airpump
05-13-2013, 20:30
Само да можех да напиша историята на нашата любов – любов,любов…като всяка друга- щастливи мигове, спомени, смях, страст, целувки, прегръдки, красиви моменти,скандали, сълзи, разочарование, тъга, а понякога дори и самота. Любов – истинска. Но специална сама по себе си и само, който я е изпитал знае какво е- само ти и аз. Само ако можех да напиша историята на нашата любов, но уви! Не мога. Докато пиша тези редове очите ми се насълзяват, ще остана без очи ако трябва да напиша цяла книга. Това е нещо като писмо, послание от мен към теб, което едва ли някога ще прочетеш. А може би след време….
Спомням си когато почувствам за първи път нещо към теб. Някакъв прилив на чувства, привличане и просто нежност. Седяхме в една градинка, а по точно градинката срещу „Астика” в твоя квартал. Беше началото на януари месец миналата година (2012) . Аз седях и те гледах и си мислих, какви ли идиоти познавах тогава, а тогава ти беше единствения, който беше истински с мен, държеше се непринудено, не се опитваше да ме сваляш и просто ми беше приятел. Беше искрен, невинен, пред мен стоеше ангел. Аз се влюбих в тебе, влюбих се в паднал ангел на Земята. Дотогава имах много разочарования в любовта и във връзките. И не съм очаквала , че в твое лице ще изпитам една различна обич. Ти си нямаше и на идея какво се зараждаше в сърцето ми. Любов, която не мога да опиша никога с думи, а едва ли някой човек ще може, дори не мога да го обясня колко е силна. Няколко дена по-късно си спомням , че седяхме на една пейка пред твоя блок. Ти ме попита дали харесвам някого, аз ти отговорих с „да”. Последва въпрос „КОГО?”. Аз си мислех на ум „Харесвам теб, по дяволите, умирам си за теб, но как да ти го кажа, как ли ще го приемеш!!!”. Просто отговорих „ няма значение.”
Сещам се за разходките ни в парка до вас и в южния парк, също така имаше една градинка с пейка нагоре от 76-то СОУ. Там ходехме много често. Сядахме на пейката, прегърнати и просто аз бях на седмото небе, беше ми толкова хубаво в прегръдките ти. Спомням си когато ти казах, че харесвам картини и след известно време ти ме изненада като ми подари една красива картина, още е окачена на стената ми. Спомням си много неща за теб, за мен. Ами когато гледахме любимия ни филм? Помниш ли? Или когато отидохме в Пловдив? В Романса? На копитото? Когато пътувахме на много места – миналото лято? В Бургас, Бачковския манастир,Русе,Плевен? Военния музей, онази крепост, рилски манастир? А когато карахме рикша и гумата се спука? Ами кафето в Младост, помниш ли? А помниш ли когато ходихме да разгледаме новия мол? И други я нов мол? Ами ледените фигури? И когато карахме картинг? И същата вечер отидохме пред един блок в Люлин и аз си купих консервена кутия с маслини. Тогава снимахме една котка на някакъв балкон? А помниш ли НОВА ГОДИНА 2013? Ами когато гледахме Мистър Бийн в нас се целунахме за първи път? А когато ми купи балона ? Ами когато дойде до нас да ми подариш огромен букет с рози и лъвчето?
А помниш ли когато…. Започнахме да се караме? А когато си крещяхме? А когато се случваше да не се чуваме по няколко дена и да не се виждаме по седмица-две? И когато …. … помниш ли когато се разделихме пред вас? Или когато си тръгна …. Защото аз помня всичко! Аз помня! Всичко и добро и лошо! Ти помниш ли?
Спомням си когато почувствам за първи път нещо към теб. Някакъв прилив на чувства, привличане и просто нежност. Седяхме в една градинка, а по точно градинката срещу „Астика” в твоя квартал. Беше началото на януари месец миналата година (2012) . Аз седях и те гледах и си мислих, какви ли идиоти познавах тогава, а тогава ти беше единствения, който беше истински с мен, държеше се непринудено, не се опитваше да ме сваляш и просто ми беше приятел. Беше искрен, невинен, пред мен стоеше ангел. Аз се влюбих в тебе, влюбих се в паднал ангел на Земята. Дотогава имах много разочарования в любовта и във връзките. И не съм очаквала , че в твое лице ще изпитам една различна обич. Ти си нямаше и на идея какво се зараждаше в сърцето ми. Любов, която не мога да опиша никога с думи, а едва ли някой човек ще може, дори не мога да го обясня колко е силна. Няколко дена по-късно си спомням , че седяхме на една пейка пред твоя блок. Ти ме попита дали харесвам някого, аз ти отговорих с „да”. Последва въпрос „КОГО?”. Аз си мислех на ум „Харесвам теб, по дяволите, умирам си за теб, но как да ти го кажа, как ли ще го приемеш!!!”. Просто отговорих „ няма значение.”
Сещам се за разходките ни в парка до вас и в южния парк, също така имаше една градинка с пейка нагоре от 76-то СОУ. Там ходехме много често. Сядахме на пейката, прегърнати и просто аз бях на седмото небе, беше ми толкова хубаво в прегръдките ти. Спомням си когато ти казах, че харесвам картини и след известно време ти ме изненада като ми подари една красива картина, още е окачена на стената ми. Спомням си много неща за теб, за мен. Ами когато гледахме любимия ни филм? Помниш ли? Или когато отидохме в Пловдив? В Романса? На копитото? Когато пътувахме на много места – миналото лято? В Бургас, Бачковския манастир,Русе,Плевен? Военния музей, онази крепост, рилски манастир? А когато карахме рикша и гумата се спука? Ами кафето в Младост, помниш ли? А помниш ли когато ходихме да разгледаме новия мол? И други я нов мол? Ами ледените фигури? И когато карахме картинг? И същата вечер отидохме пред един блок в Люлин и аз си купих консервена кутия с маслини. Тогава снимахме една котка на някакъв балкон? А помниш ли НОВА ГОДИНА 2013? Ами когато гледахме Мистър Бийн в нас се целунахме за първи път? А когато ми купи балона ? Ами когато дойде до нас да ми подариш огромен букет с рози и лъвчето?
А помниш ли когато…. Започнахме да се караме? А когато си крещяхме? А когато се случваше да не се чуваме по няколко дена и да не се виждаме по седмица-две? И когато …. … помниш ли когато се разделихме пред вас? Или когато си тръгна …. Защото аз помня всичко! Аз помня! Всичко и добро и лошо! Ти помниш ли?