Приятели? Срамежливост

[snatural]

Преди да започна ще помоля ако има подобни теми да дадете линкове, а да не нападате. На всеки човек проблема се различава поне малко от на другия.

Проблема ми не е само един. Това са много навързани неща, някои не толкова значителни, други пък ми влияят доста в дадения момент. Няма да увъртам, направо почвам. В началото на учебната година може да се каже, че бях повече от щастлива. Най- накрая намерих много готина групичка в моя клас. В нея бяха две момчета една моя приятелка и аз. Направихме си група в скайп, говорихме си, играхме игрички и бяхме много сплотени докато... приятелката ми, която по едно време я наричах най- добра приятелка стана гадже с едното момче от групата ни. Може да се каже,че аз бях главната инициаторка за тяхното събиране. След време групичката ни се разпадна. Приятелите ми бяха толкова влюбени, че през всички междучасия сядаха заедно, говориха си само двамата и се целуваха. Аз и другото момче от групата ни стояхме на страна, самотни през междучасието. После усещах как приятелката ми вече не и пукаше толкова много за мен. Случвало се е да седя цели междучасия тъжна, а тя да не ме попита как съм. Докато аз не се чувствам добре, тя се целува с гаджето си. Тях всички ги харесват, защото са контакти и лъчезарни, а и са двойка. Всички от вече бившата ми групичка се сприятелиха с друга групичка от класа. Момчето, което седеше само си намери друго момче. Само аз не мога да си намеря някоя приятелка, а и май няма от къде. Преди няколко дни се скарах и с другото момче от вече разпадналата ни група. Направих нещо с цел да го предпазя, но той не го прие така и сега не ми говори. Реших да се сприятеля с друго готино момиче от моя клас, но и тя наскоро си хвана гадже от училище и всяко междучасие седи с него. Класа ми е малък и не мисля, че с другите хора бих се сприятелила толкова добре, а и без това съм притеснителна. Никога не мога да се отпусна на 100%. Даже майка ми ми каза, че когато съм видяла един мой приятел от детските години с който още се виждаме, по движенията ми личало, че се притеснявам.
Не искам и да си хващам гадже само и само за да не ми е скучно. Пък и аз съм избирателна относно момчета, а и те много много не ме харесват.
Май стана много дълго. Това е най- общо казано. Приемам всякакви съвети (:

[SpiritInBlack]

Предполагам си на крайно крехка възраст все още. Помисли дали има причина да бъдеш срамежлива - липса на опит в контактуването извън семейния кръг , кофти черта на характера и т.н. Усмихвай се по-често , бъди позитивно настроена и не критикувай. Училището е с голям двор , винаги може да си избереш приятели .

[snatural]

По-скоро е кофти черта. Не съм точно срамежлива.. просто не мога да се отпусна в компания. Особено при такива по-"отракани" хора. Преди да вляза в гимназията бях повече срамежлива, но можех да се отпускам пред хората на 100% Не знам как да го обясня, но се надявам да бъда разбрана с това отпускане и притеснение. Относно усмихването не е като да не се усмихвам, но съм такъв човек, който много много не може да си прикрива емоциите. Примерно в моя клас има доста хора, които не се харесват, но взаимно си правят комплименти един на друг или пък дружат всеки ден. Аз просто не мога да се правя така. Не знам дали е лошо това или не. Просто съм си такава,а и да си призная, точно тази част от характера си я харесвам, но затова пък съм и малко по- самотна от останалите..

[mayaaa]

Ооо това ми е познато. Иначе не съм срамежлива, ама като съм само с един човек някъде и не мога изобщо да намирам теми за разговор.. Та, не му мисли много. Началото на миналата учебна година се бях скарала с всички. Историята ми е дълга, но като краен резултат беше г/д това което се случва на теб. Просто се накарай да не ти пука, тегли му майната на всичко, не си позволявай да седиш тъжна по цели междучасия. Ако стане така взимаш слушалките и пускаш някаква песен за купони, секс, а бе всичко НЕ депресиращо което се сетиш. Не стой сама, говори с други от класа (дори и да не смяташ, че можеш да се сприятелиш с тях) и може много да се изненадаш от някои хора. Опитай се да се извиниш на момчето и все пак не знам ситуацията, но е много вероятно да има за какво да ти се сърди. Аз не бих приела някой да ми се бърка в постъпките, макар и с добро желание. Поговори с приятелката си, кажи й какво се случва и просто я питай как те възприема и можеш ли да очакваш да продължи приятелството ви (това ще я накара да се замисли, а и ти ще си знаеш как стоят нещата и няма да се измъчваш толкова).
Дано да съм помогнала!

[snatural]

Ами с момчето не сме чак толкова близки, но си мисля, че ще ми прости. След време най- вероятно ще разбере защо съм постъпила по този начин. А с момичето съм си говорила на тази тема и накратко ми каза, че знае за това, но просто ако остави приятеля си той почва да и се цупи и някакви такива детски истории. Иначе това за музиката ще го пробвам. Благодаря за съвета (: