bu44i
05-21-2013, 20:24
„Спокойно миличка, няма за какво да се тревожиш. Аз и баща ти винаги ще бъдем до теб и каквото и да става ще сме там за да те защитим.” – това бяха последните думи, които чух преди целия ми свят да рухне.
***
Здравей! Аз съм Анджелика Дамерон, родена сам в Равена, но сега живея при братовчедите си в Лондон. Тук не е толкова лошо, но винаги е по-добре да си у дома при най-близките си, е ако имаш такива де. Една серия от не много приятни решения и случки, някои състояли се още преди да се родя, ме доведоха до положението, в което съм в момента. Историята ми не е кратка и навярно не много интересна, но все пак ще я запиша, за да имам причина да смятам, че всичко което преживях не е било напразно. И така да започваме…
***
Майка ми някога казваше, че още с раждането си сам показвала потенциал за велики дела. Като малка не познавах какво е страх, самота или което и да било негативно чувство. Бях заобиколена само от радост и усмивки и това допълнително ми помогна да се развия много по-бързо от всички останали. Факта че бях изгонена от почти всяка детска ясла и градина, в която бях записана не ми попречи по никакъв начин. А обикновено причините, които ръководителите на тези „учебни” заведения представяха на родителите ми винаги изглеждаха така: Детето Ви винаги прави всичко по силите си да задминава останалите и това помага само и единствено на нея!. Естествено като всеки друг нормален родител и моите приемаха такива думи като глупаво бръщолевене на някой изпълнен със завист. В крайна сметка се озовах в частно учебно заведение за млади и надарени. Преподавателите там се надпреварваха кой ще ни научи на повече неща, кои ще привлече повече ученици към предмета си и тем подобни, само и само да получи по-големи облаги.
Чудиш се как едно малко дете може да знае толкова много? Е все пак аз не бях обикновено дете. Беше някъде по онова време, когато започнах да чувам тези странни гласове и нямам предвид онези от типа на ‘Бог ми се яви и каза…’, а аз буквално чувах истинските чувства на тези около мен, макар че повечето с все сили ги държаха скрити дълбоко в себе си.
Но дори и когато напълно осъзнах, че имам тези способности, не казах на никого за тях.
***
Времето минаваше… и преди да се усетя станах 8-ми клас. Дотогава никой не беше разбрал за способностите ми, дори и родителите ми, или поне така смятах.
Един ден, след като последния звънец за деня удари и всички ученици се изстреляха към голямата махагонова порта на училището, класната на учениците от класа за напреднали ме извика и поиска да се срещне с мен и родителите ми насаме.
В началото се изплаших и то доста. Нямам навика, като имам нещо просто да го оставя и да не го пробвам поне един-два пъти, в резултат на което не веднъж използвах способностите си за да натрия носовете на снобарските богаташчета от горните класове и естествено техните не по-скромни учители. Не казвам че винаги ми се разминаваше, но по този начин някои от така наречените „готини” ученици и по-високо стоящи учители ме забелязаха и успях да извоювам поне малко независимост за усилено трудещите се ученици или казано с тогавашния жаргон – за зубарчетата.
***
От скоро започнах да пиша и ако има нещо, което не харесвате в творбите ми, моля не използвайте грубости и ако може дайте някое предложение, което смятате, че може да ми помогне. :)
***
Здравей! Аз съм Анджелика Дамерон, родена сам в Равена, но сега живея при братовчедите си в Лондон. Тук не е толкова лошо, но винаги е по-добре да си у дома при най-близките си, е ако имаш такива де. Една серия от не много приятни решения и случки, някои състояли се още преди да се родя, ме доведоха до положението, в което съм в момента. Историята ми не е кратка и навярно не много интересна, но все пак ще я запиша, за да имам причина да смятам, че всичко което преживях не е било напразно. И така да започваме…
***
Майка ми някога казваше, че още с раждането си сам показвала потенциал за велики дела. Като малка не познавах какво е страх, самота или което и да било негативно чувство. Бях заобиколена само от радост и усмивки и това допълнително ми помогна да се развия много по-бързо от всички останали. Факта че бях изгонена от почти всяка детска ясла и градина, в която бях записана не ми попречи по никакъв начин. А обикновено причините, които ръководителите на тези „учебни” заведения представяха на родителите ми винаги изглеждаха така: Детето Ви винаги прави всичко по силите си да задминава останалите и това помага само и единствено на нея!. Естествено като всеки друг нормален родител и моите приемаха такива думи като глупаво бръщолевене на някой изпълнен със завист. В крайна сметка се озовах в частно учебно заведение за млади и надарени. Преподавателите там се надпреварваха кой ще ни научи на повече неща, кои ще привлече повече ученици към предмета си и тем подобни, само и само да получи по-големи облаги.
Чудиш се как едно малко дете може да знае толкова много? Е все пак аз не бях обикновено дете. Беше някъде по онова време, когато започнах да чувам тези странни гласове и нямам предвид онези от типа на ‘Бог ми се яви и каза…’, а аз буквално чувах истинските чувства на тези около мен, макар че повечето с все сили ги държаха скрити дълбоко в себе си.
Но дори и когато напълно осъзнах, че имам тези способности, не казах на никого за тях.
***
Времето минаваше… и преди да се усетя станах 8-ми клас. Дотогава никой не беше разбрал за способностите ми, дори и родителите ми, или поне така смятах.
Един ден, след като последния звънец за деня удари и всички ученици се изстреляха към голямата махагонова порта на училището, класната на учениците от класа за напреднали ме извика и поиска да се срещне с мен и родителите ми насаме.
В началото се изплаших и то доста. Нямам навика, като имам нещо просто да го оставя и да не го пробвам поне един-два пъти, в резултат на което не веднъж използвах способностите си за да натрия носовете на снобарските богаташчета от горните класове и естествено техните не по-скромни учители. Не казвам че винаги ми се разминаваше, но по този начин някои от така наречените „готини” ученици и по-високо стоящи учители ме забелязаха и успях да извоювам поне малко независимост за усилено трудещите се ученици или казано с тогавашния жаргон – за зубарчетата.
***
От скоро започнах да пиша и ако има нещо, което не харесвате в творбите ми, моля не използвайте грубости и ако може дайте някое предложение, което смятате, че може да ми помогне. :)