цитат. бля

[pandabear]

Пускам темата, защото ми е любопитно какво мислите по въпросите, след като прочетете цитата.

"Аз съм главната героиня на живота си. Внимание: главна, а не единствена. Ако бях единственa, филмът ми щеше да е прекалено скучен. Аз съм режисьорът, човекът, от когото в крайна сметка зависи всичко, свързано с мен, но все още не съм самодостатъченa и затова не мога да си изградя независим живот. Аз съм диригентът на този оркестър, макар да не мога да свиря на всички инструменти. Но неумението ми съвсем не означава, че трябва да се откажа от диригентската палка. Възможно е понякога да потърся нечия помощ. Възможно е да търся помощ винаги, когато ми се наложи да отворя определени врати; но докато аз съм тaзи, която държи ключа, без значение дали вратата е затворена или отворена, никога няма да съм затворничка. Неминуемото последствие от това да зная коя съм и да не завися от никого е, че поемам отговорността и грижата за себе си и завинаги съм господарка на своя живот. Вярвам, че самозависимостта е синоним на психическо здраве и може да бъде определена по следния начин: Знам, че за някои неща не съм си достатъчена, защото виждам какво ми липсва и от какво се нуждая, но човекът, който е отговорен за тези липси и потребности, винаги съм аз. Самозависимостта означава да разбера, че не съм нито самодостатъчена, нито всемогъща, че осъзнавам своята уязвимост и че невинаги постигам онова, което искам; но винаги отговарям за себе си. И знай, че с цялото си сърце винаги ще залагам на Нас. Но, ако случайно някога ме принудиш да избирам между теб и мен, ще избера... себе си."

Дали може да си бъдем самодостатъчни? Имаме ли нужда от любов, или обичта ни е достатъчна? Какво бихте направили, ако човекът до вас ви принуди да избирате межу него/нея и вас самите? До колко сте способни да се 'жертвате' за човека до вас и въобще заслужава ли си да се 'жертвате' за него/нея? Защо? Любовта прави ли ни зависими? Прави ли ни уязвими, или пък слаби? Има ли смисъл да се отдадеш на една единствена идея от сорта на 'да открия щастието в човека до мен'? Там ли трябва да търсим щастието, в любовта? Заслужава ли си? Защо?

[Amore-Mio*]

Имаме нужда от любов - хора сме, имаме нужда да усещаме, че сме важни за другия. Но в никакъв случай любовта е бива да те прави уязвим, слаб и зависим - то тогава това не би могло да се нарича любов. И ако някога съм принудена да избера между мен и него, ще избера мен. Защото, ако той беше правилния човек, нямаше да има нужда от тоя въпрос и този избор.

[DisappointedDreamer]

Не мисля, че можем да сме си самодостатъчни. Имаме нужда от нещо или някого. От работа, от хоби, от приятел или любим. Защо? Защото имаме нужда да знаем, че сме потребни. Че не сме излишни. Че помагаме, че творим, че живеем. Дали това ще намерим това в занимание/дейност или друг човек няма значение. Важното е, че съществува; че се нуждаем от него, за да живеем пълноценно/здравословно.

Не мисля, че някого някога би ме накарал да избирам между мен и него. Ако имам връзка с някого, това сме "ние". Не аз, не той. И все пак, за да отговоря на въпроса ти - бих избрала себе си. Не искам да изгубя себе си, своите шансове и мечти, за да последвам тези на човек до мен. Не бих била щастлива. Не мисля, че е правилно.

Любовта взима и дава. Прави ни зависими от емоциите на човека до нас. До голяма степен те повлияват на нашите. Същото важи и за желанията/предпочитанията на половинката ни. Но любовта ни дава и възможността да изтрием лошото настроение от челото на любимия; да се вслушаме в съвета му и да изберем правилния (за момента) избор, защото не умеем да гадаем бъдещото.

Любовта ни прави уязвими и слаби по филмите. :Д Там лошия винаги заплашва добрия с нараняване на семейството му. На екрана, в едно 90% от случаите, да обичаш е негативно качество, което "силните" не притежават. Аз пък смятам, че любовта ни прави по-силни, по-уверени, по-начетени и по-щастливи. Тя ни крепи.

Щастието можем да търсим в много неща. В постиженията/успехите ни, в любовта, в хобитата ни. Мисля, че щастието е съвкупност от сполучливост в личния ни живот (семейство), в работата ни и в хобитата ни. То не може да съществува цялостно, ако присъства в само една от тези "категории". Не бива да го търсим само в човека до себе си, защото ако въпросния си тръгне, оставаме голи.

[Minwu]

Като начало - кога е първия път, когато изпитваме любов? Раждаме се с прегръдката на майката ни, храним се благодарение на нея и т.н. Ако тя не се грижи за нас - умираме (така е по природа). Дефакто любовта е - сигурност.

Дали може да си бъдем самодостатъчни? - Ако сме достатъчно силни да подсигурим запълването на всяка дупка(емоция в себе си) защо да го търсим от някой друг? Можем естествено, ама защо?

Какво бихте направили, ако човекът до вас ви принуди да избирате межу него/нея и вас самите? - Доста нагъл трябва да е, а аз не харесвам нагли хора, тъй че отговора е ясен... Самата дума "принуди" веднага ще задейства в мен това усещане на съпротива и ще вървя напред с рогата.

До колко сте способни да се 'жертвате' за човека до вас и въобще заслужава ли си да се 'жертвате' за него/нея? Защо? - Да се "жертвам" е много обширно понятие. Бих дала бъбрека си за човека, който обичам. Бих си дала живота, но не бих оставила на страна себеуважението си или свободата си. Защо си заслужава да се жертвам... ами като за начало - ако аз съм с този човек значи съм преценила още от началото, че той е достатъчно добър да се жертвам за него. Ако ме нарани - това няма да е за мое зло. Или ще бъде несъзнателно от негова страна. Тук вече идва доверието... -

Любовта прави ли ни зависими? - Това е строго индивидуално. Мен лично - не. Всичко е създадено за да бъде разрушено.

Прави ли ни уязвими, или пък слаби? - Отново строго индивидуално. Това е като "първите 7 години". Ако отначалото позволиш някой да те убижда или бие - цял живот ще го прави. Правилата трябва да са наясно още от началото за да няма недоразумения след това.


Има ли смисъл да се отдадеш на една единствена идея от сорта на 'да открия щастието в човека до мен'? - Това е пълна глупост. Ако сам не можеш да бъдеш щастлив и да се обичаш - никой друг няма да го направи вместо теб. Сродната душа ни е огледалото.

Заслужава ли си? Защо? - Няма нищо лошо да търсим някой, с когото да си прекарваме добре или пък да ни помага в борбата с живота. Даже това е прекрасно, ако успеем да намерим такъв човек. Кой не иска да сподели щастието си с някой друг? Ама - щастието.. не комплексите.