stefity
05-14-2013, 22:44
След дълъг застой във форума, реших да се завърна и да видя как изглежда тук... :) Чувството е странно, когато вече не си тийн...
Както и да е, реших да споделя една история, която започна тук, и все още не е завършила... :) Преди около 5 години в този форум се запознах с един наш съфорумник, тогавашния му ник беше Serseri, сегашния Takova. Запознанството ни тук се случи съвсем случайно, но открихме, че имаме доста общи теми и си допадаме като характери, тогава бяхме все още деца, но изпитвахме някаква тръпка помежду си. Така си минаваше времето, общувахме тук, по скайп, по телефона, по фейсбук... Имаше един момент, в който можехме да се срещнем и на живо, но аз бях прецакала нещата (лапешка работа :D ). И един ден се разбра, че той ще заминава в Германия, да учи и да живее... по онова време и аз имах някакви изгледи и планове да ходя там, но все още бях в гимназия и нямаше как да прекъсна, а той тъкмо завършваше. Струва ми се, че някъде по това време ние някак си прекъснахме контакт, от време на време се засичахме във фейсбук, пишехме си общи работи, но каквото и да е ставало, винаги някак си, по някакъв начин пак сме се намирали, макар и само виртуално. Дойде денят, в който и аз заминах за Германия, преди 2 години, след като пристигнах в Германия, контакта между нас отново се възроди, вече имахме по-големи надежди, че ще се видим. Но времето отново минаваше, ние отново нямахме възможност да се видим, защото живеехме доста далеч един от друг или поради други пречки... Но нека превъртя малко напред, до днешна дата, когато ние се срещнахме, обикнахме и заживяхме заедно. :)
Най-забавното от цялата работа е, че преди 3 години, когато все още с него сме писали във форума, той беше отговорил в една тема, в която го бяха питали какво ще прави с бъдещето си, а неговият отговор беше, че при всички случаи ще е в Германия, и ще е с мен! :)
Случайни неща няма... така че хора, ако някога, в някакъв момент от живота си се запознаете с човек, който ви кара да се смеете, обичате и живеете истински, не се отказвайто от него независимо колко години минават, защото не тези изминали години са важни, важен е крайния резултат, а при мен този краен резултат най-накрая дойде, и не мога да бъда по-щастлива от това, че намерих човек, приятел и партньор, който ме познава, разбира и обича!
Не се отказвайте!!! :)
Обичам те! :)
Както и да е, реших да споделя една история, която започна тук, и все още не е завършила... :) Преди около 5 години в този форум се запознах с един наш съфорумник, тогавашния му ник беше Serseri, сегашния Takova. Запознанството ни тук се случи съвсем случайно, но открихме, че имаме доста общи теми и си допадаме като характери, тогава бяхме все още деца, но изпитвахме някаква тръпка помежду си. Така си минаваше времето, общувахме тук, по скайп, по телефона, по фейсбук... Имаше един момент, в който можехме да се срещнем и на живо, но аз бях прецакала нещата (лапешка работа :D ). И един ден се разбра, че той ще заминава в Германия, да учи и да живее... по онова време и аз имах някакви изгледи и планове да ходя там, но все още бях в гимназия и нямаше как да прекъсна, а той тъкмо завършваше. Струва ми се, че някъде по това време ние някак си прекъснахме контакт, от време на време се засичахме във фейсбук, пишехме си общи работи, но каквото и да е ставало, винаги някак си, по някакъв начин пак сме се намирали, макар и само виртуално. Дойде денят, в който и аз заминах за Германия, преди 2 години, след като пристигнах в Германия, контакта между нас отново се възроди, вече имахме по-големи надежди, че ще се видим. Но времето отново минаваше, ние отново нямахме възможност да се видим, защото живеехме доста далеч един от друг или поради други пречки... Но нека превъртя малко напред, до днешна дата, когато ние се срещнахме, обикнахме и заживяхме заедно. :)
Най-забавното от цялата работа е, че преди 3 години, когато все още с него сме писали във форума, той беше отговорил в една тема, в която го бяха питали какво ще прави с бъдещето си, а неговият отговор беше, че при всички случаи ще е в Германия, и ще е с мен! :)
Случайни неща няма... така че хора, ако някога, в някакъв момент от живота си се запознаете с човек, който ви кара да се смеете, обичате и живеете истински, не се отказвайто от него независимо колко години минават, защото не тези изминали години са важни, важен е крайния резултат, а при мен този краен резултат най-накрая дойде, и не мога да бъда по-щастлива от това, че намерих човек, приятел и партньор, който ме познава, разбира и обича!
Не се отказвайте!!! :)
Обичам те! :)