View Full Version : Какво ако всичко, в което вярвате - е грешно?
Ако това в което вярваме е всичко лъжа?
Ако целият ни живот е изграден от лъжа и ние сме нещо повече от това, в което вярваме?
Тогава откъде идват нашите вярвания и как сме се решили да вярваме?
на първо място можем да кажем че има само един единствен истински Господ Бог, и никога досега не е имало втори такъв, нито ще има някога, второ любовта към другите хора на света е в основата на истинската вяра, а любовта това е когато човек обича другиго желаейки му само доброто без да предпочита да му се случва/случи каквото и да е лошо/зло нещо, всяка друга форма на вяра(-та) е с сигурност погрешна, а погрешните вярвания произхождат от света/системата на човешката духовност/религия сиреч която не е от истинският Господ Бог, но от някакви човеци
И все пак ако това, в което вярваме (напр. Християнството) е лъжа?
П.П говорех не само за религия, но за всичко в което вярваме.
а защо непременно "християнство(-то)", защо не например просто истински(-ят) Господ Бог и любовта към другите човеци на света?!
Защо истински? за мен Господ Бог е част от религия, която хората са измислили.
ти би ли предпочела родителя, който не те е родил/отгледал и който се отнася лошо с теб, вместо родителя, който те е родил/отгледал и който те обича?!, така и в безграничната вселена има само един единствен истински Господ Бог, докато всички други богове/христосовци не са 100% съвършено спасяващи/осигуряващи, ако в вселената има истински Господ Бог и ако се окаже че боговете/христосовците в религиите на земята не са истински, не би ли искала (поне да опиташ) да потърсиш Истинският например като започнеш да го призоваваш канейки го да дойде в живота ти?!, не би ли искала да опиташ да намериш не просто нещо по-добро, но дори най-доброто нещо, което човек въобще е възможно да има?!
Ти как доказа на себе си/разбра кой е истинският?
И какво е това ''най-добро'' нещо? ти получи/намери ли го?
Ти как доказа на себе си/разбра кой е истинският?
И какво е това ''най-добро'' нещо? ти получи/намери ли го?
никога не съм могъл сам да докажа такова нещо (дори и) на самият себе си, но най-сигурно в това отношение е ако/да призоваваш Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог вярвайки че Той винаги те чува дори и когато му говориш само в/чрез мисълта си, а най-доброто нещо е изобилният и вечен живот особено когато обичаш другите човеци и работиш за това те да го наследят, понеже тогава няма да има никакви загуби в сравнение с това ако някой от тях остане в неволя/недоимък
И тук е време да те попитамм откъде, идват тези вярвания и как си се решил да вярваш толкова дълбоко?
И тук е време да те попитамм откъде, идват тези вярвания и как си се решил да вярваш толкова дълбоко?
става въпрос за нещо съвсем естествено, а то е че едва ли толкова сложно устроен космос и толкова сложно устроени биологични същества, каквито са най-вече човеците, е възможно да са възникнали без наличието на вселенски Администратор, Който е създал всички слънца и планети заедно с живота на онези от тях, които са населявани от съответните форми на живот, а след като всичко съществуващо в космоса е създадено от Него, тогава Той би могъл и да осигури изобилен и вечен живот на всички човеци/души на вселената - ето защо истинските Светии са предпочели да вярват в Него призовавайки Го за всеобщо/всеобхватно спасение и осигуряване за изобилен и вечен живот на всички одушевени същества, понеже само Той може да извърши/направи това, докато ето как дори и след толкова хилядолетия самите ние човешките същества все още не можем да постигнем такива резултати, понеже онзи, който сам е създал например робот, може най-добре да го поддържа и ремонтира в сравнение с човека, който не го е създал и не разбира от роботика, така и истинският Господ Бог може най-добре да поддържа, осигурява и ремонтира създадените от Самият Него същества/неща
Както и водата се е създала от два фактора, така и космоса и биологичните същества сигурно са създадени от някакви фактори, които учените се опитват да открият според теории.
Остава въпроса кое е вярното-религията или науката?
Когато не си сигурен в нещо, но го приемеш за истина, значи вярваш в това нещо. За мен вярванията са нещата, които винаги могат да бъдат лъжливи, на останалото казвам познания. Всяко вярване носи своята собствена причина. Иначе всичко идва от опита ни.
Винаги ли е това значението на вярата?
Да кажем, че човекът не е само това, до което сме успели да еволюираме, но все пак сме сигурни, че е, това значи ли, че не може да вярваме, че човека не може да стигне по-високи нива на еволюция (дори и да не е истина)?
Винаги ли е това значението на вярата?
Да кажем, че човекът не е само това, до което сме успели да еволюираме, но все пак сме сигурни, че е, това значи ли, че не може да вярваме, че човека не може да стигне по-високи нива на еволюция (дори и да не е истина)?
Хем вярваш, че можеш да еволюираш, хем си сигурна, че не можеш. Или не вярваш съвсем, или нещо не си много-много сигурна.
Въпросът ми беше дали това че сме сигурни, не ни позволява да вярваме.
DoctorSatan666
05-27-2013, 14:55
Ако това в което вярваме е всичко лъжа?
Ако целият ни живот е изграден от лъжа и ние сме нещо повече от това, в което вярваме?
Тогава откъде идват нашите вярвания и как сме се решили да вярваме?
А откъде идва твоето вярване, че ние сме нещо повече от това, в което вярваме?
Отговора и на моя, и на твоя въпрос, е един - човека. В крайна сметка, всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство и усещане може да се проследи до своя първоизточник - човека. Това е понеже човека е съответствен на всичко, което произлиза от него. Характерно за вярванията, не само в религиозен смисъл, но и в по-общ - като убеждения за устройството на света, е че те винаги са отражение на хората, от които произхождат. И по вярванията можеш много да разбереш и за хората, които вярват : Кой като какъв се определя, от какво се страхува, от какво има нужда. И всичко е по съответствие.
Погледнати съвсем обективно, вярванията са напълно безпочвени и дори излишни в света на логиката. И въпреки това, вярванията продължават да са толкова широко разпространени. Въпросът не е в конкретиката на вярванията, няма значение дали хората ще вярват в бог, общество, държава, лидер, приятели, роднини, в себе си, в своето бъдеще и т.н. Това са просто вариации на един и същ феномен. Въпросът всъщност е : На кого е необходимо вярването?
Но какво всъщност е вярата? Не е ли тя онази, която отваря една врата към бъдещето, където всеки може да изживява мечтите и надеждите си? Не е ли тя онази, която крепи хората в тежки моменти? Не е ли вярата онази, която държи всяко съмнение надалеч? Оттам идва вярата - от човешките потребности. Оттам идват и всички идеи, сугестиращи удовлетворението на тези потребности. Няма значение с какви глупости ще се запълни дадена концепция, било то магъосник живеещ в небесата, или вечен живот след смъртта, или псевдо-факти и изводи според, които хората са еди-какви си и трябва да живеят еди-как си, или просто някакво лесно обяснение на света и вселената. Това също са само вариации. Въпросът с концепциите и вярванията е идентичен, понеже при много хора те се припокриват и допълват. Концепцията предлага лесно обяснение на света, а вярването в нея я затвърждава. Вярата всъщност е много значим психичен процес - именно тя структурира вътрешното "сънуване" на света, понеже никой сън не може да изглежда истински, без сънуващия да ВЯРВА че съня е реалност. Същото е и с концепциите, които прерастват във вярвания. Вярата служи на хората за да затвърждава светоусещането им, именно тя прави реални онези, на пръв поглед абсурдни, твърдения и убеждения. В крайна сметка вярата е необходима на масовия човек, за да затвърди малкото му познание за света, и така да реализира и наложи вътрешните му реалности и потребности като универсални. Именно затова и по-силно вярващите изпитват нуждата да натрапват убежденията си върху останалите - така засилват "сънуването" на своя вътрешен свят - там където се определят, спрямо своите малки истини за света. За истински мислещия човек, вярата е непотребна, понеже мислещия човек знае че всичко е условно и лесното обяснение не винаги е най-истинното. Но обикновения човек не се интересува от истината и същината на познанието - него го интересува само това какво му носи нещото, в което вярва. И в това отношение, вярата е най-добрия приятел на невежия човек.
Въпросът ми беше дали това че сме сигурни, не ни позволява да вярваме.
Да, така смятам, опитах се да илюстрирам логиката си с горния въпрос.
@DoctorSatan, има неща, които са "непотвърдими" на логика. Като аксиомите в геометрията. Например, през 2 точки може да мине само една линия. Това не се доказва, приема се наготово, защото не можем да го опровергаем. Заявяваме, че е вярно, като постулат. В този случай какво поражда вярването, че е така?
DoctorSatan666
05-27-2013, 15:34
Да, така смятам, опитах се да илюстрирам логиката си с горния въпрос.
@DoctorSatan, има неща, които са "непотвърдими" на логика. Като аксиомите в геометрията. Например, през 2 точки може да мине само една линия. Това не се доказва, приема се наготово, защото не можем да го опровергаем. Заявяваме, че е вярно, като постулат. В този случай какво поражда вярването, че е така?
Логиката също не е безгрешен инструмент за оценка на реалността. Но това нямаше нищо общо в случая, тъй като използвах словосъчетанието " света на логиката" съвсем условно, в смисъла на онзи набор от "методи за БЕЗПРИСТРАСТНА оценка".
Въпроса за вярата в логиката е твърде сложен, за да се обхване в цялост, затова не мисля да го засягам изобщо. Твърде много понятия трябва да бъдат предварително дефинирани.
Логиката също не е безгрешен инструмент за оценка на реалността. Но това нямаше нищо общо в случая, тъй като използвах словосъчетанието " света на логиката" съвсем условно, в смисъла на онзи набор от "методи за БЕЗПРИСТРАСТНА оценка".
Въпроса за вярата в логиката е твърде сложен, за да се обхване в цялост, затова не мисля да го засягам изобщо. Твърде много понятия трябва да бъдат предварително дефинирани.
Да, разбрах че не говориш за това, просто повдигнах темата. Айде, ако някой път ти се пише, драсни едно мнение, ще ми е интересно да го чуя. За вярата в логиката. Или, ако вижданията ти се препокриват/черпят от определено четиво, да ме насочиш.
И на мен честно казано ми е интересно.
klimatronik
05-27-2013, 17:42
Бе като не вярваш - умираш... Започваш да живеееееш ден за ден, бе направо ти се обезсмисля всичко, тъй че ...... вярвайте
Както и водата се е създала от два фактора, така и космоса и биологичните същества сигурно са създадени от някакви фактори, които учените се опитват да открият според теории.
Остава въпроса кое е вярното-религията или науката?
нито човешката религия казва съвършената истина, нито науката, а вярата е когато вярваш че има съвършено добър Господ Бог и/или когато си/оставаш верен на любовта към хората/душите, докато останалото не е никаква вяра, а най-лошото е че вярата, която не е правилна е грях - сиреч духовното/религиозното беззаконие, или казано с други думи, когато вярващи/духовни работници/служители вършат неправда в вярата, така че да вярваш означава да вярваш само в Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог и/или да обичаш съвършено всички човеци/одушевени на вселената бидейки/оставайки верен на това
Няма да те убеждавам, нито да споря с тебе,но ще ти кажа, че науката доказва много повече неща, отколкото религията.
Няма да те убеждавам, нито да споря с тебе,но ще ти кажа, че науката доказва много повече неща, отколкото религията.
Все едно науката е застанала срещу религията и избираш между двете.
klimatronik
05-28-2013, 08:12
а тя науката кой я е измислил ?
Науката е започнала да се развива след средновековието когато хората просто са започнали да търсят отговори на въпросите които християнството не им е давало. Религията разчита на сляпа вяра и поданничество, докато науката търси обясними факти от заобикалящата ни среда. Ако науката не беше се развила, авторът на тази тема щеше вече да виси на бесилото.
Ако приемем че има Господ (нещото което е създало този чуден свят), то той едва ли някога ни е говорил с думи и едва ли някога ще ни говори. Затова пък хората имаме удивителните свойства да се самозалъгваме и да залъгваме останалите в каквото ни хрумне, тъй че очевидно всички религии са си най-обикновени човешки измислици.
DoctorSatan666
05-28-2013, 10:59
Да, разбрах че не говориш за това, просто повдигнах темата. Айде, ако някой път ти се пише, драсни едно мнение, ще ми е интересно да го чуя. За вярата в логиката. Или, ако вижданията ти се препокриват/черпят от определено четиво, да ме насочиш.
За да установим връзката между логиката и вярата първо трябва да направим анализ и на двете, а анализа се състои в това, да ги "разделим" до основните им съставни части, да изясним какви точно са проявленията им, да направим подбор на най-подходяща дефиниция, и чак след това да уточним прилики и разлики (ако изобщо имат някакви допирни точки). Точно в последния етап намирам трудност, тъй като вярването е симптом на "човешката болест", то е процес и следствие, а не метод (като логиката). Опасявам се, че е непосилна задача да направя такава съпоставка, но доколкото позволяват възможностите ми - ще се опитам.
И така, ще започна с логиката. Логиката е метод за установяване на ПРАВИЛНИ връзки, съотношения и следствия, използвайки сбор от предварително зададени стойности. Ще представя логиката като едно уравнение, където няколко стойности определят резултата. Резултатът винаги зависи от предварително зададените стойности. Но самата същност на логиката не се крие в резултата, а в самата структура и функция на уравнението. Т.е. логиката е метод, които изразява и разкрива връзките между отделни елементи. Отделните елементи са свързани чрез логически връзки, изразяващи тяхната взаимовръзка(или съответствие). Характерно за логиката е че тя дава един комплексен работен модел, изясняващ не само връзките, но и възможните липсващи предпоставки или неизвестното заключение. Като при всеки комплексен модел обаче, всичко е условно. Т.е. логиката създава едно "дърво" от условни истини, базирани на съответни предпоставки, но рядко може да даде категоричен отговор. Освен естествено, когато предварителните стойности не са съвсем простички. Тук обаче има един важен момент, логиката може да предостави някаква форма на истина НО единствено ако сме приели предварителните стойности за истинни. Тоест логиката се опира на един вид вяра. Иначе следва да приложим логика и върху предварителните "истини" и "неистини", а така може само да се въртим в кръг. Това следва да покаже, че истината е твърде относително понятие, а логиката, чиято основна цел е да я търси, може само да покаже пътя на истината, но не и самата истина.
Логиката като метод е също много под въпрос. Като инструмент, логиката разчита на доста условности, според които се определя дали нещо е валидно или не. И ако намесим и факта, че критериите за истинност идват от хора и човешки опит, то логиката съвсем не е свещената истина, още повече когато се използва от хора, които искат на всяка цена да докажат тезата си. В най-добрия случай, логиката дава правдоПОДОБНО обяснение, нищо повече. И е добре да се помни, че е само подобно на истината.И все пак, ако се подходи непредубедено, логиката е донякъде полезна. Въпреки че понякога поражда повече въпроси отколкото отговори, тя отваря път към развито и богато мислене. И може би това е основната и разлика от вярата, където целта е да се бетонира всяка логическа връзка като абсолютна истина, въпреки всякакви променливи, предварителни стойности.Също така, една друга условна съпоставка между вяра и логика. Ще използвам определението на Chacho за вяра - Когато не си сигурен в нещо, но го приемаш за истина. Тук се вижда много ясно онова противоречие между съмнението и приемането на нещо за истина. Това е и основната функция на вярата, да изгони съмнението. А съмнението е началото на логиката... От съмнението започва всичко, но именно вярата е онова, което капсулира човека в убежденията му, та така и той самия, поВЯРВАл в истинността на думите си, започва да живее в своя филм. Вярващия човек има предварително "поВЯРВАно" обяснение за всичко, и във всяко външно явление, той привижда потвърждение на своята истина. Вярването може да се разгледа и като допълващо логиката. Когато някое парченце от пъзела липсва, хората използват възможността да привиждат желанията и нуждите си в илюзорния прозорец на вярата. Ако логиката е уравнение, където крайния резултат зависи от предварителните стойности, то вярата е все едно направо да напишеш резултата, без да се съобразяваш с условието на задачата. Това е следствие именно от желанието на хората да получат даден резултат. И докато целта на логиката е да даде обективни наблюдения и безпристрастни изводи, то вярата е тъкмо обратното – тя е следствие от човешкото желание за контрол над неизвестни неща. Вярата не се интересува от правилната взаимовръзка между нещата, а от удобната такава.
Но да задълбаем още повече, вярата не е просто „да приемаш нещо за истина, без да си сигурен в него”, това е само повърхностно определение. Същината на вярата се крие в самото вярване, като несъзнателен процес, като един мощен излъчвател на отношение към свят, хора и вселена. Вярата е именно онзи процес на проекция на желанията на вярващия върху даден обект, идея, мисъл, и т.н. И това ясно може да се види ако разгледаме социалния аспект на вярата, понеже вярата е преди всичко социално явление. Характерно за вярващия човек е че той се идентифицира с това, в което вярва. Без значение дали е Бог, или някакъв обект, идея или кауза, вярващия човек достига един етап, където просто изгубва себе си, понеже обекта на вярване измества всичко останало. Това е и основата на религиозните и идеологичните течения, където индивидите доброволно „предават себе си” в името на някаква идея или кауза. Естествено каузите в повечето случаи са рекламни - обещават много но всъщност са нищо. Но това не е толкова важно, важното е че каузите дават възможността на вярващите индивиди да проектират своите желания през тази кауза. И тук вярата им е пръв помощник. В социума, вярващите се събират на групички, за да увеличат взаимно резонанса помежду си, да се „надъхват” и така да победят заедно съмнението. В крайна сметка, вярата е бягство пред лицето на незнанието, тя е бягство и от себе си. Вярата замества съмнението и вътрешната отговорност с идеи, каузи и очаквания за просперитет, хубав живот и т.н. Това е основата на всяко едно от главните вярвания в обществото. Затова и всички се „качват на влака” им.
Характерно за вярващия човек е че изпод всичките приказки за хубави каузи, задължително се крият ВЪТРЕШНИ мотиви, в повечето случаи несъзнателни. Вярващия човек винаги иска нещо свое, нещо лично, нещо липсващо, и вярата му дава възможността мислено да го притежава, да си се представя и изживява като някакъв. Всъщност вярата е основната спойка на социалния живот. Целия живот на хората се крепи на това в какво ще повярват. Социалното битие се крепи главно на „изживяването” на хората за живот, тоест идеята им за живот, а тя задължително е „повярвана”. Затова е и толкова лесно да се манипулира общественото мнение. Критериите за истина, за добро и зло, за значимо и незначимо и т.н., на малкия човек са съвсем простички, и според тях той определя малкия си живот (като започнем от стандарти за цени, политика, доходи и социални явления и стигнем до коли, жени, алкохол, футбол и т.н.) – достатъчно е да му отнемеш нещо(или да го заплашиш с това) и той веднага се лепва, като удавник за сламка, за първата самопровъзгласена кауза, която обещава да му върне отнетото. Там дори и нещо да му е отнето, изживяването на идеята, че ще му се върне ако се „бори” и „вярва”, му е достатъчно.
И така, вярата погледната като психично и социално явление няма много общо с логиката. Има общо единствено ако я разглеждаме в по-първичното й значение. И все пак, струва ми се, че вярата има и много по-дълбоко значение. Като че ли всяко знание в крайна сметка се опира на вяра, понеже всяко знание е просто „поглед” (отношение) а за да „погледнеш”, трябва първо да си повярвал в много други неща. Изобщо всяко знание се крепи на някакви предварително повярвани фундаменти. Всеки „поглед” изисква предварително да си „сложиш очи” за да можеш да „видиш нещо” или за да знаеш какво е важно да „гледаш”.... В крайна сметка, общото между логиката и вярата е че дават "поглед" върху нещата, но логиката дава само условни възможности, а вярата затвърждава само най-удобната от тях. Както при всеки "поглед" обаче, всичко зависи от "очите, които гледат", а тук и в двата случая те са предварително определени и "повярвани".
tl;dr - Всичко зависи от контекста (и от контекста на контекста...)
Мерси за отделеното време. Съгласен съм с теб и евала за познанията. Понеже се занимавах с математическа логика известно време в университета, оценявам, че доста си почел и анализирал.
Ще добавя само едни мои разсъждения, които обаче малко увисват. Смятам, че възможността ни да откриваме лъжата, а не истината, е по-забележителната ни черта. Смятам, че сме програмирани да повярваме на нещо, за да можем да си изградим образ на света, който да го съпоставим на възприемания отвън и ако се различават - да го заместим с външния. Тоест, вярата е всъщност емпиричният подход.
Но бягам от темата. По нея, имам следното разсъждение: да, всяка логика се опира на вяра. Но, има истина, която не зависи от вярата, защото вярата е човешка, а светът не зависи от човека. Възможно е да са ни заложени най-основни вярвания, които да отразяват истината напълно. Които лежат в подсъзнанието, на много ниско ниво, като разпознаването на цвят. Тоест, една вяра, която наистина няма нужда от съмнение. Не съм вярвал, че ще го кажа... По-комплексните вярвания са само запаметени резултати от упражнена логика върху тях. По различни причини можем да получаваме грешни резултати. Очевидно е да търсим съмнението в предпоставките, първоначалните променливи. Но всъщност си мисля, че апаратът за логически сметки се дъни (не довършва сметка и запазва грешен резултат) или грешка в паметта - търсим наш предишен логически извод, но не успяваме да си го спомним правилно.
Не че казаното дотук има кой знае каква философска стойност. Тва са хипотези (дори леко си противоречат). Ама нали ще правя изкуствен интелект, та оттам и посоката ми на разговора.