да му въртя къщата.
От тогава гък не съм чула и ми помага с всичко, за което го помоля. Има нужда да го подсещам какво трябва да свърши, но си го върши без протести.
ShtrudeL
05-13-2013, 11:59
Само дето ученето не идва от половинката, а от семейството.
Е, не е баш така..
Все пак с човека до теб си изграждате с времето някакви общи.. навици и т.н.. предполагам..
А аз изобщо не съм по 'ученето' или някакви малки женски хитринки, или с идеята, че жената е врата, който задвижва главата и т.н. Т.е. също толко' тъпо ми е колкото и че 'каквото каже мъжа - такова'.. ^
ShtrudeL
05-13-2013, 12:00
Много зависи.
В началото, когато се събрахме да живеем заедно с моя мъж, той не пипваше нищо вкъщи, защото така е виждал у тях. Баща му изкарва парите, майка му си стои у дома и се грижи за домакинството.
Няколко пъти се опитах да го накарам да ми помага, той се обърна и ми каза, че се опитвам да го превърна в домашна помощница. На което му отговорих, че докато работя като него и поемам част от сметките, той ще поема част от домакинството. Ако не желае, аз нямам против да си стоя у дома, той да ми дава джобни и да му въртя къщата.
От тогава гък не съм чула и ми помага с всичко, за което го помоля. Има нужда да го подсещам какво трябва да свърши, но си го върши без протести.
Така съм съгласна.. 8-)
klimatronik
05-13-2013, 12:21
моята стая е пълна кочина... прилича на страшилище .
Не знам , някой ден... , ако живеем заедно с моя приятелка..... Има ли такива момичета.. :Д
И според мен основното възпитание идва от семейството. Той най-малкото се учи от неговите родители. Ако в семейството майка му върши цялата домакинска работа, а баща му си пийва ракийка пред тв-то през това време той ще попие този начин на живот. Не казвам, че не може да се промени, но е доста трудно.
Аз съм твърдо за разпределянето на домакинските задачи и то е важно да се изгради още от самото начало.
За храната бихме се разбрали - той ще си яде нормални неща, ако има кой да ги направи и да крие хляба :д.
8-) Много ми стана мило като го прочетох, защото за мен това е пълен ад, с който още се боря. Моето момче обича да си похапва доста и то нещо, които избягвам. И като ми се върне с топъл хляб умирам!
urlittlelady
05-13-2013, 12:49
Надявам се и ние до някоя и друга годинка да заживеем заедно. Досега не сме живяли заедно, но пък сме прекарвали доста време под един покрив. За готвенето.. пробвали сме заедно ама някак си предпочитам сама :D той все иска да ми помогне, ама аз съм си такъв човек и предпочитам да си го свърша сама :D Иначе чистене оправяне иене на чинии си ги разпределяме ^^ Онзи ден вкарвахме дърва умряла съм да се смея особено когато брат ми [на 2 години] скочи да помага и хванал едно дърво и го носи и пъшка така съм се смяла. Общо взето разбираме се, преди му се карах да си оправя стола като стане от масата на майтап и веднъж си забравих моя и той бързо ми се накара. Толкова се надявам да живеем заедно, че просто не е истина. И ще си взема и кучето :D
Violenza
05-13-2013, 13:08
Недей така, Виоленца. (Колко ще ми е странно да ми кажеш, че се казваш по начин, различен от Виоленца :ддд)
Мисълта за патриархален строй невинаги се интерпретира с "краката на масата и ракията и салатата", това е ясно, че е отблъсващо.
Може да е просто в пропускането на факта, че няма да ти паднат ръцете, ако си прибереш чорапите/чинията с трохите/пепелника. Недосетливост... ама тая недосетливост ще захване да ти лази по нервите съвсееееем скоро. Израснала съм в семейство, в което баща ми работеше и пътуваше често, майка ми доскоро беше домакиня и понякога имаше проекти от вкъщи. В този случай е било напълно разбираемо тя да поддържа дома, но... в една ситуация, в която и двамата работят или учат, каквато спомена ЛейдиДи, е толкова долно и немъжко един уж мъж да чака жената да изчисти/сготви/изпере.
По подразбиране ли хвалиш тези, които живеят сами? Защото на голяма част от тях не им пречи да си живеят сами в хаос :д
Аз няма да го оставя да ми върши домакинската работа в никакъв случай. Нито искам да мие чинии, нито да пуска перални, нито да готви, нито да чисти и т.н. Това аз ще си го правя. Достатъчно ми е да е подреничък. Сега, ако съм болна или поради други причини не мога да се оправя, естествено, че трябва да ми помогне. Но да е ежедневие - не бих го позволила. Домакинската работа не искам да си я разпределяме.
Но не искам обаче той да е с тези разбирания. Да не си мисли "аз съм мъжа, тя ще ми чисти" и да ми се бие в гърдите.
Ох, нещо не мога да се изразя като хората сякаш. :D
Иначе, говорех за тези, които се оправят сами - мият си чинии, готвят си, чистят си и така. Не да си живеят сами в собствена кочина.
Ох, нещо не мога да се изразя като хората сякаш. :D
Аз те разбрах. Не искаш да те приема като даденост. Като че си му длъжна да ги вършиш тия неща.
Като поживееш сам или с някой друг човек, който не обичаш, ще разбереш, че е изключително лесно да изтраеш някого, към когото си дори бегло привързан.
Ако си мислите, че някой, който не си пере чорапите и ги хвърля по земята, е нещо страшно, просто живеете в приказките. Друго си е да се върнеш след седмица вкъщи, да видиш 3 плесенясали хляба на масата, хлебарки навсякъде, багаж също навсякъде (което предполага, че в един момент хлебарки и багаж се смесват). Виждал съм хора, които си ловят гълъби, насират им цялата стая и курешките ги не мият по месец. По земята опаковки от марс, влачени от нечий крак наляво-надясно; леглото попропаднало, вратата "спряла" да се затваря. И в такава стая намираш хора, които си ядат от мръсната чиния в 3 часа нощес бургер, гледащи сериали на колоните (щото на слушалките кабела минава през яденето и пречи) и смеещи се на висок глас. Хора, които влизат с гръмогласен вик "КУРВИИИИ" и повеждат рота от 10 потни, пияни студенти в стаята ти.
Мда, точно дреболиите на съжителството с гаджето ще те нервят.
Живот и здраве, като се появи момата, ако ми скефне, спокойно ще я викна да живее с мен, и без тва добре си се гледам сам, няма да ми е в тежест. И със сигурност няма да премислям как ще ми се отрази на връзката.
^ Е, не всеки от нас е имал шанса да изживее тези прекрасни мигове, които описваш. Човек се простира според чергата си, не само във финансов смисъл. Определяш и съдиш според това, което си преживял :)
^ Е, не всеки от нас е имал шанса да изживее тези прекрасни мигове, които описваш. Човек се простира според чергата си, не само във финансов смисъл. Определяш и съдиш според това, което си преживял :)
Разбира се, че е моят опит това. Споделям го за успокоение, не да изисквам да минете през това, опазил ви Господ! :lol:
И тва, което забравих да кажа е, че не бива да се пазите от проблемите, а да ги решавате смело ЗАЕДНО.
Разбира се, че е моят опит това. Споделям го за успокоение, не да изисквам да минете през това, опазил ви Господ! :lol:
Значи бъдещата ти жена е щастливка :cool:
XTREMEFREERIDE
05-13-2013, 16:31
На моят му се е наложило да започне да живее отделно от родителите си още на 16, но пък е живял и с други хора, с които е трябвало да се съобразява. Живял е също и с приятел, с който буквално всеки ден да се събуждали в кочина. Тоест, минал е и през двете. И вече година и половина го виждам, че си е избрал първото. Винаги изхвърля боклука, редуваме се да мием чинии, винаги той минава с метла и парцал (и ми казва "Не искам ти да се изморяваш")(е, разбира се, понякога и аз го правя, да не си кажете сега, че съм някакъв нескопосан мързел :Д), от двама ни той знае как се пуска пералня, аз пък прибирам дрехите в гардероба след като са изсъхнали, за простирането се редуваме както за миенето на чинии и пр.
Затова съм тъй спокойна по тази тема. По-скоро нещото, което мен ме притеснява са моментите, в които двамата ще сме се потопили в съвсем различни неща. И хем знам, че е нормално да има такива периоди, хем ме е страх да не доскучае много на единия...
Но пък това полу-съжителство, което имаме последната година е оставило у нас такава следа, че и двамата крещим с цяло гърло и дращим с нокти по стените да се преместим възможно най-скоро... От началото на връзката ни е като план, но ето, че остава вече САМО МЕСЕЦ!!! <333
Честно да ви кажа, бившият ми приятел също си поддържаше чистичко. С него не сме имали никакъв тип съжителство, но когато съм била у тях за някакво време, винаги е било подредено и почистено. (Имам мъъъънички подозрения, че майка му има пръст в тази работа.)
Не съм се натъквала на мъж, който не поддържа къщата си. И се радвам за това. Защото и мен ме вбесяват тези нещица. Особено това, че взимат едно нещо от някъде и го оставят на друго място...гр!
живяла съм с приятел преди известно време...
всъщност, честно казано е по-приятно от това да живееш с някакъв рандъм човек /съквартирант/...но си има и своите малки ужаси...поне за мене, защото с човекът бяхме колеги и бяхме в една група, което автоматично значи 24/7 заедно, което далеч не е толкова забавно, колкото някой би помислил, времето един без друг оставаше в общи линии в срещите всеки с неговите приятели, но и на тях често сме се появявали заедно...
за домакинството - при все че живеехме у тях, всичко доста бързо свикнахме да правим заедно, защото става по-бързо, пък и двамата предпочитахме да правим различни неща от домакинската работа...само готвенето беше удоволствие и за двамата, но задължително готвехме по отделно, заедно трудно се разбираме...планът винаги беше - единият пазарува, другият готви, храним се заедно, първият мие чиниите :D
но е имало и адски смешни моменти - първият път, когато реших да простра и се оказа, че трябва да простирам 50 чифта чорапи, щото той така бил свикнал да пуска пералня примерно
с никой друг не съм се разбирала както с него по чисто битови въпроси, с удоволствие бих пробвала пак май....
авторке все едно живееш със съквартиранти само дето си прайте секса сети ли са ?
sneering
05-13-2013, 19:21
Аз идея си нямам,как след абсолютно всичките удоволствия които може да изживееш до 30,се обвързваш с момиче и то съвместно.Колко да ти дава това момиче?Аз имам сигурно 101 празнини в емоционален характер и още купчина потребности,дето не вярвам само един човек да ги покрие,постоянно имам нужда да се чувствам различно и импровизирам във всякакви насоки,търся динамиката,намирам си белята и обмислям,и осъзнавам доколкото мога това което изпускам или искам да пусна.
Момичето ти дава секс,емоционално разбирателство в което има доза щастие и не е сигурно,че ще се получи,споделяне на общ живот,което ми се вижда странно преди 27-28,и един що-годе широк свят на обич и красота,които не се знае колко дълго ще трае и това е.
Слагаики ги на везната,варианта с момичето ми е абсурден! Тръпна от желание,някои обвързан на 22-23,да се аргументира как е пренебрегнал всичко и е заживял съвместно с някоя си,защото почвам да си мисля че аз не съм нормален.
Очаква ни времето на масовите разводи,ще видите..Дано не прогнозирам правилно,но едното води другото.
ShtrudeL
05-13-2013, 19:33
wow.. 'пренебрегнал всичко'? Кое по-точно, обясни ми, моля.
Не знам защо си мислите, че това, както и децата са нещо, което спира нормалното ви съществуване и губите голям процент от живота си.
sneering
05-13-2013, 19:41
Защото жена и деца те хвърлят в съвсем различен свят на отговорности,поемане на рискове и водене на един кораб,които трудно се управлява,когато този които стои зад кормилото е избързал да стане капитан,да порасне или не е изживял онова което по естествен път му се е полагало.Тотално сбъркване на приоритетите и загуба на едни години,които нямат връщане и после се търсят,но не могат да се открият.
Съществуването продължава,никои не е казал че спира. :)
ShtrudeL
05-13-2013, 19:46
Защото жена и деца те хвърлят в съвсем различен свят на отговорности,поемане на рискове и водене на един кораб,които трудно се управлява,когато този които стои зад кормилото е избързал да стане капитан,да порасне или не е изживял онова което по естествен път му се е полагало.Тотално сбъркване на приоритетите и загуба на едни години,които нямат връщане и после се търсят,но не могат да се открият.
Съществуването продължава,никои не е казал че спира. :)
глупости говориш
Просто си признай, че не можеш да поемеш тая 'отговорност' или се страхуваш.
И кое е това, което по естествен път ми се полага? От къде знаеш какви са моите приоритети и какво губя или печеля с годините?
sneering
05-13-2013, 19:56
Човек се страхува от онова,което иска да има или се опасява да не изгуби.Аз не го искам това,следователно не се и страхувам,пък и каква е отговорността?
Какво мислиш за възспитанието? На високо ниво ли е според теб на глава на населението? Смяташ ли,че е много трудно да го водиш онзи живот,аз мисля че не,даже бих се справил добре.Така че,нито бягам от отговорност,нито се страхувам.
Плюс това говоря хипотетично и въобще не съм те визирал с нито една моя дума . :)
Какво мислиш за възспитанието?
Аз мисля, че с всички тези претенции, трябваше поне да научиш как се пише тази дума.
sneering
05-13-2013, 20:01
Аз искам аргументи според това което казвам,а не сантиментални забележки за нещо,което не е ясно дали от бързане,потънало копче или разсеяност не съм направил.
Аз искам аргументи според това което казвам,а не сантиментални забележки за нещо,което не е ясно дали от бързане,потънало копче или разсеяност не съм направил.
Какви аргументи искаш срещу заявлението си: "Аз не желая това". Никой не би могъл да те убеди в обратното, защото това, което е правилно за мен, не е задължително да бъде правилно за теб.
sneering
05-13-2013, 20:16
Така е.
sneering и мен ме съмнява, че искаш и ти да си живуркате с момичето ти и да си се чукате постоянно поне първите 3 месеца де :D но или се е прецакало нещо или не си съумял влезеш в релсите на такъв семеен живот.
Иначе много як коментар ! Браво !
sneering
05-13-2013, 21:11
Грешиш тотално и не искам,повярвай ми :D
anonymous708973
05-13-2013, 21:27
Хора, които влизат с гръмогласен вик "КУРВИИИИ" и повеждат рота от 10 потни, пияни студенти в стаята ти.
Случайно да става дума за наши общи познати? :д
Не си прав, различно е. Ако попадна на мърлява съквартирантка, винаги мога да си хвана дърмите и да се изнеса. Ако обаче човекът до мен е мърляв, ще го изтълкувам като нежелание за промяна и неуважение, трудно ще реша въпроса просто с изнасяне, нали?
Виоленца, странно ми е това, което каза... Домакинството - сама, защо? Женска работа ли е? А ако работиш или учиш, а защо не и двете, по 8-10 часа на ден, честно ли е ти да въртиш къщата докато "силната половинка" си почива от същите дейности с филм на дивана?
Violenza
05-13-2013, 21:52
Виоленца, странно ми е това, което каза... Домакинството - сама, защо? Женска работа ли е? А ако работиш или учиш, а защо не и двете, по 8-10 часа на ден, честно ли е ти да въртиш къщата докато "силната половинка" си почива от същите дейности с филм на дивана?
Женска работа е за мен. Мъжът с парцал в ръка... Просто няма да е моят мъж. :) Но пак пояснявам, това не значи той да си клати краката, да не прибира нищо след себе си, а аз да му вървя след гъза и да слугувам едва ли не. А честно и нечестно не мисля, че са думи, които трябва да присъстват в отношенията с партньора ми. Моите изисквания не са ниски, напразно не се раздавам.
Завиждам ви, наистина. Не съм живяла с приятеля ми, но стискам палци и силно се надявам това скоро да се случи. Зависи дали ще ни се отдаде възможност и как ще се развият нещата.
Осъзнавам, че няма да е лесно, знам, че ще се скарваме за глупости понякога, но съм готова на всички компромиси, за да потръгне. Оттам нататък ще е по-лесно щом веднъж преодолеем началото.
^това не е баш така....възможно е в началото да потръгне и с времето да стане страшно, защото в началото още както се изразиха по-горе, ще се спуквате от секс, ще се държите все пак максимално прилично в името на общото щастие...проблемът идва, когато мине началната тръпка от съвместното съжителство, или някой не отпусне дотам, че да се запусне/ спре да обръща внимание на другия/ започне да го има за даденост...
а никой не видях да е споделил, май най-чаровната част за мене...всъщност не знам и как да го нарека "физическото привикване" към един човек...смисъл свикването и приспособяването на елементарните движения и навици на другия в ежедневието...много ми е харесвало винаги, има нещо безумно яко, когато се получават такива моменти в 1 двойка...
XTREMEFREERIDE
05-14-2013, 05:03
а никой не видях да е споделил, май най-чаровната част за мене...всъщност не знам и как да го нарека "физическото привикване" към един човек...смисъл свикването и приспособяването на елементарните движения и навици на другия в ежедневието...много ми е харесвало винаги, има нещо безумно яко, когато се получават такива моменти в 1 двойка...
Когато се получи това, на мен лично ми става най-приятно от факта, че усещам нещата между двама ни ааадски естествени вече. Сякаш не можеш да живееш по друг начин и изобщо не го правиш на въпрос. Ние вече знаем кой какво да вземе да сгъва като оправяме леглото, готвим в тотална хармония и още някакви такива малки нещица, които като се балансират между двамата са супер привлекателни - искаш да си ги имаш винаги.
sneering, изобщо не съм съгласна с мнението ти. По никакъв начин не ми е ограничаващо. Но явно си е до човек, знам ли...
anonymous708973
05-14-2013, 06:02
Женска работа е за мен. Мъжът с парцал в ръка... Просто няма да е моят мъж. :) Но пак пояснявам, това не значи той да си клати краката, да не прибира нищо след себе си, а аз да му вървя след гъза и да слугувам едва ли не. А честно и нечестно не мисля, че са думи, които трябва да присъстват в отношенията с партньора ми. Моите изисквания не са ниски, напразно не се раздавам.
И аз съм израснала в семейство, където майката дълги години е била домакиня, но пък съм научена, че мъжът не трябва да се скатава. Просто не го виждам това изгърбване с домакинска работа след ден в унито/на работа.
Като го видя с парцала, най-много да го набутам в леглото след това :д
AliceSw, наистина е много готинко това. На нас не ни се случва суперчесто, но пък не е като да не става. Веднъж стоим на дивана и двамата абсолютно едновременно си качихме външния крак на масата (аз левия, защото седях отляво; обяснявам като идиот); един път някви деца се гониха и двамата в един глас: "оф, пети клас" :д Често се случва да каже нещо, което точно в момента съм си мислела... яко е :)
marin4itu
05-14-2013, 08:18
Много готина тема!
Аз живея с приятеля ми година и половина вече. Ние водихме връзка от разстояние и се виждахме всяка събота и неделя и тези 2 дни отделяхме изцяло един на друг. Първите ни проблеми със съжителството почнаха именно заради това, че вече сме си всеки ден заедно и имаме нужда да си отделяме време на нашите си неща (той да седне на компютъра, пък аз да се отдам на себе си, например маникюр, почистване на вежди..) или на приятелите.
Проблем с битовизмите чак толкова не сме имали, защото преди да се нанеса при него, той живееше сам. Не са му чужди нито пускането на пералня, нито миенето на чинии, просто се нуждае от малък подтик понякога. Проблемът беше, че неговите разбирания бяха, че в деня, в който е на работа, има нужда после да си почива. Това ме дразнеше, седнах и му обясних, че щом аз мога като се прибера от работа да се хвана да готвя примерно, значи и той може да свърши нещо. Вече нямаме проблем и относно това.
Имаме си и моментите, когато мислим еднакво. Много е сладко. Пресен пример от тази сутрин. Будя го сутрин за работа (той има навика аларми да не признава) и след третото ръчкане става. Обаче днес е малко по-хладно и ме знае, че след като стане, завита само с един чаршаф ще ми е студено. И тъкмо през сън си мисля да му кажа да ми сложи едно одеало и в същия момент усещам как го прави. Стана ми много хубаво.
urlittlelady
05-14-2013, 12:11
а никой не видях да е споделил, май най-чаровната част за мене...всъщност не знам и как да го нарека "физическото привикване" към един човек...смисъл свикването и приспособяването на елементарните движения и навици на другия в ежедневието...много ми е харесвало винаги, има нещо безумно яко, когато се получават такива моменти в 1 двойка...
това е напълно редовно при нас! :D независимо дали живеем заедно или не винаги имаме такива моменти... то някак си все едно си идва отвътре едно такова непринудено... страшно е просто... така го чувствам като още по-голяма част от мен.. абе не мога да го опиша :D
kalpazanka
05-14-2013, 14:28
Не знам защо си мислите, че това, както и децата са нещо, което спира нормалното ви съществуване и губите голям процент от живота си.
Пренареждаш си приоритетите и вече няма Аз на първо място, а там вече е Детето. Таткото си гони плановете, но ти си по майчинство задължително една година. А ако нямаш и един ден трудов стаж, не знам как ще връзваш двата края с 35 лева детски и 100 лева социално майчинство. Ти ще влизаш с детето в болница, ако се наложи. Ти ще взимаш болничен, за да го гледаш. Татето може да си хване топките под мишница и да отиде да пие бира по мъжки, но ти ще излизаш с количката на кафе с приятелки.
В случай на развод /щото нищо сигурно няма в тоя свят/ детето остава при майката. Единствената грижа на бащата са 70-те лева месечна издръжка. Как ще разпределиш тая колосална сума пари, ти си решаваш /не че ти го пожелавам, като пиша "ти" :) /.
На мен ми тежи вече домакинстването. Не знам занапред как ще смогвам, ако бачкам на три места и се прибера смазана, а тепърва трябва да хващам гъбата и Доместос-а. А тогава ще дойдат и децата, и домашните... Сега едни паяжини не мога да го накарам да обере или да измие терасите, та сигурно занапред ще хвърчи перушина. Да не говорим, че не знае в какво съотношение се разреждат препаратите за миене на пода...
Най-добре е при мама и тате. Имаше и виц на тая тема:
Събуждам се сутринта и чакам мама да ми направи закуска. В един момент се сещам, че мама съм аз.
Само дето ученето не идва от половинката, а от семейството.
;-)
Ако майка му е чистила, готвила, прала сама цял живот, а мъж и баща му са седяли и са гледали мач, пиейки бира, как да го отучиш от тия навици?! Трудно е.
Пири, успех ви желая, стискам палци всичко да е наред.
Аз не съм живяла с различен човек от майка ми или баща ми , но по принцип мисля, че ще го застрелям по някое време, ако се преместим заедно. Свикнал е да помага , но когато е in the mood. Иначе не.
Но по принцип и аз имам такива планове за съжителство, но ще изчакам да видя в кой от унитата ще ме приемат (евентуално) и тогава да говоря с него, на тоя етап не го смятам за необходимо.
~TrueLove~
05-14-2013, 19:11
При мен е малко по-сложно, защото с приятеля ми сме от различни градове и всичко е по-различно. За наше щастие тази година завърших 12 клас и след 1 2 месеца ще се преместя в неговия град и най-накрая след 5 години връзка от разстояние ще живеем заедно и ще работим заедно. :) От толкова време чакаме да се случи тази огромна промяна в живота ни, нямаме търпение всичко ни изглежда като сън, толкова прекрасно и вълнуващо.
Вие живеете ли с половинката си? - Не
Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте? Да много искам!
Имате ли желание да живеете с някого? Много скоро ще бъдеме заедно с приятеля ми.
Как си представяте/какъв ви е начинът на живот? Представям си как всяка вечер лягаме заедно гушнати, докато заспим и всяка сутрин първото нещо което виждам е неговото красиво лице, което мога да го гледам с часове. Тихичко ще стана без да го събудя и ще му направя закуска например палачинки във формата на сърце и ще го събудя със целувка по бузката :) После ще си правиме дълги съботни разходки.
anonymous708973
05-15-2013, 03:43
Осъзнаваш колко ужасно наивна си, нали?
При мен е малко по-сложно, защото с приятеля ми сме от различни градове и всичко е по-различно. За наше щастие тази година завърших 12 клас и след 1 2 месеца ще се преместя в неговия град и най-накрая след 5 години връзка от разстояние ще живеем заедно и ще работим заедно. :) От толкова време чакаме да се случи тази огромна промяна в живота ни, нямаме търпение всичко ни изглежда като сън, толкова прекрасно и вълнуващо.
Вие живеете ли с половинката си? - Не
Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте? Да много искам!
Имате ли желание да живеете с някого? Много скоро ще бъдеме заедно с приятеля ми.
Как си представяте/какъв ви е начинът на живот? Представям си как всяка вечер лягаме заедно гушнати, докато заспим и всяка сутрин първото нещо което виждам е неговото красиво лице, което мога да го гледам с часове. Тихичко ще стана без да го събудя и ще му направя закуска например палачинки във формата на сърце и ще го събудя със целувка по бузката :) После ще си правиме дълги съботни разходки.
Докато не разбереш, че момчетата просто искаме да попръдваме под завивката и цялата идилия се вмирисва.
DisappointedDreamer
05-15-2013, 07:33
^ :lol:
(защо ли ми звучи като брат ми.....)
едит: палачинките може да са и във формата на пеперудки и цветя; събуди го с нещо по-така хах.
girlwithblueeyes
05-15-2013, 07:54
След време като заживее с приятелят си друга песен ще пее .:lol:
klimatronik
05-15-2013, 08:15
съседите ще полудеят от нашето ММА представление в спалнята
XTREMEFREERIDE
05-15-2013, 11:32
Боже, едно време и аз бях толкова литнала в небето... То и сега съм, ама по малко по-различен начин. *кхъм,кхъм*
съседите ще полудеят от нашето ММА представление в спалнята
Ей това е отговор! :lol:
sladkalady
05-15-2013, 14:22
С приятеля ми сме заедно от 3 години и половина,а живеем заедно от година и половина.В началото на съжителството ни,постоянно се карахме за дребни работи.Аз бях постоянно намръщена ,защото всеки ден след лекции трябваше да готвя.Прибирах се изморена от лекции и влизайки вкъщи гледам-той пред компютъра...Направоо ми идеше да го убия :D
Постоянно му правех забележки,оплаквах се ,че аз върша всичко,а той ми отвръщаше,че издребнявам.
Сега нещата са наистина много добре.Помага ми в готвенето,дори понякога той сам готви нещо.Помага ми в чистенето,мие чинии ,пуска прахосмукачка и в това не вижда нищо срамно.Просто и двамата осъзнаваме ,че трябва да си помагаме във всичко,дори и когато става въпрос за ежедневните битови проблеми.