la fleur
05-25-2013, 21:11
Здравейте! Наскоро открих един проблем, по-скоро в мен самата и съм сигурна, че за много от вас ще изглежда като поредния лигав филм, но се надявам измежду вас да се намери и някой, който е преживявал нещо подобно и има полезен съвет.
Въведение:
Всичко започна в първи клас. Никога не съм била толкова уверена в себе си, не съм имала огромен кръг от приятели и ми стигаше да имам дори един истински човек до себе си, на когото да споделям и да бъда от същата полза за него. Имах късмета да открия такава приятелка. В продължение на седем години бяхме неразделни. Истински сестри, приятелство, което много от нас биха пожелали..приказка със щастлив край. Проблеми, караници, щастливи мигове, момчета...имаше от всичко по много, но успявахме да се справим. После се появи и първото й истинско гадже. Всяка от нас беше приета в различно училище, момчето, което тя откри в класа си, я настрои против мен и останалите от така наречената ни групичка /през годините, още 5 момичета се присъединиха към нас, но знаете как е-може да са ти много близки, но един е човекът, когото приемаш за свое отражение и истински приятел/. Последваха скарвания, сълзи и в крайна сметка, толкова добрите приятелки се разделиха. Минаха 3 години, дори майките ни останаха близки приятелки, но ние се правим, че другата не съществува. В момента, в който губех това момиче като близък човек, се появи съвсем друг вариант на "най-добрата приятелка", а именно-момиче с психични отклонения. Прекалено късно осъзнах, че има нещо като шизофрения, беше си измисляла ужасни неща, беше в състояние да плаче пред мен, но нищо от това, което казва да не е истина. Проучих много внимателно всичко около нея, но беше късно. Бях се привързала към нея и ако тогава тя не се беше обърнала срещу мен (защото й казах, че знам истината), най-вероятно и до ден днешен щях да слушам за убийства и изнасилвания, които така и не са се случвали. Няма да се впускам в подробности, но накратко-тя ме преведе през периода, който нито едно от петте момичета, за които споменах по-горе, не разбра. Въпреки тях, се чувствах сама, не можех да им споделя точно този проблем и той продължи да дълбае в мен. Като на филм, когато всичко изглеждаше черно бяло, третия прототип на най-добрата приятелка изникна като от нищото. Момичето, което всъщност беше близко с..да я наречем шизофреничката, но в един определен момент, тя започна да ми разказва за всичко, което знаеше, че е лъжа. Има намесени форуми, измислени личности, адски много лъжи и драми.. в крайна сметка, с третото момиче станахме приятелки напук на второто. Знам, звучи ужасно, знам, че за мнозина изглежда, че все едно сменям носни кърпички, но ще стигна и до същината на въпроса. Третото момиче, накратко К. е от друг град. В продължение на две години бяхме..на принципа "въпреки разстоянието, ти си най-близкия до мен човек.". Вярвах в тези думи, както и тя. Виждали сме се, пишехме си всяка вечер, говорехме с часове и общо взето, успявахме да преодолеем разстоянията, пък дори и виртуално. Две години, след като с нея се обявихме за приятелки, дойде ред и на най-очакваното в моя случай-да се разделим. Най-ужасното е, че стана изведнъж. За една вечер, напълно неочаквано, а причината не беше в нас, а в една чужда тайна, която нямаше как да не излезе наяве. Не мога да я кажа и тук и знам, че става адски объркано, но ако сте стигнали до тук и не сте се отчаяли-идва и края на романа. Мирно и след месеци измъчване, с К. прекратихме всякакви отношения. Тя продължи по своя път, а аз по моя. Обещах си, че вече няма да се доверявам на никой, че вече не мога, дори и да искам, но в най-неочаквания момент, се появи и може би последната..не, няма да й давам етикет, тъй като вече ме е страх, че след по-малко от година ще се наложи да пиша втора такава тема. Важното е, че момичето, на което мога да се доверя в момента, ми дава всичко, което предишните ми "най-добри приятелки" не можеха, а именно-спокойствие, честност, вяра в мен самата. Тя е наистина невероятен и уникален човек, мисля, че за първи път истински осъзнавам колко ме е страх, че бих могла да я загубя.
А ето и проблемът:
Напълно стресирана, параноична и..стараеща се всячески да не загубя последния близък човек до себе си, започнах да страня от всички останали. Не се оплаквам от това, предпочитам да съм до нея, защото на този етап, мога да се доверя само и единствено на нея. Отново сме от различни градове, виждали сме се, прекарваме всяко свободно време на скайп, правейки нещо различно и забавно, но стараейки се да запазя тези ни отношения, сама се изолирам от външния свят. Свеждам излизанията с останалите си приятели (от училище, квартала) до минимум, измислям си оправдания, не искам да излизам дори с нашите някъде. Стоя панически до телефона или лаптопа, в случай, че тя има нужда от мен. Трябва да обясня, че нито това момиче е изявило претенции над това колко често ще съм на скайп с нея или не, нито ме държи тук, нито пък ми е дала какъвто и да било повод да се притеснявам. Даже обратното, опитва се да ме успокои дори в момента. Но дори сега ми е притеснено, че губим от времето ни заедно, а следователно-разклащам приятелството ни. Знам, че проблемът е в мен, не става въпрос за приятелска конкуренция, ревност, съмнения..просто страхове от минали събития, от това да загубя човекът, след който самата аз не бих искала да се доверя на друг. Не знам какво очаквам да ме посъветвате, объркана съм, но същевременно и щастлива от сегашното положение, че най-сетне намерих приятелката, на която ме е страх да дам етикет, за да не я загубя. Може би за първи път си давам сметка, че не искам да загубя човека до мен, че ми е прекалено скъпа, за да я жертвам по какъвто и да било начин. Имате ли някакъв съвет към мен, защото за първи път споделям всичко това на едно място, писмено и най-вероятно съм изпуснала в бързината огромна част от информацията.
Въведение:
Всичко започна в първи клас. Никога не съм била толкова уверена в себе си, не съм имала огромен кръг от приятели и ми стигаше да имам дори един истински човек до себе си, на когото да споделям и да бъда от същата полза за него. Имах късмета да открия такава приятелка. В продължение на седем години бяхме неразделни. Истински сестри, приятелство, което много от нас биха пожелали..приказка със щастлив край. Проблеми, караници, щастливи мигове, момчета...имаше от всичко по много, но успявахме да се справим. После се появи и първото й истинско гадже. Всяка от нас беше приета в различно училище, момчето, което тя откри в класа си, я настрои против мен и останалите от така наречената ни групичка /през годините, още 5 момичета се присъединиха към нас, но знаете как е-може да са ти много близки, но един е човекът, когото приемаш за свое отражение и истински приятел/. Последваха скарвания, сълзи и в крайна сметка, толкова добрите приятелки се разделиха. Минаха 3 години, дори майките ни останаха близки приятелки, но ние се правим, че другата не съществува. В момента, в който губех това момиче като близък човек, се появи съвсем друг вариант на "най-добрата приятелка", а именно-момиче с психични отклонения. Прекалено късно осъзнах, че има нещо като шизофрения, беше си измисляла ужасни неща, беше в състояние да плаче пред мен, но нищо от това, което казва да не е истина. Проучих много внимателно всичко около нея, но беше късно. Бях се привързала към нея и ако тогава тя не се беше обърнала срещу мен (защото й казах, че знам истината), най-вероятно и до ден днешен щях да слушам за убийства и изнасилвания, които така и не са се случвали. Няма да се впускам в подробности, но накратко-тя ме преведе през периода, който нито едно от петте момичета, за които споменах по-горе, не разбра. Въпреки тях, се чувствах сама, не можех да им споделя точно този проблем и той продължи да дълбае в мен. Като на филм, когато всичко изглеждаше черно бяло, третия прототип на най-добрата приятелка изникна като от нищото. Момичето, което всъщност беше близко с..да я наречем шизофреничката, но в един определен момент, тя започна да ми разказва за всичко, което знаеше, че е лъжа. Има намесени форуми, измислени личности, адски много лъжи и драми.. в крайна сметка, с третото момиче станахме приятелки напук на второто. Знам, звучи ужасно, знам, че за мнозина изглежда, че все едно сменям носни кърпички, но ще стигна и до същината на въпроса. Третото момиче, накратко К. е от друг град. В продължение на две години бяхме..на принципа "въпреки разстоянието, ти си най-близкия до мен човек.". Вярвах в тези думи, както и тя. Виждали сме се, пишехме си всяка вечер, говорехме с часове и общо взето, успявахме да преодолеем разстоянията, пък дори и виртуално. Две години, след като с нея се обявихме за приятелки, дойде ред и на най-очакваното в моя случай-да се разделим. Най-ужасното е, че стана изведнъж. За една вечер, напълно неочаквано, а причината не беше в нас, а в една чужда тайна, която нямаше как да не излезе наяве. Не мога да я кажа и тук и знам, че става адски объркано, но ако сте стигнали до тук и не сте се отчаяли-идва и края на романа. Мирно и след месеци измъчване, с К. прекратихме всякакви отношения. Тя продължи по своя път, а аз по моя. Обещах си, че вече няма да се доверявам на никой, че вече не мога, дори и да искам, но в най-неочаквания момент, се появи и може би последната..не, няма да й давам етикет, тъй като вече ме е страх, че след по-малко от година ще се наложи да пиша втора такава тема. Важното е, че момичето, на което мога да се доверя в момента, ми дава всичко, което предишните ми "най-добри приятелки" не можеха, а именно-спокойствие, честност, вяра в мен самата. Тя е наистина невероятен и уникален човек, мисля, че за първи път истински осъзнавам колко ме е страх, че бих могла да я загубя.
А ето и проблемът:
Напълно стресирана, параноична и..стараеща се всячески да не загубя последния близък човек до себе си, започнах да страня от всички останали. Не се оплаквам от това, предпочитам да съм до нея, защото на този етап, мога да се доверя само и единствено на нея. Отново сме от различни градове, виждали сме се, прекарваме всяко свободно време на скайп, правейки нещо различно и забавно, но стараейки се да запазя тези ни отношения, сама се изолирам от външния свят. Свеждам излизанията с останалите си приятели (от училище, квартала) до минимум, измислям си оправдания, не искам да излизам дори с нашите някъде. Стоя панически до телефона или лаптопа, в случай, че тя има нужда от мен. Трябва да обясня, че нито това момиче е изявило претенции над това колко често ще съм на скайп с нея или не, нито ме държи тук, нито пък ми е дала какъвто и да било повод да се притеснявам. Даже обратното, опитва се да ме успокои дори в момента. Но дори сега ми е притеснено, че губим от времето ни заедно, а следователно-разклащам приятелството ни. Знам, че проблемът е в мен, не става въпрос за приятелска конкуренция, ревност, съмнения..просто страхове от минали събития, от това да загубя човекът, след който самата аз не бих искала да се доверя на друг. Не знам какво очаквам да ме посъветвате, объркана съм, но същевременно и щастлива от сегашното положение, че най-сетне намерих приятелката, на която ме е страх да дам етикет, за да не я загубя. Може би за първи път си давам сметка, че не искам да загубя човека до мен, че ми е прекалено скъпа, за да я жертвам по какъвто и да било начин. Имате ли някакъв съвет към мен, защото за първи път споделям всичко това на едно място, писмено и най-вероятно съм изпуснала в бързината огромна част от информацията.