wildbear
06-04-2013, 17:00
Здравейте,
бих искал да благодаря на всички хора, които ще си направят труда да прочетат дългата ми история и бих помолил по-общителните и социалните за помощ, благодаря предварително.
Нека първо се представя, аз съм момче, и съм 9 клас.
Та историята ми... как да я започна? Нямам много приятели и познати и това не ми е приятно. Бих казал, че имам 2 сигурни приятеля, но не това е проблема, проблема ми е, че не излизам често, а само стоя пред компютъра в нас... Искам да изляза с някой, ама в повечето случай не се намира с кой, нямам си и компания. Нямам си и гадже... (нека се върна малко назад) преди 2 години, когато бях 7 клас, хормоните ми бушуваха и не обръщах много внимание на ученето, мислих, и само простотии правих, гледах да издебна момента да хвана някое момиче от класа ми за задника или за гърдите... (което сега ми се струва МНОГО тъпо) постоянно говорихме простотии и се смеехме на тях с приятелите ми. И когато някой от моя клас отиваше да се запознава с някое момиче или момче от по-долните класове, го бъзиках, че движи с бебета и т.н. А хората просто бяха общителни и само са спечелили от това. Дните си минаваха и дойде време да кандидатствам, озовах там където никога не съм си мислил че, ще попадна. В мъжко училище (не желая да споделям кое е) и то по последното ми желание, някъде 10... Винаги съм си представял, че ще съм в нормално училище сред нормални хора, че ще имам момичета в класа и ще се запознавам с тези от другите класове, ама живота си показа кой е. Не, че сегашния ми клас не е нормален, гадно е, че няма момичета в училище (ако 10 се броят) и едно 70% от класа са ми от селата, не, че имам нещо против тях, но аз съм си от града и когато искам да изляза това ни възпрепятства. Излизал съм с момчетата които сме си от Пловдив, но мисля, че се случва прекалено рядко. В 8 клас мислех да се преместя, но не го направих, защото не съм общителен и социален и не исках наново да се запознавам с 30 човека, въпреки че, ако бях сигурно сега щях да съм по-добре и нямаше да пиша това. Та аз съм едно нормално момче, искам да се запознавам с много хора, искам да имам компания и гадже (не съм имал от 3 клас, ако се брой)... Искам просто да има с кой да изляза, когато пожелая, правил съм някакви жалки опити за горепосоченото, но не става. Искам да стана общителен човек, да не ме е срам да говоря с хората (особено с момичетата) и да го махна този СРАМ от мен, как да успея? Как? Гадно ми е да се запознавам по Facebook, защото дефактно човека отсреща само знае кой си и, че съществуваш. И вие какви сте? Никакви... винаги си мисля че, ако се запознавам с хора все ще си намеря и някой приятел, вярно, приятелството се изгражда с години, но искам да изградя още няколко приятелства. Моля ви, дайте мнение по въпроса, помогнете ми, ако не можете... ще се опитам сам да се оправя. От 7 клас съм сам... "И сам воинът е воин", ама взе да ми омръзва тази фраза, човек сам, не е за никъде. Замислял съм се, дали причината може да е в мен и характера ми? Нека взема пример, на скоро ми се наложи да седна на маса и да пия с хора, които не познавам (до тук добре), и си говорихме, ама ме дразнеше това, че си говорим общи неща. То така е в началото като се запознаваш, ама аз май искам всичко да стане прекалено бързо...
Искам да спомена, че си имам компания на село, ходя, приблизително често и там винаги съм навън и се радвам. Но искам да има с кой да излизам когато съм в града.
Целия този роман го пиша, защото скоро имам рожден ден, а почти няма кой да поканя. (ако 2-3 човека се броят) Колко да съм пропаднал и задръстен?
бих искал да благодаря на всички хора, които ще си направят труда да прочетат дългата ми история и бих помолил по-общителните и социалните за помощ, благодаря предварително.
Нека първо се представя, аз съм момче, и съм 9 клас.
Та историята ми... как да я започна? Нямам много приятели и познати и това не ми е приятно. Бих казал, че имам 2 сигурни приятеля, но не това е проблема, проблема ми е, че не излизам често, а само стоя пред компютъра в нас... Искам да изляза с някой, ама в повечето случай не се намира с кой, нямам си и компания. Нямам си и гадже... (нека се върна малко назад) преди 2 години, когато бях 7 клас, хормоните ми бушуваха и не обръщах много внимание на ученето, мислих, и само простотии правих, гледах да издебна момента да хвана някое момиче от класа ми за задника или за гърдите... (което сега ми се струва МНОГО тъпо) постоянно говорихме простотии и се смеехме на тях с приятелите ми. И когато някой от моя клас отиваше да се запознава с някое момиче или момче от по-долните класове, го бъзиках, че движи с бебета и т.н. А хората просто бяха общителни и само са спечелили от това. Дните си минаваха и дойде време да кандидатствам, озовах там където никога не съм си мислил че, ще попадна. В мъжко училище (не желая да споделям кое е) и то по последното ми желание, някъде 10... Винаги съм си представял, че ще съм в нормално училище сред нормални хора, че ще имам момичета в класа и ще се запознавам с тези от другите класове, ама живота си показа кой е. Не, че сегашния ми клас не е нормален, гадно е, че няма момичета в училище (ако 10 се броят) и едно 70% от класа са ми от селата, не, че имам нещо против тях, но аз съм си от града и когато искам да изляза това ни възпрепятства. Излизал съм с момчетата които сме си от Пловдив, но мисля, че се случва прекалено рядко. В 8 клас мислех да се преместя, но не го направих, защото не съм общителен и социален и не исках наново да се запознавам с 30 човека, въпреки че, ако бях сигурно сега щях да съм по-добре и нямаше да пиша това. Та аз съм едно нормално момче, искам да се запознавам с много хора, искам да имам компания и гадже (не съм имал от 3 клас, ако се брой)... Искам просто да има с кой да изляза, когато пожелая, правил съм някакви жалки опити за горепосоченото, но не става. Искам да стана общителен човек, да не ме е срам да говоря с хората (особено с момичетата) и да го махна този СРАМ от мен, как да успея? Как? Гадно ми е да се запознавам по Facebook, защото дефактно човека отсреща само знае кой си и, че съществуваш. И вие какви сте? Никакви... винаги си мисля че, ако се запознавам с хора все ще си намеря и някой приятел, вярно, приятелството се изгражда с години, но искам да изградя още няколко приятелства. Моля ви, дайте мнение по въпроса, помогнете ми, ако не можете... ще се опитам сам да се оправя. От 7 клас съм сам... "И сам воинът е воин", ама взе да ми омръзва тази фраза, човек сам, не е за никъде. Замислял съм се, дали причината може да е в мен и характера ми? Нека взема пример, на скоро ми се наложи да седна на маса и да пия с хора, които не познавам (до тук добре), и си говорихме, ама ме дразнеше това, че си говорим общи неща. То така е в началото като се запознаваш, ама аз май искам всичко да стане прекалено бързо...
Искам да спомена, че си имам компания на село, ходя, приблизително често и там винаги съм навън и се радвам. Но искам да има с кой да излизам когато съм в града.
Целия този роман го пиша, защото скоро имам рожден ден, а почти няма кой да поканя. (ако 2-3 човека се броят) Колко да съм пропаднал и задръстен?