Sad
05-30-2013, 21:30
Падам си по едно момиче от сравнително доста време. Работата е там, че когато не се виждаме с нея известно време(можеби седмици) и не мога да спя. Легна ли си стоя в леглото с часове мислейки си за нея.
Знам, че тя няма приятел със сигурност, но и няма как да не забележа как е наистина близка с мой приятел, на когото наистина много държа. Винаги като я срещна някаде са заедно, всеки знае за тях, че кажеш ли нещо на единия все едно го казваш и на другия. Когато я попитах дали има нещо повече между тях тя категорично отрече и каза, че са просто много добри приятели. Честно казано ако въпросното момче не ми беше толкова добър приятел нямаше да се чудя толкова по въпроса, но въпреки това се опитах да намекна на момичето, че я харесвам като тайно и дадох валентинка на Свети Валентин, неподписана, но такава, че със сигурност да се досети, че е от мен. Убеден съм, че я е намерина, но нищо не последва. След време решик пак да пробвам с лек намек, но този пък малко по-директно.Подарих и нещо символично, което тя каза, че наистина много и харесва и дори видях това в очите и (Дори след време спомена как нейна приятелка го е видяла и дори и е завидяла за него) , но след това също нищо не последва.
Наистина харесвам това момиче, но започвам да се убеждавам все повече и повече, че тя не ме харесва. Когато сме в компания винаги намира с нещо да ме заговори, но когато останем насаме дори и да подхвана някаква тема тя просто се мъчи да я приключи по-скоро. Попринцип съм доста срамежлив и скромен, не се карам с никого никога. Ако споря с някой просто отстъпвам, но стана така, че веднъж се скарахме с нея доста жестоко.Страно е как точно преди това си говорехме как за толкова време нито сме се карали, нито сме спорели за нещо.Както и да е, след като се скарахме бях доста ядосан, нещо което не ми се случва често, дори бях започнал да я отбягвам докато не попаднах на една нейна вещ, която беше забравила в мен.Когато я видях и се сетих за това момиче, стомахът ми стана на топка, сърцето ми биеше чак пред тениската, която носех, започнах и да се потя. Още същия ден и писах да се видим, а тя веднага прие и когато се срещнахме тя веднага започна да ми се извинява и говори как само е мислела за каква глупост сме се скарали.
Не знам какво да си мисля вече.Тя също е сравнително скромна и срамежлива, но не мисля, че достатъчно за да се чувства като мен. Изключително объркан съм. Държа много на приятелите си и най-вече на нея, но не знам какво да избирам вече ;(
Знам, че тя няма приятел със сигурност, но и няма как да не забележа как е наистина близка с мой приятел, на когото наистина много държа. Винаги като я срещна някаде са заедно, всеки знае за тях, че кажеш ли нещо на единия все едно го казваш и на другия. Когато я попитах дали има нещо повече между тях тя категорично отрече и каза, че са просто много добри приятели. Честно казано ако въпросното момче не ми беше толкова добър приятел нямаше да се чудя толкова по въпроса, но въпреки това се опитах да намекна на момичето, че я харесвам като тайно и дадох валентинка на Свети Валентин, неподписана, но такава, че със сигурност да се досети, че е от мен. Убеден съм, че я е намерина, но нищо не последва. След време решик пак да пробвам с лек намек, но този пък малко по-директно.Подарих и нещо символично, което тя каза, че наистина много и харесва и дори видях това в очите и (Дори след време спомена как нейна приятелка го е видяла и дори и е завидяла за него) , но след това също нищо не последва.
Наистина харесвам това момиче, но започвам да се убеждавам все повече и повече, че тя не ме харесва. Когато сме в компания винаги намира с нещо да ме заговори, но когато останем насаме дори и да подхвана някаква тема тя просто се мъчи да я приключи по-скоро. Попринцип съм доста срамежлив и скромен, не се карам с никого никога. Ако споря с някой просто отстъпвам, но стана така, че веднъж се скарахме с нея доста жестоко.Страно е как точно преди това си говорехме как за толкова време нито сме се карали, нито сме спорели за нещо.Както и да е, след като се скарахме бях доста ядосан, нещо което не ми се случва често, дори бях започнал да я отбягвам докато не попаднах на една нейна вещ, която беше забравила в мен.Когато я видях и се сетих за това момиче, стомахът ми стана на топка, сърцето ми биеше чак пред тениската, която носех, започнах и да се потя. Още същия ден и писах да се видим, а тя веднага прие и когато се срещнахме тя веднага започна да ми се извинява и говори как само е мислела за каква глупост сме се скарали.
Не знам какво да си мисля вече.Тя също е сравнително скромна и срамежлива, но не мисля, че достатъчно за да се чувства като мен. Изключително объркан съм. Държа много на приятелите си и най-вече на нея, но не знам какво да избирам вече ;(