SweetV1025
05-31-2013, 15:06
Здравейте,пиша тук,защото ми се иска да чуя мнения на непознати хора за ситуацията ми в момента,а и имам чувството,че ако напиша всичко някъде,ще си прочистя главата малко.Ако имате желание да помогнете с мнение или съвет,ще бъда много благодарна.Който няма желание,моля не спамете излишно. :)
С приятеля ми излизахме година и половина,като преди това се харесвахме 8 месеца някъде.Нещата станаха най-накрая.Имахме доста трудна връзка на моменти,имахме проблеми,главно свързани с неговия страх от обвързване и отговорности и моята настойчивост и безцеремонност.Двамата сме много трудни характери - инатливи,избухливи,егоисти ,не се справяме много с признаването на чувствата си и тнт.За мен той беше единствения човек,който някога ме е карал да се чувствам така,привързахме се един към друг,споделяхме си едва ли не всичко и преодолявахме проблемите помежду си с компромиси и труд,свикнахме с другия.По принцип аз съм си чист егоист и правенето на компромиси ми е изключително трудно,също така и слабостите към друг човек ми се отразява взривоопасно,избухлива съм и то много,имам много високи изисквания към себе си и към околните,още повече към човека,който е с мен.Той е много странен тип човек,трудно споделя,изживява си нещата сам вътре в себе си,не си признава чувствата и даже се страхува малко от тях,като цяло обаче е много интелигентен,умен и възпитан човек с ценности и поглед към живота.Харесвам го като човек,държа на него и мнението му е важно за мен в житейски и личен аспект.Всичките ни приятели свикнаха с нас,въпреки че не се държахме интимно пред тях и споделят мнението,че сме си родени един за друг,обичаме се,дори и да не си го показваме и един ден ще живеем заедно. :D
Докато бяхме заедно и двамата направихме много грешки,причинявахме болка на другия и се държахме зле.Общо взето той не си позволяваше да се отдаде на чувствата си,дистанцираше се от време на време,беше го страх от това да се обвърже с мен(аз съм му първата сериозна приятелка и първа в интимен план),защото между нас винаги ставаше сериозно,дори да не го искаме,а аз не можах да приема,че мога да имам такава слабост към някого и се държах безцеремонно и на моменти даже обидно.Както вече казах,и двамата направихме много грешки.Аз бях по-готова на сериозно обвързване от него,но на моменти го притисках повече отколкото трябва.Но въпреки всичко много го обичах.Той не знам дали ме е обичал,никога не ми го е казвал,както и аз на него(писала съм му го само.)Самата идея ме изпълваше със страх-да бъда толкова слаба пред някого.
Преди 7 месеца нещата рязко се влошиха след най-хубавия ни период заедно.Преди също ни се беше случвало и от време на време започвах да си мисля,че нещата са твърде прецакани,за да се оправят и трябва да се разделим,но ме беше страх да го изгубя.Той поиска време да помисли и след около месец ме изпревари и направи това,което и аз от известно време мислех за редно.Дадохме си "дълга почивка един от друг",той ми каза,че иска да остане без мен за известно време и да реши какво иска и дали изобщо иска нещо, че след време,когато и двамата сме по-зрели хора може наистина да се получи между нас,че това между нас щяло да продължи много дълго и няма да можем да си поживеем.Беше ми кофти,но осъзнах,че е прав и имаме нужда от това.Още на другия ден се уверих,че това е правилният избор.Комуникацията ни се подобри значително,вече нямаше напрежение между нас.Той ми звънеше и си говорехме с часове както преди,само че не излизахме като двойка.След празниците с приятели бяхме на екскурзия и с него прекарахме част от едната нощ сами заедно(мисля,че е ясно какво искам да кажа).Забелязах,че той се държеше по-различно и внимателно.След като се прибрахме се чухме само един път за 2-3 седмици.Започнах да излизам друго момче,за да видя как ще се почувствам.Една вечер видях,че бившият ми е обвързан с някакво момиче.На другия ден (Св.Валентин) той ми се обади през нощта и ме провокираше да го попитам за това.Попитах го дали е вярно и дали я харесва наистина и той ми каза да.Аз откачих и започнах да я обиждам и да си искам всичко,което съм му дала обратно,но той ми отказа и преди да ми затвори ми каза,че съм паднала на много долно ниво.Чувствах се ужасно унизена и бясна след този разговор и бях решена да му причиня болка.В последствие се оказа се,че моя приятелка познава момичето и аз реших,че докато не се убедя със сигурност(с очите си) в сериозността на връзката им,няма да повярвам,че не е просто провокация.Е,убедих се,че са наистина заедно и просто изключих.Едва ли не го изгоних от главата си,изтрих всички наши песни и ликвидирах всичко,което свързвах с него.Седмица след това започнах да си контактувам с друго момче.Харесахме се и нещата станаха много бързо.Той е по-голям от мен и имах оптимистични очаквания.През това време започнах да осъзнавам колко глупаво съм се държала с бившия ми приятел в предишната ситуация,нямах право да му търся сметка след като се бяхме разделили и бях направила лошо впечатление за себе си.Реших,че вече няма да си позволявам да бъда толкова първосигнална и избухлива и ще се държа с него като нормален човек,за да поправя грешките си.С другото момче тръгнахме,но още от момента,в който това се случи,започнах малко да се колебая.Седмица по-късно правих малко събиране за рождения ми ден и реших да поканя и бившия си,за да заровим томахавката веднъж за винаги.Вечерта преди това,той ми се обади,поговорихме за пръв път от повече от месец и ми каза,че ще дойде на събирането.Новия ми приятел не искаше да дойде,а и реших,че е още рано да го водя навсякъде със себе си и не настоях.Това щеше да ми даде шанс да поговоря с бившия си и ако имам шанс да обясня държанието си.И така,той дойде и още от вратата се залепи за мен,цяла вечер стояхме прегърнати.В един момент един от приятелите ми ме попита "къде е гаджето".Бившият ми се отдръпна учудено и ме попита "какво гадже,това шега ли е,сериозно ли е,кой е?" и подобни.Аз му отговорих,че не е шега и съм сериозно обвързана.Той,обаче,пак ме прегърна,все едно това е без значение.После ме помоли да изляза с него да пуши навън,придружих го и се спотаихме на тъмно в един гараж на близо.Е,няма какво да обяснявам-награбихме се там.Единственото,което сме си казали беше: аз:в момента правя нелегални неща,той:само ти ли?,просто бяхме твърде обезумели,за да си говорим.После всичко си беше по старому.Той беше с неговата приятелка,аз с моя приятел.Нещата с него,обаче,започнаха да не ми харесват.Оказа се много влюбчив,натрапничав,обсебв ащ и колосално различен от мен,но все пак го харесвах малко,но много по-малко,отколкото той мен.Един ден бившия ми приятел трябваше да ми върне нещо важно и се видяхме след часовете (учим в едно училище,една смяна и се виждаме всеки ден),после бяхме в една посока и той ми предложи да се возя с него.Возихме се и си говорихме и когато слязохме той ме помоли да остана за малко с него и ме целуна пак.Този път беше много по-нежно,просто се прегръщахме и се стискахме здраво,без да говорим,просто стояхме прегърнати,гледахме се в очите,все едно не сме се виждали от месеци.Три дни по-късно разбрах,че е скъсал с приятелката си.Не знаех дали да се радвам или не.Всеки ден го виждам,виждам как ме гледа.Всеки път като останем насаме по случайност,първото нещо,което ме пита е за гаджето ми и подобни,прегръща ме за довиждане,докосва ме всеки път,разбрах,че носи две мои снимки в себе си,беше ги показал на най-добрите ми приятелки,на последния купон беше питал най-добрия ми приятел как съм,не беше докоснал друга и беше сам,независимо,че е свободен.С гаджето ми върви от зле на по-зле.Тръпката ми към него изчезна съвсем.Просто няма как да не се замисля,че има някого,към когото изпитвам много повече и този някой прави всичко по-добре.Изобщо е лудница.Не знам какво точно искам сега.С новия ми нещата са кофти и мисля да приключа,но не съм на 100% сигурна.Влюбена съм в бившия си и ми липсва той и това,което имахме,поучих се от грешките си,държа се различно и искам да му го покажа,но не съм сигурна,че мога да се върна при него без да си изясним някои неща.Бих започнала всичко начисто,но не знам как е при него.Е,какво мислите? Само без hate моля :)
С приятеля ми излизахме година и половина,като преди това се харесвахме 8 месеца някъде.Нещата станаха най-накрая.Имахме доста трудна връзка на моменти,имахме проблеми,главно свързани с неговия страх от обвързване и отговорности и моята настойчивост и безцеремонност.Двамата сме много трудни характери - инатливи,избухливи,егоисти ,не се справяме много с признаването на чувствата си и тнт.За мен той беше единствения човек,който някога ме е карал да се чувствам така,привързахме се един към друг,споделяхме си едва ли не всичко и преодолявахме проблемите помежду си с компромиси и труд,свикнахме с другия.По принцип аз съм си чист егоист и правенето на компромиси ми е изключително трудно,също така и слабостите към друг човек ми се отразява взривоопасно,избухлива съм и то много,имам много високи изисквания към себе си и към околните,още повече към човека,който е с мен.Той е много странен тип човек,трудно споделя,изживява си нещата сам вътре в себе си,не си признава чувствата и даже се страхува малко от тях,като цяло обаче е много интелигентен,умен и възпитан човек с ценности и поглед към живота.Харесвам го като човек,държа на него и мнението му е важно за мен в житейски и личен аспект.Всичките ни приятели свикнаха с нас,въпреки че не се държахме интимно пред тях и споделят мнението,че сме си родени един за друг,обичаме се,дори и да не си го показваме и един ден ще живеем заедно. :D
Докато бяхме заедно и двамата направихме много грешки,причинявахме болка на другия и се държахме зле.Общо взето той не си позволяваше да се отдаде на чувствата си,дистанцираше се от време на време,беше го страх от това да се обвърже с мен(аз съм му първата сериозна приятелка и първа в интимен план),защото между нас винаги ставаше сериозно,дори да не го искаме,а аз не можах да приема,че мога да имам такава слабост към някого и се държах безцеремонно и на моменти даже обидно.Както вече казах,и двамата направихме много грешки.Аз бях по-готова на сериозно обвързване от него,но на моменти го притисках повече отколкото трябва.Но въпреки всичко много го обичах.Той не знам дали ме е обичал,никога не ми го е казвал,както и аз на него(писала съм му го само.)Самата идея ме изпълваше със страх-да бъда толкова слаба пред някого.
Преди 7 месеца нещата рязко се влошиха след най-хубавия ни период заедно.Преди също ни се беше случвало и от време на време започвах да си мисля,че нещата са твърде прецакани,за да се оправят и трябва да се разделим,но ме беше страх да го изгубя.Той поиска време да помисли и след около месец ме изпревари и направи това,което и аз от известно време мислех за редно.Дадохме си "дълга почивка един от друг",той ми каза,че иска да остане без мен за известно време и да реши какво иска и дали изобщо иска нещо, че след време,когато и двамата сме по-зрели хора може наистина да се получи между нас,че това между нас щяло да продължи много дълго и няма да можем да си поживеем.Беше ми кофти,но осъзнах,че е прав и имаме нужда от това.Още на другия ден се уверих,че това е правилният избор.Комуникацията ни се подобри значително,вече нямаше напрежение между нас.Той ми звънеше и си говорехме с часове както преди,само че не излизахме като двойка.След празниците с приятели бяхме на екскурзия и с него прекарахме част от едната нощ сами заедно(мисля,че е ясно какво искам да кажа).Забелязах,че той се държеше по-различно и внимателно.След като се прибрахме се чухме само един път за 2-3 седмици.Започнах да излизам друго момче,за да видя как ще се почувствам.Една вечер видях,че бившият ми е обвързан с някакво момиче.На другия ден (Св.Валентин) той ми се обади през нощта и ме провокираше да го попитам за това.Попитах го дали е вярно и дали я харесва наистина и той ми каза да.Аз откачих и започнах да я обиждам и да си искам всичко,което съм му дала обратно,но той ми отказа и преди да ми затвори ми каза,че съм паднала на много долно ниво.Чувствах се ужасно унизена и бясна след този разговор и бях решена да му причиня болка.В последствие се оказа се,че моя приятелка познава момичето и аз реших,че докато не се убедя със сигурност(с очите си) в сериозността на връзката им,няма да повярвам,че не е просто провокация.Е,убедих се,че са наистина заедно и просто изключих.Едва ли не го изгоних от главата си,изтрих всички наши песни и ликвидирах всичко,което свързвах с него.Седмица след това започнах да си контактувам с друго момче.Харесахме се и нещата станаха много бързо.Той е по-голям от мен и имах оптимистични очаквания.През това време започнах да осъзнавам колко глупаво съм се държала с бившия ми приятел в предишната ситуация,нямах право да му търся сметка след като се бяхме разделили и бях направила лошо впечатление за себе си.Реших,че вече няма да си позволявам да бъда толкова първосигнална и избухлива и ще се държа с него като нормален човек,за да поправя грешките си.С другото момче тръгнахме,но още от момента,в който това се случи,започнах малко да се колебая.Седмица по-късно правих малко събиране за рождения ми ден и реших да поканя и бившия си,за да заровим томахавката веднъж за винаги.Вечерта преди това,той ми се обади,поговорихме за пръв път от повече от месец и ми каза,че ще дойде на събирането.Новия ми приятел не искаше да дойде,а и реших,че е още рано да го водя навсякъде със себе си и не настоях.Това щеше да ми даде шанс да поговоря с бившия си и ако имам шанс да обясня държанието си.И така,той дойде и още от вратата се залепи за мен,цяла вечер стояхме прегърнати.В един момент един от приятелите ми ме попита "къде е гаджето".Бившият ми се отдръпна учудено и ме попита "какво гадже,това шега ли е,сериозно ли е,кой е?" и подобни.Аз му отговорих,че не е шега и съм сериозно обвързана.Той,обаче,пак ме прегърна,все едно това е без значение.После ме помоли да изляза с него да пуши навън,придружих го и се спотаихме на тъмно в един гараж на близо.Е,няма какво да обяснявам-награбихме се там.Единственото,което сме си казали беше: аз:в момента правя нелегални неща,той:само ти ли?,просто бяхме твърде обезумели,за да си говорим.После всичко си беше по старому.Той беше с неговата приятелка,аз с моя приятел.Нещата с него,обаче,започнаха да не ми харесват.Оказа се много влюбчив,натрапничав,обсебв ащ и колосално различен от мен,но все пак го харесвах малко,но много по-малко,отколкото той мен.Един ден бившия ми приятел трябваше да ми върне нещо важно и се видяхме след часовете (учим в едно училище,една смяна и се виждаме всеки ден),после бяхме в една посока и той ми предложи да се возя с него.Возихме се и си говорихме и когато слязохме той ме помоли да остана за малко с него и ме целуна пак.Този път беше много по-нежно,просто се прегръщахме и се стискахме здраво,без да говорим,просто стояхме прегърнати,гледахме се в очите,все едно не сме се виждали от месеци.Три дни по-късно разбрах,че е скъсал с приятелката си.Не знаех дали да се радвам или не.Всеки ден го виждам,виждам как ме гледа.Всеки път като останем насаме по случайност,първото нещо,което ме пита е за гаджето ми и подобни,прегръща ме за довиждане,докосва ме всеки път,разбрах,че носи две мои снимки в себе си,беше ги показал на най-добрите ми приятелки,на последния купон беше питал най-добрия ми приятел как съм,не беше докоснал друга и беше сам,независимо,че е свободен.С гаджето ми върви от зле на по-зле.Тръпката ми към него изчезна съвсем.Просто няма как да не се замисля,че има някого,към когото изпитвам много повече и този някой прави всичко по-добре.Изобщо е лудница.Не знам какво точно искам сега.С новия ми нещата са кофти и мисля да приключа,но не съм на 100% сигурна.Влюбена съм в бившия си и ми липсва той и това,което имахме,поучих се от грешките си,държа се различно и искам да му го покажа,но не съм сигурна,че мога да се върна при него без да си изясним някои неща.Бих започнала всичко начисто,но не знам как е при него.Е,какво мислите? Само без hate моля :)