View Full Version : Хранително разстройство
Skinnyxx
06-02-2013, 18:27
Здравейте.Мисля,че имам хранително разстройство.Понякога след като ям повръщам...не съм точно като булимиците защото не преяждам.На ден гледам да не приемам повече от 400/500 калории,има и дни в които ям само една ябълка или нищо. 1'65 съм и тежа 45/46 кг..бих искала да съм по-слаба.Обожавам слабите тела,а моето никога не съм го харесвала.Но това не е всичко..един ден когато бях яла доста се чувствах супер виновна и реших да се режа...не,не съм някакво емо..просто бях ядосана на себе си и исках да се нараня.Всеки ден карам колело по 2 часа..Зъбите ми от 2 месеца са отвратителни:жълти и постоянно миришат..без значение че ги мия по 3 пъти на ден.Гърлото ме боли и най-гадното е че може би си докарах и гастрит.Моля ви..не ме съдете достатъчно ми е трудно..не мога да кажа на никой,ако семейството ми разбере ще е съсипано...пък и не мога да кажа на майка си "Мамо,повръщам насила и се режа." това ще я убие.Опитвам се да спра но ми е доста трудно..Надявам се всичко да се оправи и отново да съм си аз..
На ден гледам да не приемам повече от 400/500 калории,има и дни в които ям само една ябълка или нищо.
Ти да се самоубииеш ли се опитваш?
smile12345
06-02-2013, 18:39
Тези неща са опасни!Няма как да се оправят от само себе си, защото всичко е на психическа основа, вече си започнала нещо доста сериозно.От тук нататък единственото, което може да се случи, е да продължаваш да се самозалъгваш и нещата да се влошат още повече...на колко години си и от колко време си в това състояние?
п.с. Разбирам те, защото и аз съм изпадала в подобни състояния.Искам да ми отговориш само на още 1 въпрос: Защо правиш всичко това?
Skinnyxx
06-02-2013, 20:00
На 14 съм и го правя от около 5 месеца започнах когато бях на 13.
Защо го правя ли? От малка съм си перфекционист и за мен всичко трябва да е идеално.По улиците виждам по-големи момичета от мен и са по-слаби...да знам "поддържат си теглото" но ако аз не мога? Изпитвам страх от това да напълнея и при това доста голям.
Още си много малка, тялото ти дори не се е оформило.
Хапвай нормално, спортувай и няма от какво да се притесняваш.
Но ако продължаваш с всичко това, скоро определено ще имаш повод за притеснение.
pifiella
06-02-2013, 20:14
Когато бях 7-и клас изяждах например един шоколад,после отивах и го повръщах.Това някъде го правех към 1-2 месеца.После започнах да ям и продължих да повръщам,нищо че вече не го правех нарочно.Осъзнах на къде отивам,оправих се,но психиката ми е железна,много малко момичета магат да се справят сами.Това не е шега,яжте си,ей!
weheartiit
06-02-2013, 20:26
too much tumblr
недей така момиче,ще си докараш нещо !
яж си ,няма перфектни хора :)
ето до къде води tumblr axaxaxa
честито, ти си жертва на промиването на мозъците и "модата"!
Стегни са бе , без ядене няма да станеш по хубава , започни да си хапваш редовно и то в хубави количества и започни да спортуваш . Слабо хубаво женско тяло се постига с тренировки фитнес и тка на татък, без ядене няма да стане нищо хубаво и ако си тръгнала да се наказваш го прави тогава като НЕ СИ яла а не обратното . Успех !
http://www.gifsforum.com/images/gif/clap%20clap%20clap/grand/Charles-Dance-benedict-clap-clap-clap-eccbc87e4b5ce2fe28308fd9f2a7baf3-421.gif
keep feeding the troll
vladyman
06-03-2013, 07:28
Вярно ли никой не се усети, че ви тролят ? Еех, деца...
Skinnyxx
06-03-2013, 16:12
Вярно ли никой не се усети, че ви тролят ? Еех, деца...
Добре,мислете си каквото искате..няма да ви спирам
И съм съвсем сериозна!Вие хората сте опасно нещо...винаги си мислите,че някой ви лъже и изобщо не осъзнавате,че може би наистина му има нещо. Защо ми е да ги "троля" като че ли си нямам друга работа. Просто искам да знам дали имам хран. разстройство или още не съм стигнала до там.
Mase:
"ето до къде води tumblr axaxaxa " - какво общо има тумблр? Даже след като реших да си направя един по-нормален блог ми помогна.
vladyman
06-03-2013, 18:56
Ще ти го кажа така - ако наистина не тролиш, то бързо тичай в БАН да те изследват, 'щото с нещата които описваш няма как да си жива. Така, че остават два варианта:
а) ти тролиш
и
б) ти си ъндед
На мен а) ми се струва по-реалистично. Ако случайно обаче е б), то моля те не се обиждай и не идвай през нощта да ми ядеш мозъка (или каквото там ядат съвременните ъндед девойки).
Skinnyxx
06-04-2013, 16:17
[QUOTE=vladyman;10723967]Ще ти го кажа така - ако наистина не тролиш, то бързо тичай в БАН да те изследват
Какво по-точно имаш предвид под това "да ме изследват" ?
Колко по-слаба?! 45-6 килограма са даже малко за тази височина. Аз съм 1,60 и съм 45 кила... Отиди да поговориш с родителите си, те ще измислят начин да ти помогнат.
scioquoniamsuccedere
06-04-2013, 19:42
Aз съм 165 и тежа около 55, а мисля че съм си добре.. а ти си с 10кг по- лека и мислиш, че не си достатъчно слаба? А и ако наистина искаш да отслабнеш се поинтересувай как става, защото определено като не ядеш нищо няма да отслабнеш, а направо ще се разболееш и си до там.. прочети малко за анорексията преди да пускаш теми, че имаш хранително растройство.. как няма да имаш от глупавия ти режим. Колкото и да ти се кара майка ти ще е за добро, защото мисли за здравето ти.. тичай да и кажеш преди да е станало прекалено късно :)
Supernaturalfan
06-04-2013, 22:22
Моля те, яж.
Отиди на психолог или просто сподели с човек, на който се доверяваш. Ако си ядосана на себе си - излез, разходи се, послушай музика, рисувай, пиши.
Няма смисъл да си жертваш здравето, за да си слаба.
http://data.whicdn.com/images/63659399/large.jpg
http://data.whicdn.com/images/63528936/large.jpg
Ако си трол, не е смешно. Има хора, които наистина имат такива проблеми.
sexa_na_kompleksa
06-05-2013, 13:58
Ако на профилната снимка си, определено приличаш на анорексичка. А килограмите ти, не само че не са много, но даже са малко! Трябва да надебелееш, а не да отслабнеш.И ако толкова много се притесняваш, че ще надебелееш, просто спортувай редовно. И ако случайно се чувстваш гузно за това, че си изяла нещо, макар че няма никакъв смисъл от това чувство на вина, отиди да спортуваш.
Проблемът е сериозен, реши го докато не е твърде късно. Ако не можеш да се справиш сама, потъри помощ от психолог, приятел или роднина.
Skinnyxx
06-05-2013, 18:20
Не,не съм трол,не съм и анорексичка като гледах снимки на някои анорексички разбрах ,че съм далеч от тях..та те са по 35 кг. а аз 45...
Една моя приятелка ме подозира,защото когато сме навън и седим в някоя пицария аз си поръчвам само вода.Малко се поскарахме и тя заплаши да каже на майка ми,че не ям и сега се страхувам.
Не мога сама да отида на психолог..С приятел явно не става..след тази случка,а от роднина още по-малко.
И все пак благодаря.
ето това са анорексички> http://25.media.tumblr.com/2e30506537467ccb59d7b7cec6f304fc/tumblr_mjqg5uUfPk1rki9ejo1_500.jpg
http://25.media.tumblr.com/tumblr_lvtaf3YqtN1qmlrz6o1_500.jpg
http://24.media.tumblr.com/tumblr_lvbrtjQudk1r1hur4o1_500.jpg
http://25.media.tumblr.com/bcf36dc890bae41eb81c2bf6b799fab3/tumblr_mhkhwoNGmD1r209vmo1_500.jpg
sexa_na_kompleksa
06-06-2013, 08:33
Очевидно имаш проблем. Няма нищо срамно да потърсиш помощ. А при психолог се ходи сам, така че по-добре се поинтересувай, къде може да отидеш. Може да поговориш с училищния психолог, ако имате такъв. Или с приятелката, която така или иначе вече подозира.
И нали не искаш да станеш като момичетата от снимките? На тях, между другото, най-малкият им проблем е, че са грозно слаби. Нарушеното хранене води до редица други здравословни проблеми, от които много трудно човек се отърсва в последствие. Да не говорим, какво причинява това на психиката. Както казваше една моя преподавателка, хората с анорексия имат записан час при психолог до живот.
scrooper
06-06-2013, 09:09
Ти си същата като тези момичета от снимките, само че няколко месеца по-рано. Все още имаш шанс да се спасиш от мизерна смърт, и дори да си излекуваш гастрита и рушащите ти се зъби. Ъх, как може да питаш дали имаш проблем, след като изброи всичко това? Важното е сега да направиш оздравяването ти приоритет. Да осъзнаеш, че то е по-важно от кльощавостта. Сега се намираш в пределен период. Днес решаваш дали ще живееш един прекрасен живот, или ще се погубиш като последната лигла. Бори се, момиче. Животът си заслужава :)
Skinnyxx
06-06-2013, 11:47
Да,но не ми е лесно...Да не би да ми харесва да гледам как другите нагъват,а аз стоя отстрани и ме е страх от храната?Разбира се,че не ми.
Като стана 39/40 кг ще спра и после пак ще ям,но не много.Това с повръщането разбрах,че не става защото като повърна нещо пак съм гладна и после всичко се повтаря пък и ми е жал аз да повръщам храна,когато има хора които нямат пари и за един хляб..затова просто ще ям по-малко
Някъде прочетох,че йогата помагала и мисля да се запиша,сега лятото ще ходя и на плуване,и на гимнастика и като цяло ще гледам да спортувам повече..може би и на баскетбол,но ме е страх че ако дръпна на височина ще кача и кг.Това вярно ли е?
И да ви попитам за още нещо- имам мускули на краката от карането на колело,не са много големи,но все пак ги има,а това е мускулна маса? Тя се сваля по-трудно..Трябва ли да спра да карам колело?
Относно за училищната психоложка..не мога да и се доверя,защото знам че ще каже на майка ми.
Supernaturalfan
06-06-2013, 13:10
Да,но не ми е лесно...Да не би да ми харесва да гледам как другите нагъват,а аз стоя отстрани и ме е страх от храната?Разбира се,че не ми.
Като стана 39/40 кг ще спра и после пак ще ям,но не много.Това с повръщането разбрах,че не става защото като повърна нещо пак съм гладна и после всичко се повтаря пък и ми е жал аз да повръщам храна,когато има хора които нямат пари и за един хляб..затова просто ще ям по-малко
Някъде прочетох,че йогата помагала и мисля да се запиша,сега лятото ще ходя и на плуване,и на гимнастика и като цяло ще гледам да спортувам повече..може би и на баскетбол,но ме е страх че ако дръпна на височина ще кача и кг.Това вярно ли е?
И да ви попитам за още нещо- имам мускули на краката от карането на колело,не са много големи,но все пак ги има,а това е мускулна маса? Тя се сваля по-трудно..Трябва ли да спра да карам колело?
Относно за училищната психоложка..не мога да и се доверя,защото знам че ще каже на майка ми.
Недей така. 39-40 килограма са много малко. Повръщането доста ти вреди на стомаха. Иначе си спортувай, няма лошо.
А те е страх да кажеш на майка си?
sexa_na_kompleksa
06-06-2013, 16:00
40 килограма са много малко! Аз съм висока колкото теб и съм 48 килограма, и са ми малко! Защо не качиш твоя снимка? Сигурна съм, че нямаш нужда да сваляш, а да качваш килограми!
Хубаво е, че искаш да спортуваш, спортът може много да ти помогне. Пък и ако тренираш, ще може да хапваш, каквото си поискаш, без да се притесняваш, че ще качиш килограми.
Психолозите нямат право да казват на други хора, какво им е споделено по време на работа. Не се притеснявай от нея, тя е там да помага. Проблемът ти е изключително сериозен, надявам се, че го осъзнаваш. Трябва да вземеш мерки, докато още имаш такава възможност.
scrooper
06-06-2013, 19:04
Да,но не ми е лесно...
..затова просто ще ям по-малко
..може би и на баскетбол,но ме е страх че ако дръпна на височина ще кача и кг.Това вярно ли е?
..това е мускулна маса? Тя се сваля по-трудно..Трябва ли да спра да карам колело?
Човек, говоря ти от личен опит. Ти си противоречиш. Ако искаш да се оправиш, просто ще спреш да задълбаваш в анорексични терзания дали от баскетбола ще качиш килограми (омг?!? да, костите тежат, осъзнай, че те не те правят дебела, нито мускулите). Проблемът не е че си загубила преценка за здравословно и вредно. Проблемът е, че ОТКАЗВАШ да мислиш трезво. Единственият начин да се оправиш е Ти да си го Наложиш сама на себе си. Затова не те съветвам да казваш на майка ти или на психоложка, защото има хора, които ги пращат по клиники за хранителни разтройства в чужбина, и въпреки всичкото желание на близките им, тези хора умират на по 16 години. Защото никой не може да ти помогне, ако ти отказваш.
Казвам ти го, просто утре ставаш и си твърда в действията си. Закусваш, обядваш, вечеряш, спортуваш, държиш се нормално с хората и най-вече- човешки със себе си.
Обичаш ли домашни любимци? Или деца? Би ли ги обрекла на глад/повръщане по каквато и да е причина? Не! Не го прави и със себе си. Но ще потретя - сега си в ключов период и днес решаваш дали ще има утре за теб. Съветвам те да има, защото животът е прекрасен :) Но трябва да си го направиш такъв. А мога да ти гарантирам, че ако преминеш през това, ще изградиш чудесна желязна психика, с която ще можеш да минеш през всичко в живота с лекота. Така че, приеми го като предизвикателство. На живот или смърт.
И гледай този филм: http://vbox7.com/play:cab2b0be
Skinnyxx
06-09-2013, 17:54
Човек, говоря ти от личен опит. Ти си противоречиш. Ако искаш да се оправиш, просто ще спреш да задълбаваш в анорексични терзания дали от баскетбола ще качиш килограми (омг?!? да, костите тежат, осъзнай, че те не те правят дебела, нито мускулите). Проблемът не е че си загубила преценка за здравословно и вредно. Проблемът е, че ОТКАЗВАШ да мислиш трезво. Единственият начин да се оправиш е Ти да си го Наложиш сама на себе си. Затова не те съветвам да казваш на майка ти или на психоложка, защото има хора, които ги пращат по клиники за хранителни разтройства в чужбина, и въпреки всичкото желание на близките им, тези хора умират на по 16 години. Защото никой не може да ти помогне, ако ти отказваш.
Казвам ти го, просто утре ставаш и си твърда в действията си. Закусваш, обядваш, вечеряш, спортуваш, държиш се нормално с хората и най-вече- човешки със себе си.
Обичаш ли домашни любимци? Или деца? Би ли ги обрекла на глад/повръщане по каквато и да е причина? Не! Не го прави и със себе си. Но ще потретя - сега си в ключов период и днес решаваш дали ще има утре за теб. Съветвам те да има, защото животът е прекрасен :) Но трябва да си го направиш такъв. А мога да ти гарантирам, че ако преминеш през това, ще изградиш чудесна желязна психика, с която ще можеш да минеш през всичко в живота с лекота. Така че, приеми го като предизвикателство. На живот или смърт.
И гледай този филм: http://vbox7.com/play:cab2b0be
Изгледах филмът и много ми хареса!
В 7 част имаше една сцена с майката..ето от това ме е страх.
Бях на гости през тези 3 дни и се опитах да ям повече...ядох,а сега много съжалявам.Като се върнахме ревах,ревах и ревах с часове,защото бях яла.Не мога така..много се измъчвам.Бях по-щастлива,когато не ядох сега ме е страх да се премеря..сигурно съм станала 600кг..не знам защо ми е толкова трудно.Надявам се с времето да се оправя.
scrooper
06-09-2013, 21:07
Не си била по-щастлива, когато не си ядяла, а просто еуфорична, защото за теб това е голямо постижение. Но то е деструктивно. Не се надявай, че ще се оправиш с времето. Не, времето не променя нищо, ти си тази, която определя дали ще се оправи или не. Спокойно, нормално е сега да те е страх и да те е яд, че си яла- просто защото си отвикнала и защото в това се състои болестта. Когато спреш да се страхуваш от храната, тогава ще си се излекувала. Но още не си стигнала дотам. Сега трябва да търпиш. Като казах по-горе да проявяваш решителност и твърдост да се оправиш, нямах предвид просто да ядеш. А да си повтаряш, че го правиш за твое добро и след това. Ако ще плачеш, нека бъде защото ти е мъчно как си се отнасяла със себе си психически и физически през цялото това време до сега.
Не искам да те плаша, но ако не решиш твърдо, че искаш да оздравееш, сцената с майката от филма е най-приятното, което те очаква. После идват отказ на стомаха ти да поема каквато и да е храна, опадали коса и зъби, болници, системи, тръбички, мизерия, гадна смърт, преди да си видяла нищо от живота.
Тази горчива прогноза ме спря от безумието ми. Надявам се грозната истина за края на болните от хранителни разтройства да спре и теб. Казвам ти, все още можеш да спреш, но съвсем скоро няма да можеш.
Веднъж гледах клип с една тежко болна анорексичка, чието тяло изпадна в криза... Тя се молеше на лекарите да я спасят, викаше, че иска да живее... но не успяха да я спасят, защото беше твърде късно. Тя беше твърде слаба и от органите й не беше останало нищо.
Та така, просто не искаш да ти се случва нищо от това, затова си пренастройваш психиката и започваш да се грижиш за себе си. Още от този момент. Радвам се, че се опитваш, това е добър знак. Но трябва да си упорита, докато не се събудиш нахилена един ден от щастие с ясната мисъл, че вече си се отървала от самоубийствената мания по храната и анорексичните тела. Искрено ти го пожелавам, чувството е божествено! :)
Ако има нещо, насреща съм.
ImmortalSportFreak
06-09-2013, 21:41
Посъветвай се с психолог,може да не е училищния.
Спортувай,срещай се с приятели,хапвай с тях.
Запомни - не е важно да си слаба! Важно е да имаш здравословно тегло и енергия за нещата,които правиш и искаш да вършиш! Важно е да си щастлива,а за това трябва първо да си здрава.
Сподели с родителите ти,те явно са твърде заети и не са забелязали,че ядеш супер малко. Те ще ти помогнат,защото ти мислят доброто. Сподели с приятели проблема ти. Хората,които те обичат само ще те подкрепят.
Ти си само 14-годишна и растеш. Точно сега ти трябва храна - много енергия и витамини. Хапвай здраво и мисли позитивно!
Успех! ;)
Skinnyxx
06-10-2013, 17:56
Посъветвай се с психолог,може да не е училищния.
Спортувай,срещай се с приятели,хапвай с тях.
Запомни - не е важно да си слаба! Важно е да имаш здравословно тегло и енергия за нещата,които правиш и искаш да вършиш! Важно е да си щастлива,а за това трябва първо да си здрава.
Сподели с родителите ти,те явно са твърде заети и не са забелязали,че ядеш супер малко. Те ще ти помогнат,защото ти мислят доброто. Сподели с приятели проблема ти. Хората,които те обичат само ще те подкрепят.
Ти си само 14-годишна и растеш. Точно сега ти трябва храна - много енергия и витамини. Хапвай здраво и мисли позитивно!
Успех! ;)
Не са толкова заети.Вечерта,когато майка ми и баща ми вечерят аз си стоя в стаята.Майка ми ме пита дали ще ям и като и кажа не тя започва да ме разпитва какво съм яла и дали изобщо днес съм яла,а аз започвам да и изброявам bakerolls,вафла,чипс или подобни.Тя няма откъде да знае дали днес съм яла или не.
EternalDream
06-15-2013, 10:07
Не съм само аз толкова побъркана, тази тема ме утеши :D
*психиатърът се занимава с mental illnesses, не психологът.
Ей това не го разбирам, не ядеш каквото има у вас, ама тъпчеш бейкролси, чипсове, дето са 10 пъти по-вредни от нормалните храни.
Ок, аз съм 41,2 кг максимум съм била 43. Висока съм 163 и съм на 17, почти 18. Храня се здравословно г/д, спортувам, когато имам време и съм напълно здрава. Да, сигурно звучи странно, но съм здрава и го казвам, защото ходя от време на време на изследвания и показват, че съм наред. Искам да надебелея, разбирам, че килограмите са ми малко, но когато се погледна в огледалото не виждам анорексичка, а съвсем нормално, обикновено тяло и дори го харесвам. Искам да кажа просто, че се смятам за съвсем нормална. Да, казвали са ми по-възрастни хора примерно баба, че съм слаба, че трябва да се храня повече и тнт, но други пък примерно мои връстници харесват тялото ми, никога не ми е липсвалo мъжко внимание...Не знам имам ли проблем? Аз нямам тези психически проблеми като при тези болести с теглото, нито повръщам, нито изпитвам вина за това, че ям и доста често се случва да прекаля, но ми е даже някак яко :Д. Нито пък мисля, че съм толкова слаба, харесвам се, харесвам тялото ми, не искам да ставам по-слаба, не гледам колко калории съдържа храната ми, не се ограничавам, но понякога изпитвам панически страх от това да стана примерно 50+ килограма.
Skinnyxx
06-15-2013, 13:29
Ей това не го разбирам, не ядеш каквото има у вас, ама тъпчеш бейкролси, чипсове, дето са 10 пъти по-вредни от нормалните храни.
Не,не ям.Просто казвам така на майка ми за да си мисли,че съм яла и да не ме кара да вечерям.
Въпреки че деиствително мяза много на трол не вярвам некой да се занимава да троли с 10 дълги мнения така че ще отговоря. Ти очевидно страдаш от анорексия което е сериозно психическо заболяване. Лечимо е, но задължително психолог.
sexa_na_kompleksa
06-16-2013, 05:23
Прочети ли темата за анорексията, която е отбелязана като важна: http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/326605-%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D 0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D 1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D 1%8F-%D0%B8-%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F
Модата побърка хората.. 165см/45кг и искаш да си по-слаба? Спри да гледаш fashion tv, момиче.. Много ми се иска да видя, ако един ден стане "модерно" жените да са над 60кг, как всички ще започнат да се тъпчат като невидели.
EternalDream
06-18-2013, 07:43
Въпреки че деиствително мяза много на трол не вярвам некой да се занимава да троли с 10 дълги мнения така че ще отговоря. Ти очевидно страдаш от анорексия което е сериозно психическо заболяване. Лечимо е, но задължително психолог.
Е защо пък да е трол... аз съм в 90% съвпадащо състояние с нейното.
Болестта се казва анорексия нервоза.
Не е лечимо, смисъл, винаги ще имаш малка част от това в съзнанието си.
Ходи се на психиатър.
scrooper
06-18-2013, 09:45
Е защо пък да е трол... аз съм в 90% съвпадащо състояние с нейното.
Болестта се казва анорексия нервоза.
Не е лечимо, смисъл, винаги ще имаш малка част от това в съзнанието си.
Ходи се на психиатър.
Оо, лечимо е, при това без психиатър. Тая частица, както си я допуснала в съзнанието си, така можеш и да я изгониш от там. Но трябва да осъзнаеш кое е наистина важно за теб - броенето на ребра или живота.
Ей това не го разбирам, не ядеш каквото има у вас, ама тъпчеш бейкролси, чипсове, дето са 10 пъти по-вредни от нормалните храни.
Тя не се тъпче с тях. Лъже техните, че го прави.
Skinnyxx
06-20-2013, 12:47
Силно се съмнявам да страдам от анорексия.Аз не съм слаба като тях..та те тежат по 30кг.А на мен ми казвате че съм анорексичка,не все още не съм,не ми се и вярва да бъда с мойте килограми.Като че ли нямам огледало и не мога да се видя.Мисля,че майка ми би забелязала ако бях само кожа и кости.
Вече закусвам и обядвам и според мен това е напредък.