juniper
05-13-2013, 17:50
–Без никакви чувства и обвързване, в момента не искам врзка.
-Разбирам... мисля че може би ще се получи.
.................................................. .................................................. ............
Знаеше, че е лъжа. В момента, в който я изрече, знаеше че няма да може да спре чувствата си,които евентуално можеха да се породят, но преди всичко тя искаше да забрави бившият си приятел, в когото мислеше че е влюбена.
В цялата тази ситуация тя намираше начин да спре да мисли за каквито и да е било емоции, поради факта че беше толкова объркана, че не знаеше въобще какво да мисли. Винаги единственото, което е искала, беше да изпита истинска, взаимна любов. Искаше да намери момче, което да и покаже,че всички тези клишета от филмите- като това да и даде якето си, когато и е студено- са възможни. Изпитваше неутолима жажда за любов. О! Колко силно желаеше за такава.
Нищо. За пореден път се сблъска с човек, който не искаше връзка, просто приключение, за което да разказва на приятелите си, и с което щеше да задоволи нуждите си. Тя щеше да му услужи с тялото си, надявайки се един ден той да и услужи със сърцето си.
Глупаво, наивно, малко момиче, не става така.
Но имаше нещо различно в него. Той не беше от онези лигави момчета, които искат да направят по-голяма бройка, за да станат по-вървежни в очите на хората около тях. Беше много повече от тях. Изключително сериозен човек, който се отпускаше и показваше истинската си същност пред неколцина щасливци, наречени приятели.Причината да не иска връзка бе много проста – изпитваше страх. Това чувство, за което бе чувал, но не бе изпитвал или поне така твърдеше. Тя виждаше, че я лъже. Той се беше влюбвал веднъж, беше наранен и не я беше забравил. Искаше си я обратно.
Кой , кого използваше ? Нейните чувства се появиха много по-бързо отколкото тя очакваше. Разбра че ги има, след първия път, в който прекараха нощта заедно, след като той погрешка постави ръката си върху нейната и я одръпна като попарен. Заболя я. Много... Но не можеше да се спре да се вижда с него, макар че се нараняваше по този начин. Той и беше казал, ако види че тя започва да се привързва или още по-зле – влюбва, ще предпочете да прекрати нещата. Но и той не бе предвидил, че ще започне да се привързва. Тя видя това в очите му, тези прекрасни големи небесно сини очи. Дълбокият поглед, в който можеше да се удави, показваше вече нещо ново, искрица нежност. Тя бавно, но сигурно постигаше това, което иска – да породи любов в изстиналото му сърце. Бавно той започна да разкрива, същността си – какво обича, мечтите си, страховете си, плановете си.
Обаче в реалността нещата никога не стават толкова лесно. Щастието се отнема по-бързо отколкото можем да предположим. Първото нещо което се случи, бе това че нейния бивш я потърси да се видят. Тя се изненада не от това, а начина по който този факт ни най-малко я заинтересува. Съгласи се от чисто приятелско чувство. Това което я нарани бе факта, че момичето по-което той гаснеше го потърси, напомняйки му за себе си и за миналото им.
“............................................... ..............................................– .”
следва продължение
-Разбирам... мисля че може би ще се получи.
.................................................. .................................................. ............
Знаеше, че е лъжа. В момента, в който я изрече, знаеше че няма да може да спре чувствата си,които евентуално можеха да се породят, но преди всичко тя искаше да забрави бившият си приятел, в когото мислеше че е влюбена.
В цялата тази ситуация тя намираше начин да спре да мисли за каквито и да е било емоции, поради факта че беше толкова объркана, че не знаеше въобще какво да мисли. Винаги единственото, което е искала, беше да изпита истинска, взаимна любов. Искаше да намери момче, което да и покаже,че всички тези клишета от филмите- като това да и даде якето си, когато и е студено- са възможни. Изпитваше неутолима жажда за любов. О! Колко силно желаеше за такава.
Нищо. За пореден път се сблъска с човек, който не искаше връзка, просто приключение, за което да разказва на приятелите си, и с което щеше да задоволи нуждите си. Тя щеше да му услужи с тялото си, надявайки се един ден той да и услужи със сърцето си.
Глупаво, наивно, малко момиче, не става така.
Но имаше нещо различно в него. Той не беше от онези лигави момчета, които искат да направят по-голяма бройка, за да станат по-вървежни в очите на хората около тях. Беше много повече от тях. Изключително сериозен човек, който се отпускаше и показваше истинската си същност пред неколцина щасливци, наречени приятели.Причината да не иска връзка бе много проста – изпитваше страх. Това чувство, за което бе чувал, но не бе изпитвал или поне така твърдеше. Тя виждаше, че я лъже. Той се беше влюбвал веднъж, беше наранен и не я беше забравил. Искаше си я обратно.
Кой , кого използваше ? Нейните чувства се появиха много по-бързо отколкото тя очакваше. Разбра че ги има, след първия път, в който прекараха нощта заедно, след като той погрешка постави ръката си върху нейната и я одръпна като попарен. Заболя я. Много... Но не можеше да се спре да се вижда с него, макар че се нараняваше по този начин. Той и беше казал, ако види че тя започва да се привързва или още по-зле – влюбва, ще предпочете да прекрати нещата. Но и той не бе предвидил, че ще започне да се привързва. Тя видя това в очите му, тези прекрасни големи небесно сини очи. Дълбокият поглед, в който можеше да се удави, показваше вече нещо ново, искрица нежност. Тя бавно, но сигурно постигаше това, което иска – да породи любов в изстиналото му сърце. Бавно той започна да разкрива, същността си – какво обича, мечтите си, страховете си, плановете си.
Обаче в реалността нещата никога не стават толкова лесно. Щастието се отнема по-бързо отколкото можем да предположим. Първото нещо което се случи, бе това че нейния бивш я потърси да се видят. Тя се изненада не от това, а начина по който този факт ни най-малко я заинтересува. Съгласи се от чисто приятелско чувство. Това което я нарани бе факта, че момичето по-което той гаснеше го потърси, напомняйки му за себе си и за миналото им.
“............................................... ..............................................– .”
следва продължение