somanyfuckinshits
05-27-2013, 14:34
Здравейте , просто искам да споделя с някого ..
Главния проблем е ,че се чувствам самотна , игнорирана ,безполезна и т.н Преди около година всичко беше супер и окей , но някак си нещата се променят. Мислех си ,че имам приятели дори и най-добра приятелка , всичко беше толкова лесно и просто. С нея се скарах и аз бях главната причина за това , направих грешка и нямаше как да не очаквам отношенията ни да се развалят . Бяхме скарани около 3-4 месеца , не че сега не сме просто сега не се подминаваме и поне разменяме някой приказка някога . Но сега сме в различни компании , класове и се срещаме с нови и различни хора (поне тя де) и няма как да очаквам нещо да е КАКТО ПРЕДИ . Но проблема е ,че искам и не мога просто така да се откажа от нея и от всичко ,което беше .. Чувствам ,че с времето се чувствам все по-празна и по-празна , нямам никакво самочувствие ,но за какво ли ми е ? Станала съм адски мълчалива и сякаш тая всичко в себе си. Нямам си никого с когото просто да бъда или просто с когото просто и мълчанието ми да е приятно .. Или може би не искам никого освен нея , няма как да заеба всичко и всички спомени . Ако може някой да ми каже как точно да се справя или ако някой го е преживявал ще съм благодарна да чуя някой съвет :)
Главния проблем е ,че се чувствам самотна , игнорирана ,безполезна и т.н Преди около година всичко беше супер и окей , но някак си нещата се променят. Мислех си ,че имам приятели дори и най-добра приятелка , всичко беше толкова лесно и просто. С нея се скарах и аз бях главната причина за това , направих грешка и нямаше как да не очаквам отношенията ни да се развалят . Бяхме скарани около 3-4 месеца , не че сега не сме просто сега не се подминаваме и поне разменяме някой приказка някога . Но сега сме в различни компании , класове и се срещаме с нови и различни хора (поне тя де) и няма как да очаквам нещо да е КАКТО ПРЕДИ . Но проблема е ,че искам и не мога просто така да се откажа от нея и от всичко ,което беше .. Чувствам ,че с времето се чувствам все по-празна и по-празна , нямам никакво самочувствие ,но за какво ли ми е ? Станала съм адски мълчалива и сякаш тая всичко в себе си. Нямам си никого с когото просто да бъда или просто с когото просто и мълчанието ми да е приятно .. Или може би не искам никого освен нея , няма как да заеба всичко и всички спомени . Ако може някой да ми каже как точно да се справя или ако някой го е преживявал ще съм благодарна да чуя някой съвет :)