WizKha
06-04-2013, 11:55
Преди време бях писал за съвет относно едно момиче по което явно вече си личи, че адски много си падам. Ще преразкажа историята наново максимално кратко и ясно.
Момичето е от моето вече бившо училище. Още като бях 8-ми клас я забелязах, но наистина разбрах, че изпитвам симпатии към нея в началото на 11-ти клас. В края на учебната година се престраших и започнах да и пиша, но разговорите не вървяха особено добре.След това цяло лято я мислих, ставах и си лягах с мисълта за нея. Мислих да я и поканя да излезем, но исках да я опозная повече.
Бях и писал един път през лятото, но без да получа никакъв отговор и помислих, че съм и натрапил по накакъв начин или съм и неприятен. Реших да я поопозная по-добре в началото на 12-ти клас. Започнах в училище да говоря по-често с нея, отново да и пиша. По някой път си личеше много, че ме отрязва доста бързо. Друг път се виждаше, че съм и интересен, но последното игнориране ме позамисли да поспра за неопределен период от време. Тъй като съм много емоционален човек и много трудно преживях раздялата с ученическите ми години си казах, че ще ми е достатъчно да се наторвам психически само с кандидатствания и прочие, реших, че сега не е момента да се занимавам с това момиче. Спрях всякакъв контакт с нея. Не я поздравявах, не говорих с нея. Реших, че досега доста пъти съм и показвал, че изпитвам някакви симпатии към нея, а тя показва пълна незаинтересованост. Бях планирал след като ме приемат, започна да работя и се поуспокоя да не се отказвам и да подновя нещата с нея. Но както винаги не става всичко така както си го представяме. На абитуриентският ми бал - тя беше там. Видях я, и под емоциите и еуфорията се снимах с нея. Тогава ми направи комплимент и каза, че съм изглеждал много добре. След това на центъра я срещнах два пъти - първият път ми намигна, а на вторият я забелязах, че ме гледа (тъй като бяхме на далечни разстояния). Нямам абсолютно никакъв проблем да говоря с момичета, доста контактна личност съм. Като цяло доста представителки от противоположният пол са флиртували с мен, а не аз с тях (не ме разбирайте погрешно), искам да кажа, че не съм отблъскващ, а точно обратното. Но като стане на въпрос за нея все едно си гълтам корема и с него цялата граматика, която имам...това ме кара да мисля само едно единствено нещо - завъртяла ми е главата изключително много от две години насам.
От последните събития излиза, че може би най-накрая започнах да и привличам вниманието и е време....може би да действам докато не е станало късно? Защото съм я видял да се натиска наляво надясно с този и онзи, а не ме познава изобщо, не ми е дала възможност да се поотпусна с нея и да и покажа моята истинска същност. Годините летят, а е повече от ясно, че доста момичета съм видял, с доста съм можел да бъда, но просто тя ще си ми остане присърце. Никога не съм си мислил за друга, освен за нея. Толкова много ли искам - едно красиво, възпитано, амбициозно момиче до мен ?! Да бъдем заедно, неразделни, да се обичаме и да си помагаме в тези трудни времена в които живеем. Всички тези качества ги виждам в нея, но тя може би не желае дори да ме опознае мъничко.
Очаквам вашите съвети :)! Извинявам се за дългата тема и благодаря предварително на отзовалите се купидони :).
Момичето е от моето вече бившо училище. Още като бях 8-ми клас я забелязах, но наистина разбрах, че изпитвам симпатии към нея в началото на 11-ти клас. В края на учебната година се престраших и започнах да и пиша, но разговорите не вървяха особено добре.След това цяло лято я мислих, ставах и си лягах с мисълта за нея. Мислих да я и поканя да излезем, но исках да я опозная повече.
Бях и писал един път през лятото, но без да получа никакъв отговор и помислих, че съм и натрапил по накакъв начин или съм и неприятен. Реших да я поопозная по-добре в началото на 12-ти клас. Започнах в училище да говоря по-често с нея, отново да и пиша. По някой път си личеше много, че ме отрязва доста бързо. Друг път се виждаше, че съм и интересен, но последното игнориране ме позамисли да поспра за неопределен период от време. Тъй като съм много емоционален човек и много трудно преживях раздялата с ученическите ми години си казах, че ще ми е достатъчно да се наторвам психически само с кандидатствания и прочие, реших, че сега не е момента да се занимавам с това момиче. Спрях всякакъв контакт с нея. Не я поздравявах, не говорих с нея. Реших, че досега доста пъти съм и показвал, че изпитвам някакви симпатии към нея, а тя показва пълна незаинтересованост. Бях планирал след като ме приемат, започна да работя и се поуспокоя да не се отказвам и да подновя нещата с нея. Но както винаги не става всичко така както си го представяме. На абитуриентският ми бал - тя беше там. Видях я, и под емоциите и еуфорията се снимах с нея. Тогава ми направи комплимент и каза, че съм изглеждал много добре. След това на центъра я срещнах два пъти - първият път ми намигна, а на вторият я забелязах, че ме гледа (тъй като бяхме на далечни разстояния). Нямам абсолютно никакъв проблем да говоря с момичета, доста контактна личност съм. Като цяло доста представителки от противоположният пол са флиртували с мен, а не аз с тях (не ме разбирайте погрешно), искам да кажа, че не съм отблъскващ, а точно обратното. Но като стане на въпрос за нея все едно си гълтам корема и с него цялата граматика, която имам...това ме кара да мисля само едно единствено нещо - завъртяла ми е главата изключително много от две години насам.
От последните събития излиза, че може би най-накрая започнах да и привличам вниманието и е време....може би да действам докато не е станало късно? Защото съм я видял да се натиска наляво надясно с този и онзи, а не ме познава изобщо, не ми е дала възможност да се поотпусна с нея и да и покажа моята истинска същност. Годините летят, а е повече от ясно, че доста момичета съм видял, с доста съм можел да бъда, но просто тя ще си ми остане присърце. Никога не съм си мислил за друга, освен за нея. Толкова много ли искам - едно красиво, възпитано, амбициозно момиче до мен ?! Да бъдем заедно, неразделни, да се обичаме и да си помагаме в тези трудни времена в които живеем. Всички тези качества ги виждам в нея, но тя може би не желае дори да ме опознае мъничко.
Очаквам вашите съвети :)! Извинявам се за дългата тема и благодаря предварително на отзовалите се купидони :).